№ 657
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110143021 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 1744,21 лева, представляваща неплатен остатък от застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка “Каско на МПС", поради настъпило на
20.03.2021г. застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска - 22.07.2021г., до окончателното плащане.
Ищецът „Мегатранс топ“ ЕООД твърди, че на посочената в исковата молба дата,
в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане
„Каско на МПС", сключен с ответника „Дженерали застраховане“ АД, е настъпило
застрахователно събитие - ПТП, на територията на Великобритания, при което е
увреден собствения на ищеца товарен автомобил, (седлови влекач), марка “ДАФ”, с
регистрационен номер СА 2197 ХТ. Твърди се, че ремонтът и отстраняването на
щетите били извършени от „СТАТ ГРУП“ ЕООД, за което била издадена фактура на
стойност 2685,60 лева. Поддържа, че по образуваната при ответника щета е предал
необходимите документи за изплащане на застрахователното обезщетение. Посочва, че
на 16.06.2021г. ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 941,39
лв, като отказал да заплати остатъка. Предвид изложеното претендира сумата от
1744,21 лв, неплатен остатък от застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС “, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът „Дженерали Застраховане" АД е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца, както и
настъпването на ПТП в срока на застрахователно покритие. Счита, че с платеното
обезщетение в размер на 941,39 лв. е изпълнил изяло задължението си като
застраховател по застраховка ,,Каско". Оспорва разходите за извършения ремонт като
завишени, неотговарящи на реално извършените дейности, вкл. вложените части.
Твърди, че не следва да се ангажира имуществената му отговорност за ремонти,
извършени в сервизи, с които не е налице договор за партньорство, респективно в
1
случая липсва основание за изплащане на сумата в предоставената от ищеца фактура.
Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
съобразно договорената застрахователна сума, между страните.
Правопораждащите отговорността на ответника факти са настъпването на
застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор,
представляващо покрит по договора с ищеца риск, в причинна връзка с което са
настъпили твърдяните вреди.
В тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно
правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, в причинна връзка с
което са настъпили вреди в претендирания размер.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства, е да докаже
твърденията си за наличие на обстоятелства, водещи до намаляване на
застрахователното обезщетение, евентуално, че е погасил задължението си за плащане.
С доклада по делото като безспорно между страните и ненуждаещо от доказване
е отделено обстоятелството относно наличието на твърдяното между страните
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“,
клауза „Пълно каско“ по отношение на товарен автомобил /седлови влекач/ марка
„ДАФ“, модел „ХФ 105“ с рег. № СА 2197 ХТ, със срок на валидност от 19.09.2020г. до
18.09.2021г., обективиран в застрахователна полица № 0320200855017990.
Застрахователният договор е сключен при общи условия, подписани и приети от
застрахования. В полицата е посочен начин на обезщетяване на щетите вследствие
застрахователно събитие – в доверен сервиз и по експертна оценка. Видно от
отбелязване в полицата, годината на производство на процесното превозно средство е
2014г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І се
установява, че датата на първа регистрация е 02.10.2014г.
По делото не е спорно, че по време на действие на застрахователния договор е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, както и, че застрахователят е уведомен за
настъпването на застрахователно събитие "щети при пътнотранспортно
произшествие".
Спорен между страните е размерът на застрахователното обезщетение,
съответно наличието, респ. липсата на предпоставките за заплащане на остатъчна част
от застрахователното обезщетение.
В настоящия случай е налице частична щета по увреденото МПС – седлови
влекач марка „ДАФ“, модел „ХФ 105“ с рег. № СА 2197 ХТ. За определяне размер на
дължимото обезщетение е прието заключение на САТЕ, което съдът на основание
чл.202 ГПК кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено. Съгласно
изводите на вещото лице, стойността необходима за възстановяване на щетите върху
процесното увредено МПС към датата на ПТП – 20.03.2021 г. възлиза на 2464,67 лева,
с ДДС. Вещото лице е посочило, че при остойностяване на новите части, са взети
2
стойности и от алтернативен доставчик. Отразил е също, че при посещение на
официален сервиз на марката „ДАФ“, стойността на оригиналните нови части,
необходими за ремонт на влекача възлиза на сумата 1852,96 лева, без в нея да са
включени стойност на необходимите труд, боя и консумативи. При разпита си по реда
на чл.200 ГПК в откритото съдебно заседание, проведено на 08.11.2022г., експертът
уточнява, че по отношение на щетата по позиция 2 в опис - заключението по щетата –
основа метална на фар десен, е заложена цена за подмяна в размер на 260 лева, докато
при официален вносител същата възлиза на 576 лева. Допълва, че за декоративен
панел на десен халогенен фар е дадена стойност 50 лева, при цена на официален
сервиз 107,70 лева, които цени са без ДДС. Посочва, че в представената калкулация на
щетите от ответника е отразена стойност на дясна облицовка – 7,18 лева, което намира
за нелогично, тъй като същата е на стойност 230 лева, а оригиналната - 322, 71 лева. В
заключение вещото лице излага, че сервизът „Стат Груп“ ЕООД, където реално е бил
извършен ремонтът на застрахования товарен автомобил, няма издаден сертификат и
лиценз за ремонт на влекачи от марката “DAF”.
Установява се по делото, че процесното МПС – седлови влекач е бил в
експлоатация към датата на застрахователното събитие над шест години от датата на
първата му регистрация
02.10.2014г.
Видно от представените по делото Общи условия за застраховка „Каско на
МПС“ на „Дженерали застраховане“ АД, съгласно т. 58.3 от същите, при частична
щета на МПС, по отношение на което от датата на първа регистрация до датата на
начало на застраховката били изминали над 5 до 10 години, застрахователното
обезщетение се определя по един от описаните начини, избран от страна на
застрахования: 1. отстраняване на щети в посочен от застрахователя „доверен“
автосервиз, като в този случай застрахователното обезщетение се изплаща на
съответния автосервиз, при условие че била платена определена от застрахователя
минимална премия при сключване на застраховката; 2. по представени фактури от друг
автосервиз – след изрично писмено съгласие от застрахователя, при условие че е
платена определена от застрахователя минимална премия при сключване на
застраховката и при спазване на неговите ограничения за стойност на сервизен час и на
количество и стойност на материалите за боядисване; 3. по експертна оценка.
Съобразно установената съдебна практика (в този смисъл решения № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, № 209/30.01.2012 г. по т. д. №
1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. по
описа на ВКС, ТК, І ТО, № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І ТО, №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС), актуална и след влизане в сила
на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
3
на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата
от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението не може
да надвишава действителната (при пълна увреда/ или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2
КЗ (отм.), респ. чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ
(отм.), респ. чл. 400, ал. 2 от КЗ).
Съдът, съобразявайки цитираната по-горе съдебна практика намира, че
изчислената от вещото лице по автотехническата експертиза пазарна стойност на
щетите в размер на 2464,67 лева, представлява именно възстановителната стойност на
увреденото имущество, до който размер следва да бъде определено и
застрахователното обезщетение, дължимо от страна на ответното дружество. Не следва
да бъде вземано предвид изчислението от вещото лице на основание Методиката на
застрахователя към датата на ПТП или на база цени от доверени сервизи и по
експертна оценка, съобразно възраженията в отговора на исковата молба, тъй като
противоречат на приетото в цитираната по-горе съдебна практика. Същите биха били
относими при определяне на застрахователното обезщетение от застрахователя, но не
и в хипотезата на възникнал спор за същото и съдебно предявена претенция. В
допълнение към горното съдът намира, че не следва да бъде приета и стойността на
ремонта в приложената към исковата молба фактура за извършен ремонт на увреденото
ППС от „Стат груп“ ЕООД. Същата не е обвързваща нито за ответното дружество,
доколкото не са спазени изискванията на приложимите между страните ОУ, нито за
съда, тъй като надхвърля размера на възстановителната стойност на увреденото
имущество. Действително в т. 58.3.2 от общите условия на „Дженерали застраховане“
АД е предвидена възможност застрахователното обезщетение да бъде определено по
представени фактури от друг автосервиз, но по делото няма данни, нито твърдения да
са спазени изискванията на посочената разпоредба, респективно да са били налице
условията за прилагане на този начин – да е било дадено от застрахователя
предварително изрично писмено съгласие за това и да са били спазени неговите
ограничения за стойност на сервизен час и на количество и стойност на материалите за
боядисване. С подписване на застрахователната полица застрахованият е декларирал,
че е получил, запознат е и е съгласен с общите условия на застраховка „Каско на
МПС“. Следователно, посочената клауза от общите условия е неприложима в
настоящия случай и дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
определено на база възстановителната стойност на увреденото имущество. Не се спори
между страните, че ответникът е погасил частично претенцията на ищеца за сумата в
размер на 941,39 лева. Следователно, непогасеният остатък от дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 1523,28 лева, до който размер искът по чл.
405, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума. За разликата над уважения размер от 1523,28 лева до пълния
предявен размер от 1744,21 лева искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца,
съобразно уважената част от иска следва да бъде присъдена сумата 278,40 лева, за
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
4
На ответника, съобразно отхвърлената част от исковата претенция следва да се
присъди сумата 45,50 лева за разноски за възнаграждение за вещо лице, изготвило
САТЕ и претендирано юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на
„Мегатранс Топ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Черноризец Храбър“ № 7, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1523,28
лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС”, поради настъпило на 20.03.2021 г. застрахователно събитие – ПТП,
при което са причинени щети на застрахованото МПС – седлови влекач, „ДАФ“, м.
“ХФ – 105“, с рег. № СА 2197 ХТ, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2021
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
1523,28 лева до пълния предявен размер 1744,21 лева.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на
„Мегатранс Топ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Черноризец Храбър“ № 7, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 278,40
лева, представляваща направените разноски за държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение,
ОСЪЖДА „Мегатранс Топ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Черноризец Храбър“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 45,50 лева,
представляваща направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5