№ 3883
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Радост Бошнакова
Гергана Ж. Троянова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника о. ЕООД и п. СД ЕООД срещу отказ от
06.10.2022 г. на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение по изп. дело №
2828/2016 г. по описа на ЧСИ с.х. с рег. № 863 и район на действие СГС, осъществявано
върху недвижими имоти чрез насрочване и провеждане на публична продан.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановения отказ за
спиране на принудителното изпълнение и осъществените по него действия по принудително
изпълнение чрез насрочване на публична продан на гараж 3 и склад 1 от съдебния
изпълнител поради удостоверяване на степента им на завършеност с удостоверение от
18.02.2009 г., за което е установена неистинност по пр. пр. № 18608/2012 г. и издадено друго
удостоверение от 25.06.2014 г. за неизпълнена жилищна сграда на етап „груб строеж“, което
за съдебния изпълнител незаконосъобразно не обосновавало преустановяване на
принудителното изпълнение. Иска отмяна на отказа за спиране на принудителното
изпълнение (изразено като искане за постановяване на неговото спиране) и осъществяване
на контрол за законосъобразност на изпълнителни действия по производството.
Взискателят д.р.д. е подал възражения по жалбата, а в мотивите по чл. 436, ал. 3 от
ГПК съдебният изпълнител заявява становище за нейната неоснователност поради липса на
основание за спиране на изпълнителното производство и законосъобразност на действията
по осъществяване на публична продан на имотите, която е обявена за нестанала.
Съдът, като прецени събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12
1
от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 29.09.2016 г., подадена до
ЧСИ с.х. с рег. № 863 и с район на действие СГС от взискателя д.р.д., въз основа на
изпълнителен лист за солидарно заплащане на сумата от 2170 евро от длъжниците о. ЕООД
и п. СД ЕООД.
С молбата на взискателя Д.Д. е направено искане да се пристъпи към принудително
изпълнение за сумата по изпълнителния лист чрез налагане на възбрана върху притежавания
от длъжниците недвижим имот, представляващ склад № 1. На основание чл. 18 от ЗЧСИ е
възложено също на съдебния изпълнител да проучи имуществото на длъжника и да
определя начина на принудителното изпълнение.
Въз основа на така подадената молба на 25.10.2016 г. съдебният изпълнител е
изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжниците. Едновременно с изпращането на
поканата за доброволно изпълнение до длъжника съдебният изпълнител е поискал и
налагането на възбрана върху недвижим имот, представляващ склад № 1, вписана в АВп на
04.11.2016 г..
По искане в молба от 20.03.2020 г. на взискателя Д.Д. е наложена възбрана и върху
друг недвижим имот на длъжниците, представляващ гараж № 3. Възбраната върху този
имот е вписана в АВп на 08.01.2021 г.
С протокол от 28.09.2022 г. съдебният изпълнител след извършен опис на 25.01.2021
г. е насрочил публична продан на посочените недвижими имоти за периода 07.10.2022 г. –
07.11.2022 г. Публичната продан, съобщена на длъжниците по изпълнението и във връзка с
която същите са поискали спиране на принудителното изпълнение, респ. е постановен
обжалваният отказ, е обявена за нестанала от съдебния изпълнител поради липсата на
направени наддавателни предложения.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата от 12.10.2022 г. е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от датата
на постановения и обжалвания отказ на съдебния изпълнител. Същата е допустима –
насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК акт на
съдебния изпълнител, а именно – отказ на съдебния изпълнител да спре (преустанови
временно) принудителното изпълнение.
Разгледана по същество обаче жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да се
отхвърли.
Доводите на жалбоподателите о. ЕООД и п. СД ЕООД за отсъствието на годни
обекти на право на собственост, върху които да се осъществява принудителното изпълнение
върху недвижими имоти, като такива предпоставящи неговото спиране, респективно
временното му преустановяване са неоснователни. Спирането на принудително изпълнение
е временно преустановяване на изпълнителните действия и забрана за упражняване на
процесуални права и изпълнение на процесуални задължения, образуващи съдържанието на
2
изпълнителното производство като правоотношение. Основанията за спиране на
изпълнителното производство са императивно определени в закона и осъществяването им
съгласно чл. 432 от ГПК е налице при: спор относно законността на изпълнението, като
оспорване на изпълняемо право, при атакуване на съдебното решение, представляващо
изпълнително основание, при оспорване принадлежността на правото на длъжника, върху
което е насочено принудителното изпълнение, при обжалване на отделни действия по
изпълнение; настъпването на смърт или недееспособност на страна в изпълнителното
производство; очаквано доброволно изпълнение от длъжника по принудителното
изпълнение и искане на взискателя, и откриване на производство по несъстоятелност за
длъжника – търговец. Изложеното от жалбоподателя за негодни обекти на право на
собственост поради незавършването им в груб строеж не осъществява нито едно от
императивно посочените законови основания, което да предпостави спирането на
процесното принудително изпълнение, респективно осъществяването му чрез публична
продан на процесните недвижими имоти.
За пълното следва да се отбележи, че твърдяната незаконосъобразност на публичната
продан, която не само не осъществява основание по чл. 432, ал. 1 от ГПК за временно
преустановяване на принудителното изпълнение по процесното изпълнително
производство, респективно изпълнението върху процесните недвижими имоти, но по арг. от
чл. 435, ал. 3 от ГПК, като действия по изпълнение за осъществяване на предвиден в
процесуалния закон изпълнителен способ, може да бъде обжалвана от длъжника по
изпълнението само след приключването й с постановление за възлагане. Обжалването е и
при обхват на съдебната проверка, очертана лимитативно от законодателя до процесуалната
законосъобразност на действията по публичната продан и то само за онези от тях, които са
свързани пряко с наддавателната процедура - наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено на най-високата предложена цена.
Предвид тези съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява
законосъобразен, а жалбата на длъжниците - неоснователна, поради което същата следва да
бъде отхвърлена.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на о. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, и п. СД ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, срещу отказ на съдебния изпълнител в съобщения изх. № 38217 от
06.10.2022 г. и изх. № 38219 от 06.10.2022 г. да се спре принудителното изпълнение по изп.
дело № 2828/2016 г. по описа на ЧСИ с.х. с рег. № 863 и район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4