Решение по дело №1645/2018 на Районен съд - Бяла Слатина

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Б.С., 18.07.2019 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 19 юни, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАТЯ   ГЕРДОВА

 

при секретаря Таня Т.а, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1645/2018 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от Е.Д.К. ЕГН ********** и В.Д.К. ЕГН ********** *** против Община Б. ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес с.Б., обл.В., ул.“И. В.“ № 1 представлявано от Кмета инж.Д.Т., с която са поискали съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответната Община Б. да заплати на Е.Д.К. сумата от 16 150.00 лв. и на В.Д.К. сумата от 16 150.00 лв. или общо 32 300.00 лв. представляваща платена от всеки от двамата ищци продажна цена за покупка на поземлен имот представляващ НИВА с площ 43.005 дка,  трета категория, в местността "Гъстия шумак", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В., при граници: поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, землищна граница и имот 120029, чиято покупка е обявена за нищожна със съдебно решение № 139/19.05.2015г. по гр.д.№ 715/2014г. по описа на РС-Б.С., влязло в законна сила на 09.03.2016г., поради нотариално заверяване от служителя на Община Б.-Я.Б.Г. на неистински частни документи-пълномощно № 52,53 от 05.02.2014г. заверено в Община Б. от името на Ц.М.Т., 2 бр. декларации по чл.264,ал.1 от ДОПК и по чл.25, ал.8 от ЗННД от името на Ц.М.Т., чиято неистинност е доказана с влязла в сила присъда по № 50/27.11.2017г. по НОХД № 317/2017г. по описа на РС-В., ведно със законната лихва върху посочените суми, начиная от завеждане на искова молба-20.11.2018г. до окончателното й изплащане.

С исковата молба е поискано от Е.Д.К. *** да му заплати и сумата от 1505,00 лв., с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от завеждане на искова молба-20.11.2018г. до окончателното й изплащане, представляваща пропусната полза от договор за аренда от 16.06.2014г. сключен между него и И. Х.И.за стопанската 2014/2015г. за нивата от 43.005 дка, трета категория, в местността "Гъстия шумак", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В., тъй като сключеният договор за аренда не могъл да се реализира, поради връщането му на предишният собственик Ц.М.Т., предвид  неистинността на пълномощно № 52,53 от 05.02.2014г. заверено в Община Б..

Исковата молба е входирана с вх.№ 9157/20.11.2018г. въз основа на която е образувано гр.д.№ 629/2018г. по описа на ОС-В..

С определение № 809/23.11.2018г. постановено по гр.д.№ 629/2018г. по описа на ОС-В. е прекратено производството по делото на основание чл.104т.4 от ГПК и изпратено по компетентност на РС-Б.С.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.49 ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната Община Б., чрез пълномощника й адв.Б.Т. от ВрАК, с който оспорва изцяло по основание и размер исковите претенции на ищците по изложените в него съображения.

 С отговора на и.м. е направила отвод за неподведомственост на спора на гражданският съд на основание чл.203 АПК вр.чл.1 от ЗОДОВ, като е поискала да се прекрати производството пред РС-Б.С. и делото да се изпрати за разглеждане на Административен съд-В..

Със същият отговор на основание чл.119,ал.1 от ГПК вр.чл.104,т.4 от ГПК е направила отвод за родова неподсъдност на иска на районен съд, предвид исковата сума от 32 300.00 лв. Моли да се прекрати производството пред РС-Б.С. и делото да се изпрати за разглеждане на Окръжен съд-В..

По основателността на исковете е изложила подробни съображения. Направила е доказателствени искания.

Поискала е да се привлече като трето лице-помагач на ответника лицето Я.Т.Б.-Г. извършила заверка на пълномощното, послужило при изповядване сделката обективирана в Н.А.№ 90/2014г.

Съдът с определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. от 25.02.2019г. е оставил без уважение искането на процесуалният представител на ответната Община Б. за прекратяване производството по настоящето дело и изпращането му за разглеждане на АДмС-В., респ.на ОС-В., като неоснователно.

Със същото определение съдът е оставил без уважение възражението на процесуалният представител на ответната Община Б. за недопускане свидетели на ищците за установяване факта на предаване сумата от 32 300 лв. от тях, поради забраната на чл.164,ал.1,т.2 и т.3 от ГПК, като неоснователно.

Съдът с определението по чл.140 от ГПК е   конституирал на основание чл. 219, ал.1 от ГПК Я.Т.Б.-Г. с ЕГН ********** ***, в процедурното качество на трето лице-помагач на ответника Община Б. извършила заверка на пълномощното, послужило при изповядване сделката обективирана в Н.А.№ 90/2014г. 

Препис от исковата молба на ищците и препис от писменият отговор на ответника са изпратени на третото лице-помагач на Я.Т.Б.-Г. за писмено становище, но такова не е постъпило по делото.

Със същото определение съдът не е приел за съвместно разглеждане в настоящето производство в условията на евентуалност предявеният ОБРАТЕН ИСК от Община Б. ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес с.Б., обл.В., ул.“И. В.“ № 1 представлявано от Кмета инж.Д.Т. против третото лице-помагач Я.Т.Б.-Г. с ЕГН ********** ***,  за сумата от 33 805.00 лв., тъй като същият не му е родово подсъден, съобразно чл.104, т.4 от ГПК.

На основание чл.210,ал.2 от ГПК постановил отделянето на този иск от настоящето исково производство по гр.д.№ 1645/2018г. по описа на РС-Б.С. и същият е изпратен  на ОС-В. за образуване в отделно производство.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и изслушана е СГЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като вярно, пълно и обективно. Приложено е НОХД № 317/2017г. по описа на РС-В., гр.д.№ 715/2014г. по описа на РС-Б.С. и заверено копие от нотариално дело № 80/2014г. по което е съставен Н.А.№ 90/том първи, рег.№ 633, н.д.№ 80/11.02.2014г. по описа на Нотариус Г.Х. *** действие РС-Б.С.

Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

В исковата молба ищците навеждат твърдения, че се занимават с изкупуване на зем.земя.

С Н.А.№ 90,т.І, рег.№ 633, н.д.№ 80/11.02.2014г. на нотариус Г.Х. *** действие РС-Б.С., Ц.М.Т., чрез пълномощника си Е.Д.К. преупълномощен с пълномощно рег.№ 596, 597, т.І, акт № 25/07.02.2014г. на Нотариус Р.С. *** от Т.Х.Р. ***, упълномощена от Ц. Мл.Т.  с пълномощно № 52,53 от 05.02.2014г. заверено в Община Б. е продал на В.Д.К. чрез пълномощника му Е.Д.К. упълномощен с пълномощно рег.№ 10501, 10502 на Нотариус рег.№ 595 гр.София, процесният поземлен имот представляващ нива от 43.005 дка,  трета категория, в местността "Гъстия шумак", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В., при граници: поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, землищна граница и имот 120029,  за сумата от 5689.60 лв.

Твърдят, че пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014г. е  заверено в Община Б. от Я.Т.Б., изпълняваща длъжността нотариус при Община Б., която чрез два отделни щемпела удостоверила подписа на Ц.Т. и съдържанието на пълномощното.

Лицето Т.Р. сама потърсила Е.К. с предложение да му продаде земята от 43.005 дка за сумата от 750.00  лв. на дка  или общо за сумата от 32 300.00 лв., като се договорили тя да го преупълномощи за разпоредителни действия с посочения имот, а срещу това той да й заплати сумата от 32 300.00 лв.

Преупълномощаването е извършено от Нотариус Р.С. под рег. № 596/07.02.2014г., с което Р. като пълномощник на Ц.Т. упълномощила заедно и поотделно ищците Е. и В.Д.К. за разпоредителни действия с процесният поземлен имот.

 В присъствието на приятелят му Т.Т., който придружавал Е.К. при съставяне на пълномощното, ищеца Е. заплатил на Т.Р. сумата от 32 000.00 лв., за което тя му подписала разписка за предадената сума, представляваща продажна цена на процесната земя.

В исковата молба и в с.з. ищеца Е. Кожурски посочва, че половината от общата сума от 32 300 лв. в размер на 16 150,00 лв. са негови средства, а другата половина 16 150,00 лв. са на брат му В.К., който лично го потвърждава в с.з. При настъпило на 01.08.2014г. наводнение посочената разписка била унищожена.

Впоследствие на 11.02.2014г. ищеца Е.К. въз основа пълномощното, с което е преупълномощен от Р. подписал Нотариален акт № 90,том № I, peг. № 633,н.д. № 80/11.02.2014г. на нотариус Г. Х. *** действие РС-Б.С., с който продал описания в него поземлен имот на своя брат - В.Д.К..

След това на 16.06.2014г. в качеството си на пълномощник на В.К., ищеца Е.К. сключил договор за наем на горепосочената земеделска земя с наемателя И. Х.И.при наемна цена 35.00 лв. за стопанската 2014/2015г. година, който договор следвало автоматично да бъде продължен и за следващата стопанска  2015/2016 година.

С решение № 139/19.05.2015г. влязло в законна сила на 09.03.2016г. по гр.д. № 715/2014г.на PC - Б. С., договорът за покупко- продажба обективиран в нотариален акт № 90,том № I, peг. № 633,н.д. № 80 / 11.02.2014г. на нотариус Г. Х. *** действие PC - Б. С., е обявен за нищожен, тъй като собственикът Ц.Т. не е подписал пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014г. издадено от ОБщина Б.. Още при подаване на иска през есента на 2014г. Т. поискал да му се върне процесният имот, поради което ищеца Е.К. не могъл да получи наемната цена по сключения договор за аренда с И. И..

С присъда № 50 от 27.11.2017г. по НОХД № 317 / 2017г. по описа на РС-В., влязла в законна сила, лицето Т.Р. е призната за виновна в извършени престъпления по чл.309, ал.1 вр.чл.20ал.2 НК и чл.210, ал.1,т.5 вр.чл.209, ал.1 НК за които са й наложени съответни наказания по НК за съставяне на неистински частни документи - пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014г. издадено от Община Б. и декларациите по  чл.264 ал.1 от ЗДОПК и по чл.25 ал.8 от ЗННД, както и за причинена имотна вреда на Е.Д.К. в размер на 16150,00 лв. и на В.Д.К. в размер на 16150,00 лв. или в общ размер на 32300,00 лв.

Тъй като нотариален акт № 90,том № 1, per. № 633,н.д. № 80/ 11.02.2014г. на нотариус Г. Х. *** действие PC - Б. С., е обявен за нищожен по силата на влязло в сила съдебно решение, въз основа на който ищеца Е.К. подписал  договор за наем, с който отдал под наем закупената земя с площ от 43.005 дка и цена на декар 35.00 лв. за стопанската 2014/2015 година е претърпял вреда в размер на 1505,00 лв./35,00 лв. х 43.005 дка/ което представлява пропусната полза, защото сключеният договор за аренда не може да се реализира, след като собствеността върху отдадената под наем земя била върната на Ц.Т..

Предвид гореизложеното за ищците се поражда правен интерес от търсената съдебна защита заявена в петитума на исковата молба. 

Ответника Община Б. оспорва иска като неоснователен и недоказан по съображения изложени в писменият отговор, който процесуалният й представител в с.з. поддържа.

От приложено заверено копие от нотариално дело № 80/2014г. е видно, че Ц. М.Т., чрез пълномощника си Е.К. преупълномощен с пълномощно рег.№ 596, 597, т.І, акт № 25/07.02.2014г. на Нотариус Р.С. от Т.Р., упълномощена от Ц. М.Т. с пълномощно № 52,53 от 05.02.2014г. заверено в Община Б. е продал на В.К., чрез пълномощника му Е.К. упълномощен с пълномощно рег.№ 10501, 10502 на Нотариус рег.№ 595 гр.София, процесният поземлен имот представляващ нива от 43.005 дка, трета категория, в местността "Гъстия шумак", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В., при граници: поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, землищна граница и имот 120029,  за сумата от 5689.60 лв.

По предявена искова молба от Ц. М.Т. против В.К. е образувано гр.д.№ 715/2014г. по описа на РС-Б.С., което приключило със съдебно решение № 139/19.05.2015г. влязло в законна сила на 09.03.2016г., с което договорът за покупко- продажба обективиран в нотариален акт № 90,том № I, peг. № 633,н.д. № 80 / 11.02.2014г. на нотариус Г. Х. *** действие PC - Б. С., е обявен за нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД вр.чл.42,ал.2 от ЗЗД.

Със същото решение съдът отхвърлил предявеният от Ц. М.Т. против В.К., ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху процесният поземлен имот, като неоснователен и недоказан. 

С допълнително решение № 206/10.10.2016г. по гр.д.№ 715/2014г. по описа на РС-Б.С.(влязло в законна сила) е осъдена Т.Х.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.К., ЕГН **********,***,  сумата от 5689.60 лв., представляваща продажната цена по сделката обективирана в нотариален акт № 169, т.VІ, рег.№ 9108, н.д.№ 1097/17.11.2011г. на Нотариус рег.№ 407 на НК с район на действие Районен съд гр.Б. С., с която сума ответницата неоснователно се е обогатила при продажбата на процесният земеделски имот, представляващ НИВА от 43.005 дка,  трета категория, в местността "Гъстия шумак", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В., при граници: поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, Землищна граница и имот 120029, на основание чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.34 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, начиная от датата на предявяване на иска-17.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер от 827.58 лв.

От приложено по делото НОХД № 317/2017г. по описа на РС-В. е видно, че с присъда № 50 от 27.11.2017г., влязла в законна сила, Т.Р., която се представила за пълномощник на собственика на земята Ц.Т. е призната за виновна за това, че в началото на месец февруари 2014г. в град В. в съучастие като извършител с неустановено лице е съставила неистински частни документи - пълномощно № 52,53 от 05.02.2014г. заверено в Община Б. за разпоредителни действия с поземлен имот № 12008 представляващ нива от 43,005 дка, трета категория, в местността „Гъстия шумак„ находящ се в землището на село М., обл. В. , както и декларация по чл.264 ал.1 от ЗДОПК и декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, на които е придаден вид, че са писмени изявления на Ц.М.Т., и на 07.02.2014г. ги е употребила, като ги е представила пред Е.К. и нотариус Р.С., за да докаже съществуващо правоотношение, а именно, че е надлежно упълномощена от Т. за разпордителни действия със същия поземлен имот - престъпление по чл.309, ал.1 вр.чл.20ал.2 НК .

Със същата присъда Т.Р. е призната за виновна и за това, че на 07.02.2014г. в град В. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Е.К., че е надлежно упълномощена от Ц.М.Т. да продаде собствения му поземлен имот № 12008 представляващ нива от 43,005 дка, трета категория, в местността „Гъстия шумак „,находящ се в землището на село М., обл. В. и с това е причинила имотна вреда на Е.Д.К. в размер на 16 150 лв. и на В.Д.К. в размер на 16 150лв. или общо имотна вреда в размер на 32 300.00 лв. като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210, ал.1,т.5 вр.чл.209, ал.1 НК. За тези престъпления й е наложено съответно наказание по НК.

От приетата по делото като доказателство писмена молба с вх. № 3018/22.04.2019г. от ОД на МВР-В., с приложено заверено ксерокопие за издаден документ за самоличност на Ц.М.Т. и разписка за връчване на същия е видно, че Т. върнал личната си карта, която е издадена на 14.08.2000г. и която към тази дата е със статут унищожена. След направена справка в Информационната система на това “Деловодство“ за периода 01.01.2014г.  до  01.10.2014г.  в ОД на МВР-В. не са регистрирани документи(сигнали,жалби) подавани от лицето Т. относно личната карта(изгубване, унищожаване, респ.кражба).

С писмо изх. № 1740/24.04.2019г. изд. от Нотариус Р.С. *** действие РС-В., е видно, че не разполага с електронен регистър на нотариалните заверки в кантората и справката е извършена от служителите, чрез преглед на общия регистър.

От приложено удостоверение с вх.№ 4/18.04.2019г. изд. от ДСИ при Районен съд В. е видно, че към 18.04.2019г. няма образувано  изпълнително дело с взискател В.К., както и заверено писмо от камерата на ЧСИ.

От приложено по делото удостоверение изд.от ЧСИ Ц.Д.(л.268 от делото)  е видно, че има образувано изп.дело № 20179000400516 по изпълнителен лист изд.по гр.д.№ 715/2014г. за сумата 5689.60 лв. с взискател В.К. и длъжник Т.Р..  По делото е постъпила сума от 97,65 лв. Други суми не са постъпили по делото и няма други присъединени кредитори.

По молба на взискателя В.К. делото е прехвърлено на ЧСИ Мая И.а с район на действие ОС-М..

От приложено по делото удостоверение изд.от ЧСИ Мая И.а(л.266 от делото)  е видно, че има образувано изп.дело № 20187480400067/2018г. по изпълнителен лист изд.по гр.д.№ 715/2014г. за сумата 5689.60 лв. с взискател В.К. и длъжник Т.Р..  По делото е постъпила сума от 97,65 лв. Други суми не са постъпили по делото и няма други присъединени кредитори.

С протокол от 05.08.2014г. съставен от комисия по заповед на кмета на Община Б. С.(л.189 от делото) във връзка с наводнението на 01.08.2014г.,  която е направила оглед на място на имот находящ се в гр.Б.С., ул.“Захари Стоянов“ № 10А който е собственост на „К. ООД и констатирала нанесените щети от наводнението.

В подкрепа защитната теза на ищцовата страна са разпитани свидетелите К.Т.Г.,  Т.Ф.Т.и М.Д.М./всички без родство със страните по делото/.

Свидетелят К.Т.Г. заяви, че работи като помощник нотариус в кантората на нотариус Р.С. ***.

Познава ищецът Е.К., като редовен клиент на кантората и я посещава, когато има нужда от услуги.

Е.К. посетил кантората на Нотариус С. през 2014г. за закупуване на земеделска земя. Спомня си, тъй като жената, от която К. закупил земята, Нотариуса се притеснил, че тя разполага с голяма сума, която носила в себе си. Г. заяви, че пред Нотариуса била броена сумата над 30 000.00 лева.

 При това посещение на К., деловодителката Р.П.П., изготвила разписка на компютър за процесната сума, която предала на Нотариуса за подпис. Деловодителя работи с общия регистър, който е на хартиен носитгел, а  не на електронен носител.

Г. не знае съдържанието на  разписката, нито си спомня дали е с нотариална заверка на подписа.

Свидетелят посочи, че парите от сделката са предадени в помещението на Нотариуса, но не и в другите две помещения в които се намират служителите му.

Свидетелят Т.Ф.Т.заяни, че с ищците са приятели. Не познава лично Т.Р., но я виждал през м.февруари 2014г. в  кантората на Нотариус Р.С. *** по повод преупълномощане за разпореждането със зем.земя в с.М.  от 43.000 дка. При нотариуса били Е.К., Т. Р. и св.Т., докато другият ищец В.К. не е присъствал.  

Т. не пожела да получи парите за сделката по банков път, а настояла да й бъдат предадени на ръка в брой, като по тази причина свидетелят Т. помолил една от деловодителките да съчини и изготви разписка, която Т. да подпише за получената сума от Е.К.. Разписката била изготвена на компютър и Т. написала сумата собственоръчно и се подписала за получената сума от Е.К.. Подписа е положен пред деловодителката, пред св.Т. и пред Е.К., но не и пред нотариуса. Разписка не е била с нотариална заверка на подписа. Т. доколкото си спомня въпроизведе съдържанието на разписката така: „Долуподписаната Т.Х.Р. декларирам, че получавам сумата от 32 000.00 лева и други 250.00 лв. или 300.00 лева,  за което се подписвам лично. Получени са от Е.Д.К.”.

Датата поставена в разписката била в същият ден, в който е съставена. Договорената цена за 43.000 дка била 750.00 лева за един декар.

Е. прибрал разписката и до колкото свидетелят узнал след няколко месеца имало наводнение в гр.Б.С., като били унищожени много документи, включително и разписката. Разписката се съхранявала в офиса на Е. ***, но Т. не знае точно къде.

Свидетелят Т. е категоричен, че е унищожена разписката от наводнението, защото тя съществувала, тъй като той бил инициатор за съставянето й. Когато отишъл в офиса на ищците в гр.Б.С., всичко било в тиня, водата достигнала до два метра и двамата ищци не успели да спасят разписката.

Поради противоречие в показанията на св.Калин Г. и Т.Т. относно факта, къде е съставена разписката за получената сума от Т.Р., а именно дали в кабинета на Нотариус С. или в кабинета на нейните служители, бяха допуснати по искане на ответната страна и изслушани свидетелите  Р.С.М. и Р.П.П..

Свидетелка Р.С. посочи, че работи като Нотариус в гр.В.. Заяви, че Т.Р. и Е.К. посетили кантората й във връзка с преупълномощаване за покупко-продажба на зем.земя. В кантората разписка не е заверявана нотариално, тъй като не е вписана в общия регистър. С. не знае дали такава е съставена. Такава разписка не е подписана пред нея, и пари за сделката не са броени пред нея, когато е извършила заверката на преупълномощаването.

С. си спомня, че  било в края на работния ден и тъй като било тъмно,  имало  предложения някой да придружи  Р. до домът й. Тя обаче отказала. Всички присъстващи били притеснени,   че е възрастна жена и носи много пари в себе си.

Другата свидетелката Р.П. заяви, че работи като „Технически сътрудник“  при Нотариус Р.С. от 2001г. до настоящия момент. Спомня си, че тя съставила пълномощното за преупълномощаване за продажба на земя. Не си спомня обаче количеството на земята/декарите/  и договорената цена за 1.000 дка зем.земя. Т. била упълномощена и тя преупълномощила Е.К. заедно с брат му.

В случая не си спомня Т. къде е седяла в офиса и дали Е. й е броил пари за земята. Обикновено дава бланка на клиентите и те ги попълват, но не си спомня дали е попълвана такава разписка. Нотариална заверка се прави само, ако клиентът пожелае. Не си спомня къде са предадени парите, не си спомня за каква сума става въпрос и дали парите са броени  в нейният кабинет.

Свидетелката М.Д.М. *** като „куриер” и „призовкар” от 2013г., а към настоящия момент е в отпуск по майчинство.

Я.Б. изпълнявала длъжността „секретар” на Община Б., но точният период не си спомня, тъй като била назначена преди свидетелката М.. Б. към настоящият момент вече не работи в общината.

Докато заемала длъжността секретар” на Община Б., Я.Б. изпълнявала нотариални функции. Работно място на М. било в стаята на деловодството.

За конкретния случай не си спомня лицето, което се е явило в Община Б. и е подписало документите, нито какви са били документите.

Същата разказала по принцип как се извършвала нотариалната заверка на документите.

М. заяви, че тя взимала документите и личните документи на гражданите, които посещавали Общината във връзка с нотариална дейност, сверявала данните, прочитала пълномощното и водела лицето при Я.Б., която също сверявала  данните от личната карта, чела пълномощното и след това упълномощителя лично полагал подпис пред нея. Впоследствие Б. полагала нейния подпис и предавала документите на М. за попълване техническите данни на печата и вписване на съответния номер в регистъра.

За случая не си спомня дали лицето, което се явило в Общината било мъж или жена. Това лице е минало през М.  в деловодството и след като прочела пълномощното и личните данни, го съпроводила при Я.Б..

М. заяви, че лицата Т.Р. и Ц.Т. ги видяла за първи път на съдебното заседание в РС - В. през 2014г.

Няма спомен кое лице се явило за нотариалната заверка пред Б.. В общината минават много лица и няма как да запомни всяко лице.

М. заяви, че тя нямала достъп до „Национална база данни”. Не си спомня за този случай Я.Б. дали сверявала данните на лицата в Националната база данни, тъй като било през 2014г.

При предявяване на свидетелката М. процесното пълномощно в оригинал от 05.02.2014г., което се намира в НОХд. № 371/2017г. на РС – В. и на въпроса: „Дали е същото пълномощното, за което съответното лице се е явило пред нея”, тя отговорила, че е същото пълномощното и почерка е нейн в техническите данни на печата след подписа на Я.Б..

В подкрепа защитвата теза на ответната страна е разпитан свидетеля Ц. Т. /без родство със страните по делото/, който заяви, че не е подписвал никакво пълномощно и в Община Б. не е ходил. Роден е в с.М., но не познава никого от с.Б., включително не познава лицето Я.Б.. Никого не е упълномощавал за процесният имот негова собственост. Не е имал намерение да продава този имот.

Личната карта, с която са фалшифицирали пълномощното я сменил и в момента притежава нова  лична карта с нов номер.

Т. заяви, че не познава лицето Т.Х.Р..

За продажбата на земята разбрал, когато поискал от  арендатора си в  с.М.  дължимото се арендно плащане след 30 септември и тогава по телефона той му съобщил, че Товчовски си продал земята и не може да търси рентата си.

На следващият ден пристигнал в Агенцията по вписвания в гр.Б. С. и разбрал на кое лице му е продадена земята. При срещата си с Е.К., последният му заявил, че не знаел, че купува земята с фалшиви документи и тогава му върнал земята.

Т. заяви, че на никого не е предоставял личната си карта през този период, нито я губил.

В тази връзка е представено писмо вх. №  3018/22.04.2019г. от ОД на МВР-В., с което е изпратен препис от заверено ксерокопие за издаден документ за самоличност на Ц.М.Т. и разписка за връчване на същия.

В писмото е посочено, че Т. е върнал личната си карта, която е издадена на 14.08.2000г. и която към тази дата е със статут унищожена. След направена справка в Информационната система на това “Деловодство“ за периода 01.01.2014г. до 01.10.2014г. в ОД на МВР-В. не са регистрирани документни (сигнали,жалби) подавани от лицето Т., относно личната карта(изгубване, унищожаване, респ.кражба).

Свидетелката Т.Р. заяви в с.з., че познава ищеца Е.К./като го посочила в съдебната зала/. Позвънила му по телефона и уговорили покупко-продажбата на имота. Трябвало само пълномощно за тази сделка.

Посочи, че непознато за нея лице, което се представило за син на Ц. Т. ***, поискало да му се помогне. Заявило, че се познава със синът на Т.Р. от казармата, но тя не знае имената му. Когато ходили на свиждане на синът й в казармата, това лице/мъж/ не го е виждала. Споделил пред Р., че баща му е болен и се намира в гр.София. Трябват му пари и желае да продаде земята му. Взел пари на заем от мафиоти, които го търсят и искат да го пребият.

Поискал да прехвърли земята, като използва Т.Р. за пълномощник. Тя му заявила, че следва да уреди всичко и тя ще яви където трябва. Донесъл й празни листове на които Р. трябвало да попълни нейните имена и ЕГН-то,  а на долу нищо не попълвала и не е подписвала.

При предявяване на свидетелката Т.Р. ксерокопие от пълномощното находящо  се на лист  90 по делото и на зададеният въпрос от съда: „Вие ли сте изписала собственоръчно имената си и личните данни, както и тези на лицето Ц.Т.?”, тя отговори, че имената на Ц.Т. и нейните не са попълнени от нея.

Момчето, което се представило за син на Ц.Т. й дал телефонен апарат от който да говори и впоследствие го прибирал. Дори не знаела, че телефония номер е на нейно име, а впоследствие разбрала на заседанието в гр.В. по наказателното дело.

Р. заяви, че в Общината Б. не е ходила, нито знае дали от там са взети тези документи.

При нотариуса в гр.В. трябвало да направят сделката. Изчакала Е. да изтегли пари, като й заплатил 32 хиляди лева и нещо, но не си спомня количеството земя. Е.К. броил парите на Р. на масата пред секретарката и ги предал на пачки.

Р. не си спомня дали е подписала разписка за получените пари от Е.. Не помни броя на документите, които подписала. След като получила парите си тръгнала, като Е. поискал да я придружи до вкъщи, но тя му отказала и си взела такси.

След като се прибрала вкъщи, дошло момчето  от гр.В., като Р. му предала парите. Той не ги преброил, а си  тръгнал. 

От приетата по делото СГЕ, чието заключение на вещото лице не се оспори от страните по делото и се възприе от съда като вярно, пълно и обективно се установи, че почерка отразен в ръкописния текст - имена на Т.Х.Р. и Ц.М.Т. и техните данни в пълномощно № 53/05.02.2014г. от името на Ц.М.Т.,*** е изпълнен от Т.Х.Р..

Подписа за „упълномощител“ в същото пълномощно № 53/05.02.2014г. от името на Ц.М.Т. и почерка отразен в трите имена под същия подпис, не  са изпълнени и положени от Т.Х.Р..

Експерта обясни, че общите и частни и признаци отразени в почерка са подробно описани в заключението му, като използвал многоброен сравнителен материал,  включително и експериментален образец от почерка, който снел с протокол на 22.05.2019г. от лицето Т.Х.. Приложил към заключението копие от всички сравнителни  материали, които използвал.

От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I.ПО ИСКА по чл.49 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 от ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес. Това са твърдения за правопораждащите факти, които се обхващат от обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение по делото.

В случая, съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявения иск – твърдения за допуснати нарушения на нормативно установени правила, вследствие на противоправно поведение/нотариална заверка на подписа в процесното пълномощно/ на служители на ответника дават основание на настоящият съдебен състав да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците твърдят за претърпени имуществени вреди от Я.Б.-***, която е изпълнявала през 2014г. нотариални функции. Ето защо се претендира отговорността на ответната Община Б. на нейният служител Б. при или по повод извършване на определена работа - чл. 49 от ЗЗД. Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, но не и на основание чл. 45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.). 

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:

1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Безспорно е по делото, че има издаден Н.А.№ 90,т.І, рег.№ 633, н.д.№ 80/11.02.2014г. на нотариус Г.Х. *** действие РС-Б.С., по силата на който Ц.М.Т., чрез пълномощника си Е.Д.К. преупълномощен с пълномощно рег.№ 596, 597, т.І, акт № 25/07.02.2014г. на Нотариус Р.С. *** от Т.Х.Р. ***, упълномощена от Ц. Мл.Т. с пълномощно № 52,53 от 05.02.2014г. заверено в Община Б. продал на В.Д.К. чрез пълномощника му Е.Д.К. упълномощен с пълномощно рег.№ 10501, 10502 на Нотариус рег.№ 595 гр.София, процесният поземлен имот представляващ нива от 43.005 дка,  трета категория, в местността "Гъстия шумак", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В., при граници: поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, землищна граница и имот 120029,  за сумата от 5689.60 лв.

Безспорно е, че със съдебно решение № 139/19.05.2015г. влязло в законна сила на 09.03.2016г. по гр.д. № 715/2014г.на PC - Б. С., договорът за покупко- продажба обективиран в нотариален акт № 90,том № I, peг. № 633,н.д. № 80 / 11.02.2014г. на нотариус Г. Х. *** действие PC - Б. С., е обявен за нищожен на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД вр.чл.42,ал.2 от ЗЗД, тъй като собственикът Ц.Т. не е подписал пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014г. издадено от ОБщина Б..

С допълнително решение № 206/10.10.2016г. по гр.д.№ 715/2014г. по описа на РС-Б.С.(влязло в законна сила) е осъдена Т.Х.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.К., ЕГН **********,***,  сумата от 5689.60 лв., представляваща продажната цена по сделката обективирана в нотариален акт № 169, т.VІ, рег.№ 9108, н.д.№ 1097/17.11.2011г. на Нотариус рег.№ 407 на НК с район на действие Районен съд гр.Б. С., на основание чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.34 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, начиная от датата на предявяване на иска-17.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Безспорно е, че с присъда № 50 от 27.11.2017г. по НОХД № 317/2017г. по описа на РС-В., влязла в законна сила, лицето Т.Р. е призната за виновна в извършени престъпления по чл.309, ал.1 вр.чл.20ал.2 НК и чл.210, ал.1,т.5 вр.чл.209, ал.1 НК за които са й наложени съответни наказания по НК за съставяне на неистински частни документи - пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014г. издадено от Община Б. и декларациите по  чл.264 ал.1 от ЗДОПК и по чл.25 ал.8 от ЗННД, както и за причинена имотна вреда на Е.Д.К. в размер на 16 150 лв. и на В.Д.К. в размер на 16 150 лв. или в общ размер на 32 300.00 лв.

Безспорно е, че Я.Б. *** за периода от 04.02.2008г. до 24.08.2017г., на която съгласно Заповеди № 627/15.12.2011г. и № 21/15.01.2016г. на Кмета на Общината са й били делегирани права за осъществяване нотариални заверки съгласно чл.83 от ЗННД. Към дата 05.02.2014г. е изпълнявала длъжността „Секретар“ на Община Б./л.60 от делото/.

В случая са недоказани твърденията на ищците, че Я.Б. в качеството си на секретар на Община Б. изпълняваща нотариална дейност е извършила противоправно поведение, като е проявила небрежност при изпълнение на задълженията й като „нотариус” във връзка с нотариална заверка на пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014г. и на  декларациите по чл.264,ал.1 от ДОПК и по чл.25, ал.8 от ЗННД, в резултат на което за тях са настъпили имуществени вреди в претендирания размер.

В хода на настоящето гражданско производството ищците не са ангажирали доказателства/напр. СГЕ, която да установи дали подписите върху пълномощното и декларациите са изпълнени от Я.Б., даване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК във връзка с тези заверки/ действително ли процесните пълномощно и горепосочените декларации са заверени от Я.Б.. От показанията на свидетелката М.М. се установи, че тя не си спомня лицето което се явило пред нея във връзка с нотариалната заверка на тези документи. Пред съда описва процедурата, която се извършва при нотариални заверки в община Б.. След предявяване на пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014г., М. потвърждава, че тя е вписвала данни в печата при заверките и в общия регистър. Данни в настоящият исков процес относно това дали подписът на длъжностно лице върху съответните печати е изпълнен от Я.Б. липсват.

Неоснователен е довода на процесуалният представител на ищците в писмената му защита, че в мотивите на горепосочената присъда служителят в Община Б. Я.Б. изпълнявала нотариални функции е извършила нотариално заверяване на подписа и  съдържанието на пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014г., както и заверяване на декларациите по чл.264,ал.1 от ДОПК и по чл.25 ал.8 от ЗННД от името на Ц.М.Т., без да изиска личната карта и без да провери самоличността на лицето, което се е представило на 05.02.2014г.

В самата присъда приложена в оригинал по НОХД № 317/2017г. по описа на РС-В. на стр.103 от наказателното дело е вписано: „В конкретиката на настоящият случай от служителите на община Б./Д.Т.Т.а, М.Д.М. и Я.Т.Б.-Г./ не се установява неспазване на изискванията, за лично потвърждаване на подписа на явилите се лица, съгласно утвърдената практика и изискванията на закона и от там, доводи - че удостоверените обстоятелства, са обективно неверни“.

Ищците единствено се позовават на влязлата в сила присъдата по НОХД № 317/2017г. по описа на РС-В., която  съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съобразно трайната съдебна практика вкл. задължителната такава на ВКС /Решение №22 от 05.05.2011г. по т.д.№368/2010г на първо ТО и посочена в него съдебна практика; Р №129 от 25.09.2012г. на ВКС по т.д. №346/2011г. на второ ТО/, когато размерът на вредите е въздигнат в елемент на обективния фактически състав на съответното престъпление, за което има постановена осъдителна присъда, то по въпроса за размера на вредите и връзката им с деянието е налице сила на присъдено нещо и гражданския съд няма право да преразглежда тези въпроси. В конкретния случай Т.Х.Р.  е осъдена с Присъда № 50/27.11.2017 г. по НОХД № 317/2017 г. на PC-В. за престъпление по чл.210, ал.1,т.5 вр.чл.209, ал.1 НК за причинена имотна вреда на Е.Д.К. в размер на 16 150 лв. и на В.Д.К. в размер на 16 150 лв. или в общ размер на 32 300.00 лв., при което значителните вреди като размер са основен обективен признак на престъплението, следователно гражданския съд е изцяло обвързан от констатациите на наказателния относно извършено ли е деянието, от кого е извършено, виновно ли е извършено, причинени ли са вреди и какъв е техния размер.

В настоящият случай причинната връзка между претърпените вреди за Е.Д.К. и В.Д.К. се установява от събраните в наказателното производство доказателства, от събраните писмени доказателства в настоящото производство и от разпита на свидетелката Т.Р., която в с.з. заяви, че няма отношения със страните, нито е служител на община Б., респ. общината не й е възлагала никаква работа, при или по повод на която евентуално тя да е причинила инкриминираните вреди. Заяви, че е получила от Е.К. сумата от 32 хиляди и нещо за продажната цена на процесният поземлен имот.

Не могат се извличат аргументи от материалите от наказателното дело и присъдата, които да се използват за доказване противоправно поведение на Я.Б. ***. Видно от приложеното НОХД № 317/2017г.на PC-В. престъплението е било извършено от Т.Х., а не от служител на ответната Община. В случая няма идентичност между деянията, за които се отнася Присъда № 50/27.11.2017 г. по НОХД № 317/2017 г. на PC В. (съставяне и употребяване на неистински частни документи и възбуждане на заблуждение у Е.К., с което на него и В.К. е причинена вреда) и деянието,   от  което   ищците   по   настоящето   дело   твърдят,  че   са пострадали.   Няма   идентичност  и   между   осъденото   лице   с  тази присъда и който и да било служител на община Б., както правилно е посочил процесуалният представител на ответника в писмената му защита. Присъдата ползва ищците  единствено  срещу Т.  Р. в  граждански процес, в който се изследва нейно деяние, което е противоправно и е ощетило ищците. В мотивите към присъдата е отразено, следното: ”По делото от пострадалите Е.Д.К. и В.Д.К. не е предявен граждански иск, като същите не са заявили въпреки дадената им възможност и желание да се конституират в качеството им на частни обвинители в процеса”. Следователно въпреки дадената им от закона възможност за репарация на претърпените  имуществени вреди те не са се възползвали.

Освен гореизложеното прогласяването с влязлото в сила решение по гр.д.№ 715/2014г. на РС-Б. С., на основание чл.26,ал.2 ЗЗД вр.чл.42,ал.2 от ЗЗД, на нищожността на сключения на 11.02.2014г. с нотариален акт № 90,том № I, peг. № 633,н.д. № 80/11.02.2014г. на нотариус Г. Х. *** действие PC - Б. С., договор за покупко-продажба, не е доказателство за нищожно нотариално действие, което да е противопоставимо на ответната Община Б./нейният служител Б./ в настоящото производство. Нищожността по чл.26,ал.2 ЗЗД вр.чл.42,ал.2 от ЗЗД–липсата на съгласие, респ.липса на представителна власт, е обоснована от липсата на елемент от фактическия състав на сделката, а не от нищожно нотариално действие, попадащо в хипотезите на чл.589,ал.2 от ГПК. Това е видно и от постановеното решението на РС-Б.С. по гр.д.№ 715/2014г. на което се позовават ищците. С него съдът не се е произнесъл по валидността на извършените от „нотариуса” действия в нотариалното производство по изповядване на сделката, а за наличието на порок на сделката, относим към нейния фактически състав, като липсват констатации това да е в причинна връзка с проявена от „секретаря” на Община Б.-Я.Б. небрежност при установяване самоличността на лицето по пълномощното.

По настоящето дело не се доказа наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между някакво противоправно поведение и вредите за ищците по аргумент от чл. 51, ал.1 ЗЗД, която е абсолютна предпоставка за уважаване на иск за деликт. В случая видно от горецитираната присъда по наказателното дело, Т.Р. е осъдена за съставянето на неистинските пълномощно и декларации, към което никой служител на община Б. няма съпричастност. Същата осъществила контакт с ищеца Е.К., като му предложила процесният имот за продажба и се легитимирала пред него като пълномощник на собственика Ц.Т., като поддържала у него заблуждение, че има представителна власт и може да извърши сделката. Разпореждането с парични средства от купувача В.К., чрез пълномощника му е станало като пряка и непосредствена последица от деянията на Т.Р., а не заради наличието или липсата на заверка върху посочените  документи.

По настоящото дело не са събрани доказателства, от които да се установява, че Б. е могла да забележи при заверка на пълномощното и декларациите, че лицето представило се упълномощител Ц.Т. не е истинският упълномощител. В тази връзка са показанията на св.М., която заяви в с.з., че за случая не си спомня дали лицето, което се явило пред нея било мъж или жена и след като прочела пълномощното и личните данни, го съпроводила при Я.Б..

М. заяви, че тя взимала документите и личните документи на гражданите, които посещавали Общината във връзка с нотариална дейност, сверявала данните, прочитала пълномощното и водела лицето при Я.Б., която също сверявала данните от личната карта, чела пълномощното и след това упълномощителя лично полагал подпис пред нея. Впоследствие Б. полагала нейния подпис и предавала документите на М. за попълване техническите данни на печата и вписване  съответния номер в регистъра.

В случая няма данни по настоящето дело за самоличността на мнимият упълномощител и с каква лична карта се е представил пред Б.. Следва да се отбележи също така, че Я.Б. действала като „нотариус” не е криминалист и не е длъжна, а и няма как да изследва дали положеният подпис на пълномощното е изпълнен от упълномощителя.

На следващо място не е доказан претендираният размер на вредите-платената цена за процесният поземлен имот с площ  43,005 дка в местността „Гъстия шумак” в землището на с.М., обл.В.. В Нотариален акт № 90, том I, peг. № 633, дело № 80 от 11.02.2014 г. на Нотариус Г.Х. *** действие РС-Б.С. е отразено, че цената по сделката е 5 689,60 лв. Този нотариален акт е подписан от  ищеца  Е.  К.,  в качеството му на пълномощник на брат му В.К.(за купувач и за продавач) и тази цена е декларирал пред нотариус Г.Х..

Видно от приложеното гр.д.№ 715/2014г. по описа на БСлРС е предявен и обратен иск срещу Т.Р. за сумата 5689.60 лв., в който В.К. твърди, че договорената цена е изплатена на ответницата по обратния иск. Тази искова претенция е уважена от съда в пълен обем с влязло в законна сила Допълнително решение № 206/10.10.2016 г. по гр. д. № 715/2014 г. на PC Б.С.

В настоящият исков процес не се доказаха напълно твърденията на ищците, че при продажбата е заплатена цена от 32 300,00 лв.. за което обстоятелство била подписана разписка от Т.Р.. За такава разписка посочват ищците и свидетелят Т., който е техен приятел. В обратния смисъл са показанията на  свидетелите Р.С., Калин Г., Р.П. и Т.Р. и писмо изх. Peг. № 1740/24.04.2019 г. на нотариус Р.С..

 Ищците твърдят, че разписката погинала в наводнението на 01.08.2014 г., за който факт представили Протокол от 05.08.2014г. съставен от комисия на Община Б.С. Според обясненията на ищеца Е.К. дадени в с.з. от 26.03.2019г./л.141 от делото/ разписката била в техен офис на ул. „Захари Стоянов" 4 в гр. Б.С. Представеният протокол се отнася за имот находящ се в гр. Б. С., на ул. „Захари Стоянов" 10А, собственост на търговско дружество „К." ООД, като в имота развиват дейност посочените в него лица „Марти М 2009" ООД и „Ф.СБ.Фабрик Конфекшън България" ООД. Описаните в него пострадали документи са на „Ф.С.Б, Фабрик Конфекшън България" ООД са от 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Видно от този протокол посоченият в него имот се ползва от търговски дружества, а не от ищците по делото като физически лица.

От гореизложените мотиви се установява, че предявеният срещу Община Б. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е неоснователен и недоказан. Ищците в настоящият граждански процес не успяха да докажат кумулативите му предпоставки:  определена форма на поведение на служител на община Б., противоправното му поведение, вреди, пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и вредите по аргумент от чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Липсата на който и да било от елементите от фактическия състав на деликтната отговорност води до извод за неоснователност и недоказаност на претенцията.

Липсва влязъл в сила съдебен акт, с който със СПН да е признато за установено, че Я.Б. *** на конкретна дата, при конкретни обстоятелства е извършила  незаконосъобразно действие, което да има за последица увреждане на ищците. Не е налице и виновно поведение от нейна страна предвид гореизложените съображения в мотивите на решението.

Предвид гореизложеното така предявеният иск от ищците против Община Б. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

II.ПО ИСКА за сумата от 1505.00 лв. представляваща пропусната полза.

С исковата молба ищеца Е.Д.К. е поискал да се осъди ответната Община Б. да му заплати и сумата от 1505,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от завеждане на искова молба-20.11.2018г. до окончателното й изплащане, представляваща пропусната полза от договор за аренда от 16.06.2014г. сключен между него и И. Х.И.за стопанската 2014/2015г. за нивата от 43.005 дка, трета категория, в местността "Гъстия шумак", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В., тъй като сключеният договор за аренда не могъл да се реализира, поради връщането му на предишният собственик Ц.М.Т., предвид  неистинността на пълномощно № 52,53 от 05.02.2014г. заверено в Община Б..

Представеният по делото договор от 16.06.2014 г. е за наем на зем.земя, а не за аренда. В този договор Е.К. е посочен като собственик/наемодател/ на поземлен имот № 120028 по КВС на с. М. с площ 43,005 дка в местността „Гъстия шумак". В приложеният по делото Нотариален акт № 90, том I, per. № 633, дело № 80 от 11.02.2014 г. на Нотариус Г. Х., ищеца Е.К. е действал като пълномощник на брат си В.К., т.е. той не е придобил имота за себе си, а за брат си.

Съгласно ЗАЗ договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и се вписва в службите по вписванията и се регистрира в съответната Общинска служба по „Земеделие”.

Договорът за наем е уреден в ЗЗД. Разпоредбата на чл.240 от ЗЗД гласи, че „С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество”.

Договор за аренда може да бъде сключен само от собственик на имота, докато договор за наем може да бъде сключен и от несобственик. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) приема, че договорът за наем е действителен и обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ). Такъв договор обаче не поражда действие за действителния собственик, също както и договорът за продажба на чужда вещ.

Ирелевантно за настоящия правен спор е обстоятелството дали наемодателят/Е.К./ е собственик на отдадената под наем земеделска земя. По този въпрос е налице трайна съдебна практика. Не е необходимо наемодателят да бъде собственик на имота, за да може да я отдава под наем. И ползвателят на една вещ може да я даде под наем(чл.60 от ЗС) и наемателят може да я пренаеме. Дори и чужд имот може да се дава под наем./Решение№725/04.11.2008г. по т.дело № 163/2008г. – ІІ т.о. ВКС/. Законът предвижда такива хипотези на сключване на договор за наем и не забранява  отдаването му под наем от несобственици(в чл.229, ал.2 от ЗЗД се допуска лица, които вършат само действия по управление”, т.е. не са собственици на имотите да сключват от тяхно име договори за срок до три години; в чл.234, ал.1 от ЗЗД наемателят може да пренаеме части от наета вещ/имот без  съгласието на наемодателя, т.е. несобственик може да сключи договор за наем на чужд имот, т.е. с имота на наемодателя без да иска неговото съгласие). Отдаването под наем е акт на обикновено управление на имота, с него се учредява облигационна връзка, а не се прехвърля право на собственост или друго вещно право, и затова наемодател може да бъде и лице, което не е собственик на вещта.

В настоящият исков процес не се установи кога точно Ц. Т. е получил процесният имот обратно от Е.К., а в с.з. проведено на 26.03.2019г. единствено посочва, че имота му е върнат. Следователно не е ясно от датата на връщане на имота до изтичане на договора за наем, какъв е размера на пропусната полза изразяваща се в неполучено наемно плащане за стопанската 2014/2015г.

По настоящето дело след като не се установи вина и протовправно поведение на служителя на Община Б. Я.Б. относно нотариалната заверка на процесното пълномощно и декларациите послужили за изповядване на сделката за покупко-продажба на процесният имот, то ищецът Е.К. не следва да търси пропусната полза в претендираният размер от недоказани действия на служител на ответника, които по никакъв начин не се намират в пряка и непосредствана причинно-следствена връзка с пропуснатата полза. Такава той би могъл да търси от Т.Х., която е осъдена с влязла в сила присъда за тези деяния(съставяне и употребяване на неистински частни документи и възбуждане на заблуждение у Е.К., с което на него и В.К. е причинена вреда).

Следователно и този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. 

III.РАЗНОСКИ:

Ищците са освободени от заплащане на държавна такса по силата на закона – чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК, но не и от разноски. В първоинстанционното производство те са представили списък по чл.80 от ГПК за направени разноски относно заплатен адвокатски хонорар в размер на 3000 лв., държавна такса в размер на 1352,20 лв., депозит за свидетел при режим на призоваване 30.00 лв., депозит за СГЕ в размер на 250.00 лв.  и пътни разноски в размер на 240.00 лв. 

В настоящото производство писмени доказателва за внесена държавна такса от 1352,20 лв. и пътни разноски в размер на 240.00 лв. не са представени.

С оглед изхода на делото, направените от тях разноски за които има представени писмени доказателства, не им се дължат.

Ответникът също има право на разноски изводимо от разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноските, които той е направил в първоинстанционното производство са в размер на 3100 лв. адвокатско възнаграждение, 30.00 лв. за 6 бр. съдебни у-ния  и 190.00 лв. депозит за свидетел при режим на призоваване, съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК. При отхвърляне на исковете, ищците следва да заплатят на ответната Община Б. направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в общ размер от 3320,00 лв.

Предвид отхвърляне на исковете на ищците, дължимата държавна такса са заплаща от сумите, предвидени в бюджета на съда - чл. 83, ал. 3 от ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

На третото лице-помагач  Я.Т.Б.-Г. не се дължат разноски и такива не са направени по делото.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД, съдът

 

 

Р   Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Д.К. ЕГН ********** и В.Д.К. ЕГН ********** *** против Община Б. ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес с.Б., обл.В., ул.“И. В.“ № 1 представлявано от Кмета инж.Д.Т., иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД, с който да се осъди ответната Община Б. да заплати на Е.Д.К. сумата от 16 150.00 лв. и на В.Д.К. сумата от 16 150.00 лв. или общо 32 300.00 лв. представляваща платена от всеки от двамата ищци продажна цена за покупка на поземлен имот представляващ НИВА с площ 43.005 дка,  трета категория, в местността "Гъстия шумак", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В., при граници: поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, землищна граница и имот 120029, чиято покупка е обявена за нищожна със съдебно решение № 139/19.05.2015г. по гр.д.№ 715/2014г. по описа на РС-Б.С., влязло в законна сила на 09.03.2016г., поради нотариално заверяване от служителя на Община Б.-Я.Б.Г. на неистински частни документи-пълномощно № 52,53 от 05.02.2014г. заверено в Община Б. от името на Ц.М.Т., 2 бр. декларации по чл.264,ал.1 от ДОПК и по чл.25, ал.8 от ЗННД от името на Ц.М.Т., чиято неистинност е доказана с влязла в сила присъда по № 50/27.11.2017г. по НОХД № 317/2017г. по описа на РС-В., ведно със законната лихва върху посочените суми, начиная от завеждане на искова молба-20.11.2018г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Д.К. *** ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес с.Б., обл.В., ул.“И. В.“ № 1 представлявано от Кмета инж.Д.Т., иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане сумата от 1505,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от завеждане на искова молба-20.11.2018г. до окончателното й изплащане, представляваща пропусната полза от договор за наем от 16.06.2014г. сключен между него и И. Х.И.за стопанската 2014/2015г. за нивата от 43.005 дка, трета категория, в местността "Гъстия шумак", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В., тъй като сключеният договор за наем не могъл да се реализира, поради връщането му на предишният собственик Ц.М.Т., предвид  неистинността на пълномощно № 52,53 от 05.02.2014г. заверено в Община Б., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 от ГПК, Е.Д.К. ЕГН ********** и В.Д.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Б. ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес с.Б., обл.В., ул.“И. В.“ № 1 представлявано от Кмета инж.Д.Т., общата сума от 3320.00 лв.(Три хиляди триста и двадесет лева ) представляваща направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Решението е постановено при участието на Я.Т.Б.-Г. с ЕГН ********** ***, трето лице-помагач на ответника Община Б. ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес с.Б., обл.В., ул.“И. В.“ № 1 представлявано от Кмета инж.Д.Т..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

                                                                         

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: