№ 3383
гр. София, 04.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110173004 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искове, предявени от Д. К. П. против „т м ........
ЕООД, които съгласно допълнително направените уточнения (с молби от 10.01.2022 г.,
21.03.2022 г.; 26.05.2022 г.) са следните:
- по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ - за незаконосъобразност и отмяна на
дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено му със Заповед № 13/13.12.2021 г.;
- по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„приемчик-автосервиз“ в „Тойота Запад“ при ответника;
- по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за обезщетение в размер на 4566,47 лв. (нето),
за оставане без работа в периода от 13.12.2021 г. до 01.03.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба (21.12.2021 г.);
-по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение в размер на 1500 лв. за неимуществени вреди,
изразяващи се в страдание и стрес, причинени на ищеца по повод уволнението.
Твърди се, че ищецът е работил при ответника „т м ........ ЕООД по трудов договор от 2009 г.
на длъжност „приемчик-автосервиз“ до 13.12.2021 г., когато на ищеца е била връчена
Заповед № 13/13.12.2021 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 187, т.8
(злоупотреба с доверието на работодателя);
- оспорва да е извършил посоченото в заповедта нарушение, като твърди, че посоченият в
заповедта текст е бил получен от ищеца на служебния имейл на 24.11.2021 г., като му е бил
изпратен от фирмения отдел „Клиентски програми“ по служебната поща като част от
ежедневно изпращаните от този отдел до всички приемчици както положителни, така и
1
отрицателни мнения на клиенти, като вид обратна връзка, с която служителите да бъдат
запознати;
- ищецът признава, че действително той е разпечатал посоченият текст и го е оставил на
служебния компютър на колегата до него в офиса И. Стоянов, но съображението на ищеца
за това действие е било, че колегите следва да бъдат информирани за оценката на работата
им от техните клиенти,както положителната, така и отрицателната;
- разпечатаният от ищеца текст, който е оставил на компютъра на колегата, не е текстът на
коментара от Фейсбук, който се твърди в Заповедта за уволнение; ищецът не е разпечатвал
текст от Фейсбук;
- ищецът не е влизал във Фейсбук, а текстът на негативния коментар от Фейсбук е видял за
първи път в искането за обяснения, като твърди, че този негативен коментар (във ФБ и в
искането за обяснения) е подобен, но не е същият като текста на негативния коментар, който
ищецът е получил на служебната си поща и след това е разпечатал, съответно поставил на
компютъра на колегата в съседство
Производството по делото е прекратено, поради неотстранени нередовдности, с влязло в
законна сила Определение на съда в частта относно иск за 1822,12 лв. - неизплатено трудово
възнаграждение за месец ноември 2021 г. (какъвто иск се съдържа в исковата молба,
съгласно уточнението от 21.03.2022 г.)
Както е разяснено с доклада, редът на „бързото производство” не е приложим за
разглеждане на настоящото дело, тъй като съгласно чл. 310, ал. 2 ГПК, при обективно
съединяване на иск, предвиден в чл. 310, ал. 1 ГПК (за който се предвижда „бързо
производство”), с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска
бързо производство. Като иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, в случая с
исковата молба е предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ответника „т м ........ ЕООД се поддържа, че ищецът е извършил описаните в
заповедта действия, които представляват нарушения на трудовата дисциплина;
- оспорва твърдението на ищеца за различие между публикувания във Фейсбук текст, от
една страна, полученият на служебната поща и разпечатаният от ищеца текст;
-счита, че дадените от ищеца Обяснения съдържат признание, че е извършил посоченото в
Искането за обяснения действие;
- позовава са на Кодекса за поведение на служителите на групата на дружества, към които е
и предприятието на работодателя, относно действията, които представляват обиди; Твърди,
че ищецът е запознат с тези правила;
- счита, че ищецът не разполага с право на иск за неимуществени вреди поради уволнение,
дори и то да бъде признато за незаконно (молба-допълнение към Отговора на исковата
молба във връзка с дадена от съда възможност, л. 107 от делото)
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
2
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ - за незаконосъобразност и отмяна на
дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със Заповед № 13/13.12.2021 г.:
Не се спори и видно от представените трудов договор от 2009 г. и Заповед № 13/13.12.2021
г., ищецът е заемал длъжността „приемчик-автосервиз“ в „Тойота Запад“ при ответника „т м
........ ЕООД на длъжност „приемчик-автосервиз“ до 13.12.2021 г., когато на ищеца е била
връчена Заповед № 13/13.12.2021 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.
187, т.8 (злоупотреба с доверието на работодателя).
Видно от неоспореното съдържание на заповедта (л. 12 от делото), дисциплинарното
наказание „уволнение” е наложено поради следното:
На 24.11.2021 г. към 09:30 часа в приемна „Сервиз" в комплекс ТМ Ауто Запад (бул.
Сливница 570, гр. София), Христина м...... (на длъжност Мениджър Клиентски програми…)
след обърнато внимание от Борислава Кочева установяват, че на монитора на служебния
компютър на И. Стоянов (на длъжност приемчик автосервиз) е закачен документ. Към
този момент в комплекс ТМ Ауто Запад присъстват Христина м......, Александър Г.,
Борислава Кочева и Д. П. (ищецът).
Документът съдържал разпечатка на негативен коментар, публикуван във Фейсбук
страницата на ТМ Ауто ЕООД на 23.11.2021 г. в 18:15 часа от профил на лицето Stefan
Simeonov, със следното съдържание:
You have 1 negative review
TM AUTO SOFIA WEST was reviewed by Stefan Simeonov
Facebook – 23 Nov 2021
Doesn’t Recommend
„Искам да изкажа огромното си разочарование от г-н Райчо Игнатов - изключително
неадекватен мениджър, който се държи изключително непрофесионално към клиентите, а
предполагам и към служителите си, съдейки по поведението му, което демонстрира.
Възможно най-калпавото управление на персонал, което някога съм имал разочарованието
да наблюдавам. Нищо не става от него... И поне да вземе да поръча някакво нормално
облекло на служителите - погледнете ги с какви ризи ходят горките - голям срам за
Тойота. Заплатите, предполагам също са им малки, след като толкова хора се готвят да
напускат - ами то никой не бяга от хубавото, а както се казва "Рибата се вмирисва откъм
главата" Г-н Игнатов, не е ли време да се замислите малко?”
Упоменатият в разпечатаната публикация г-н Райчо Игнатов е управител на ТМ Ауто
ЕООД, представляващ работодателя. След извършена справка в електронната
регистрационна система Minolta SafeQ на печатащите устройства, използвани в комплекс
Тойота Запад, било установено, че документът с горепосоченото съдържание е бил
отпечатан на 24.11.2021 г. в 08:36 часа от служебния потребителски профил на Д. П.
(ищеца).
На 07.12.2021 г. на Д. П. било връчено искане за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от
3
Кодекса на труда с поставени конкретни въпроси.
На 07.12.2021 г. в 19:10 часа Д. П. е представил подписано писмено обяснение от една
страница, придружено от документ от две страници, озаглавен „Неформално
обяснение“.
След извършена проверка било установено, че И. Стоянов (който не е ищецът, а е колегата
на чийто компютър е била залепена бележката) не е получавал на служебната си електронна
поща електронно съобщение, което да съдържа текста на цитирания по-горе негативен
коментар.
Според посоченото в заповедта, с действията си Д. П., по негово изрично признание, целял
да информира друг свой колега за негативната публикация, съдържаща враждебни и
обидни за управителя коментари и твърдения, очевидно целяща подронване на авторитета
и накърняване на доброто име на управителя, който е работодател в ТМ Ауто.
Според посоченото в заповедта също така Д. П. бил признал (не се сочи кога и по какъв
начин), че във връзка с публикацията са правени шеги, а това работодателят квалифицира
като форма на тормоз на работното място според Кодекса за поведение на Inchcape предвид
съдържащите се в публикацията обидни твърдения и квалификации за ръководен служител
на ТМ Ауто ЕООД, т.е. представлявало неуместна шега.
Според Заповедта, извършените от Д. П. действия съставляват неизпълнение на трудовите
му задължения, предвидени в Трудов договор №144/18.06.2009 г., както и нарушение на
Кодекса за поведение и нарушения на трудовата дисциплина, а именно - неизпълнение на
задължението за лоялност, злоупотреба с доверието, уронване на доброто име и
репутацията на работодателя, в това число създаване на враждебна работна среда,
включително правене на неуместни шеги или коментари, а също така публикуване или
споделяне на твърдения или изображения, които лицата могат да считат за обидни.
Прието е според заповедта, че допуснатото от ищеца нарушение на трудовата дисциплина е
тежко, тъй като
Безспорно може да се приеме, че с деянието си Д. П. е разпространил неверни и
обидни твърдения за колега и член на ръководството на ТМ Ауто ЕООД.
Д. К. П. е разпространил публикация, която не е била изпращана или адресирана лично
до него.
В обяснението си Д. К. П. бил признал, че с изпечатването на публикацията на
хартиен носител, е имал за цел да я направи достояние поне на още един друг член на
екипа на ТМ Ауто ЕООД.
Като е изпечатал и поставил публикацията на монитора на служебния компютър на
своя колега, Д. П. е направил публикацията достояние и на други служители, тъй
като помещението на отдел Приемна е тип отворен офис и служебните компютри
са видни/достъпни за всички присъстващи в помещението. Това се потвърждава и от
доклад на Христина м...... от 30.11.2021 г., както и от обясненията на Борислава
Кочева, от 09.12.2021г.
4
Д. К. П. потвърждава, че по повод публикацията е имало шеги, които, предвид
нейното съдържание, безспорно могат да се квалифицират като неуместни, а също
така и обидни.
Разпространяването от Д. К. П. на публикацията обективно може да доведе до
накърняване на авторитета, престижа, доверието, доброто име и оценката на
другите, както и на доверието в личните и професионални качества на г-н Райчо
Игнатов, пред останалите служители на ТМ Ауто ЕООД, до които може да
достигне.
Деянието на Д. К. П. е в противоречие с и съставлява грубо нарушение на стриктно
следваната от ТМ Ауто ЕООД политика за противодействие и недопускане на
тормоз в работната среда, която е част от Кодекса за поведение на групата
Inchcape (към която ТМ Ауто ЕООД принадлежи).
Кодексът за поведение установява фундаментални принципи и стандарти на
поведение, които всички служители на дружествата от групата Inchcape, сред
които и ТМ Ауто ЕООД, са задължени да спазват.
За ключовото значение на установените в Кодекса за поведение правила
свидетелства фактът, че служителите на ТМ Ауто ЕООД регулярно преминават
вътрешно фирмено обучение и тест за познаване на Кодекса за поведение. В
частност, Д. К. П. е преминал с максимален резултат вътрешно фирмено обучение и
тест за запознаване с този документ на 05.08.2019г. Актуална версия на Кодекс за
поведение е изпращана до Д. К. П. (съответно на 22.07.2019, както и за актуализация
на документа на 25.11.2021 г.).
Д. К. П. е запознат с и има задължение да спазва политиката за недопускане на
тормоз на работното място, като част от Кодекса за поведение на Inchcape
На Д. К. П., като дългогодишен служител на ТМ Ауто ЕООД, е известно, че
задължението за познаване и спазване на Кодекса за поведение на Inchcape е толкова
съществено, че неизпълнението му е тежко нарушение на трудовата дисциплина,
което може да доведе до коригиращо действие, водещо до прекратяване на трудов
договор (както е предвидено в Кодекса за поведение).
Поради това може да се заключи, че с деянието си Д. К. П. демонстрира
пренебрежително отношение и подценяване на предвидените в Кодекса за поведение
на Inchcape стандарти за поведение, в частност тези, отнасящи се до недопускане
на тормоз на работното място.
От всички описани по-горе съпътстващи обстоятелства може основателно да се
допусне, че Д. К. П. е предприел горепосочените действия умишлено.
Според заповедта, на 07.12.2021 г. в 19:10 часа Д. П. е представил подписано писмено
обяснение от една страница, придружено от документ от две страници, озаглавен
„Неформално обяснение“.
Според трудовия договор – т. 7 – л. 91 от делото – коио вътрешни правила.
5
Разпитаният по делото по почин на ответника свидетел Борислава Кочева (която работи
заедно с ищеца при ответника в Тойота Запад на длъжност касиер) заявява, че си спомня за
случая със закачен на монитора хартиен лист формат А4. Това било в края на месец ноември
2021 година, била на работа от 9.00 ч. сутринта. От своето работно място свид. Кочова
имала поглед към цялата приемна, към приемчиците, включително и чакалнята за клиенти.
Когато в един момент погледнала настрани, свидетелят видяла един лист, залепен на
монитор на колега в приемната. Мониторите не са затворени, а са разположени на едно
общо бюро. Свидетелят станала да види какво е залепено и видяла че на този лист има
разпечатка с негативно мнение за „т м ......... В този момент покрай свидетеля Кочева минала
свидетелят Христина м......, която помолила свид. Кочева да махне този лист. Свидетелят
Кочева веднага унищожила този лист. В този ден на работа имало и други колеги. Сутрин
са касиери и приемчици. Приемчиците са Д. П. (ищецът) и Александър Г.. Листът бил
залепен на компютъра на Илиан Стоянов, който идва по-късно на работа, от 10: 00 часа,
когато започва неговата втора смяна. Преди да унищожи листа, свид. Кочева е прочела
текста върху листа. Свидетелят заявява, че тя като касиер не получава информация за
публикувани коментари за „т м ......... Приемчиците получават, защото те са на „първа
линия“.
Другият разпитан по почин на ответника свидетел - свид. м......, работи при официалния
дистрибутор на продукти на „Тойта“ за България („Тойота Балканс“). Свид. м...... разказва,
че в деня преди случая, за който е делото, на 23 ноември след края на работния ден, в 18 : 15
часа били останали на работа с нейна колега. Тогава получили на служебните си имейли от
една специализирана платформа (която проследява отзиви на клиенти, оставени на
официалните профили на дилърите в България на „Тойота“ - проследява автоматично и
така е настроена) изключително негативен коментар във Фейсбук, който бил насочен
персонално към един от управителите на „т м ........ ЕООД. Рядко били получавани такива
коментари. Заедно с колегата си влезли в самия Фейсбук, направили снимка на коментара
във Фейсбук с мобилен телефон от екрана на компютъра. После направили проверка в
Човешки ресурси дали имат такъв служител, който да е напуснал; нямало такъв, при което
двете уведомили другия управител на дилърството. В 19:15 часа коментарът вече го нямало
във Фейсбук, но бил останал в платформата, която автоматично събира коментарите. На
следващия ден свид. м...... отишла „в дилърството“ на „т м ........ на бул. „Сливница“.
Влязла в приемната - сервиз и започнала да коментира с един от приемчиците (Александър
Г.) клиентски случай. През това време Борислава Кочева (първият свидетел) дошла в
помещението. Изведнъж скочила и казала „какво е това залепено на един от мониторите на
приемчик“, който не бил дошъл все още на работа. Тогава свид. м...... видяла това залепено
съобщение на компютъра. Оказало се, че е същото като това, което било пристигнало
предната вечер. Скъсали това, което било залепено. Свидетелят заявява, че такива
автоматични съобщения за коментари получават приемчиците, търговците, както и
мениджърите. Сред приемчиците, които получават такива съобщения, е и Д. П. (ищецът).
Когато това се е случило - на 24-ти ноември, на мястото били свид. м......, Борислава Кочева,
приемчик Александър Г. и ищецът Д. П., който си седял на неговото работно място.
6
Съдът намира, че без правно значение за спора е дали текстът на негативния коментар във
Фейсбук е същият като този, който ищецът е разпечатал и поставил като документ върху
монитора на колега приемчик. Същественото е, че има идентичност между текста на
негативния коментар, за който са били искани обяснения от ищеца на дата 07.12.2021 г. (л.
62 от делото, подписан от ищеца и неоспорен от негова страна документ с искане на
работодателя за даване на обяснения) и текстът, цитиран в заповедта за уволнение.
Безпротиворечиво по делото се установява съдържанието на дадените от ищеца писмени
Обяснения също от дата 07.12.2021 г. (които съдържат положен за ищеца подпис и не са
оспорени като документ и което отделно се и преповтарят в исковата молба на ищеца).
Изрично признание, че ищецът е разпечатал от служебната си поща негативния коментар за
управителя Райчо Игнатов и така разпечатаният документ е залепил на компютъра на
колегата, се съдържа в исковата молба, а не в дадените от ищеца Обяснения.
В тези свои подписани Обяснения ищецът Д. П. твърди, че: не е автор на негативния
коментар, публикуван във Фейсбук, а за посочения коментар (следва да е коментарът,
посочен в подписаното от ищеца искане за обяснения) ищецът бил научил от служебните е-
мейли, които ежедневно получават - както с позитивни, така и с негативните коментари. Д.
П. предположил, че коментарът ще бъде изтрит и затова решил да информира колегата И.
Стоянов за случая (л. 65 от делото).
Другият представен от ответника документ, наименован „Неформални обяснения“ (л. 66 от
делото), не съдържа положен подпис за ищеца, не е оспорен от ищеца като доказателство,
като за същия документ няма и заявено от ищеца становище. При положение че не съдържа
положен за ищеца подпис, нито има други доказателства, които косвено поне да
свидетелстват, че тези „Неформални обяснения“ са написани от ищеца, с оглед тежестта за
доказване (която задължава да се приеме за доказан факт само убедително установено
обстоятелство), съдът няма основание да приеме за сигурно установено, че така
представеният и цитиран в Заповедта за уволнение документ на „Неформални обяснения“
действително е написан и депозиран пред работодателя заедно с условно нареченото
„официално“ обяснение от ищеца, както твърди ответника. Съответно не може да се приеме
за убедително доказано, че ищецът Д. П. бил признал, че във връзка с публикацията са
правени шеги, както е посочено в тези „Неформални обяснения“ и се твърди в заповедта за
уволнение.
Съгласно чл. 186 КТ, нарушението на трудовата дисциплина представлява виновното
неизпълнение на трудовите задължения. В разглеждания случай съдът не намира сред
доказателствата такива, от които да може да бъде направен извод за противоправност в
извършеното от ищеца действие (че ищецът е разпечатал от служебната си поща негативен
коментар за управителя Райчо Игнатов и така разпечатаният документ е залепил на
компютъра на колегата на работното място). Според Заповедта, извършените от Д. П.
действия съставляват неизпълнение на трудовите му задължения, предвидени в Трудов
договор №144/18.06.2009 г., както и нарушение на Кодекса за поведение, тъй като
7
представляват неизпълнение на задължението за лоялност, злоупотреба с доверието,
уронване на доброто име и репутацията на работодателя, в това число създаване на
враждебна работна среда, включително правене на неуместни шеги или коментари, а също
така публикуване или споделяне на твърдения или изображения, които лицата могат да
считат за обидни.
За да се приеме, че е налице противоправност, необходимо е да има нарушени законови,
вътрешни за предприятието правила за поведение или установени с трудовия договор
правила.
Ответникът доказва успешно, че ищецът е запознат с т.нар. Кодекс за поведение на групата
дружества, изпратен му на електронна поща, както и и успешното преминаване на
вътрешно фирмено обучение и изпит върху Кодекса за поведение с максимален резултат на
05.08.2019 г., съответно положително се установява, че ищецът е запознат с установените
правила при работодателя правила, според които служителите не следва да се държат по
начин, който би могъл да се счита от някого в екипа като създаване на враждебна
работна среда, включително правене на неуместни шеги или коментари"; че не се
толерират действия които може основателно да се считат за обидни или заплашителни;
„публикуване или споделяне на твърдения или изображения, които лицата могат да
считат за обидни). (л. 99 от делото).
Съдът обаче намира, че конкретно извършеното от ищеца действие, за което му е било
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, не е противоправно, тъй като
доказателствата не сочат извършеното от ищеца да може да бъде определено като някой от
видовете укоримо поведение, изброени в Кодекса за поведение или в Кодекса на труда.
Основание да бъде изключен извода за противоправност дава следното:
Разпространеният от ищеца негативен коментар е бил получен от ищеца по служебен път,
като този негативен коментар е бил изпратен също служебно и на служителя И. Стоянов (на
чийто компютър ищецът е залепил документа с коментара). Друга би била хипотезата, ако
ищецът сам е добил негативна информация от публичното пространство (ФБ), която да е
разпространил.
На второ място, самото въвеждане на практиката по изпращане на служебни имейли с
информация за положителни и негативни коментари на клиенти до приемчиците и други
служители на дружеството, означава, че самият работодател предварително се е съгласил и е
имал за цел тези негови служители да научават какви са отзивите на клиентите (за
обслужването, за фирмата, за управлението) независимо от тяхното съдържание – както
добрите, така и отрицателните. Иначе казано, самият ответник работодател е бил изпратил
(чрез автоматизираната система), като е искал да запознае отсъстващия си служител И.
Стоянов с въпросният негативен коментар, но търси отговорност от ищеца, че при отсъствие
на И. Стоянов ищецът е оставил информация за същия негативен коментар.
На следващо място, разпечатаният от ищеца негативен коментар не е вътрешна
информация, сведение, а представлява публична публикация в интернет пространството,
8
достъп до която има всеки, включително и колегите на ищеца на работното място, за които
вътрешните правила не предвиждат да получават служебни имейли за обратната връзка на
клиентите.
Не на последно място, не се твърди и не се установява външни лица, клиенти да са имали
видимост към залепеният от ищеца документ с негативен коментар, нито се установява
укоримо субективно отношение на ищеца към така извършеното и/или управителя, който е
цитиран в негативния коментар. Както се посочи по-горе, не се доказва и няма признание на
ищеца да се е шегувал или присмивал на управитеуля си г-н Райчев, както се сочи в
заповедта за уволнение.
При така изложеното за съда възниква съмнение дали в същата степен така крайно, с
дисциплинарно уволнение би бил наказан ищецът в близка хипотеза на укоримо според
Кодекса за поведение поведение – например, ако разпечатаният и залепен от ищеца
негативен коментар бе съдържал гневно неудовлетворение на някой клиент от услугата,
предоставяна от „т м ........ ЕООД, или най-тежкото наказание е предприето спрямо ищеца
само поради това, че коментарът е негативен за един от управителите на дружеството.
По горните съображения, както и поради това, че ищецът не е разпространил въпросната
информация (която в случая не е вътрешна, а публична) пред външни за дружеството лица
или клиенти, съдът намира, че извършеното от ищеца не може да се квалифицира като
злоупотреба с доверието на работодателя, и не може да бъде определено като друго тежко
нарушение на трудовата дисциплина, за да е допустимо налагане на най-тежкото наказание
– уволнение. Не се твърдят и не се установяват предходни дисциплинарни нарушения на
ищеца.
По изложените съображения съдът намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение” е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност:
Незаконността на извършеното уволнение и това, че прекратеното трудово правоотношение
е било за неопределено време (след изтичане на първоначално договорения срок на
изпитване, видно от Трудов договор № 114/18.06.2009 г./, представляват основание за
уважаване на предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „приемчик-автосервиз“ в „Тойота Запад“ при ответника.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за обезщетение в размер на 4566,47
лв.(което се твърди и претендира в нетен размер), за оставане без работа в периода от
13.12.2021 г. до 01.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба (21.12.2021 г.):
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Ответникът не оспорва и от показанията на свид. Томова се установява оставане без работа
9
на ищеца за няколко месеца, което съдът намира, че следва да включва и посочения от
ищеца период от 13.12.2021 г. до 01.03.2022 г. Въз основа на неоспорената от ищеца
служебна бележка, представена от ответника, видно от която за последен пълен отработен
месец ноември 2021 г. полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на
2 348,16 лв., съдът по реда на чл. 162 ГПК изчислява, че нетното възнаграждение за същия
месец е приблизително в размер на 1822 лв., при което среднодневното възнаграждение
нето възлиза на сумата 86,76 лв. нето (1822 лв./21 дни за м.11.2021 г.), съответно дължимото
обезщетение за оставане без работа в периода от 13.12.2021 г. до 01.03.2022 г. е в размер на
4598,58 лв. нето. Искът се явява основателен в пълен размер, като произнасянето е
ограничено до размера на претенцията - 4566,47 лв.(нето).
Относно иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение в размер на 1500 лв. за неимуществени
вреди:
Обстоятелството, че Кодексът на труда не предвижда право на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от служител, който е незаконосъобразно уволнен, не е
основание да бъде изключена отговорността за такъв вид вреди, които несъмнено е
възможно да настъпят за служител поради неговото незаконосъобразно уволнение.
Отговорността за неимуществени вреди поради уволнение е деликтна, както е деликтна и
отговорността, която се реализира чрез иск по чл.225, ал.1 КТ за обезщетение за
имуществени вреди поради уволнението, но предвид липсата на специална регламентация в
КТ отговорността за неимуществени вреди се реализира по реда на чл. 45 ЗЗД.
Възможността да се претендира отговорност за неимуществени вреди поради незаконно
уволнение е изрично разяснена в ПП на ВС РБ № 4/30.10.1975 г., където е посочено, че
работодателят отговаря лично за деликт. В постановлението се има предвид, че отговорен за
заплащане на обезщетението е не е самият работодател, а е ръководителят на организацията
или учреждението.
Съдът в настоящия състав намира, че посоченото в постановлението ограничение на
субекта, който носи отговорност поради незаконното уволнение за причинени на уволнения
служител неимуществени вреди, е било приложимо към по-стар период в историята на
правоприлагането, когато за отговорността по чл. 45 ЗЗД се считаше, че носител може да
бъде само физическо лице поради субективното отношение, което само се приемаше като
израз на вината. Към настоящия момент безпротиворечиво се приема в съдебната практика,
че отговорно за деликт по чл. 45 ЗЗД може да бъде и юридическо лице, като вината не се
проявява само чрез субективно укоримо отношение към опасностите и последиците от
дадено действие/бездействие, а вината се проявява и само чрез противоправност на
определено действие и бездействия, както е и установена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ГПК
(Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното).
За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, необходимо е да бъде установено
увреждащо определен субект действие/бездействие, както и че същото
10
действие/бездействие е противоправно, т.е. в нарушение или отклонение от установени
правила за поведение.
В случая дисциплинарното уволнение на ищеца, което с настоящото решение се установява,
че е незаконосъобразно наложено на ищеца, представлява противоправно действие.
Установяват се и претърпени от ищеца неимуществени вреди. Според събраните по почин
на ищеца гласни доказателства – свид. Соня Томова (сестра на ищеца), ищецът никога не е
имал проблем с работодател. Винаги е имало добри отзиви. Аз имам колеги, които са му
клиенти. В тази фирма е от дванадесет години. Съобщил на сестра си, че е уволнен. В същия
ден получил криза, час-два, след първото обажадане по телефона. На следващия ден отишли
заедно на лекар, като диагнозата според свидетеля била хипертонична криза – високо
кръвно налягане. До този момент ищецът не е взимал хапчета за високо кръвно, но след този
момент и до днес взима хапчета. Съобщава, че ищецът има две деца – единият е
непълнолетен, а другият тази година (към датата на разпита е 2022 г.) е навършил
пълнолетие, като в продължение на няколко месеца ищецът е останал без доходи. За Нова
година семейството на ищеца си е било вкъщи. След уволнението ищецът престанал да
излиза с приятели. Съдът кредитира в пълнота така дадените показания, независимо че са от
близък на ищеца и вероятно заинтересуван от изхода на делото. Няма доказателства, които
да опровергават дадените сведения, а съобщените обстоятелства – притеснение от внезапно
прекратяване на доходите на член от семейството, след 12 години работа при един
работодател и посрещане на новогодишните празници след уволнение, несигурната
икономическа ситуация в страната и по света, съдът приема за житейски обичайни
негативни преживявания на стрес и притеснение, които са парично неоценими. По
справедливост, съобразно критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за
възмездяване претърпените от непозволено увреждане морални вреди трябва да е
съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика. В случая съдът намира, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, предвид изживените притеснения и
стрес на ищеца в период непосредствено след уволнението, който период включва и
новогодишните празници, като тези негативни преживявания всъщност продължават и към
настоящия момент, предвид продължаващия неразрешен правен спор, следва да бъде в
размер на 2 000 лв. Тъй като обаче ищецът твърди и не доказва успешно (получена
хипертонична криза (виж заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза), и
то непосредствено след получаване на искането за даване на обяснения (както се твърди в
исковата молба), съдът намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на 1500 лв., колкото и се претендира от страна на ищеца.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски – в
размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
11
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата 802,66
лв., от която: 402,66 лв. – държавни такси; 400 лв. – СМЕ.
Следва да бъде отбелязано, че производството по делото не е „Бързо“, което в последното
съдебно заседание съдът е пропуснал да си припомни, съобщавайки дата за обявяване на
съдебното решение.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено на Д. К. П. с ЕГН ********** със Заповед
№ 13/13.12.2021 г., издадена от „т м ........ ЕООД.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Д. К. П. с ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност „приемчик-автосервиз“ в „Тойота Запад“ при „т м
........ ЕООД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, „т м ........ ЕООД с ЕИК
1111111а заплати на Д. К. П. с ЕГН ********** сумата 4566,47 лв. (нето) - обезщетение за
оставане без работа в периода от 13.12.2021 г. до 01.03.2022 г. поради уволнението, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба (21.12.2021 г.); на основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата 1500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
страдание и стрес, преживени поради уволнението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 600 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „т м ........ ЕООД с ЕИК 1111111а заплати в полза
на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 802,66 лв., от която: 402,66 лв. – държавни такси;
400 лв. – СМЕ.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото обезщетение в размер на 4566,47 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12