№ ........................./07.11.2023г.,
гр. София
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в закрито заседание, проведено на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 13818 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С определение от съдебно заседание, проведено на 17.01.2022г., съдът е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна, дал е ход по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение, но доколкото определението е постановено при грешка досежно направената преценка относно допустимостта на предявения иск, същото следва да бъде отменено на основание чл.253 от ГПК, а производството по делото да бъде прекратено, поради следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В.Л.П. против Е.М.М. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие изготвеното от ответницата заключение по съдебно-психологичната експертиза, изслушано от съда по бр.дело № 67993/2019г. по описа на СРС, ГО, 80 състав, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
Видно от обстоятелствената част и петитума на иска е, че неговото разглеждане изрично предпоставя установяване в настоящото производство на обстоятелството, че ответницата е дала невярно заключение пред съда, което представлява престъпление от против правосъдието. За установяване твърденията на ищеца би следвало гражданският съд по същество да установи едно деяние, което наказателният закон квалифицира като престъпно, а в случая - да установи фактическия състав на престъпление от общ характер по чл.291 от НК. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респективно със споразумение по НПК, или с уважен установителен иск за факта на престъплението по чл.124 ал.5 от ГПК, който иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно: наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на деянието, не може да бъде образувано или е прекратено или спряно на посочените в нормата основания или тогава, когато извършителят му е останал неоткрит. В случая не се твърди, нито се установява наличието на влязла в сила присъда или на някоя от предвидените в чл.124 ал.5 от ГПК хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред. Доколкото претенцията за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление е предпоставена от установяването му по надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по този ред, предявеният иск се явява недопустим, като в този смисъл са определение № 362/05.10.2020г. по ч.гр.д.№ 2507/2020г. на ВКС, IV г.о., определение № 126/30.06.2022г. по ч.гр.д.№ 2168/2022г. на ВКС, II г.о., определение № 2522/18.09.2023г. по ч.гр.д.№ 3861/2023г. на ВКС, II г.о. и други.
Предвид недопустимостта на предявения иск, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.130 от ГПК, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание, проведено
на 17.01.2022г., с което е даден ход по същество на гр. дело № 13818/2020г. по
описа на СГС, ГО, I-27
състав, на основание чл.253 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 13818/2020г. по
описа на СГС, ГО, I-27
състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :