Присъда по дело №598/2013 на Окръжен съд - Варна

              МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 20.08.2013г. ПО НОХД № 598/2013 ГОДИНА ОТ ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:

 

Варненската окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу Е.Й.Н., ЕГН: **********, за това, че

На 18.08.2012г. по главен път 1-9, на около 500 метра след с. Старо Оряхово обл. Варненска по посока гр. Варна, при управление на т.а. „Тойота Хайлукс" с per № СА 0734 КК, нарушила правилата за движение / чл. 20 ал.1 и ал.2 пр.6,чл. 42 ал.1 т.2 и чл. 43 т.1 от ЗДвП/

- Чл. 20. (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

 

(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват  с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението

- Чл. 42. (1) Водач, който ще предприеме изпрЕ.рване, е длъжен:

 

2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпрЕ.рване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

- Чл. 43. Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:

1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение...,

и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице : на М. Я. К. ЕГН **********, и на Т. И. П. ЕГН **********.

-престъпление по чл. 343 ал.4 вр. ал.3 б. Б вр. ал.1 б. В от НК

 

 

В съдебно заседание подсъдимата заявява, че по реда на чл. 371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.Признава изцяло вината си,сочи,че е разведена и има дете на възраст 7 години.

 

Прокурорът поддържа така възведеното обвинение срещу подсъдимата Н.. Сочи, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и обвинението доказано по безспорен начин.  Счита, че с оглед представените характеристични данни, съдебното минало и семейното положение на подсъдимата, целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК ще бъдат постигнати  с налагане на минимално наказание,а именно „лишаване от свобода”, за срок от 3 години,като реално бъдат изтърпяни ефективно 2 години лишаване от свобода предвид редукцията по чл.58 а ал.1 НК.

Алтернативно допуска възможността съдът да наложи условно изтърпяване на наказанието като предлага в този случай през изпитателния срок да бъде наложена пробационна мярка “периодични срещи с пробационен служител”.

 

Процесуалният представител на частните обвинители Д.К., Д. К., Я. К. и Д.Я. – адвокат Б. Ралчев счита, че поисканото от прокуратурата наказание е твърде занижено.Излага редица доводи защо счита,че подсъдимата е допуснала груби нарушения на правилата за движение по пътищата.Категорично сочи,че не са налице обстоятелства от които да се направи извод за съпричиняване на престъпния резултата от страна на пострадалия.

Относно санкцията заявява,че оставя на  съда да прецени, както размера на наказанието така и дали то да бъде изтърпяно ефективно или условно.

 

Процесуалният представител на частните обвинители Д.А., Е.Ж. и Е.И. – адвокат Х. се солидаризира с изразеното от Окръжна прокуратура Варна и адв.Ралчев становище. Излага съображения в насока,че Д.ието е с тежки последици особено за децата на починалата,които остават кръгли сираци.

Заявява че “Не вземам отношение по това дали наказанието  да бъде ефективно,дали да бъдат наложени пробационни мерки или да бъде отложено на основание чл.66 НК”.Оставя на съда да прецени  размера на наказанието и начина на изтърпяването му, ако подсъдимата бъде призната за виновна.Моли тя да бъде осъдена да заплати направените от поверениците му разноски.

 

Защитниците на подсъдимата Н. - адв. Стефанов и адв. Я. излагат становища за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които обуславят наличието на предпоставките за приложение на чл. 55 от НК.Молят да се вземе предвид липсата на знак и маркировка,сочещи,че изпреварването е забранено,че е нямало мъгла и това е удостоверено с писмен документ,както и че вероятно пострадалият се е движил без включени светлини.Считат,че наказанието следва да се отложи с подходящ изпитателен срок,като лишаването от право да управлява МПС не бъде за продължителен период от време.

 

В последната си дума подсъдимата Н. изразява съжаление за случилото се.

 

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства намери за установено следното:

 

Делото е разгледано и решено при проведена процедура по чл.371 т.2 НПК.

 

Спор по фактическата обстановка на практика няма,тя е такава,каквато е отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт,а именно:

На 17.08.2012г., подсъдимата Н. била отседнала в КК „Свети Влас" обл. Бургас.

 На 18.08.2012г., около 04,00 часа сутринта потеглила за гр. Варна, като управлявала т.а.м. „Тойота Хайлукс" с per. № СА 0734 КК, собственост на „Изамет Транс" ЕООД София. В същото време, от КК „Слънчев бряг" в посока гр. Варна управлявал л.а. „Киа Сеед" с per. № EL 862 NM" свид. П. М. Б.,с него били и съпругата му- св. К. Ж. Е. и 2-годишното им дете.

Около 05,00 часа сутринта двата автомобила преминали през с. Старо Оряхово обл. Варненска, като първа била колата,управлявана от свидетеля П. М. Б..Все още било тъмно,имало лека мъгла,била паднала и силна роса, автомобилите се движили с включени светлини и скорост в рамките на разрешената за движение в населени места- 50 км. в час. След с. Старо Оряхово, в посока гр. Варна, двете МПС навлезли в десен завой, в началото на който подсъдимата Н. предприела изпреварване на управлявания от св.П. М. Б. автомобил. Извършвайки такава маневра и без да има видимост тя навлязла в лентата за насрещно движение,която  лента била с ширина 4 метра. Скоростта на лек автомобил марка „Киа Сеед" била около 50 км. в час, а управлявания от подсъдимата автомобил се движил със скорост над 70 км. в час. Междувременно срещу тях, в посока гр. Варна- гр. Бургас се движел лек автомобил марка „Ситроен Ксара" с peг № В 9418КТ, управляван от пострадалия М. К.,на предна дясна седалка седяла пострадалата Т. П..Поради ограничената видимост от хоризонталната крива, този автомобил не бил видим от страна на подсъдимата Н.. В самата хоризонтална крива имало мост с дължина 20 м., като видимостта на движещите се в двете посоки била съответно до двата му края, без да имат видимост по цялото му протежение. Такава видимост имало при навлизане в кривата, където се намирал моста.

Преди навлизането в този мост, подсъдимата Н. възприела движещия се срещу нея автомобил марка „Ситроен" Предприела внезапно прибиране в своята лента. Тъй като не била изпреварила изцяло л.а. „Киа", последвал удар между задната част на автомобила, управляван от подсъдимата, и средната и предна част на автомобила на св.П. М. Б.,който незабавно спрял колата си. В резултат на това автомобилът му навлязъл в моста, а окончателното преустановяване на движението станало на 16 метра след началото му, и на 26,92 метра след удара с т.а. „Тойота". Автомобилът, управляван от подсъдимата продължил напред в лентата на насрещно движение и след изминаване на още около 26 м. ударил челно правомерно движещия се автомобил „Ситроен Ксара",след което товарният автомобил се преобърнал на дясната си страна. В резултат на удара, скоростта на движение на л.а. „Ситроен" била сведена до 0 км.в час, колата била отхвърлена назад,  задната част попаднала върху мантинелата. Намиращите се в автомобила марка „Ситроен” М. К. и Т. П. починали на място.

Подсъдимата получила нараняване и била откарана в болнично заведение,където било проведено оперативно лечение.

 

От заключенията на назначените ATE е видно, че подсъдимата Н. е възприела насрещно движещия се автомобил когато са били на разстояние от около 52 м. един от друг. Това се дължи на обстоятелството, че е предприела изпреварването при навлизане в хоризонтална крива, с лек наклон, поради което и видимостта и е била ограничена от дъгата на завоя. Разстоянието на тази видимост- от около 52 метра, е била много под необходимото разстояние за завършване на предприетото изпреварване. В този случай, при скорост от 70 км.в час, необходимото разстояние за предприемане на безопасно изпреварване е 38,47 м., а разстоянието за безопасно прибиране след изпреварването е 14, 86 метра. Общият път, който е следвало да бъде изминат от т.а. „Тойота" е 219,86 метра, при необходима видимост от 512,62 метра, а времето, необходимо за извършване на маневрата в случая е 11,31 секунди. При максималната скорост, разрешена за движение извън населени места- 90 км.в час, тези показатели е следвало да бъдат за безопасно изпреварване начало- 58,75 м., безопасно прибиране след изпреварването-14,86 метра, общ път за изминаване при тази маневра - 186, 88 м„ и видимост 389 метра. Времето за извършване на маневрата е 7,48 секунди. При скорост от 110 км. в час безопасната дистанция преди началото на изпреварването е 82,90 метра, а за завършването на изпреварването- 14,86м. Пътят на изминаване, необходим за извършването на маневрата „изпреварване" в този случай е 196, 85метра, минималната видимост- 367, 81 метра, а за   времето - 6,47 секунди.   В случая, осветената зона пред автомобила, управляван от обвиняемата, е 75 метра- зоната, осветена от светлините на фаровете, и това е реалната видима зона за водача. Това е така, защото се касае за движение през тъмната част на денонощието. Поради липсата на обективни находки вещото лице не е дало заключение относно скоростта на движение. Силата на ударът между двете МПС е в резултат на скоростите на движение на двете превозни средства, като по отломките е невъзможно да се определи кое МПС с каква скорост се е движило. По тази причина са съпоставяни разстоянието от 52 метра с разстоянията, необходими при изпреварването със скорост в рамките на максимално разрешената.

С оглед на това, че изпреварваният автомобил се е движил със скорост около 50 км.в час, е необходимо за осъществяването на изпреварването, изпреварващия да се движи с по-висока скорост. Вещото лице, дало заключение на назначената втора ATE е категорично, че това разстояние от 52 м., при създалата се ситуация е крайно недостатъчно за довършване на маневрата изпреварване и че ударът е бил неизбежен.

 

От заключението на СМЕ № 156/12г. е видно, че при огледа и аутопсията на М. Я. К. са установени множество травматични увреждания,подробно описани от експерта. Причината за смъртта на К. е тежка, комбинирана несъвместима с живота травма-глава, гърди, корем, крайници с контузия на мозъка, прекъсване на гръбначен стълб, разкъсване на вътрешни органи с излив на значително количество кръв в гръдни и коремни кухини и развила се остра кръвоизливна анемия. Всички травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети, реализирани в посока отпред назад в областта на двете челнотеменни области, предната повърхност на корема, гръдния кош, и долните крайници, задна повърхност на горните крайници. Причините за смъртта са в пряка следствена връзка с настъпилото ПТП, което е установено с оглед на обстоятелството на бързо настъпилата смърт, и на наличие на следи от действието на предпазен колан. Всички наранявания за получени приживе.

 

От заключението по СМЕ № 157/12г. е видно,че Т. И. П. е получила множество травматични увреждания,подробно описани от вещото лице. Пряка причина за настъпилата смърт е тежка, несъвместима с живота травма-глава, гърди, корем, с пълно прекъсване на гръбначния стълб на ниво -череп-1-ви шиен прешлен, разкъсване на дясното предсърдие. Смъртта е настъпила моментално. От заключението е видно, че причинените увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, което се установява от механизма на получаването им- посока отпред-назад в областта на лицето, гръдния кош и крайниците, както и от намерените увреждания, които са получени в резултат на действието на предпазния колан.

От двете експертизи се правят изводи, че пострадалите са били поставили предпазните колани. Също така от химическите изследвания на кръвта, урината и гръбначно-мозъчната течност на пострадалите по категоричен начин е установена липсата на етилов алкохол, и други упойващи вещества.

 

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства:

-протокол за оглед на местопроизшествие,фотоалбум,АТЕ,СМЕ, трудов договор,копия от решения,удостоверение за раждане,протокол за химическа експертиза,разписки,писма,експертна справка,приемо-предавателен протокол,удостоверения за наследници,справки ,епикриза, удостоверение за попечителство,свидетелство за съдимост и др.

-показания на свидетелите А.,Ж.,К.,К. Е. и П. Б.,обяснения на подсъдимата.

 

Съдът възприема изцяло заключенията на експертизите като компетентно и мотивирано изготвени.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели като добросъвестни,последователни и достоверни.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намери за доказано по безспорен начин,че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на Д.ие,съставомерно по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” вр.ал.1 б.”б” НК при извършени нарушения по чл.20 ал.2 ,чл.42 т.2 и чл.43 т.1 ЗДвП,поради което я призна за виновна по възведеното обвинение.

 

Защитниците на подсъдимата твърдят,че по време на ПТП е нямало мъгла като сочат,че това е отразено в писмо  Изх.№ НО114-450/15.12.2012 година на НИМХ-филиал Варна,в което е вписано,че по това време “не е наблюдавана мъгла”/ л.79 д.п./.Това обаче е в противоречие  с обясненията на самата подсъдима,която по досъдебното производство е казала:”Помня,че имаше мъгла и видимостта беше намалена”/разпит от 24.01.2013 г –л.27 д.п./.Това твърдение се подкрепя и от отразеното в протокол за оглед на местопроизшествие,където също е отбелязано,че и по времето на извършване на процесуално следственото действие все още е имало лека мъгла/л.9 д.п./.

Освен това защитата на подсъдимата сочи,че преди завоя е нямало нито съответен знак,нито-маркировка,че изпрЕ.рването е забранено. Съдът счита,че в първата част заявеното от защитника отговаря на истината,доколкото в приложените по делото документи не се сочи наличието на такъв пътен знак.Не е напълно вярно обаче второто твърдение-че изобщо е нямало пътна маркировка.Вещото лице по първата АТЕ е присъствало на огледа,при което относно това обстоятелство е записало следното:”Непосредствено на мястото,където е настъпило ПТП двете пътни ленти за движение по всяка една посока са разделени с едва видима непрекъсната бяла линия,а преди нея по средата на пътното платно от края на с.Старо Оряхово до първия мост и до бялата непрекъсната линия има ясно видима защрихована площ с коси успоредни линии М15,в която е забранено влизането на превозни средства”/л.55 д.п./.Това заключение на експерта се подкрепя и от снимки във фотоалбума/ясна линия-л.13 –снимка горе,едва различима линия-л.15 снимка горе/.Даже обаче изобщо да нямаше пътна маркировка,това не би довело до извод за правомерно поведение на подсъдимата.Това е така,доколкото всеки водач на МПС е длъжен да спазва стриктно всички правила за движение по пътищата,а това включва и нормите,които вменяват в абсолютно задължение всяка маневра да бъде извършвана така,че да не създава и минимална опасност, при абсолютна забрана за изпреварване без видимост.

Друг довод на защитата на подсъдимата е,че л.а.управляван от пострадалия К. вероятно се е движил без светлини,като в тази насока се сочат показанията на св.П. Б..Този свидетел обаче е заявил следното:”За другата кола,която удари джипа не мога да кажа…Вероятно и другия автомобил е бил с пуснати светлини,но не съм сигурен”.Тези думи са нещо много различно от едно категорично твърдение на свидетеля,че ударената кола се е движила без светлини.Необходимо е да се има предвид,че вниманието на свидетеля е било ангажирано от предприетото от подсъдимата изпреварване,пътят е бил осветен от фаровете на неговия и на подсъдимата автомобил.При това  следва да се има предвид,че свидетелят не е бил в ситуация,изискваща повишено внимание за евентуално насрещно движещи се коли. Съдът счита това твърдение на защитата за недостоверно и по съображение,че пострадалият е управлявал автомобила си на едно значително разстояние ,в тъмната част на денонощието, поради което е абсолютно невъзможно да се приеме,че се е движил без да включи светлините на колата си.Колкото до твърдението на подсъдимата депозирани по досъдебното производство-че не е видяла светлини от насрещно движещ се автомобил,съдът счита,че те не са доказателство,на база на които да се направи друг извод.  Предвид фактите по делото и справката от КАТ,сочеща че подсъдимата през 2011 година е била санкционирана по административен ред,съдът има значителни резерви относно шофьорските умения на подс.Н..

 

При определяне на наказанието съдът отчете висока степен на обществена опасност на Д.ието,доколкото са налице груби нарушения на правилата за движение по пътищата при настъпил изключително тежък престъпен резултат.

Подсъдимата работи,не е осъждана,отглежда малолетното си дете и това са смекчаващи отговорността й обстоятелства.Предходното санкциониране от КАТ през 2011 година и  фактът,че подсъдимата е застрашила реално и живота и здравето на св.П. Б. , съпругата му и 2-годишното им дете са отекчаващи отговорността й обстоятелства.Доколкото самопризнанието води до благоприятната процедура по чл.371 т.2 и сл НПК съдът не следва да го отчита допълнително и като смекчаващо отговорността обстоятелство.

 

При тези данни искането на защитата на подс.Н. за определяне на наказанието с приложение на чл.55 НК и под минимума е неоснователно. Не са налице многобройни или едно,но изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство, при което и най-лекото наказание да се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление.

 

Незаконосъобразно е и предложението на прокурора да се наложи минималното наказание в размер на 3 години лишаване от свобода,като при намаляването му с 1/3 предвид проведената процедура,подсъдимата да търпи санкция от 2 години лишаване от свобода.Явно държавното обвинение не взема предвид наличието на отекчаващи отговорността обстоятелства,както и изключително тежкия съставомерен резултат.

 

При определяне на санкцията бяха отчетени реалните последици-починали са двама човека в разцвета на силите си,четири деца са останали без родител.Особено трагично е положението за Д.А. и Е.Ж.-синове на починалата Т. П.,които остават кръгли сираци.

 

По изложените съображения съдът прецени,че следва да наложи наказание над минимума ,предвиден в закона,а именно-4 години и 6 месеца лишаване от свобода.

 

Предвид процедурата по чл.371 т.2 НПК така определеното наказание на основание чл.58 а ал.1 НК следва да се намали с 1/3 като реално подсъдимата трябва да изтърпи 3 години лишаване от свобода.

 

Предвид срока от 3 години лишаване от свобода е необходимо да се реши как следва да се изтърпи наказанието-ефективно или условно.

Съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на Д.ието,но и изискването на закона санкцията да изпълни целите не само на генералната,но и на специалната превенция-поправянето и превъзпитаването на подсъдимата.

Подсъдимата Н. не е осъждана,проявява самокритичност и демонстрира разкаяние при провеждане на съдебното следствие, тя е разведена и отглежда 7-годишното си дете.

При обсъждане на въпроса беше взето предвид становището на прокурора,който алтернативно пледира и за условно наказание-следователно счита,че не е задължително подсъдимата да търпи наказанието си в затвор.

Особено показателна е позицията на защитниците на пострадалите-в нито един момент двамата адвокати не предлагат на съда подсъдимата да търпи ефективно наложената санкция, а предоставят изцяло решаването на този въпрос на преценката на съда.

При така събраните доказателства и при отчитане позицията на страните в процеса съдът счете,че има законови основания да прояви снизходителност,поради което отложи изтърпяването на наказанието с максимален-5 годишен изпитателен срок.

Водещо значение за вземането на това решение безспорно има обстоятелството,че ще бъде твърде тежко за малолетното 7-годишно дете да бъде отделено от майка си във възрастта,когато има най-голяма нужда от нея.След като вече са  останали без родител четири нещастни деца е законово допустимо да се прояви милосърдие там,където това е възможно,а именно по отношение на едно  пето дете-детето на подсъдимата.

 

Съдът не намира основания да определи пробационна мярка в изпитателния срок,а именно периодични срещи с пробационен служител доколкото нейната ефикасност в конкретния случай е твърде съмнителна и е слабо вероятно да има допълнителен възпитателен ефект.

 

На основание чл.343 г НК съдът лиши подсъдимата от правото да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца.

 

Съдът намира ,че с така наложеното наказание могат да бъдат постигнати целите,визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

 

Подсъдимата е осъдена да заплати в полза на държавата сума в размер на 1 054,68 лЕ.,както и направените от частните обвинители А.,Ж. и И.  по делото разноски в размер на 3 050 лЕ..

 

Предвид гореизложеното,съдът постанови присъдата.

 

 

                                                       СЪДИЯ ВЪВ ВОС: