Решение по дело №586/2019 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20191430100586
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 9

 

гр. Кнежа, 22.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело 586 по описа на съда за 2019 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.

Образувано е по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1766, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – Зам. управител, чрез юрк. Н.А.М., срещу В.И.В., с адрес: ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е налице вземане от страна на ищцовото дружество в размер на 738.31 лв., представляващи главница по револвиращ кредит; 149.22 лв. – договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2018 год. до 09.11.2018 год.; 37.68 лв. – обезщетение за забава, на осн. чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.11.2018 год. до 11.05.2019 год. или общо дължима сума в размер на 925.21 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Алтернативно, ищецът е предявил осъдителен иск срещу ответника за заплащане на описаните по-горе суми.

В молбата се твърди, че при сключване на договор покупка на стоки или услуги с номер PLUS-14637875 ответникът В.И.В. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че на 24.10.2017 год. същият е активирал предоставената му от ищеца кредитна карта с номер  CARD-15130966 с максимален кредитен лимит в размер на 1 000 лева, представляващ револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени чрез издадената кредитна карта. Сочи се, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Посочва се, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2018 год., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата е бил в размер на минус 887.53 лв. Твърди се, че това обстоятелство станало повод кредиторът – ищец да блокира използването на картата, и въпреки многократните му опити за контакт с длъжника и отправените към последния покани да погаси натрупалите се задължения, същият не е сторил това. Така за кредиторът е възникнал правен интерес да потърси съдебна защита относно вземането си.

Твърди се още, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника по кредитната карта е било в размер на 887.53 лв., представляващо използвана главница в размер на 738.31 лв. и договорна лихва от 01.06.2018 год. (първа пропусната вноска) до 09.11.2018 год. (датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 149.22 лв. Твърди се, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва – сумата от 37.68 лв., за периода от 09.11.2018 год. до 11.05.2019 год. (датата на завеждане на дело).  

Изложени са твърдения, че за събирането на посочените суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в РС – Кнежа и било образувано ч.гр. дело № 364/ 2019 год., в производството по което е била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. На това основание ищецът е упражнил правото си по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви в едномесечния срок установителен иск за вземането си.

В заключение, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на паричното задължение по револвиращия потребителски кредит. Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.

В подкрепа на горните твърдения са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба чрез пълномощник – юрк. Петко Палазов, с представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и че поддържа така предявения иск. Позовава се на писмените доказателства. В особено искане, изложено в молбата, моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице условията за това.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по иска.

Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14637875 от 22.03.2017 год.; кратък медицински въпросник за приемане на застраховане от 22.03.2017 год.; сертификат № PLUS-14637875; общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ (за застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“) на кредитополучател по договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта; сертификат № CARD-14637875 и общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“; печат на справка за IBAN ***; приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК – стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14637875; месечно извлечение по кредитна карта и детайли на извлечението по кредитната карта; покана за доброволно изпълнение заедно с обратна разписка за връчване; удостоверение за актуално състояние на ю.л.; документ за довнесена по сметка на съда държавна такса за образуване на гражданско дело и пълномощни на юрк. Н.М. и юрк. Петко Палазов.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК съдът следва да е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл. 239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените доказателства.

Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е изразил становище дали дължи или не дължи претендираните суми.  

Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на чл. 44, ал.1, изр. предпоследно от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения в молбата адрес, с което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл. 46, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, както и че искът с правно основание 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявеният от ищеца положителен установителен иск бъде уважен изцяло, с всички произтичащи от това законни последици.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 225 лв., от които: 125 лв. – платена д.т. и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения  и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК,  Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, че В.И.В., ЕГН **********,***, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – Зам. управител, чрез пълномощниците юрк. Н.М. и юрк. Петко Палазов, следните суми: 738.31 лв. (седемстотин тридесет и осем лева и 81 ст.), представляващи главница по револвиращ кредит; 149.22 лв. (сто четиридесет и девет лева и 22 ст.) – договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2018 год. до 09.11.2018 год.; 37.68 лв. (тридесет и седем лева и 68 ст.) – обезщетение за забава, на осн. чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.11.2018 год. до 11.05.2019 год.  или общо дължима сума в размер на 925.21 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 341/19 от 29.05.2019 год. по Ч.Гр. дело № 364/ 2019 год. по описа на РС – Кнежа.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Зам. управителя Димитър Димитров, разноски в настоящото исково производство в размер на 225.00 лв. (двеста двадесет и пет лева и 0 ст.), както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 364/ 2019 год. по описа на Кнежански РС – в размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет лева и 0 ст.)

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

Преписи от настоящото решение да се връчат на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: