№ 19305
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110113793 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди, че ответникът претендира спрямо нея, че е титуляр на партида с кл. №..,
открита за имот, находящ се в гр. София, .., в който се доставят ВиК услуги, и за който
установила, че ответникът за периода от април 2018 г. до декември 2019 г. е начислил
сумата 842.37 лв., представляваща дължима сума за предоставени ВиК услуги. Твърди, че не
дължи сумата, от една страна поради липса на облигационна връзка, от друга страна защото
принудителното й събиране е погасено по давност.
Ответникът признава иска в депозирания отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика погасителната
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава
да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради давност като правен резултат означава установяване, че същото е погасено по
давност, т.е., че е погасена възможността за принудителното му изпълнение, а не че
вземането не съществува.
Ответникът е признал, че е изтекла приложимата в случая погасителна давност.
При това положение следва единственият извод за основателност на исковата претенция
и като такава същата следва да бъде уважена.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в размер на 50 лв., а в полза на процесуалния му предстaвител-
400 лв. адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Б. С., ЕГН ********** срещу ..
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, .., иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, че Р. Б. С., ЕГН ********** не дължи на .. АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, .. сумата 842.37 лв., стойност на ВиК услуги за периода от
април 2018 г. до декември 2019 г. за имот с адрес: гр. София, ...
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Цар Борис III“ №159, ет. 2 и 3, да заплати на Р. Б. С., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 50 лв., разноски за производството, а на адв. К. Б. 400 лв.
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2