№ 23072
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110168998 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. .., чрез пълномощника юрисконсулт Д. П., срещу П. И. Н. при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№3287/2023г. по описа на СРС, 169 състав, както следва: 3585,52 лева –
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от
27.05.2014г., сключен с „..“ АД от Д.П.Ст. като кредитополучател и П. И. Н.
като поръчител, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023г. до
изплащане на вземането, 527,77 лева – възнаградителна лихва за периода от
25.01.2020г. до 25.05.2022г., 634,45 лева – мораторна лихва за периода от
16.11.2020г. до 18.01.2023г.
Ищецът твърди, че ответникът подписал договор за кредит между „..“
АД и кредитополучател Д.П.Ст., в качеството си на поръчител, като се
задължил солидарно с кредитополучателя за връщане на заемната сума от
10 000 лева на 96 месечни вноски с краен срок 25.05.2022г.
Кредитополучателят изпълнил само част от задълженията си по договора,
като останалата дължима сума станала изцяло изискуема на 25.05.2022г.
Излага, че на 31.01.2018г. бил сключен договор за цесия, с който му било
прехвърлено процесното вземане. Длъжникът бил уведомен редовно за
1
извършената цесия и поради неплащане на дължимите суми, ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК за част от дължимите суми, след което подало и второ заявление, с което
претендирало остатъка от главницата и дължимите лихви. Ответникът подал
възражение с твърдения, че не дължи вземането. Ищецът твърди, че
задължението не е погасено, поради което предявил настоящата искова молба
за установяване на вземането си. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва основателността на исковите
претенции. Твърди, че по делото не са представени доказателства за реалното
предаване на сумата, постъпили плащания по кредита, като сочи, че не са
налице предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането. Прави
възражение, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на
разпоредбите на чл.11 ЗПК. Възразява, че не е уведомен редовно за
извършената цесия. Сочи, че с ищеца са сключили извънсъдебно
споразумение за уреждане на отношенията им във връзка с процесните суми,
като ищецът е приел тяхното разсрочване, съобразно погасителен план,
приложен към споразумението. Твърди, че е изпълнявал задълженията по
споразумението и е изплатил дължимата сума, като прилага платежни
нареждания за доказване на изложеното. Оспорва дължимостта на
претендираните лихви за забава, като възразява, че не е съобразен Законът за
мерките и действията по време на извънредното положение. Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за което да се призоват страните.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е възникнало договорно
правоотношение между ответника и „..“ АД по договор за потребителски
кредит по смисъла на ЗПК и изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави кредита; че е уговорена по размер възнаградителна лихва, че е
настъпила изискуемостта на главното парично задължение, че е сключен
2
между „..“ АД и ищцовото дружество договор за цесия, с който вземанията по
договора са прехвърлени на ищеца, както и, че ответникът е надлежно
уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането, а ответникът следва да
докаже фактите, от които произтичат възраженията му срещу съществуването
на вземанията, респ. срещу тяхната изискуемост.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.09.2024г. от 11.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ОТЛАГА произнасянето по направеното искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок
от получаването на настоящото определение и препис от отговора на искова
молба, да заяви дали поддържа искането си за допускане на експертиза.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от постъпилия отговор от ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3