Р
Е Ш Е Н И Е
№
81
гр. Разград, 14.06.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на седми юни две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 57 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Т. Ц. Г. от гр. С. против
Решение № 28 от 18.02.2022 г. постановено по АНД № 20213330200712/2021 г. по
описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 38-0002877 от 04.10.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе. С посоченото наказателно постановление на основание чл.
93в, ал. 11 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 34, § 3, буква „б“ от Регламент /ЕС/ 165/2014 г. В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, за което се
излагат подробни писмени съображения. Иска се решението да бъде отменено, като
бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът не
ангажира становище по жалбата.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установените
от въззивния съд факти са следните: На жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия А-2021, № 295040 от 07.09.2021 г.
за това, че на 07.09.2021 г. около 10:50 часа на главен път Е-70, местност Дервента,
управлява товарен автомобил марка „Скания“ от кат. N3 с рег.№ ********, оборудван
с дигитален тахограф Stoneridge със сер.№ ********** с прикачено полуремарке
марка Шмитц кат. O4 с рег. № ********, като извършва международен
обществен превоз, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 с маршрут на движение
от Швеция до България, видно от CMR от дата 27.08.2021 г., при следното
нарушение: Водачът не е въвел ръчно необходимите данни, когато водачът е бил
извън превозното средство и не е бил в състояние да използва монтирания в товарния
автомобил дигитален тахограф, за периода от 12:49 ч. на дата 28.08.2021 г. до
09:33 ч. на дата 02.09.2021 г., видно от компютърни разпечатки от карта на
водача с № 0000000078434001 за дигитален тахограф, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 34, § 3, буква „б“ от Регламент /ЕС/ 165/2014. АУ
АН
е бил подписан от нарушителя с изричното отбелязване, че няма възражения по
него.
На
10.09.2021 г. в РД „Автомобилна администрация“ – Русе е постъпило възражение от
Т. Т. Г. – работодател на нарушителя Т. Ц. Г., с което е представено
удостоверение за дейности, издадено на 07.09.2021 г., в което е отразено, че от
19 ч. на 04.09.2021 г. до 09 ч. на 07.09.2021 г. водачът е бил в отпуск или
почивка.
С
обжалваното пред районния съд наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи и
при спазване на предвидената процедура, че констатираното нарушение е
установено по несъмнен и безспорен начин, и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на чл. 93в,
ал.11 ЗАвтП.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Не са
налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК.
Въззивният
съд правилно е установил фактите по делото. Не е допуснал процесуални нарушения
при събиране на доказателствата и при тяхната оценка. В жалбата не са
конкретизирани процесуални пороци и касационната инстанция не установява такива
при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК.
Въззивният
съд е приложил правилно и материалния закон.
Съгласно
чл. 34, § 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 водачите използват тахографски
листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство,
считано от момента на поемането му. А съгласно чл. 34, § 3, б. "б" от
Регламент (ЕС) № 165/2014, когато в резултат на отсъствие от превозното
средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното
средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки
ii), iii) и iv), се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението
за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е
оборудвано с дигитален тахограф. Периодите, посочени в § 5, буква б), подточки
ii), iii) и iv), са съответно: "друга работа", което означава всяка
дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3,
буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг
работодател в транспортния сектор или извън него; "период на
разположение" по смисъла на чл. 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО; почивки
по време на работа или почивки.
Доказано е
по делото, че като водач на превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф,
жалбоподателят не е въвел ръчно в картата на водача данни за периода от 12:49 ч.
на 28.08.2021 г. до 09:33 ч. на 02.09.2021 г. Неизпълнението на това задължение
е основание за прилагане на санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП,
предвиждаща наказание глоба в размер на 500 лв. за водач, който не е въвел
данните относно периодите на "друга работа", "време на
разположение", "прекъсване" или "дневна почивка",
когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф
поради това, че е извън превозното средство. Наложената глоба е в предвидения
абсолютен размер от 500 лв. и не подлежи на изменение.
Представеното
удостоверение за дейности е неотносимо към предмета на спора. Жалбоподателят
е наказан за това, че не е въвел необходимите данни в картата на водача за
периода 28.08. – 02.09.2021 г., а удостоверението касае периода 04.09. – 07.09.2021 г. Тези
обстоятелства са обсъдени в наказателното постановление и правилно
удостоверението не е било взето предвид от наказващия орган.
Предвид изложеното и на
основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от
18.02.2022 г., постановено по АНД № 20213330200712 по описа на Районен съд –
Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/