Определение по дело №730/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е инициирано с исковата молба от “. Д. Е. против Г. И. П. и К. И. Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ относно задължението за главница и чл. 430, ал. 2 ТЗ относно задължението за лихви. Поддържа се в нея, че на основание договор за кредит № .г., сключен с “Д. С.” ЕООД представлявано от управителя М. П. П., банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 30 000лева. Сочи, че същият е усвоен изцяло и срокът за издължаването му е до 12.06.2015г. Поддържа се, че е предоставен за закупуване на оборудване, суровини и материали по проект “Гаранционен фонд за микрокредитиране”. Банката твърди, че е приела кредитът да се обезпечи от кредитополучателя с поръчителство на две физически лица, а именно Г. И. П. и К. И. Т., както и, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си по договора да погасява месечни вноски, поради което кредиторът е приложил санкцията на чл. 22, б. “б”, във вр. с чл. 20, б. “в” от договора и е превърнал кредита в предсрочно изискуем на 08.04.2010г. Сочи се, че за това обстоятелство са били уведомени както кредитополучателят, така и поръчителите, без самият договор да задължава банката да уведомява задължените по договора лица. Уведомяването е извършено чрез изпращане на писма с обратна разписка, в писмата, до които е отразено и за тримата задължението по договора. Твърди се, че длъжниците са отказали получаване на пратката.

Отразено е в ИМ, че банката е инициирала производство по чл. 417 от ГПК и е образувано частно гр. дело № 1243/2010г. по описа на РС-Разлог срещу кредитополучателя “Д. С. ЕООД и поръчителите Г. П. и К. Т.. По това производство е издадена заповед за незабавно изпълнение № 3705 от 22.07.2010г. и изпълнителен лист за сумата от 29 793.33 лева главница и 4 281.61 лева лихви.

Общият размер на задължението за лихви, Банката твърди, че включва договорна такава за период 16.06.2008г. - 19.07.2010г. по т. 9 от Договора и наказателна лихва в размер на 2 117.33 лева за период от 25.06.2009г. до 19.07.2010г. по т. 21, б. “а”, “б” и “в” от Договора.

В ДИМ по повод отговора на ответниците се излага допълнително фактическо твърдение, че обстоятелството, че кредитът е усвоен се установява от това, че задълженото лице е погасявало част от дължимите вноски, както и от представените писмени доказателства, а именно операционни бележки за усвояване на същия. Поддържа се довод, че търговецът предоставил кредита е този, който може да прави възражението относно представителната власт на лицата, подписали договора, но не и задължените по него лица.

Ответниците излагат фактически възражения срещу направените твърдения на банката в смисъл, че не дължат посочените в ИМ суми, тъй като не са страна по договор за кредит и не са сключвали договор за поръчителство. Твърдят, че подписите за поръчител на всяка страница от договора за кредит не са поставени от тях. В тази връзка излагат възражение за недействителност на същия, като твърдят, че договорът за поръчителство не е сключен в предвидената от закона писмена форма, тъй като те не са страна по договора за кредит. Твърдят, че в договора за кредит не е извършена каквато и да е индивидуализация на лицата, за които се твърди, че са поръчители. Твърдят, че за да може договорът за кредит да произведе действие спрямо поръчителите е необходимо той да предвижда параметрите на отговорността на поръчителите и условията за тяхната отговорност. Поддържа се възражение, че не могат да носят солидарно задължение по същия договор, тъй като е опорочен, поради факта, че е сключен от лице без представителна власт, каквото се твърди, че е лицето Д. Е. т.е. поради липса на съгласие от една от страните. В отговора на исковата молба ответниците са възразили, че не са получили приложените към ИМ покани-известия за изпращане до тях на писма с обратни разписки № ИД PS2700006PQT4 и № ИД PS2700006PQP0 и не знаят какво е било съдържанието на тези пратки.

Излага се правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за лихви, считано за сумите претендирани за периода преди 13.06.2010г.

Поддържа се правопогасяващо възражение, че банката не е предявила вземането срещу поръчителите в 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД.

Подържа се, че задължението не е дължимо в претендирания размер, тъй като са извършвани погасявания на суми по него.

Направените възражения съдът квалифицира като такива с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и 3 ЗЗД, чл. 111, б. "в" ЗЗД и чл. 147 ЗЗД.

Към доказателствения материал поделото е приобщено заключението на съдебно - счетоводна експертиза и на графологична експертиза.

Окръжният съд като обсъди по отделно и в съвкупност писмените доказателства, експертните заключения и обясненията на вещите лица в с.з., прие за установено от фактическа страна следното :

Между “. Д.Е. и “Д. С.” ЕООД, представлявано от управителя М. П. П. е сключен договор за кредит № .г., по силата на който банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 30 000лв. За банката договорът е бил подписан от Вр.И.Д. Гл.Рег. Мениджър РЦ - Б. и от Мениджър клон Б.. В договора за положени на всяка страница и подписи за кредитополучател и за поръчители. В т.17.1 от договора е посочено, че е обезпечен с поръчителството на двамата поръчители Г. И. Т.и К. И. Т.. Видно е от представено удостоверение за идентичност на имена, че имената Г. И. Т. и Г. И. П. са имената на едно и също лице.

Безспорно се доказа със заключението на графологичната експертиза, изпълнена от специалист в областта на почерковите изследвания, че подписите за поръчители под №1 от договора и за Г. И. Т.от последната му страница не са изписани от нея. В с.з. допълва, чев сравнителните образци от подписа на Г. Т. има два варианта на подписване и затова е извършил и сравнително изследване между изследваните подписи и тези два варианта, като е констатирал разликите, които е описал. Поддържа, че е сравнявал подписите от 2006г. и от 2007 г. и снетия пред него сравнителен материал, за който е установил, че съвпада със сравнителните образци по документи, които са приложени в делото. Категоричен е, че изследваните подписи в договора за кредит със сравнителния материал се различават напълно. Този извод е направил въз основа на анализ на група от подписите, които са полагани в документите, които се съхраняват в АИС-БДС на МВР и на друга група, които са полагани в адвокатското пълномощно, в другите документи по делото и съпоставени с тези, които са положени пред него.

Експертът е установил също, че подписите за поръчители под №2 на всяка страница от договора за кредит и за К. И. Т. от последната страница на същия не са изписани от него.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът на отпуснатия кредит по Договор за кредит № .. .г. е 30 000лв и е усвоен изцяло по разплащателна сметка на "Д.-С." ЕООД на две дати, като на 16.06.2008г. е постъпила сума в размер на 7 500лв. от индивидуалната заемна сметка №., а на 18.06.2008г. е постъпила сумата от 22 500лв. от същата заемна сметка. Тези факти се установяват от операционна бележка №209/16.06.2008г. и операционна бележка №76/18.06.2008г. с основание усвояване на кредит. Експертът е установил, че кредитът се отчита по индивидуалната заемна сметка №. с титуляр "Д.-С." ЕООД, както и че към 20.07.2010г. задължението на дружеството към банката е в размер общо на 34 074,94лв., от които 29 793,33лв. просрочена главница, 2 164, 28лв. редовна лихва и 2 117,33лв. наказателна лихва по т. 21, а,б и в от договора.

Вещото лице счетоводител пояснява в с.з., че е проследило разплащателната сметка на името на “Д. С.” ЕООД и от проучванията, които е направило не може да кажа дали поръчителите са извършвали плащания по кредита. Датата на предсрочната изискуемост на кредита е установило от изпратеното й извлечение от сметка № ., която е за отнасяна на главницата в просрочие, т.е. последната дата, в която е отнесена главница за просрочие е 08.04.2010г. Просрочените главници, които са били натрупани са били прехвърлени в сметка за просрочие, поради това заемът се приема за предсрочно изискуем. След прехвърляне на просрочените до момента главници в заемна сметка № . и от този момент задължението става предсрочно изискуемо, защото при предишни периоди на непогасяване на главница на точния ден, тя е отивала по сметката за просрочена главница, но не е бил обявявен за предсрочно изискуем кредитът, а се е изчаквало кредитополучателят евентуално да започне пак да погасява задълженията си.

Експертът е установил също, че заемната сметка се открива служебно от банката на кредитополучателя и той е титуляр на тази сметка и към 08.04.2010г. са били натрупани просрочени главници от 25.06.2009г. до 11.12.2009г., като е установил едно частично погасяване на главница и след 25.12.2009г. няма вече никакви погасявания.

Сочи, че не може да каже на какво фактическо основание е преценено към 08.04.2010г. да бъде обявен за предсрочно изискуем кредитът, тъй като не му е представен документ за това.

Последно погасяване по кредита е правено на 11.12.2009г. от кредитополучателя.

Уточнява също, че до обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем, наказателна лихва е била начислявана от банката само върху непогасената главница, а с обявяването на кредита изцяло за предсрочно изискуем, наказателна лихва е била начислена върху цялата главница за целия размер на основание т. 21 от договора. След 08.04.2009г. е 10 % годишно върху дължимата главница, съгласно т. 21, б. “в” от договора, а до тази дата е начислявана такава само на просрочените главници.

Вещото лице поддържа, че датата, на която е обявен кредитът за предсрочно изискуем има значение за това, дали ще се начислява наказателна лихва върху цялата неиздължена главница или само върху част от нея, .т.е. само за дължимите вноски. Наказателната лихва по т. 21, б. “а” е само върху просрочената главница за периода. Лихвата, която е по т. 21, б. “б” е 3 % годишно върху размера на редовната главница, т.е. когато не е платена в срок вноската върху остатъка от редовната главница се дължи наказателна лихва от 3 % годишно. Констатирало е, че когато редовната главница е отишла в просрочена, тя е била извадена от остатъка на редовното главница. Поради това върху една част от главницата се е начислявала 3 % лихва, а върху просрочената главница се е начислявала 10 % лихва. Ето защо няма дублиране на лихви, а само размерът е различен.

Кредиторът е изпратил покани уведомления с идентично съдържание до "Д. С."ЕООД, до Г. П. и до К. Т., в които ги уведомява, че ако в срок до 7 дни от получаване на писмото, задължението по кредита в размер на 33 391,50лв. не бъде погасено, кредиторът ще пристъпи към събиране на вземанията по предвидения в договора ред. Видно е от известията за доставяне, оформени от "Б. п."Е., че и тримата адресати на горните писма са отказали да получат пратките, съдържащи същите.

Постановено е разпореждане №3704 от 22. 07.2010г. по ч.гр.д.№1243/2010г. на РС - Разлог, с което е допуснато незабавно изпълнение по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №3705 от 22.07.2010г. по горното ч.гр.д. С последната е разпоредено длъжникът ЕООД „Д.-С.”, с БУЛСТАТ ., в качеството на кредитополучател по Договор за кредит № .г., със седалище и адрес на управление: постоянен адрес: Б., гр. Д., общ. Б., обл. Б., ул. „Х.А.” № ., представляваноот управителя и едноличен собственик на капитала М.П.П., с ЕГН *, Г. И. П., с ЕГН *, в качеството на поръчител солидарно отговорен с длъжника-кредитополучател по Договор за кредит № . г. при неизпълнение на договорените условия, с постоянен адрес: Б. гр. Д., общ. Б., обл. Б., ул. „О.” № 5 и К. И. Т., с ЕГН *, в качеството на поръчител солидарно отговорен с длъжника-кредитополучател по Договор за кредит № . г. при неизпълнение на договорените условия, с постоянен адрес: Б., гр. Д., общ. Б., обл. Б.ул. „О.” № . да заплатят солидарно на Е. “. Д., със седалище и адрес на управление: гр. С. ., обл. С. /с./, общ. С. район "О.", ул. "М." № . с ЕИК: ., адрес: гр. С. ., обл. С. /с./, общ. С., район "О.", ул. "М." № . представляван от Изпълнителния директор – Д. Н. Н., с ЕГН * и Изпълнителният директор Л. М. Ж., с ЕГН *, следните суми:

суматаот 29 793. 33 /двадесет и девет хиляди, седемстотин деветдесет и три лева и 33 ст./ лева, представляваща главница,ведно със законната лихва за забава за периода считано от датата на депозиране на заявлението пред съда - 20. 07. 2010г. до окончателното изплащане на вземането;

сумата от 4 281. 61 /четири хиляди, двеста осемдесет и един лева и 61 ст./ лева, представляваща лихва за просрочена главницаза периода от 16. 06. 2008 г. до 19. 07. 2010г.;

сумата в размер на 681. 50 /шестстотин осемдесет и един лева и 50 ст./ лева, съставляваща платената дължима държавна такса, както и

сумата в размер на 790. 95 /седемстотин и деветдесет лева и 95 ст./ лева, съставляваща дължимо юристконсултско възнаграждение за защита в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Същата е издадена по повод депозирано от “. Д. Е., ЕИК . заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за горните суми. В заявлението е дадена информация, че задължението е по извлечение от счетоводни книги за сметка №15710704 от 20.07.2010г.

Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414 от ГПК възражение от Г. И. П. и от К. И. Т.. В ч.гр.д.№1243/2010г. няма възражение от длъжника "Д. С."ЕООД срещу същата.

Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :

Предявеният иск за установяване на задължението за главница в размер на 29 793, 33лв. е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 138, ал.1 от ЗЗД.

Този иск е допустим, тъй като е предявен в 1 - месечния срок по чл. 415 от ГПК и срещу длъжниците в заповедното производство, депозирали възражение. Ищецът ангажира тяхната отговорност като поръчители на кредитополучателя по процесния договор за кредит. Съгласно императивните разпоредби на чл. 140 и чл. 141 от ЗЗД поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник и за всички последици от неизпълнението на главното задължение. За да се реализира обаче обезпечителната функция на поръчителството, следва договорът, с който е създадено, да е действителен. Спорно по делото е дали той е действителен, тъй като ответниците възразяват, че не са сключвали такъв в писмена форма. Законът изрично предвижда форма за действителност на договора за поръчителство писмената такава. По делото не е представен писмен договор за поръчителство между “. Д.Е. и Г. И. П. и К. И. Т. за обезпечаване на задължението на "Д. С." ЕООД. Не се и твърди, че такъв съществува. Банката поддържа, че той е инкорпориран в Договор за кредит № . г., подписан(според банката) и от поръчителите. Анализът на последния сочи, че в него изрично е възприета клауза(т.17.4), че за учредяване на обезпеченията се сключват договори, съобразно действащото законодателство, които са неразделна част от този договор. Както беше посочено по - горе, в казуса не е сключван отделен, самостоятелен договор за поръчителство.

На следващо място, решаващият състав не споделя довода на кредитора, че договорът за поръчителство е инкорпориран в договора за кредит. В последния няма изрично поето задължение на поръчителите спряма кредитора на "Д. С." ЕООД да отговарят за изпълнението на неговото задължение към “. Д.Е. по Договор за кредит № . г. Поемането на такова задължение следва от дефиницията на този договор, съдържаща се в чл. 138, ал.1 от ЗЗД и с оглед формата, в която следва да бъде сключен, за да е действителенq това не може да става с конклудентни действия, а само изрично и писмено. Т.е. поради това, че в договора за кредит е отразено, че той се обезпечава с поръчителство на двама поръчители физически лица и те са посочени, не означава, че те са поели такова задължение към кредитора. Нещо повече, сочи се в т.17 от договора, че по договореност между кредитора и кредитополучателя кредитът се обезпечава с поръчителството на Г. И. Т.(П.) и К. И. Т.. Съдържанието на тази клауза подкрепя извода, че поръчителите не са се задължили към банката, нямат договореност за поръчителство с нея.

Дори и да се приеме, че клаузата на т.17.1 от договора за кредит е клауза за поръчителство, в тази част договорът е нищожен. Както се установи от компетентното заключение на съдебно - графологичната експертиза, той не е подписан от Г. И. П. и К. И. Т. и поради това липсва съгласие от тяхна страна за сключването му. Изложеният порок е изведен от законодателя като такъв, водещ до нищожност на договор или на клауза от договор, съгласно чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Тази клауза като нищожна не може да породи правни последици за страните, които са я сключили, поради което ответниците нямат задължение към ищеца да отговарят за изпълнението на задължението от длъжника, а банката няма право да иска изпълнение от поръчителите на същото.

Констатацията за нищожност на договора за поръчителство, прави безпредметно обсъждането на останалите възражения на ответниците за неоснователност на иска, а именно, че в договора за кредит не е извършена каквато и да е индивидуализация на лицата, за които се твърди, че са поръчители и не предвижда параметрите на отговорността на поръчителите и условията за тяхната отговорност. Безпредметно е да се обсъжда и възражението, че договорът е сключен за банката от лице без представителна власт, каквото се твърди, че е лицето Д. Е. и правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за лихви, считано за сумите претендирани за периода преди 13.06.2010г.

Отново по горните съображения и поради това, че е формулирано като евентуално, правопогасяващото възражение, че банката не е предявила вземането срещу поръчителите в 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД не следва да се обсъжда.

Въз основа на възприетите правни доводи, първоинстанционният съд приема, че следва да отхвърли иска за признаване са установено по отношение на Г. И. П. и К. И. Т., че като солидарно отговорни с длъжника "Д. С."ЕООД дължат към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в РРС - 20.07.2010г. и по издадената в полза на “. Д.Е. по ч.гр.д.№1243/2010г. заповед за изпълнение на парично задължение сумата от 29 793, 33лв. , ведно със законната лихва от 20.07.2010г. до изплащане на задължението.

Претенциите за заплащане на възнаградителни и на наказателни лихви с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал.2 от ТЗ и чл. 138, ал.1 и чл. 140 от ЗЗД са акцесорни. Предпоставка за тяхното уважаване е основателност на претенцията по главния иск. Последният съдът счете за неоснователен, поради което и акцесорните следва да бъдат приети за такива. Ето защо иска за признаване са установено по отношение на Г. И. П. и К. И. Т., че като солидарно отговорни с длъжника "Д. С."ЕООД дължат към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в РРС - 20.07.2010г. и по издадената в полза на “. Д.Е. по ч.гр.д.№1243/2010г. заповед за изпълнение на парично задължение дължат 4 281, 61лв. лихва за периода от 16.06.2008г. до 19.07.2010г. , от които 2 164, 28лв. договорна лихва за периода 16.06.2008г. - 19.07.2010г. и 2 117, 33лв. наказателна лихва за периода от 25.06.2009г. до 19.07.2010г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК “. Д.Е. следва да бъде осъдена да заплати на Г. И. П. сумата от 1000лв. платено от нея адвокатско възнаграждение и 100лв. депозит за експертиза и на К. И. Т. сумата от 1000лв. платено от нея адвокатско възнаграждение и 100лв. депозит за експертиза.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на Г. И. П., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., община Б., ул."О." №.и К. И. Т., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., община Б., ул."О." №. че като солидарно отговорни с длъжника "Д. С."ЕООД, ЕИК . дължат към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в РРС - 20.07.2010г. и по издадената в полза на “. Д.Е., ЕИК. по ч.гр.д.№1243/2010г. на РС-Р. заповед за изпълнение на парично задължение №.г. сумата от 29 793, 33(двадесет и девет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки)лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 20.07.2010г. до изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на Г. И. П., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., община Б.ул."О." №.и К. И. Т., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., община Б. ул."О." №., че като солидарно отговорни с длъжника "Д. С.ЕООД, ЕИК .дължат към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в РРС - 20.07.2010г. и по издадената в полза на “. Д.Е., ЕИК. по ч.гр.д.№1243/2010г. на РС-Р. заповед за изпълнение на парично задължение №.г. сумата от 4 281, 61(четири хиляди двеста осемдесет и един лева и шестдесет и една стотинки)лв. лихва за периода от 16.06.2008г. до 19.07.2010г. , от които 2 164, 28(две хиляди сто шестдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки)лв. договорна лихва за периода 16.06.2008г. - 19.07.2010г. и 2 117, 33(две хиляди сто и седемнадесет лева и тридесет и три стотинки)лв. наказателна лихва за периода от 25.06.2009г. до 19.07.2010г.

ОСЪЖДА “. Д.Е., ЕИК. със седалище и адрес на управление в гр. С., община О., ул."М." №.да заплати на Г. И. П., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., община Б., ул."О." №.разноски по делото в размер общо на 1 100(хиляда и сто)лева.

ОСЪЖДА “. Д.Е., ЕИК.със седалище и адрес на управление в гр. С., община О., ул."М." №. да заплати на К. И. Т., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., община Б. ул."О." №. разноски по делото в размер общо на 1 100(хиляда и сто)лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :