№ 239
гр. Стара Загора, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20245530200823 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-000008 от
04.01.2024 година на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Стара Загора
/упълномощен със МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 година/, с което на Н. П. В.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест
месеца, както и са отнети 10 контролни точки за допуснато административно
нарушение по чл.140, ал.1 във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо от
Закона за движението по пътищата.
В жалбата, чрез процесуалния представител, се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли същото да бъде отменено.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпраща
представител, с писмено становище, заявява че наказателното постановление
е законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок, но разгледана по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На Н. П. В. е издадено обжалваното наказателно постановление от
04.01.2024 година, в което е описано следното административно нарушение –
на 02.12.2023 г., около 14.45 часа, в град Стара Загора, на булевард „Свети
Патриарх Евтимий“ № 44, в посока юг-север, управлява двуколесно
електрическо превозно средство, неустановена марка и модел с рама
№R4GX20001NA002095, с надпис „TELSTAR”, по данни на водача – негова
собственост, закупен на 02.11.2023 година от „Байт – 1“ ЕООД, град Хасково,
като при извършената проверка е установено, че водачът управлява МПС,
което не е регистрирано, съгласно Наредба № I-45/2000 година на МВР. По
случая е образувано Бързо производство № 1228 ЗМ-358/2023 година, по
описа на сектор „Пътна Полиция“ Стара Загора, което е докладвано в
Районна прокуратура Стара Загора. На 02.01.2024 година, в сектор „Пътна
полиция“ Стара Загора е получено постановление № 12549/13.12.2023 година,
на Районна прокуратура Стара Загора за прекратяване на наказателното
производство с мнение за налагане на административно наказание по ЗДвП.
На жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП е
наложено административно наказание, в минимален размер, а именно –
„глоба” в минимален размер от 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, също в минимален размер. На водача са отнети
са общо 10 контролни точки.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. При допуснато нарушение в тази
насока в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено съответното
наказание – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца.
На първо място съдът намира за безспорно установен субекта на
нарушението. От доказателствата по делото – показанията на св. Б. и
2
материалите от приложената прокурорска преписка №12549-2023 г.се
установява, че на процесната дата именно жалбоподателят е управлявал
описаното в НП моторно превозно средство. Доколкото разглеждания
фактически състав разглежда „допускане“ на моторни превозни средства по
пътища, именно отговорността на водача следва да бъде ангажирана в
конкретния случай. За безспорно установено и следва да се приеме мястото
на извършване на нарушението,а именно – бул. „Свети Патриарх Евтимий“,
който представлява път за обществено ползване, съгласно дефиницията на §
1., т.7 от ДР на ЗП. Не се спори по делото и, че към момента на установяване
на нарушението, за ППС е липсвала регистрация по реда на Наредба № I-
45/2000 г. на МВР. Доказателства в противната насока не бяха събрани.
Основният спорен въпрос по делото е дали процесното ППС
подлежи на регистрация по законоустановения реда съгласно Наредба I-
45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на
МВР или не. Съдът намира, че разглежданото ППС отговаря на дефиницията
за „моторно превозно средство“, съгласно разпоредбата §6. т.11 ДР на ЗДвП,
а именно- пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически
превозни средства. Видно от същата разпоредба – индивидуалните
електрически превозни средства не представляват МПС, а съгласно
изключението на чл.1, ал.5 от Наредба I-45/24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, не подлежат на регистрация
индивидуалните електрически превозни средства. Твърдението на
жалбоподателя е, че процесното ППС, представлява именно такова. В § 6., т.
18б на ДР ЗДвП е дадено легално определение на „индивидуално
електрическо превозно средство“, съгласно което това е: „пътно превозно
средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна
скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на
точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 мм., когато
3
превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R,
ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече
колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически
превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания“.
От тази дефиниция е видно, че са налице 4 признаци за ППС с места за
сядане, за да бъдат те индивидуални електрически превозни средства,
наличието на които следва да е кумулативно: 1) – ППС да е оборудвано с
електрически двигател и максималната му конструктивна скорост да
надвишава 6 km/h, 2) – референтната точка на мястото за сядане на ППС да не
надвишава 540 мм. / или 54 см./ - за ППС с две колела, 3) – собствената маса
на ППС да не надвишава 50 килограма, 4) – ППС да не представлява
инвалидна количка, обслужваща лице с увреждания.
В хода на досъдебното производство, по БП №1228зм-358/2023 г.
е извършен оглед на процесния електрически скутер, който установява, че
разстоянието между асфалтовото покритие и предната седалка е в размер на
74 см., т.е. референтната точка на седене на ППС надвишава 540 мм. Поради
това, следва да се приеме, че третият от горепосочените признаци не е налице
и процесното ППС не представлява индивидуално електрическо превозно
средство. Ето защо от една следва да се приеме, че на процесната дата,
жалбоподателят от една страна е управлявал по път отворен за обществено
ползване моторно превозно средство, което не е било регистрирано по
установения от Закона ред, а от друга - за същото не са били относими,
предвидените в чл. 1, ал.5 от Наредба I-45/24.03.2000 г. изключения. Предвид
изложеното, съгласно чл. 140, ал.1 ЗДвП – за движение на същтото МПС на
описания пътен участък – същото е следвало да бъде регистрирано по
надлежния ред.
Съдът намира, че при реализиране на административно-
наказателната отговорност от страна на АНО не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Посочено е мястото на извършване на
нарушението, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по
извършването му, несъмнено е установен и нарушителя. Правилно е
определена правната квалификация, законосъобразно е приложен
материалния закон за констатираното административно нарушение.
Ето защо съдът намира, че въз основа на това АНО, правилно и
4
законосъобразно е реализирал административно-наказателната отговорност
спрямо нарушителя В.. Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че в
разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.175, ал.3 от ЗДвП е
предвидено наказание – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 6 до 12 месеца. При определяне на наказанието
АНО се е съобразил с нарушението, неговата тежест и обществен интерес,
като законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона
минимален размер и по отношение на двете кумулативно предвидени в закона
наказания.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено. На
основание чл. 63д ЗАНН следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
ОД на МВР – Стара Загора, сторени по делото разноски в размер на 100,00
лева, за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-000008
от 04.01.2024 година на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Стара Загора
/упълномощен със МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 година/, с което на Н. П. В.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест
месеца, както и са отнети 10 контролни точки за допуснато административно
нарушение по чл.140, ал.1 във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо от
Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н. П. В., ЕГН ********** от гр. Стара Загора, ул.
„Майор Таньо Кавалджиев“ №55, ет.2 да заплати на ОД на МВР – Стара
Загора сумата в размер на 100,00 лева /сто лева/, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
5
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6