Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия : ЙОРДАН Д.
при секретаря Румела Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Д.
адм. д. №83/2020 г. по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 211 и чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)
във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба на З.К.Н.,
ЕГН ********** ***, срещу заповед №4423-1111/12.12.2019 г. на директора на ОД
на МВР – Варна, с която на основание чл. 194, ал.2, т.1 и т.2 , чл. 197, ал.1,
т.1 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение “ .
В жалбата се сочи, че
обжалваната заповед е неправилна, недопустима и незаконосъобразна. Твърди се,
че не е извършено уведомяване по смисъла на чл.26, ал.1, от АПК за започналото
производство по издаване на АУАН във вр. с чл.194, ал.2 от ЗМВР. Твърди се, че
не са налице фактическите основания за издаване на заповедта, тъй като не са
удовлетворени изискванията на хипотезите на чл.194, ал.1 и ал.2, чл.197, ал.1,
т.3, чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Сочи се, че оспорваната заповед не съдържа
правни основания в нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК.
В административния акт не е посочено основанието за издаването му, а това се
преценява като съществено нарушение на административно-производствените
правила.
Искането към съда е за
отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в
нея основания .
Ответникът по делото –
директор на ОД на МВР – Варна, се представлява от процесуален представител – гл.
юрисконсулт Б. Й., която излага становище за законосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание. Твърди, че е спазена процедурата по налагането му,
както и че определеното наказание съответства на извършеното нарушение.
Съдът , след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети
по делото писмени доказателства , приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност в
настоящото съдебно производство е издадена заповед по налагане на дисциплинарно
наказание . Това произнасяне покрива критериите за индивидуален адм. акт по чл.21, ал.1 от АПК. Жалбата изхожда от
лице с активна процесуална легитимация - адресат на издадения адм. акт, с който
е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Предвид съдържанието на
атакуваното разпореждане на ответника по налагане на дисциплинарно наказание е
налице неблагоприятно засягане на
правната сфера на З.Н., което обуславя извод за
наличие на негов пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната заповед.
Преобразуващото субективно право на оспорване е
упражнено срочно, тъй като заповедта е връчена на Н. на 12.12.2019 г., видно от
отбелязването върху адм. акт (л. 49 от адм. преписка) , а жалбата до Адм. съд-
Варна е подадена на 20.12.2019 г. (л. 3 от делото). т.е. в рамките на
законоустановения 14-дневен срок от датата на съобщаване на адм. акт.
Тъй като издател на оспорения адм. акт е директорът на
ОД на МВР гр. Варна, жалбата е адресирана до Административен съд гр. Варна -
териториално компетентния административен съд според чл.133 от АПК.
В контекста на изложеното жалбата на З.Н. е
процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна поради следните съображения:
Жалбоподателят З.Н. към
датата на издаване на заповедта е мл. автоконтрольор в група ООР на сектор ОП към Четвърто РУ -
Варна . Същият е награждаван неколкократно
като служител в МВР, както следва: 1).С „писмена похвала“ по Заповед
№442з-125/03.07.2015 г. на Н-к на ІV РУ Варна; 2).Индивидуална „парична
награда“ в размер на 480 лв. по силата на заповед №8121з-13.12.2018 г. на Министъра
на ВР; 3).Индивидуална „парична награда“ в размер на 100 лв., със заповед №8121з-13.12.2018 г. на Министъра на ВР;
3).Индивидуална парична награда в размер на 380 лв. със заповед
№8121з-09.12.2018 г. на Министъра на ВР, като са му налагани и следното
дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца със Заповед №521/2105.2020 г. на Началник Четвърто РПУ - Варна
Дисциплинарното
производство срещу З.Н. е образувано по повод издадена заповед № 4423-1111/12.12.2019 г. на директора ОД на
МВР-Варна за проверка относно нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се
в неизпълнение на разпоредбата на чл.75, ал.2, т.5 от Инструкция
№8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение, съгласно която „при работа в съвместни
наряди служителят, работещ по контрол на пътното движение, попълва отчетна
форма чрез РСОД съгласно тази инструкция (приложение №11), а служителите от
„Охранителна полиция“ изготвят отчетните форми, разпоредени в инструкциите по
направление на дейност. В тези случаи служителят на „Пътна полиция“ се
назначава за страши на наряда в системата АИСПП“
По образуваното
дисциплинарно производство са събрани писмените сведения от полицейския
служител П.Х.Д. (л.27 от преписката).
Дисциплинарно
разследващият орган е изготвил справка със събраните данни от проверката с
мнение за предприемане на мерки по дисциплинарен ред спрямо З.Н. – мл.
автоконтрольор в група ООР на сектор ОП
към Четвърто РУ – Варна. Обобщената справка е връчена на Н. на 18.10.2019 г.,
но той не е подал допълнително обяснение или възражение ва дадения му срок.
Това обстоятелство е отразено в Протокол с изх. Рег. №442р-29628 от 23.10.2019
г.(л.43 от преписката), съставен от комисия съгласно заповед рег.
№442з-842/2019 г.
Била е издадена и покана с рег. №442р-34880 от
09.12.2019 г. за даване на писмени обяснения отправена до З.Н. в качеството му
на мл. автоконтрольор (л.44 от преписката), с която последния е поканен да се
яви на 11.12.2019 г. в 9.00 ч. в сградата на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна.
Поканата е връчена на 09.12.2019 г. в 8.50 ч. лично на жалбоподателя.
Установява се, че З.Н. е
бил определен за част от автопатрул 416 за дежурство от 19.00 ч. до 7.00 ч., в
който автопатрул освен него, е бил включен и мл. инспектор П.Х.Д. – ст. Полицай
ООР в група ООР на сектор ОП към Четвърто РУ – Варна, като тези обстоятелства
се установяват от месечен график за определяне на полицейските органи, деня и
времето за непосредственото изпълнение на ППД при ІV РУ – Варна, месечен график
на ОДЧ при ІV РУ – Варна, ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата за 25.06.2019 г. л.4 и сл. от преписката).
От доклад за проверени
лица и превозни средства за дейността на АП416 от 19.00 до 7.00 на 25.06.2019
г.(л.10 от преписката), съставен от П.Д. се установява, че за времето на наряда
са извършени 14 проверки.
При разпита пред съда на
свидетеля И.В.Й. не се установяват релевантни обстоятелства, касаещи
административно-наказателната процедура. Свидетелят Й. сочи, че работи като
младши оперативен дежурен и че на 25.06.2019 г. от 19.00ч. до 26.06.2019 г.,
7.00 часа не е получавал обаждане за сигнал, че полицаите са искали 20 лв., за
да не съставят акт на някакъв гражданин. Тези обстоятелства са ирелевантни, тъй
като макар и да са събирани данни в тази насока от административно-наказателния
орган за обстоятелството били ли са взети 20 лв. от страна на жалбоподателя,
подобни факти не са били установени. Установено е било, че последния не е
отразил в повереното му устройство – Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) проверката на два от автомобилите, които са били
отразени от другия участник в патрула – П.Д., който е вписвал проверените
автомобили в писмен доклад за проверени лица и превозни средства. Доколкото от
разпита на свидетеля Й. не се установяват каквито и да са факти и обстоятелства
касаещи конкретните проверки на автомобили, извършени от АП 146, и тяхното
отразяване, то е безпредметно в настоящото производство да се обсъждат същите.
От показанията на свидетеля
П.Д. – другият участник в АП 146 става ясно, че той е записвал данните на
всички проверени автомобили, като за съответния период от 19.00 до 7.00 на 25.06.2019 г. има спомен, че са проверили процесния автомобил, който
помнел поради обстоятелството, че след това, заради подадения сигнал от лицето,
което било без лични документи му снемали обяснения. Твърди, че понякога таблетите (РСОД) губели връзка с интернет на места, на
които нямало обхват, но това той лично не знаел, а бил чувал от колегите си. На
изричен въпрос сочи, че за времето на тази смяна не е разбрал да има какъвто и
да е проблем с таблета. Сочи, че не помни справката за самият АУАН дали е била
направена на таблета, но е трябвало да бъде направена някъде, тъй като в
противен случай не можело да се състави такъв.
Изложената фактическа установеност налага следните
правни изводи:
С обжалваната заповед ,
издадена от директора на ОД на МВР-Варна, е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение “ на младши автоконтрольор при Четвърто РУ при ОД на
МВР – Варна.
Съгласно правилото на чл.
204, т. 3 от ЗМВР наказания се налагат от ръководителите на структурите по чл.
37 - за всички наказания по чл.
197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите
за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши
ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Директорът на ОД на МВР - Варна е ръководител
на областна дирекция на МВР по смисъла на чл. 37 , ал.1, т.2 от посочената правна норма. Следователно
атакуваната заповед изхожда от орган с материална териториална компетентност и
такава по степен.
Съдът счита за спазени
изискванията за форма на заповедта по чл. 210 от ЗМВР, доколкото в атакуваният
адм. акт се съдържат данни за извършител;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Подателят на жалбата
твърди допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на дисциплинарното производство, като изрично сочи, че
жалбоподателя не е бил уведомяван по смисъла на чл.26, ал.1 от АПК за започване
на производството за издаване на индивидуален административен акт. Служебната
проверка на съда обаче не установи подобен порок. Дисциплинарното производство
е образувано с нарочна писмена заповед на ответника. Събраните сведения в хода
на производството са анализирани от дисциплинарно разследващия орган .
Предоставена е възможност на Н. да даде писмени обяснения по повод събраните
доказателства. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил вмененото му
задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание
да приеме писмените обяснения на държавния служител. Такива обаче не са постъпвали
и за това не са били обсъждани от административно-наказващия орган.
Не са налице твърдените
пропуснати срокове за налагане на наказание в писмените бележки подадени след
съдебното заседание. Според нормата на чл.205, ал.6 от ЗМВР дисциплинарното производство
следва да бъде завършено в срок до четири месеца, като по изключение то може да
бъде продължавано с два месеца по заповед на органа по чл.204 от ЗМВР. В случая
специалният закон предвижда по-дълги срокове за проверката от общия. Но
доколкото е уредена специална материя, по специални правила – прилага се тя, а
не общата, която изисква налагане на наказание до два месеца от откриването.
Ето защо настоящата проверка започнала със заповед №4423-842/20.09.2019 г. е
приключила в срок с налагане на наказание с обжалваната заповед от 12.12.2019
г.
Не се установява
твърдението, че в заповедта са посочени два фактически съставасна нарушение на
служебната дисциплина на чл.59, ал.1, т.1 от ИППД №8121з-929/2014 г. е чл.75,
ал.2, т.5 от ИППД №8121з-749/2014 г. на стр. 3 от обжалваната заповед №4423-1111/12.12.2019
г. на директора на ОД на МВР – Варна един под друг стоят два абзаца – „По
време на изпълнение на служелните си задължения, в информационната карта на
наряда и Приложение 7 от ИППД, са отразени 13 проверки на МПС, в т.ч. на л.а.
БМВ с рег №ТХ****АТ и л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. №В****НС, които липсват в
отчетната форма попълвана чрез работната станция за отдалечен достъп от
мл.инспектор З.Н. – назначен за старшин на наряда в АИС ПП.“ и
непосредствено след него: „Посоченото се явява неизпълнение на разпоредбата
на чл.75, ал.2, т.5 от Инструкция №8121з-749/2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение“ и е цитирана
самата норма. Предвид това следва да се приеме, че посочената по-горе норма на
чл.59, ал.1, т.1 от ИППД №8121з-929/2014 г. не е основание за налагане на
наказанието, а е част от общото задължение на полицая да докладва при изменение
в оперативната обстановка, като обстоятелството, че това не е направено се
ползва като част от мотивиране на заповедта с оглед на дължимото поведение на
патрулиращия и като фактически аргумент, че щом не е направено такова
уведомяване за определени обстоятелства те не са настъпили. Според съда при
подобно мотивиране на заповедта е ясно, че наказанието е наложено за
неизпълнение на чл.75, ал.2, т.5 от ИППД №8121з-749/2014 г., а не за
неизпълнение на чл.59, ал.1, т.1 от ИППД №8121з-929/2014 г.
В обобщение не са налице
основания за отмяна на обжалвания адм. акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
При издаване на
оспорената заповед ответникът правилно е приложил материалноправните разпоредби
и при спазване целта на закона .
Според цитираното в заповедта правно основание – чл.199, ал.1 т.5 от ЗМВР
, дисциплинарно
наказание "писмено предупреждение" се налага за пропуски в изучаване
и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.К.Н., ЕГН ********** ***, срещу заповед №4423-1111/12.12.2019
г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 194, ал.2, т.1 и
т.2 , чл. 197, ал.1, т.1 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение “.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщението
за постановяването му до страните.
СЪДИЯ: