Р Е Ш Е Н И Е
№ 510 / 07.08.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в
открито съдебно заседание на 06.07.2023г. в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА
ЗЛАТЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия
Златева адм.дело №968 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.76, ал.1 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/
Образувано е по жалба на А.Г.Д., ЕГН **********
***, чрез адв.П.С. против решение №РС-270-22-071 от 24.08.2022г. на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КПКОНПИ/.
С решението е установен конфликт на интереси
по отношение на А.Д. – общински съветник в ОбС – Велинград и лице, заемащо висша публична длъжност по
смисъла на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ във вр. с гласуване на решение №49 от
протокол №2 от 24.02.2022г. на ОБС-Велинград в частен интерес – свой и на
свързани с него лица по смисъла на пар.1, т.15, б.“а“ от ЗПКОНПИ и в нарушение
на чл.56 от същия закон, като на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ му е наложена
глоба в размер на 5 000лв и на основание чл.81, ал.1п от ЗПКОНПИ е отнета
в полза на Държавата сумата от 457,95лв, представляваща нетното дневно
възнаграждение за датата на гласуване на решение №49 от протокол №2 от
24.02.2022г. на ОБС-Велинград, получено от деянието, породило конфликт на интереси.
Твърди се, че решението е незаконосъобразно.
Излагат се съображения. Моли да бъде отменено, претендира присъждане на
съдебно- деловодни разноски.
Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество чрез процесуалните си представители оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в установения за това преклузивен 14-дневен срок от активно
легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и пред
местно компетентния административен съд.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното решение е постановено от
материално компетентен орган. Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1
и ал. 2 от ЗПКОНПИ, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество е независим специализиран постоянно действащ държавен
орган и орган за противодействие на корупцията по смисъла на този закон за лицата, заемащи
висши публични длъжности. В чл. 13, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ са уредени правомощията на Комисията - да установява
конфликт на интереси на лица, заемащи висши публични длъжности и да се
произнася с писмено решение в производството по глава осма, раздел V от ЗПКОНПИ.
Решението на КПКОНПИ е взето с гласовете на
трима членове от петчленен състав съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПКОНПИ и предвид, че чл. 13, ал. 2 от Закона изисква решенията на Комисията да се приемат с
мнозинство повече от половината от всички членове, то в случая това е изпълнено
и в този смисъл решението е валидно. Решението е постановено в предвидената от
закона писмена форма, съдържа всички реквизити, изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ, затова съдът го приема за мотивирано по смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. В съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в него са посочени както правните основания за
упражнените административни правомощия, така и съответните факти и
обстоятелства, които обосновават установеното от органа наличие на конфликт на
интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ.
Решението е взето при спазване на
административнопроизводствените правила във връзка с образуването и
провеждането на административното производство. Същото е образувано по сигнал с
изх. №ЦУ-01-/С-270/ от 10.03.2022г. в предвидения в чл. 73 от ЗПКОНПИ срок – до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от
извършването на нарушението. Правото на защита на лицето, по повод което се е
развило производството по установяване на конфликт на интереси, не е ограничено
– предоставени са му всички позволени от закона възможности да организира
своята защитна теза. Спазени са и изискванията по чл. 72, ал. 5
и ал. 6 от ЗПКОНПИ за изслушването му, предоставени са му били за запознаване всички
събрани доказателства и му е дадена възможност да направи възражение в 7-дневен
срок.
Съдът приема, обаче, че обжалваното решение е
постановено в противоречие с материалния закон.
Според чл. 2 от ЗПКОНПИ конфликт на интереси възниква тогава, когато лице, заемащо висша
публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху
безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му
по служба. Очертаният в хипотезата на цитираната правна норма фактически състав
включва следните елементи: осъществяване на функция на висша публична длъжност,
заемана от конкретно физическо лице, наличие на негов или на свързани с него
лица частен интерес, който може да повлияе върху обективното и безпристрастно
изпълнение на правомощията или задълженията му по служба и упражнено
властническо правомощие, повлияно от частния интерес.
Дефиниция за частен интерес е дадена в чл. 53 от ЗПКОНПИ - частен е всеки интерес, който води до облага от материален или
нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани
с него лица, включително всяко поето задължение.
Безспорно е по делото, че А.Г.Д. като
общински съветник в Общински съвет Велинград за мандат 2019 - 2023г. е лице,
заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ. Такова качество е имал и към момента на взимане на
решение № 49 по протокол № 2 от 24.02.2022г. на Общински съвет –Велинград, с
което е одобрено изменение на общ устройствен план на гр.Велинград, с.Драгиново
и землищата им. Със същото решение за поземлени имоти с идентификатори
10450.503.1207, 10450.503.1376, 10450.503.1377 и 10450.503.1378, попадащи
съгласно действащия ОУП в зона за озеленяване, поради изтекъл срок по § 70 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ е обособена рекреационно устройствена зона - територия за
средно етажно застрояване, като е предвидено същите тези четири имота да бъдат
обособени в четири отделни УПИ - за ЖС търговия и услуги.
Решението е взето след проведено гласуване, като от общо 29 общински съветници на заседанието са присъствали 28, от които 20 гласа „за", 7 гласа „против" и 1 глас „въздържал се".
Установено е, че собственици на три от горните ПИ - без ПИ с идентификатор 10450.503.1376 - са или А.Д., или свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 15, б. „а" от ДР на ЗПКОНПИ.
С оспореното в настоящото производство решение КПКОНПИ е приела, че е налице конфликт на интереси по отношение на Д. във връзка с гласуване на решение № 49 по протокол № 2 от 24.02.2022г. на Общински съвет - Велинград в частен интерес - свой и на свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 15, б. „а" от ДР на ЗПКОНПИ, което гласуване е в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от ЗПКОНПИ.
Горното е прието въз основа на 2бр. писма на председателя на ПК по ЗПКОНПИ при Общински съвет - Велинград, в което е отразено, че решение № 49 от протокол № 2 от 24.02.2022 г. на Общински съвет - Велинград е прието с явно гласуване, което не се отразява в поименен списък в протоколите от заседанията. От представени списъци на гласуване по точките от дневния ред се установявало, че А.Д. е присъствал на заседанието на общинския съвет на посочената дата, както и не била извършвана поправка в протокола от това заседание. Изводът си Комисията не е променила въпреки ангажираните от Д. доказателства в хода на административното производство.
В ЗПКОНПИ са определени общите правила,
осигуряващи безпристрастното и в обществен интерес изпълнение на правомощията
на лица, заемащи публична длъжност по смисъла на закона, реда за деклариране на
несъвместимости и частни интереси, процедурите за установяване на конфликт на интереси,
както и последиците по отношение на лицата, които попадат в ситуация на
конфликт на интереси.
Разпоредбата на чл.52 от ЗПКОНПИ дефинира,
че конфликт на интереси възниква тогава, когато лице, заемащо висша публична
длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и
обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.
Следователно, за да е осъществен конфликт на
интереси следва да са налице кумулативно три предпоставки:
- лице, заемащо висша публична длъжност
- наличие на частен интерес
- възможност частният интерес да повлияе на
безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или на задълженията по
служба /в този см. напр. решение № 8219 от 25.06.2020г. по адм. д. № 455/2020г.
на ВАС и др./
С оглед събраните по делото доказателства се
налага несъмнения извод, че първите две предпоставки са налице.
Вярно е, че определящо за установяването или
липсата на конфликт на интереси е наличието на упражнено правомощие по служба в
частен интерес - личен или на свързано лице по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на
ЗПКОНПИ, предопределен от възможността за реализиране на материална или
нематериална облага, както и възможност този интерес да повлияе върху
безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията по служба на лицето,
заемащо висша публична длъжност – каквото е приел и административният орган.
Всички тези обстоятелства, обаче, следва да бъдат установени по несъмнен начин
към момента на извършване на преценката за извършено нарушение ЗПКОНПИ.
В решението на КПКОНПИ е прието, че А.Д., в качеството си на общински съветник, е присъствал на заседанието на Общински съвет Велинград, проведено на 24.02.2022 г., и е участвал в гласуването на решение № 49 от протокол № 2 от 24.02.2022 г. на Общински съвет Велинград, като по този начин и в резултат на упражненото правомощие е реализирана нематериална облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ, изразяваща се в помощ и подкрепа лично и на свързаните със себе си лица - доколкото промяната на устройствения статут на имота е в интерес на собственика му и предпоставя възможности за реализиране на инвестиционни намерения.
Съдът счита, че от
събраните в настоящото производство, а и в административното такова, доказателства
не се установява по категоричен начин А.Д. да е упражнил свои властнически
правомощия в частен интерес, съответно поведението му да е довело или би могло да доведе до облага от
материален или нематериален характер. Напротив, опровергават се изводите на Комисията за поведение на А.Д., което да е в
противоречие с конкретните и общи изисквания на ЗПКОНПИ.
Във връзка с открита процедура по оспорване съдържанието на протокол №2 от 24.02.2022г. на Общински съвет –Велинград в частта, в която е отразено гласуването на жалбоподателя във връзка с решение №49 по делото са разпитани петима свидетели – трима от тях доведени от жалбоподателя и двама, призовани по искане на ответника. Напълно единодушно свидетелите Евгени Я., Богдана П. и Бояна С. установиха, че когато е дошъл моментът да се гласува процесното решение, А.Д. е тръгнал да излиза от залата, като е вдигнал ръка да се обозначи и е казал, че няма да участва в това гласуване. Св. Л.П. – председател на Общински съвет – Велинград – описва механизма на явно гласуване по принцип при взимане на решения, като изрично заявява, че при гласуване на спорната точка Д. е тръгнал да напуска залата. Виждал, че нещо коментират с колегите, но тъй кат залата била огромна – не можел да чуе какво говорят. Но има ясен спомен, че Д. е бил прав. Св.П. установява, че не си спомня за друг случай, при който А.Д. като общински съветник да е напускал залата и да е заявявал, че не гласува по конкретни точки, защото бил много отговорен общински съветник, винаги присъствал на заседанията, винаги бил коректен и винаги поставял обществения интерес на първо място.
Съдът изцяло дава вяра на
техните показания, тъй като са от лица, имащи непосредствени впечатления от
процеса по гласуване на решения в общинския съвет, подробни и ясни са, напълно
си кореспондират, взаимно се допълват и не на последно място – депозирани са от
общински съветници от различни политически партии и в този смисъл съдът ги
приема за напълно незаинтересовани от изхода на спора. С това си поведение А.Д.
не само не е нарушил изискванията на ЗПКОНПИ в качеството си на лице, заемащо
висша публична длъжност по смисъла на същия закон, но напротив – изпълнил е изискванията на чл. 56 от ЗПКОНПИ.
В подкрепа на този извод на съда
е и установеният от събраните писмени доказателства факт, че при разглеждане на
материалите по спорната точка в ресорните комисии на Общински съвет – Велинград
А.Д. отново не е участвал нито в обсъждането им, нито в гласуването – все в
изпълнение на законовото задължение. Затова съдът приема, че в конкретния
случай оспорването е успешно проведено.
Дори да се приеме развитата в атакуваното решение хипотеза, че Д. е гласувал „въздържал се“ при взимане на процесното решение, то отново не е налице гласуване в свой, частен интерес по смисъла на чл. 56 от ЗПКОНПИ. Решението е такова по чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и се взима по реда на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА - с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. Решенията са приети с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, когато броят на гласувалите "за" общински съветници е по-голям от останалата част от присъстващите на заседанието съветници. Т.е. за приемане на решение е необходимо гласовете на повече от половината присъстващи съветници да са „за“. Гласуване „въздържал се“ не допринася за взимането на решението, напротив.
Затова съдът приема, че не се доказа по безспорен и категоричен начин наличие на частен интерес, който да е повлиял и да е предопределил постигането на твърдяната в оспореното решение на КПКОНПИ облага. И в този смисъл приема, че не е осъществен фактическия състав на нарушението, съответно оспореното решение като издадено в нарушение на материалния закон се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
В тежест на ответника следва да се възложат
сторените от жалбоподателя разноски в размер на 1450лв, от които 1440лв адвокатско
възнаграждение и 10лв платена ДТ. Направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид че е съобразено с
изискванията на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07-2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените
съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №РС-270-22-071 от 24.08.2022г.
на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на А.Г.Д.,
ЕГН ********** *** сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 1440лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: