РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501010 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№846/14.04.2021г. депозирана от
Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани -
Марица Инвест“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
Брезовска № 8, представлявана от председателя Р.Б., чрез адв. Р. против Решение №260524
от 19.02.2021г. постановено по гр.д.№17898/2019г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с, с
което е отхвърлен предявеният от Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация
на частни земеделски стопани - Марица Инвест“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Брезовска № 8, представлявана от председателя Р.Б., чрез адв.
Р. против И. К. К. с ЕГН ********** с адрес *** и Г. А. К. с ЕГН ********** с адрес ***
иск за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от
1169.64 евро(хиляда сто шестдесет и девет евро и 64 евро цента), ведно със законната лихва
от 03.07.2019 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч. г. д. 11108/2019 г. на ПРС. С постановеният съдебен акт общо в полза на
1
И. К. К. с ЕГН ********** и Г. А. К. с ЕГН ********** са присъдени разноски в размер на
150.00лв. Решението се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при
неправилно тълкуване на събраните доказателства, в нарушение на материалния закон.
Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, като вместо това
постанови друг, с който да уважи предявения иск като основателен. Претендират се
разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна И. К. К. с ЕГН ********** и Г. А. К. с ЕГН **********, чрез
процесуалния им представител адв. Н.Ш. оспорват жалбата като неоснователна. Молят да
се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Не се претендират
разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на другата
страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 538, вр. с чл.
455 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД предявен от Кооперация
„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица Инвест“
с ЕИК ********* против И. К. К. с ЕГН ********** и Г. АТ. К. с ЕГН ********** за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 1169.64
евро, ведно със законната лихва от 03.07.2019 г. до окончателното плащане.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът е издател на
запис на заповед от 28.11.2017 г., а ответницата авалист, за сумата от 9694 евро. Същата е
дължима на предявяване, без протест. Предявена е на 28.11.2017 г. Ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист за сумата от 1169.64 евро след успешно проведено заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК - ч. гр. д. 11108/2019 г. на ПРС, по който е
образувано изп. дело 123/2019 г. на ЧСИ Добринова. С оглед подадено възражение от
длъжниците, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
Твърди се, че записът на заповед е издаден във връзка с каузална сделка между
страните - договор за заем между страните от 28.11.2017 г., за сума е 8200 евро, платима на
36 месечни вноски съгласно погасителен план до 20-то число на месеца. 35 вноски по 445.49
лв. и една – 445.66 лв. начислени са допълнителни такси - 2 % - 320.77 лв.-управление на
заема; 15 лв. за проучване и произнасяне по молбата. Тези суми са прихванати от заемната
2
сума и на кредитополучателя е дадена 8200 евро или 15702.04 лв. по банков път.
Договорната лихва е 12 %, дължима от 28.11.2017 г. до 20.11.2020 г. – общо 2922.81 лв.
Записът на заповед служи за обезпечение. При забава на плащане на погасителна вноска се
дължи неустойка - 25 % - годишна лихва за периода на забавата. Тъй като не са плащани
редовно вноските, е настъпила забава за вноски с падежи от 20.04.2019 г. до 20.06.2019 г.,
поради което е начислена неустойка – 11.90 и 2.22 лв. На 25.06.2019 г. е обявена предсрочна
изискуемост на задължението по договора и е предоставен 3-дневен срок за плащане на
общия размер на вземането 9937.33 лв. Поканата е връчена на 27.06.2019. Длъжниците са
заплатили сума от 7000 лв., от която сума са погасени - разноски, неустойка за забава,
договорна лихва, част от главница - 5000 лв. Дължима е останала сумата от 2286.11 лв. –
главница и 1.50 –договорна лихва.
Ответниците оспорват иска. Признават сключена между страните абстрактната и
каузална сделка, признават забавата на плащанията по договора за заем. Оспорват
настъпването на предсрочна изискуемост, като твърдят, че такава следва да се обяви с
решение на УС на кооперацията, каквото не е взето. Твърди се, че общата сума на
задължението към момента на обявяване на предсрочна изискуемост е 9937.33 лв. Сочат , че
са извършили погасяване на суми в общ размер от 7000 лв. към 01.07.2019 г. Твърдят , че се
дължи сумата от 8464.34 лв. Размерът на неплатената част след внасяне на сумата от 7000
лв. следва да се прихване от дяловия капитал на ответника от 1851.76 лв, при което се
получава излишък от 124.12 лв..
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че не е
останало непогасено задължение след извършване на прихващане на задължението на
ответниците срещу дяловия им капитал при ищеца, с което е погасено изцяло
задължението им по договора.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и
допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната
жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. След
преценката им, настоящият съдебен състав изцяло споделя направените от
първоинстанционният съд правни изводи, поради следните съображения:
3
Безспорно се установява сключването на договор за заем между страните, чийто
задължения са обезпечени със издаването на запис на заповед от 28.11.2017г., предявен на
плащане на 28.11.2017г. Безспорно е, че е настъпила забава на плащанията по договора за
заем. Установено е, че ответниците са извършили погасяване на суми в общ размер от 7000
лв. към 01.07.2019 г., след обявена предсрочната изискуемост на вземанията по договора за
заем №4477/28.11.2017г. Установено е и наличието на дялов капитал на ответника от
1650лв.
Спорът се свежда до това дали е останало непогасено задължение, след извършените
от длъжниците плащания на сумата общо от 7 000лв на 01.07.2019г.
Установява се от заключенията на двете съдебно-технически експертизи, които съдът
кредитира като обективни и компетентно изготвени, че сборът на постъпилите на
01.07.2019г. от първия ответник И.К. 7 000лв и дяловия капитал на К. в кооперацията
1 851.76лв, възлиза общо на сумата от 8 851.76лв. Така начислената сума от 8 851.76лв е по-
голяма със 187.07лв от претендираните задължения от 8664.69лв. С направените плащания
на сумата от 7000 лв., дължима е останала сумата в размер от 1 664.69 лв. Както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд, доколкото длъжника притежава дялов капитал при
заемодателя в размер от 1851,76 лв. и в договора е уговорена възможност за
удовлетворяване на кредитора с него при настъпване на изискуемост на задълженията по
договора и наличие на непогасени такива, за което предварително е дадено съгласие на
заемополучателя и не се дължи неговото информиране, то са били налице предпоставки към
01.07.2019 г. за извършване на прихващане на задължението на ответниците срещу дяловия
им капитал при ищеца, с което от този момент е погасено изцяло задължението им по
договора.
Гореизложеното обоснова извода, че кредиторът не е разполагал по отношение на
ответниците с претендираното вземане , за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№11108/20129г. на ПРС, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи,
поради което обжалвания акт следва да бъде потвърден.
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което такива не и се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260524 от 19.02.2021г. постановено по гр.д.
№17898/2019г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5