Р Е Ш Е Н И Е
№ …………..
гр.Плевен, 08.01.2021год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение в закрито
заседание
на шести януари, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ……. ………………………….….……………….в
присъствието на
прокурора ………………
………..…………………………….………като разгледа
докладваното от съдията……….. ТАТЯНА
БЕТОВА…..В.гр..д. N 969 по описа
за 2020год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК .
Производството
пред Плевенския окръжен съд е образувано по
жалба на длъжника
Г.Х.Т. ***, подадена чрез пълномощника му
адвокат В.У., против действия на ЧСИ В.С.по изп.д. № 20199060400850. В жалбата се твърди, че се обжалва мълчаливия отказ на ЧСИ във връзка с подадената от длъжника
молба с вх.№ 18141/12.10.2020г., който отказ уврежда интересите му и тези на
взискателя „Топлофикация Плевен“ЕАД.Длъжникът твърди, че без да бъде уведомен и
без да му е предявено разпределение на постъпилите суми, ЧСИ е извършил плащане
към НАП на суми за здравни осигуровки в размер на 533лв. при наличие на
законови пречки.Възразява, че вземането за здравни осигуровки е ликвидно, но не
е изискуемо и това е законова пречка за изплащането му от ЧСИ.Твърди, че като е
отказал да изпълни искането му в молбата от 12.10.2010г., ЧСИ е пристъпил към
принудително изпълнение чрез изпращане на запорни съобщения до работодателя му
и до ПИБ за повторно събиране на недължими суми.Моли да бъде отменен отказа на
ЧСИ да изплати изцяло вземането на „Топлофикация Плевен“ЕАД от постъпилата сума
790лв., както и да намали пропорционалната такса по т.26 от Тарифата от
390.24лв. на 189лв.Моли да бъде спряно изпълнението, на основание чл. 389 ГПК.След
оставяне на жалбата без движение, длъжникът с молба от 16.12.2020г., чрез
пълномощникът си адв.У. е заявил, че обжалва на основание чл.435, ал.1, т.1 от ГПК отказ на ЧСИ да извърши изпълнително действие изплащане на дължима сума на
взискателя; обжалва на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК разноските по
изпълнението; обжалва на основание чл.460 от ГПК разпределението, което твърди
че не му е било предявено.Заявил е, че иска спиране на изпълнението, на
основание чл. 438 от ГПК.
Ответникът по жалбата – взискателят „Топлофикация Плевен”ЕАД, представлявано
от изп.директор Й.В., чрез юрисконсулт Ц.В., е взел становище в писмен отговор
по чл.436 ал.3 ГПК, че жалбата е неоснователна.Взискателят счита, че длъжникът
няма право на жалба на основание чл.435, ал.1, т.1 от ГПК срещу отказ на ЧСИ да
извърши исканото изпълнително действие, тъй като това право е предоставено,
съгласно цитирания текст от закона, само на взискателя. По същество е изложил
следното : Съгласно чл.458 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен
взискател за дължимите и от длъжника публични и други вземания, каквото е това
за здравни осигуровки по см на Закона за здравното осигуряване и чл.162, ал.2 ДОПК, като условието е размерът на изискуемите държавни вземания да е бил
съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. ЧСИ е бил
уведомен на 20.10.2020г. чрез издаденото от НАП удостоверение, че длъжникът има
задължение към държавата в размер на 535.05лв. за здравни осигуровки. ЧСИ е
издал въз основа на това уведомяване постановление за присъединяване на
държавата като взискател. Тъй като длъжникът не е заплатил публичното си
задължение по сметка на ЧСИ доброволно, то държавата е придобила качеството на
привилегирован кредитор по силата на чл.136, т.6 от ЗЗД.Задължението, съгласно
приложеното удостоверение от НАП е не само ликвидно и изискуемо, но и
просрочено, тъй като върху сумата на неплатените в срок здравни осигуровки е
начислена и мораторна лихва. Взискателят счита, че длъжника има право на защита
по реда на чл. 439 от ГПК ако оспорва изпълнението относно посочената сума за
здравни осигуровки.
В
мотивите на частния съдебен
изпълнител относно
обжалваните действия е
изразено становище, че жалбата е недопустима, а по същество и неоснователна. ЧСИ счита, че действията по
разпределението на средства в полза на държавата за нейни изискуеми публични
вземания са правилни и няма основание да бъдат отменени. В мотивите са изброени
извършените до момента изпълнителни действия и са преповторени аргументите на
взискателя за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, прецени документите
в приложеното копие от изпълнителното дело, както и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Видно от приложеното изп.д. № 20199060400850
по описа на ЧСИ В.С., същото е образувано на 17.07.2019г. по молба на
взискателя „Топлофикация Плевен“ЕАД гр.Плевен срещу длъжника Г.Х.Т., за
принудително събиране на сумите по издадения в полза на взискателя изпълнителен
лист по гр.д. № 4352/2016г. по описа на Плевенски районен съд. По искане на
взискателя са извършени справки за постоянния и настоящ адрес на длъжника,
справка ИКАР, справка БНБ, справка търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ,справка НАП и справка по чл.191 ДОПК.Въз основа на удостоверение с вх.№
09811/07.08.2019г. държавата е конституирана като присъединен взискател. Длъжникът
е получил покана за доброволно
изпълнение на 29.09.2020г. Наложени са му запори на трудовото му
възнаграждение и по банковите му сметки в „ПИБ“АД и „ЦКБ“АД. С молба от
12.10.2020г. чрез адв.В.У., длъжникът е поискал да бъде намалена събираната по
принудителен ред сума поради погасяване изцяло на задълженията към НАП и
съответно пропорционалната такса по т.26 от Тарифата от 390.24лв. на
189лв.Поискал е от постъпилата след налагане на запорите сума от 790лв., да се
изплати само вземането на „Топлофикация Плевен“ЕАД. За проверка на твърдяното погасяване
ЧСИ е поискал нова справка по чл.191 от ДОПК, с която обаче не е установено
твърдяното пълно погасяване на задълженията на длъжника към държавата. Съгласно
удостоверение от НАП вх.№ 018560/20.10.2020г. дълга към присъединения взискател
държавата е актуализиран и е в размер на 535.05лв. към момента на издаване на
удостоверението.
Обжалват се разноските, обективирани в покана
за доброволно изпълнение, като жалбоподателят счита, че неправилно ЧСИ е
определил и начислил такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 390.24лв., която моли
да бъде намалена на 189лв., във връзка с оспорения от длъжника размер на
задължението му по делото и твърдението му за отпадане на задължението към
държавата-присъединен взискател. В получената от длъжника ПДИ/на л. 32 от
изп.д./ е посочен размерът общо на всички начислени от ЧСИ такси по посочената
тарифа, което е бил 390.24лв., към момента на изготвяне на ПДИ т.е това не е
размера само на пропорционалната такса по чл. 26 от същата тарифа, както счита
длъжника. Пропорционалната такса е само една от таксите по ТТРЗЧСИ и е
изчислена съобразно размера на дълга към момента на изготвяне на поканата за
доброволно изпълнение. С оглед датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение от длъжника на 29.09.2020., жалбата подадена на 18.11.2020г. се
явява депозирана след двуседмичния срок по чл.436
ал.1 ГПК, макар и от процесуално-легитимирана страна – длъжник по
изпълнителното дело, срещу акт на съдебния изпълнител, в който същият е
определил размерът на разноските - чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и това действие да
е сред лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на
обжалване от длъжника. Актът, в който отговорността за разноските е
обективирана – покана за доброволно изпълнение, в тази му част подлежи на
обжалване съгласно дадените разяснения в т.2 от ТР №3 от 10.07.2017г. по
т.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че всеки акт на съдебния
изпълнител, в който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението подлежи на обжалване по реда на чл.435 от ГПК. На този етап от
производството такъв акт е ПДИ получена на 29.09.2020г., поради което жалбата в
тази част се явява просрочена и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане.
Следва да остане без разглеждане жалбата и в частта
ѝ, с която се обжалва на основание чл.435, ал.1 от ГПК отказа на ЧСИ „да
извърши изпълнително действие изплащане дължима сума на взискателя“. В чл.435
ал.2 ГПК са изброени действията на ЧСИ, които длъжникът може да обжалва, а в
ал.1 – тези които може да обжалва взискателя. Последният може да иска от
съдебния изпълнител извършването на определени принудителни действия и респ. да
обжалва отказа да бъдат извършени. С такова право длъжникът не разполага,
поради което жалбата в тази ѝ част е недопустима и следва де се остави
без разглеждане.Не е нужно да се коментира довода в жалбата за увреждане
интересите на взискателя, като направен в защита на чужд интерес-този на
„Топлофикация Плевен“ЕАД, поради явната му несъстоятелност. В случая интересът
на длъжника е продиктуван от нежеланието му да се изплащат негови публични
задължения за здравни осигуровки и поради това той обжалва и начина на
разпределяне на сумите постъпили по сметката на ЧСИ.В уточняващата жалбата
молба се твърди, че извършеното от ЧСИ разпределение не му е връчвано надлежно.
В мотивите на ЧСИ С. се сочи, че разпределение на
постъпилите суми е осъществено на 26.10.2020г. Няма данни по делото то да е било
съобщено на длъжника. Поради това жалбата от длъжника Т. подадена на 18.11.2020г., в която изрично се
изтъква, че разпределението не му е било предявено, следва да се счита за
подадена в срок. Доколкото има данни за извършено разпределение, което не е било
предявено на длъжника по надлежен ред, то следва да се приеме, че срокът по чл.
435, ал.1 ГПК е започнал да тече от узнаването на разпределението и в този
смисъл жалбата в тази част е подадена в срок и е допустима. И в тази си част
жалбата на длъжника е бланкетна, като не са изложени конкретни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното действие на съдебния изпълнител. Въззивният
съд намира, че доводите следва да се търсят в депозираната пред ЧСИ молба от
12.10.2020г. и в жалбата, където се твърди, че задълженията към НАП са изцяло
погасени и че доколкото има непогасени – те не са изискуеми. Както бе посочено
по-горе разпределението е извършено след присъединяването на държавата като
взискател, въз основа на издаденото от НАП удостоверение за размер на
публичното задължение на длъжника.Ето защо първоначалното твърдение в молбата
от 12.10.2020г., че вземането е било погасено изцяло и поради това не подлежи
на събиране от ЧСИ Стоянов, не отговаря на истината. Неоснователно е и
възражението, че това вземане не следва да бъде взето предвид при извършване на
разпределение и плащане, тъй като то не е изискуемо. Съдебният изпълнител е
процедирал законосъобразно като на основание чл. 458 от ГПК е конституирал държавата, която се смята винаги за присъединен взискател за дължимите ѝ от длъжника публични вземания, размерът на които е
бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази
цел съдебният изпълнител е изпратил две съобщения до Националната
агенция за приходите както за започнатото от него изпълнение,
така и
за разпределението. Изпълнителното производство не е мястото където да се
прави възражение, че държавното вземане не е изискуемо. Редът за защита на
длъжника е исков – по чл. 439 ГПК, като чрез иск той може да оспори
изпълнението на публичното вземане за здравни осигуровки. Поради това и при
липса на съдебно решение по такъв иск, доводът не може да бъде разглеждан и от
съда в производството по обжалване на разпределението.
С оглед изложеното, жалбата в
частта ѝ срещу разпределението от 26.10.2020г. се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Х.Т. ***, подадена чрез
пълномощника му адвокат В.У., против
действия на ЧСИ В.С.–разпределение от 26.10.2020г. по изп.д. № 20199060400850, като неоснователна.
ОСТАВЯ
без разглеждане, като недопустима, жалбата на Г.Х.Т. против действия на ЧСИ В.С.– определяне
на разноски по изпълнението с ПДИ, получена на 29.09.2020г. от длъжника по изп.д. № 20199060400850 и против отказа
на ЧСИ „да извърши изпълнително действие изплащане дължима сума на взискателя“.
Решението може да се обжалва пред Великотърновски АС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :