Р Е Ш Е Н И Е
12.04.2023 г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
Двадесет и шести ноември 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
и прокурор КРАСИМИР ТАНЕВ
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 126 2020
АНД № по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Т.Д.С. *** с ЕГН: ********** против НП № 20-0310-000423/08.05.2020 г. на Началника на
РУ-Панагюрище, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от Закона
за движение по пътищата (ЗДП) и за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на
50,00 (петдесет) лева.
Релевираните
в подадената жалба оплаквания се свеждат до твърдения, че АУАН с бланков №
262744 бил изцяло нечетлив, в резултат на което не би могъл да бъде разчетен,
което водело до невъзможността жалбоподателката да изгради ефективна защита
срещу акта, като това било съществено процесуално нарушение. От друга страна,
твърди, че нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП не е от категорията на
забранителните, а съдържа общи правила за престой и паркиране, като изречение 2
на нормата, също не била забранителна, а допускаща престой и паркиране върху
тротоар, при спазване на посочените в нея условия. Твърди, че издаденото
наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената си част съществени
белези на наказуемо по чл. 178е и чл. 94, ал. 3 от ЗДвП деяние, а именно
твърдение ,че това място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил
е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци.
Твърди, че анализа на чл. 94, ал. 3, изр. 2 във връзка с чл. 98, ал. 2, т. 2 и санкцията на чл. 178е от ЗДвП, сочат, че
законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар. С § 6, т. 6 от
ДР на ЗДвП се определя, че „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща пътното платно за движение и е
предназначена само за движение на пешеходци, от което следва, че тротоарът е
част от пътя а тъй като улиците са приравнени към пътищата, следователно тротоарът
е и част от самите улици, а „път“ е всяка земна площ или съоръжение
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци. Към пътища се приравняват и улиците. Същото определение е
посочено и в т. 2 от ДР на Наредба на МРРБ № 1/17.01.2001 г. за организиране
движението по пътищата – „път“ е всеки отворен за обществено ползване път и
улиците в населените места. Твърди, че с посочените разпоредби, законодателят е
презумирал, че за да не бъде възможно преминаването по тротоарите на другите
участници в движението, в случая на пешеходците, е необходимо да е налице
разстояние минимум от 2 метра. Това разстояние не е споменато нито в
наказателното постановление, нито е измерено от актосъставителя.
В съдебно заседание
жалбоподателката Т.Д.С., редовно призована, не се явява и не се представлява.
За
ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо е изложено становище
за неоснователност на жалбата.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателката Т.С. е санкционирана за
това, че на 25.01.2020 г. около 16,00 часа в гр. Панагюрище, на тротоара на
кръстовището на ул. „О.“ и ул. „**************“, е паркирала товарен автомобил
„Нисан Терано 2“ с рег. № **********,
без да е определено мястото за
това от собствениците на пътя или администрацията.
За извършеното нарушение по
чл. 94, ал.3 от ЗДвП свидетелят Д.Г.И. съставил АУАН № 262744/30.04.2020 г.,
който след предявяването му, жалбоподателката подписала без възражения.
Въз основа на този акт било издадено атакуваното Наказателно постановление №
20-0310-000423/08.05.2020 г. на Началника на РУ
-Панагюрище. Последното било връчено лично на Т.Д.С. на 12.05.2020
г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО
на 19.05.2020 година, т.е. в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на актосъставителя – свидетеля Д.Г.И. и К.С.М., които безпротиворечиво установяват
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката
Т.Д.С. ***. На 25.01.2020 г. около 16,00 часа в гр. Панагюрище, паркирала
товарен автомобил „Нисан Терано 2“ с рег. № **********, на тротоара на
кръстовището на ул. „О.“ и ул. „**************“. Въпросният автомобил бил
паркиран изцяло на тротоара, като нямало никакво място за преминаване на
пешеходците по тротоара. По този начин движението на пешеходците по тротоара
било невъзможно. Освен това по улицата нямало пътни знаци, които да указват
възможност за паркиране на тротоара.
За
установеното нарушение, на посочената дата и час, свидетелят Д.И. съставил фиш
с налагане на глоба в размер на 50,00 лв., по отношение на който жалб. С.
депозирала възражение, което било неправилно изтълкувано от РУ – Панагюрище, че
е основание да окомплектова преписката и да я изпрати на РС – Панагюрище за
разглеждане пред въззивна инстанция по смисъла на ЗАНН. Образуваното АНД №
35/2020 г. било прекратено и преписката е върната на Началника на РУ –
Панагюрище, за започване на процедура по чл. 186, ал. 2 от ЗДвП.
По делото
не се спори относно собствеността на автомобила, която безспорно е установена
от полицейските служители, че е собственост на жалбоподателката Т.С..
При това
положение на 30.04.2020 г. е издаден АУАН № 262744, с който на Т.С. е вменено
нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП. Свидетелят И. предявил акта на
жалбоподателката, като последната го подписала без възражения. Въз основа на
цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 20-0310-000423/08.05.2020 г. на Началника на
РУ-Панагюрище.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че по съществото си жалбата е неоснователна.
Съдът
кредитира показанията на полицейските служители Д.Г.И. и К.С.М., тъй като са
обективни и депозирани от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото.
Независимо от служебната връзка между полицейските служители и АНО, те няма
никакъв личен мотив да уличават жалбоподателката, като й приписват нарушение,
което иначе тя не е извършила. От показанията на свидетеля М. категорично се
установи, че автомобилът е бил паркиран изцяло на тротоара, като не било
оставено никакво място за преминаване на пешеходци по тротоара.
При така
установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателката запълва състава
на вмененото й административно нарушение и правилно е ангажирана
административно-наказателната й
отговорност. Тук е мястото да се отговори на възраженията на
жалбоподателката за допуснати процесуални нарушения, свързани с недостатъчна
конкретизация на обстоятелствата на нарушението, тъй като не било посочено на
какво разстояние е паркиран автомобила от страната на сградите за преминаване
на пешеходци. В тази връзка следва да се
акцентира на липсата на доказателства относно наличието на пътни знаци
или други означения, които да указват възможност за паркиране на тротоара.
Подобни твърдения не се навеждат и в жалбата. При това положение без всякакво
правно значение е обстоятелството дали от страните на лекия автомобил е имало
достатъчно място за преминаване на пешеходци. Този факт, видно от редакцията на
чл.94, ал.3 от ЗДП, е от значение само в
случаите, при които тротоарната площ в населеното място е разрешена за престой
или паркиране от администрацията или собственика на пътя, при което посочването
на тези обстоятелства е излишно.
Доколкото
наложеното на жалбоподателя наказание глоба е в минимално предвидения размер,
съдът не намира за нужно да излага съображения доколко АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наложеното административно наказание.
По
изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл.63 от ЗАНН, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0310-000423/08.05.2020 г. на Началника на РУ-Панагюрище, с което на
жалбоподателката Т.Д.С. *** с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.178е от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и за нарушение на чл.94, ал.3
от ЗДП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева, като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: