№ 510
гр. Перник, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201364 по описа за 2024 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №313а-25
издадено на 19.08.2024 год., издадено от М. М. на длъжност Директор на ОД -
МВР - гр.Перник, с което на Г. П. В.. с ЕГН **********, с адрес: *******, като
жалбата е депозирана чрез адв.А. В.-ПАК,******* за вменено нарушение на
чл. 8, ал.3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗдет./, му е било наложено
на основание чл. 45, алинея 3, във връзка с член 8, алинея 3 и алинея 4 oт
Закона за закрила на детето, му е било наложено административно наказание-
глоба в размер на 300 /триста/лева.
В жалбата си Г. П. В., депозирана против процесното наказателно
постановление, сочи че намира, че неправилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност за вмененото му нарушение с
посочената правна квалификация, както и че в хода на
административнонаказателното производство срещу него твърди да е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,което е довело
до нарушаване на правото му на защита. На следващо място се излага, че
постоянния адрес на синът на жалбоподателя по лична карта е в *******, като
в момента живеел на адреса на майка си, който е в *******. Не е съгласен,че е
нарушил закона, тъй като от много години с майката на синът му - И. К. били
разделени и при раздялата им решили, че синът, което било и негово желание,
щял да живее на адреса на майка си, който понастоящем е посочен в жалбата
като - в *******. Твърди, че майката упражнява родителските права и синът
му идвал много рядко при него. Сочи и че последният бил ученик в ****,
където учел в ** клас и за него било по-удобно да пребивава на адреса на
майка си, тъй-като адресът на бащата бил далеч, за да стига навреме за
1
училище. Заявява също, че на датата, на която му е било вменено
нарушението, той нямал, каквато и да било възможност да осъществява
искания контрол. Моли съда да постанови решение, с което на основание
чл.63 от ЗАНН да отмените атакуваното НП, като издадено като е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила довело до нарушаване на
правото му на защита, както и неправилно и незаконосъобразно-постановено
при нарушение на материалния закон.
Във всички проведени по делото съдебни заседания, жалбоподателят,
не се е явявал лично, като вместо него се е явявал упълномощеният му
защитник- адвокат В. от ПАК, който е поддържал жалбата, като по същество
допълва аргументите в жалбата и в пледоарията си сочи, че счита, че
атакуваното НП е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде
отменено. Отделно от това поддържа и че вмененото нарушение, не е
доказано всъщност, и че тази отговорност трябва да понесе жалбоподателя,
тъй като се установявало от многобройните писмени доказателства по делото,
че навсякъде където има отговор от институция, се установявало, че детето
живее на адреса на майката и че майката, тъй като той е непълнолетен, в
качеството на законен представител прави всички от негово име постъпления,
както да го запише като ученик в гимназията ****, така и да го отпише и т.н.
От това следвал извода, че на практика детето пребивава при майката на
нейния адрес, както и че няма дело, което да се е провело по Семейния кодекс,
а именно гражданско дело по отношение на родителски права, издръжка и т.н.,
като родителите са се разбрали извънсъдебно са преценили как да бъде
евентуално отглеждано това дете година-две преди същото да направи 18
години, което в случая няма противоречия, това е допустимо, и детето е
пребивавало трайно при майката, а бащата живее на друг адрес. Сочи, че
правело впечатление, че наказателното постановление е издадено на базата на
акта, а актът е издаден на базата на това, че в този момент органите са
намерили другия родител, тъй като е установено, че майката към този момент
се намирала извън града, някъде на почивка, и затова актът твърди да е бил
съставен на бащата. Отделно сочи, и че имало и процесуално допуснато
нарушение, защото в самия АУАН и в НП на практика са били въвели две
хипотези по текста, по който го обвиняват. Едната придружил или осигурил и
всъщност счита, че има и процесуално нарушение, което е довело до
съществено нарушение правото на защита и не било ясно- за какво обвиняват
бащата - че не е придружил сина си след 22:00 часа или не е осигурил
пълнолетно дееспособно лице, което да е с него извън дома му в този момент.
За това счита, че това е едно допълнително основание за отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание, ако съдът не
възприеме становището на защитата, че не е доказано по безспорен начин, че
бащата упражнява родителските права. Претендира и направените разноски
по делото, които сочи, че са в минимален размер.
Въззиваемата страна - редовно призована, изпраща представител за
участие в съдебното производство юк В., която оспорва жалбата по същество
и моли атакуваното НП да бъде потвърдено. Твърди в пледоарията си по
същество на делото, че са налице достатъчно доказателства, сочещи
установяването на непълнолетното дете в малките часове на денонощието,
във време, в което би следвало същото да е в дома си. По отношение на
авторството на деянието счита, че правилно съставения акта и наказателното
постановление сочат вина на бащата, като и двамата родители на всяко дете
имат равни права като такива и са длъжни да се грижат за него. В случая сочи,
2
че било установено, че по обективни причини майката не се е намирала в
града и няма как пряко да контролира действията на непълнолетния си син.
Действително не оспорва адресната регистрация на детето, че същото не
живее на адреса на бащата, но това не дерогирало неговото задължение като
родител да полага грижа за сина си. С оглед на това счита, че същият следва да
носи административнонаказателна отговорност именно като родител, който
има задължения спрямо детето си да полага грижи и съответно до някаква
степен и да контролира неговото поведение, доколкото същото не е
достатъчно зряло и реално, за да ръководи изцяло така пълноценно своето
поведение и постъпки. Твърди и че чл. 8, ал.3 и ал. 4 от Закона за закрила на
детето са взаимно свързани и сочат хипотези, които реално в живота са
налице. В случая нито една от тези хипотези не била установена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По делото, във връзка с установяване на релевантните по делото
факти и изясняване на спора, са били допълнително събрани множество
писмени и гласни доказателства, в това число са били разпитани в качеството
на свидетеля- актосъставителят- И. В. Т., на длъжност полицейски инспектор в
група „Охранителна полиция“ при Второ районно управление (РУ) - Перник -
ОДМВР - Перник, както и свидетелят по акта- св.Р. А. Т., служител „ИДПС“
във Второ РУ - Перник при ОДМВР; като по делото са били изискани и
приобщени и множество допълнителни писмени доказателства, освен
представените в преписката, а именно: СПРАВКА за предоставяне на данни по
реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., видно от която Г. П. В. е баща на Д. Г. П.;
ПИСМО с рег.№ 22356/08.10.2024 г. от ОДМВР-Перник, подписано от
гл.юрисконсулт ОДМВР-Перник В., ведно с приложен оригинал на
пълномощно и договор за правна защита и съдействие с № 42270/29.08.2024 г.
на адв. А. В.-ПАК; ПИСМО с рег. № 22004/04.10.2024 г. от РС-Перник,
подписано от М. А. - Административен ръководител - Председател на РС-
Перник, с което уведомяват, че след направена справка в деловодните
програми САС и ЕИСС е установено, че няма образувани дела за родителски
права от Г. П. В. спрямо детето Д. Г. П.; СПРАВКА НБД от 06.11.2024 г. на И.
Р. К., с ЕГН: **********, видно от която същата е с постоянен и настоящ
адрес: *******, съответно заявени за постоянен от 03.06.2005 г. и за настоящ
от 06.09.1986 г. и СПРАВКА НБД от 06.11.2024 г. на Г. П. В., с ЕГН:
**********, видно от която същият е с постоянен и настоящ адрес: *******,
заявено от 16.05.2022 г.; СПРАВКА НБД, видно от която Д. Г. П. е с постоянен
и настоящ адрес:*******; ПИСМО с рег.№ 25731/15.11.2024 г. от РУО-
Перник, електронно подписано от началник РУО-Перник В. К., с което
уведомяват съда, че: След подадено Заявление, вх. № 2870/30.08.2023 г. от г-
жа И. Р. К. - майка на Д. Г. П. с ЕГН: **********, синът й е записан със
Заповед № 1343/30.08.2023 г. на директора на **** ******* като ученик в
****, дневна форма на обучение, специалност „**** ****“ за учебната
2023/2024 г.; През учебната 2023/2024 г. ученикът Д. Г. П. се е обучавал в ****
в **** *******, завършил го е успешно и училището му е издало
Удостоверение за завършен първи гимназиален етап, peг. № **** г.; От
учебната 2024/2025 г. Д. Г. П. не е ученик в **** *******, след подадена
декларация от неговата майка, с вх. № 3072/ 26.08.2024 г. Класификация на
информацията Ниво 1 [TLP-GREEN]; като след извършена проверка в
Националната електронна информационна система за предучилищното и
училищното образование /НИЕСПУО/, е установено, че Д. Г. П., с ЕГН:
********** не фигурира като ученик за учебната 2024/2025 г. в нито една
3
образователна институция на територията на област Перник. Посочено е, че
съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование
/ЗПУО/, училищното образование е задължително до 16- годишна възраст. Д.
Г. П. е навършил посочената възраст, поради което не подлежи на
задължително училищно обучение и спрямо родителите му не може да бъде
реализирана административно- наказателна отговорност по реда на ЗПУО.
Към писмото, приложено предоставят копия от следните документи:
Заявление вх. № вх. № 2870/30.08.2023 г. от г-жа И. Р. К.; Заповед №
1343/30.08.2023 г. на директора на **** *******; Удостоверение за завършен
първи гимназиален етап, peг № 121-43/ 16.07.2024 г.; Декларация вх. № 3072/
26.08.2024 г. от г-жа И. Р. К.; Писмо изх. № 106 от 14.11.2024 г. от директора на
**** *******; ПИСМО с рег. № 25902/18.11.2024 г. от РП-Перник, подписано
от С. Д. - За Административен ръководител - Зам.районен прокурор на РП-
Перник, с което уведомяват съда, че след извършена справка в регистрите на
Районна прокуратура - гр. Перник и Унифицираната информационна система
на ПРБ е установено следното: Пр. преписка рег. № 2507/2024 г. по описа на
Районна прокуратура - гр. Перник, ДП № 274/2024 г. по описа на Второ РУ -
Перник е образувано на 29.07.2024 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за
извършено на 29.07.2024 г. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С
постановление от 27.09.2024 г. материалите по преписката са изпратени по
компетентност на Окръжна прокуратура - гр. Перник, ведно с приложеното
копие на уведомление за образуване на досъдебно производство по реда на чл.
212, ал. 2 от НПК, и ПИСМО с рег. № 26303/22.11.2024 г. от ОП-Перник,
подписано от А.А. - Адм.Ръководител, окръжен прокурор, с което уведомяват
съда, че спрямо Д. Г. П. с ЕГН ********** се води следствено дело№ 37/2024г.
по описа на ОСлО- Перник, пр.пр. №1788/2024г. по описа на ОП- Перник за
пр. по чл.116, ал. 1, т. 11 пр. 1, вр. чл. 115, вр.чл.63, ал.2, т. 1 от НК.
Разследването по делото не е приключило, ведно с приложените към писмото:
копие от постановление за образуване на ДП№274/24 на 02 РУ- Перник
/Преобразувано в следствено дело №37/2024г. на ОСлО- Перник/; копие от
постановление за привличане на обвиняем от 09.10.2024г., Удостоверение за
лицето.Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания акт намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 380961 от 31.07.2024 г. / като обаче самият
номер на акта е вписан ръкописно като №10, поради което и не става ясно кой
точно е номерът на самия акт/ от св. И. В. Т., на длъжност полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“ при Второ районно управление
(РУ) - Перник -ОДМВР - Перник, за това, че както следва: че на 29.07.2024 г.,
около 04:40 часа в **** - денонощен магазин „****“, не е придружил или
осигурил пълнолетно дееспособно лице да придружава непълнолетния му син
Д. Г. П. с ЕГН: **********. С акта изписан ръкописно, че с посоченото
лицето- е нарушил разпоредбата на член 8, алинея 3 и алинея 4 от Закона за
закрила на детето.
4
Видно от отбелязването на акта, разписан и от св. Т., то е посочено,
същият е бил връчен на лицето- жалбоподател на 31.07.2024 г., като лицето се
е подписало и не е вписало възражения, като такива не са постъпили и в срока
по чл. 44 от ЗАНН.
При абсолютно идентично възпроизвеждане на отразеното в акта, е
било издадено и НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №313а-25 издадено на
19.08.2024 год., издадено от М. М. на длъжност Директор на ОД - МВР -
гр.Перник, с което на Г. П. В..с ЕГН **********, с адрес: *******, като
жалбата е депозирана чрез адв.А. В.-ПАК****, за вменено нарушение на чл. 8,
ал.3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗдет./, му е било наложено на
основание чл. 45, алинея 3, във връзка с член 8, алинея 3 и алинея 4 от Закона
за закрила на детето, му е било наложено административно наказание- глоба в
размер на 300 /триста/лева.
В мотивната част на постановлението е посочено също в допълнение,
че -Актът за установеното нарушение е издаден от компетентно лице -
полицейски орган съобразно разпоредбата на член 46, алинея 1 от Закона за
закрила на детето. Съставен е в присъствието на нарушителя и е връчен
надлежно екземпляр от него, като същият е посочил, че няма възражения, като
такива не са били представени в законоустановения срок. Като описани
доказателства са посочени, както следва: Докладна записка, peг. № 3796р -
12850/ 31.07.2024 г. по описа на Второ РУ - Перник; сведение от Г. П. В. от
31.07.2024 г.; протокол за предупреждение с peг. № 3796р - 12852/31.07.2024 г.
по описа на 02 РУ – Перник, като обаче съдържанието на същите нито е
посочено към обстоятелствата, обусловили издаването на акта и НП, нито за
били преценени по реда на чл. 52 от ЗАНН, от административнонаказващия
орган, като изложение в посочения смисъл, липсва, като е налице бланкетно
посочване че- „..след като проверих съставения описан по - горе акт,
събраните в хода на административно-наказателното производство
доказателства, при условията на член 52, алинея 4 от ЗАНН приех за
установено, че:Г. П. В., ЕГН: **********, адрес: *******, на 29.07.2024 г.,
около 04:40 часа в гр. Перник, виновно е извършил: Като родител, който
полага грижи за дете, не е изпълнил свое задължение да придружи
непълнолетния си син Д. Г. П. с ЕГН: ********** - на ****, на обществено
място (**** - денонощен магазин „****“, след 22:00 часа и не е осигурил
пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места
след 22:00 часа, с което виновно е нарушил разпоредбата на член 8, алинея 3 и
алинея 4 от Закона за закрила на детето...“.
НП-то е било връчено на жалбопадателя като същият в срок е
упражнил правото си да го атакува пред съда, поради което и жалбата се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Следва да се посочи, че в преписката АНО е представил, следните
писмени доказателства: заверено копие от атакуваното НП, акта на база, на
който същото е било издадено, докладната записка Докладна записка, peг. №
3796р - 12850/ 31.07.2024 г. по описа на Второ РУ – Перник, изготвена от св.
Т., в която същият е посочил, че –„.. че на 29.07.2024г около 04:40 часа в град
Перник, **** пред денонощен магазин „****“ / бел. посочен в акта и НП като
****/ непълнолетния Д. Г. П., ЕГН : **********, жив. **** е извършил
престъпление по чл.129 от НК и е образувано ДП №274/24г по описа на Второ
РУ - Перник. На Г. П. В., ЕГН : **********, жив. *******, който е баща на Д.
е съставен АУАН по Закона за закрила на детето. Снето писмено сведение и
5
изготвен протокол за предупреждение на Г. В....“, като е приложено и
сведение от жалбоподателя Г. П. В., ЕГН : **********, жив. *******, в което
последният е посочил следното: „...Моя син Д. живее при неговата майка, тъй
като с нея не живеем заедно от две години. Д. живее на адрес в ******* . В
момента майка му се намира на българското море. На 28.07.2024г някога
вечерта се обадих на Д. и го попитах, какво прави, той каза, че си е с кучето
вкъщи. Не ми е казвал, че ще излиза навън и аз не съм знаел и не съм
предполагал, че Д. ще излезе навън през нощта...“, като датата на снемане на
сведението е 31.07.2024 г., а самият акт, на база на който е било издадено
атакуваното НП Е от същата дата -31.07.2024 г.; приложен е и протокол за
предупреждение от същата дата- 31.07.20204 г., 09.30 ч., изготвен от св. Т., за
предупреждение на лицето да не оставя без надзор сина си и да полага
необходимите грижи за него...като е разяснена и разпоредбата на чл. 182 НК.
По делото в хода на съдебното следствие, с оглед изясняване на фактическата
обстановка по делото, съдът е събрал допълнително множество гласни и
писмени доказателства, извън цитираните в преписката, в това число са
събрани и гласни доказателства, посредством разпита на актосъставителя и
свидетеля по акта / като същият е и изготвил докладната и протокола,
цитирани по-горе/, като от показанията на двамата свидетели, се установява,
алгоритмът, по който се е стигнало до съставянето на акта и санкционирането
на лицето / св. Т. посочва в разпита си-„...До съставяне на акта се стигна по
постъпила информация във Второ РУ-Перник, във връзка с досъдебно
производство, чийто номер сега не мога да си спомня, че лицето, на което съм
съставил акта за неговия син, който е бил непълнолетен към датата на
нарушението, а именно, че се е намирал след 22 часа без придружител на
обществено място в ******* до търговски обект, описан в акта. Във връзка с
постъпилата информация от колегите от районното, които се занимават с
досъдебното производство, както разследващият полицай, така и оперативни
колеги, ми подават тази информация, защото аз съм полицейски инспектор.
Ние имаме приоритетно функцията за издаване на актове. Затова аз съм
написал самият акт за установяване на административното нарушение.
Информацията е последваща след нарушението, тъй като към момента на
самото нарушение и часове след това, лицето е било в неизвестност и не е
могло да му бъде съставен акт на момента. Освен това аз не съм присъствал
там, тъй като по това време на самото нарушение не съм бил на работа. Това е
било през нощта. Датата и часа в акта са определени по устна информация от
колегите, които работят по случая. Актът е съставен два дни след датата, на
която е вменено деянието. Колегата Т. от „ДПС“, тъй като той се занимава
приоритетно с деца, го беше призовал човека, не мога да знам точно как, с
идеята да му съставя аз акт, тъй като на полицейските инспектори ни е
приоритетно да съставяме актове, както и на колегите от патрула. В случая
съм съставил акта, заради това, че ми е приоритетна дейност на мен, а не
защото съм бил пряк-очевидец на случилото се, описано в самия акт. След
съставянето на акта аз го връчих на бащата. Спомням си, че каза, че не е
съгласен и ще обжалва акта. Но това ми го заяви устно. А дали го е написал на
бланката в акта, не мога да си спомня. Може и да го е написал в акта....
Написал съм акта на бащата, защото мислех, че и двамата родители имат
еднакви както права, така и задължения, по отношение на това дете, след като
формално не са развеждани, не са с някакви определени решения и с
определени различни контакти или режими с детето. Беше направена справка
в БДС за родствени връзки на това дете, без да е изваждана на хартиен
6
носител, че това е баща му в случая...“ както и свидетелят Р. Т. по акта-„...Аз
работих по случая с Д. Г. П.. Имаше случай на телесна повреда при извършено
престъпление, по което е образувано досъдебно производство с участието на
Д. П. като непълнолетен. И тъй като съм инспектор „ДПС“ се заех със случая.
Извършеното престъпление е на територията на Второ РУ-Перник. Лицето Д.
Г. П. е познато на „Детска педагогическа стая“. Води се на отчет за
притежаване на наркотични вещества. Сигнал постъпи при нас от
пострадалото лице, че й е нанесен побой и след това се установи лицето Д. П.,
което е било с още едно непълнолетно лице в момента на нанасянето на побоя.
Снех сведения от другото лице, което е непълнолетно. В същото сведение той
заяви, че са били навън двамата с Д. без пълнолетни придружители след 22
часа. По въпросното досъдебно производство Д. беше задържан. При
проведена беседа с него същият заяви, че е бил само с неговия приятел по
време на извършване на деянието и не е имало пълнолетен придружител с
него. Сведението, снето от приятеля на Д., е по акта за установяване на
административно нарушение, който е написан на бащата на другото дете. Не
съм запознат на какъв етап е другото досъдебно производство. Нямам
представа къде се намира другият акт. Призовах бащата на Д., снех сведение, в
което той заяви, че не е знаел, че неговият син е излязъл навън през нощта. А
майката на Д. заяви, че е извън града. През нощта не е имало с него
пълнолетен придружител. По досъдебното производство от камерите за
видеонаблюдение, които са на обектите включени към момента, се виждат Д. и
неговият приятел, който също е непълнолетен. Виждат се само двамата.
Колегата Т. е от отдел „Охранителна полиция“ и, те имат бланки за съставяне
на актове и във връзка с това, че се установи, че Д. е бил след 22 часа навън
без пълнолетен придружител, състави акт за установяване административно
нарушение. Като колегата го състави, а аз бях в случая свидетел по акта на
съставянето. Протокол за предупреждение от 31.07.2024 г., страница 12 от
делото, аз съм го съставил. Не си спомням какво ми заяви точно бащата в
сведението... Не съм запознат при кого от двамата родители живее Д.. Мисля,
че и двамата имат равни родителски права за отглеждане на детето си. Звънях
по телефона на майката на Д.. Майката не полагаше грижи за него. Тя беше за
няколко дни извън града. Доколкото си спомням каза, че е някъде на нашето
Черноморие. Въпросът при кого от двамата родители е живяло детето до този
момент не е изследван....“. От показанията на двамата свидетели, които съдът
намира, за достоверни, правдиви и пресъздаващите фактите и
обстоятелствата, на които двамата са били свидетели или са им станали
известни, както твърдят от други колеги /макар и това да не е надлежният ред,
по който в такова формално производство следва да се обследват и изследват
релевантни за деянието факти/, се установяват следните обстоятелства: а
именно, че актосъставителят, безспорно не е бил свидетел на деянието, като
същият сочи, че е съставил акта, в рамките на своята компетентност, по „устна
информация“, като свидетелят Т., се е занимавал със случая, което е видно и от
разпита на свидетеля Т., който като ИДПС, на територията, на която пребивава
лицето, сочи, че последният е познат на Детска педагогическа стая, и че има
ДП по повод нанесена телесна повреда на лице, именно от непълнолетното
дето / за което съдът впоследствие сам е събирал доказателства, като АНО,
въпреки че върху него лежи доказателствената тежест да докаже обвинението
не е приобщил такива по делото/, като от разпита на св. Т., се установява, че не
е изследван въпросът кой носи родителските права, направена е без да се
разпечата справка за родствени връзки от актосъставителя, и актът е бил
7
съставен на бащата, защото майката била на почивка на българското
Черноморие по това време, като не са изследвани никакви други
обстоятелства и не са и представяни по делото – за родствени връзки на
детето, за адрес на детето, училище, в което учи, къде пребивава,
характеристични справки, акта, за който говори св.Т., във връзка с другото
дете, каквито е да е доказателства за какво е било образувано ДП и на какъв
етап е същото, за да може да се прецени, как АНО е достигнал до отразената в
акта и НП, фактическа обстановка, като същата е изяснявана от съда в хода на
съдебното следствие, при положение, че това е в тежест на АНО, който
повдига обвинението и следва да го докаже, което не е и сторено по делото,
като обаче по-съществените пороци, за които съдът допълнително ще изложи
доводи при обсъждане на правната страна на деянието, то следва да се посочи,
че остава напълно неясно- как е определен часа на деянието, мястото на
деянието / като последното е споменато в докладната приложена по делото, но
е изписано и с друго име, като очевидно се касае за техническа грешка в акта и
НП, но административният процес е строго формален такъв, и не допуска
подобни неточности, както и липса на обстоятелства във връзка, с
фактическия състав на вменената за нарушена разпоредба, а в случая са
вменени за нарушени две алинеи, на един и същи член, които освен всичко
друго се намират и в условията на алтернативност една на друга, каквато е и
константата съдебна практика по въпроса/, като вместо това в акта и НП, е
възпроизведено и то със съюза „или“ въведеното деяние, като всъщност на
описани две деяния, а наказанието и при описание на правната квалификация
АНО е поставил съюза „и“, който сочи на кумулативност, на вменените и
описани като алтернативни деяния, като същите точно възпроизвеждат и
диспозицията на ал 3 и ал. 4 на чл. 8 от Закона за закрила на детето, като
всъщност, изискване е да се изложат обстоятелствата, във връзка с вменените
норми, а не да се възпроизведе съдържанието им, което води до извод, че
АКТА И НП, не покриват изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като съгласно
цитираните разпоредби, то съдът намира следното:
Съгласно чл. 42 /"чл. 42. Актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното
и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2. датата на съставяне на
акта; 3. датата и мястото на извършване на нарушението; 4. описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните
разпоредби, които са нарушени; 6. собственото, бащиното и фамилното име и
възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен
граждански номер; 7. имената и точните адреси на свидетелите, единен
граждански номер; 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е
направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на
лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен
граждански номер; 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако
има такива, и кому са поверени за пазене. "/ и съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
/"чл. 57. (1)Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото,
бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2.
датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз
основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя; 4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер; 5. описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните
8
разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на
наказанието; 8. вещите, които се отнемат в полза на държавата; 9. размера на
обезщетението и на кого следва да се заплати; 10. дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/, като
непокриването на който и да е от посочените елементи, води до извод за
незаканосъобразност на атакуваното НП и акт, като в случая, видно от
изложеното – акта и НП, не отговарят не на една точка, а на множество от
императивно заложените от законодателя точки, на които следва да отговорят,
за да са законосъобразни акта и НП, като същите са издадени в нарушение на
чл. 42, т.2, т.3, т.4, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, т.2, т.3,т. 5, т.6 и т. 7 от ЗАНН, като
освен обстоятелствата при които е издаден акт, описани безкрайно лаконично,
същите страдат и от съществени неточности, не е ясно как е определен часа на
деянието, а то всъщност са описани и две деяния –„.. Г. П. В., ЕГН:
**********, адрес: *******, на 29.07.2024 г., около 04:40 часа в гр. Перник,
виновно е извършил: Като родител, който полага грижи за дете, не е изпълнил
свое задължение да придружи непълнолетния си син Д. Г. П. с ЕГН:
********** - на ****, на обществено място (**** - денонощен магазин
„****“/като е сбъркано, видно от докладната по делото, дори името на
мястото/ след 22:00 часа и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за
негов придружител на обществени места след 22:00 часа,с което виновно е
нарушил разпоредбата на член 8, алинея 3 и алинея 4 от Закона за закрила на
детето...“, като следва да се посочи че съгласно цитираните разпоредби – чл.8,
ал3 ЗЗДЕТ (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009
г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00
ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако
детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. И ал. 4-
(Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Ако родителите, попечителите или другите лица,
които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да
осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени
места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-
годишна възраст.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства по делото, както
и допълнително събраните по делото писмени и гласни такива, посредством
разпита на горепосочените свидетели, като следва да се посочи, че между
събраните доказателствени източници не се наблюдават съществени
противоречия, като следва да се посочи, че голяма част от доказателствата, са
били събрани в хода на съдебното следствие по делото, в това число и
СПРАВКА за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.,
видно от която Г. П. В. е баща на Д. Г. П.; ПИСМО с рег.№ 22356/08.10.2024 г.
от ОДМВР-Перник, подписано от гл.юрисконсулт ОДМВР-Перник В., ведно с
приложен оригинал на пълномощно и договор за правна защита и съдействие
с № 42270/29.08.2024 г. на адв. А. В.-ПАК; ПИСМО с рег. № 22004/04.10.2024
г. от РС-Перник, подписано от М. А. - Административен ръководител -
Председател на РС- Перник, с което уведомяват, че след направена справка в
деловодните програми САС и ЕИСС е установено, че няма образувани дела за
родителски права от Г. П. В. спрямо детето Д. Г. П.; СПРАВКА НБД от
06.11.2024 г. на И. Р. К., с ЕГН: **********, видно от която същата е с
постоянен и настоящ адрес: *******, съответно заявени за постоянен от
9
03.06.2005 г. и за настоящ от 06.09.1986 г. и СПРАВКА НБД от 06.11.2024 г. на
Г. П. В., с ЕГН: **********, видно от която същият е с постоянен и настоящ
адрес: *******, заявено от 16.05.2022 г.; СПРАВКА НБД, видно от която Д. Г.
П. е с постоянен и настоящ адрес:*******; ПИСМО с рег.№ 25731/15.11.2024
г. от РУО-Перник, електронно подписано от началник РУО-Перник В. К., с
което уведомяват съда, че: След подадено Заявление, вх. № 2870/30.08.2023 г.
от г-жа И. Р. К. - майка на Д. Г. П. с ЕГН: **********, синът й е записан със
Заповед № 1343/30.08.2023 г. на директора на **** ******* като ученик в
****, дневна форма на обучение, специалност „**** ****“ за учебната
2023/2024 г.; През учебната 2023/2024 г. ученикът Д. Г. П. се е обучавал в ****
в **** *******, завършил го е успешно и училището му е издало
Удостоверение за завършен първи гимназиален етап, peг. № **** г.; От
учебната 2024/2025 г. Д. Г. П. не е ученик в **** *******, след подадена
декларация от неговата майка, с вх. № 3072/ 26.08.2024 г. Класификация на
информацията Ниво 1 [TLP-GREEN]; като след извършена проверка в
Националната електронна информационна система за предучилищното и
училищното образование /НИЕСПУО/, е установено, че Д. Г. П., с ЕГН:
********** не фигурира като ученик за учебната 2024/2025 г. в нито една
образователна институция на територията на област Перник. Посочено е, че
съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование
/ЗПУО/, училищното образование е задължително до 16- годишна възраст. Д.
Г. П. е навършил посочената възраст, поради което не подлежи на
задължително училищно обучение и спрямо родителите му не може да бъде
реализирана административно- наказателна отговорност по реда на ЗПУО.
Към писмото, приложено предоставят копия от следните документи:
Заявление вх. № вх. № 2870/30.08.2023 г. от г-жа И. Р. К.; Заповед №
1343/30.08.2023 г. на директора на **** *******; Удостоверение за завършен
първи гимназиален етап, peг № 121-43/ 16.07.2024 г.; Декларация вх. № 3072/
26.08.2024 г. от г-жа И. Р. К.; Писмо изх. № 106 от 14.11.2024 г. от директора на
**** *******; ПИСМО с рег. № 25902/18.11.2024 г. от РП-Перник, подписано
от С. Д. - За Административен ръководител - Зам.районен прокурор на РП-
Перник, с което уведомяват съда, че след извършена справка в регистрите на
Районна прокуратура - гр. Перник и Унифицираната информационна система
на ПРБ е установено следното: Пр. преписка рег. № 2507/2024 г. по описа на
Районна прокуратура - гр. Перник, ДП № 274/2024 г. по описа на Второ РУ -
Перник е образувано на 29.07.2024 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за
извършено на 29.07.2024 г. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С
постановление от 27.09.2024 г. материалите по преписката са изпратени по
компетентност на Окръжна прокуратура - гр. Перник, ведно с приложеното
копие на уведомление за образуване на досъдебно производство по реда на чл.
212, ал. 2 от НПК, и ПИСМО с рег. № 26303/22.11.2024 г. от ОП-Перник,
подписано от А.А. - Адм.Ръководител, окръжен прокурор, с което уведомяват
съда, че спрямо Д. Г. П. с ЕГН ********** се води следствено дело№ 37/2024г.
по описа на ОСлО- Перник, пр.пр. №1788/2024г. по описа на ОП- Перник за
пр. по чл.116, ал. 1, т. 11 пр. 1, вр. чл. 115, вр.чл.63, ал.2, т. 1 от НК.
Разследването по делото не е приключило, ведно с приложените към писмото:
копие от постановление за образуване на ДП№274/24 на 02 РУ- Перник
/Преобразувано в следствено дело №37/2024г. на ОСлО- Перник/; копие от
постановление за привличане на обвиняем от 09.10.2024г., Удостоверение за
лицето.
От правна страна:
10
Съдът намира, че първо следва да посочи, че както акта, така и НП са
издадени от компетентни лица, в рамките и кръга на техните правомощия и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни лица по
смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗЗакрД. Съгласно посочената норма на закона -
нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 и 16 се установяват с акт от полицейските
органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от
него длъжностно лице, като в случая НП е издадено от Директора на ОДМВР-
ПЕРНИК.
Следва също така да се посочи, че от допълнително събраните от
съда доказателства, се установяват обстоятелства, които АНО макар и да е
следвало да изследва не го е сторил, а именно-установява се, че И. Р. К. е
майка на Д. Г. П., а баща на същия е жалбоподателят- Г. П. В..с ЕГН
**********. Установява се също от ПИСМО с рег. № 22004/04.10.2024 г. от
РС-Перник, подписано от М. А. - Административен ръководител -
Председател на РС- Перник, с което уведомяват, че след направена справка в
деловодните програми САС и ЕИСС е установено, че няма образувани дела за
родителски права от Г. П. В. спрямо детето Д. Г. П., че двамата родители не са
водели дело помежду си относно родителските права и следователно същите
не са предоставени на някой от тях, и двамата следва да ги упражняват заедно.
Същевременно обаче се установява и от приетите по делото -СПРАВКА НБД
от 06.11.2024 г. на И. Р. К., с ЕГН: **********, видно от която същата е с
постоянен и настоящ адрес: *******, съответно заявени за постоянен от
03.06.2005 г. и за настоящ от 06.09.1986 г. и СПРАВКА НБД от 06.11.2024 г. на
Г. П. В., с ЕГН: **********, видно от която същият е с постоянен и настоящ
адрес: *******, заявено от 16.05.2022 г.; СПРАВКА НБД, видно от която Д. Г.
П. е с постоянен и настоящ адрес:*******; тоест че непълнолетният живее на
адреса на майката, както твърди защитата, и че последната преимуществено
полага грижи за детето си, като и че същата е тази която го е записала да учи
**** **** – Перник, което е видно от - ПИСМО с рег.№ 25731/15.11.2024 г. от
РУО-Перник, електронно подписано от началник РУО-Перник В. К., с което
уведомяват съда, че: След подадено Заявление, вх. № 2870/30.08.2023 г. от г-
жа И. Р. К. - майка на Д. Г. П. с ЕГН: **********, синът й е записан със
Заповед № 1343/30.08.2023 г. на директора на **** ******* като ученик в
****, дневна форма на обучение, специалност „**** ****“ за учебната
2023/2024 г.; През учебната 2023/2024 г. ученикът Д. Г. П. се е обучавал в ****
в **** *******, завършил го е успешно и училището му е издало
Удостоверение за завършен първи гимназиален етап, peг. № **** г.; От
учебната 2024/2025 г. Д. Г. П. не е ученик в **** *******, след подадена
декларация от неговата майка, с вх. № 3072/ 26.08.2024 г. Класификация на
информацията Ниво 1 [TLP-GREEN]; като след извършена проверка в
Националната електронна информационна система за предучилищното и
училищното образование /НИЕСПУО/, е установено, че Д. Г. П., с ЕГН:
********** не фигурира като ученик за учебната 2024/2025 г. в нито една
образователна институция на територията на област Перник. Посочено е, че
съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование
/ЗПУО/, училищното образование е задължително до 16- годишна възраст. Д.
Г. П. е навършил посочената възраст, поради което не подлежи на
задължително училищно обучение и спрямо родителите му не може да бъде
реализирана административно- наказателна отговорност по реда на ЗПУО.
Към писмото, приложено предоставят копия от следните документи:
11
Заявление вх. № вх. № 2870/30.08.2023 г. от г-жа И. Р. К.; Заповед №
1343/30.08.2023 г. на директора на **** *******; Удостоверение за завършен
първи гимназиален етап, peг. № 121-43/ 16.07.2024 г.; Декларация вх. № 3072/
26.08.2024 г. от г-жа И. Р. К.; Писмо изх. № 106 от 14.11.2024 г. от директора на
**** **** – Перник.
Същевременно от служебно изисканите от съда от РП И ОП-Перник,
писмени доказателства, се установява, че и процесния ден, непълнолетният е
обвинен, че е извършил тежко умишлено престъпление от общ характер, което
е видно от ПИСМО с рег. № 25902/18.11.2024 г. от РП-Перник, подписано от
С. Д. - За Административен ръководител - Зам.районен прокурор на РП-
Перник, с което уведомяват съда, че след извършена справка в регистрите на
Районна прокуратура - гр. Перник и Унифицираната информационна система
на ПРБ е установено следното: Пр. преписка рег. № 2507/2024 г. по описа на
Районна прокуратура - гр. Перник, ДП № 274/2024 г. по описа на Второ РУ -
Перник е образувано на 29.07.2024 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за
извършено на 29.07.2024 г. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С
постановление от 27.09.2024 г. материалите по преписката са изпратени по
компетентност на Окръжна прокуратура - гр. Перник, ведно с приложеното
копие на уведомление за образуване на досъдебно производство по реда на чл.
212, ал. 2 от НПК, и ПИСМО с рег. № 26303/22.11.2024 г. от ОП-Перник,
подписано от А.А. - Адм.Ръководител, окръжен прокурор, с което уведомяват
съда, че спрямо Д. Г. П. с ЕГН ********** се води следствено дело№ 37/2024г.
по описа на ОСлО- Перник, пр.пр. №1788/2024г. по описа на ОП- Перник за
пр. по чл.116, ал. 1, т. 11 пр. 1, вр. чл. 115, вр.чл.63, ал.2, т. 1 от НК.
Разследването по делото не е приключило, ведно с приложените към писмото:
копие от постановление за образуване на ДП№274/24 на 02 РУ- Перник
/Преобразувано в следствено дело №37/2024г. на ОСлО- Перник/; копие от
постановление за привличане на обвиняем от 09.10.2024г., Удостоверение за
лицето. От самите представени по делото постановления за привличане на
лицето, като обвиняем е видно, че последното актуално обвинение за Д. Г. П.,
за което последният е бил привлечен като ОБВИНЯЕМ е за престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК-„...
за това, че на 29.07.2024г. в **** като непълнолетен, /навършил шестнадесет
годишна възраст/, като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и като е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди,
умишлено умъртвил /чрез нанасяне на удари с ръце, включително с юмруци в
областта на лицето и главата и нанасяне на ритници с крака в областта на
тялото и главата/ Р.П.Х., като смъртта е настъпила на 20.09.2024г. -
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 63, ал.
2, т. 1 от НК...“, като тези обстоятелства са предмет, на друго разследване и
съдът не следва да ги коментира, като от същите в настоящото производство е
относимо, че се касае за процесната дата, вменена и в атакуваното НП, а
именно 29.07.2024 г., тъй като АНО не е посочил как въобще е определил тази
дата на нарушението, като обаче е посочено като място процесната улица и
магазин, за място на деянието, като очевидно АНО е имал предвид, че
процесната вечер непълнолетното лице е оставено след 22 ч без родител и /
бел. макар че на места се сочи – „и“, на други „или“/без пълнолетен
придружител, като обаче дори и от събраните от съда доказателства, не става
ясно, от къде АНО черпи извода за часа на оставането, на лицето без родител
и без пълнолетен придружител, и то до посочен час и минута, а именно в Нп е
посочено че – „... Г. П. В., ЕГН: **********, адрес: *******, на 29.07.2024 г.,
12
около 04:40 часа в гр. Перник,виновно е извършил: Като родител, който полага
грижи за дете, не е изпълнил свое задължение да придружи непълнолетния си
син Д. Г. П. с ЕГН: ********** - на ****, на обществено място (**** -
денонощен магазин „****“, след 22:00 часа и не е осигурил пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22:00
часа...“. По делото надлежни доказателства в посочения смисъл, не са
представени, като само от показанията и докладната на св.Т., макар, че там е
посочено друго име на денонощния магазин, като очевидно се касае за
техническа грешка, се съдържат индиции, от къде евентуално АНО е
определил мястото на оставането на непълнолетния сам, макар че видно от
другите по-горе цитирани доказателства, св. Т. говори за друго дело, спрямо
друго лице, не посочва кое, откъдето бил „взел данни“, като не това е начинът
да се определи точно -дата, място, и обстоятелства при които което и да е
нарушение на ЗАНН, е извършено, още повече, че от събраните от съда, а не
от преписката на АНО, доказателства, се установява, че непълнолетният
същата нощ има данни за повдигнато обвинение за извършено тежко
умишлено престъпление, като в този смисъл- мястото, датата и чата на НП, и
акта, остават неясно определени от АНО / при положение, че и в
постановленията за привл. на обвиняем час на деянието не е посочен/, като
дори и да се приеме, че такива данни се съдържат в докладната по преписката,
то АНО е следвало да докаже тези обстоятелства в пълнота и да ангажира
доказателства за същите, при положение че е посочил, и точен час на
вмененото нарушение от страна на бащата, при положение, че очевидно не
само в този час и минута, непълнолетният е оставен сам, а същият е оставен
сам в съответен времеви диапазон, и то очевидно не кратък след 22.00
процесната вечер, за да е имал възможност да извърши и противоправно
деяние. Това внася съществен порок в обвинителната теза, която остана и
неясна, освен недоказана, при лаконично поднесените факти в НП, и липсата
на надлежни писмени доказателства, приобщени от АНО в преписката, което е
негово задължение в този тип производства, тъй-като същият носи
обвинителната теза, и дори съдът да изследва и служебно дадени въпроси и
събира доказателства, съдът няма правомощия да отстрани подобни пороци.
Далеч по-съществен е обаче, проблемът, свързан са нарушаване на
материалния и процесуалния закон в случая, а именно, видно от съдържанието
на акта и НП е описано първо в условията на алтернативност, като е използван
съюза „или“ / пасаж трети от НП-.. На 29.07.2024 г., около 04:40 часа в **** -
денонощен магазин „****“, не е придружил или осигурил пълнолетно
дееспособно лице да придружава непълнолетния му син Д. Г. П. с ЕГН:
**********../, а в следващите пасажи, вече е посочил кумулативност на
вменените деяния, а именно – използван е съюзът „и“ Г. П. В., ЕГН:
**********, адрес: *******, на 29.07.2024 г., около 04:40 часа в гр. Перник,
виновно е извършил: Като родител, който полага грижи за дете, не е изпълнил
свое задължение да придружи непълнолетния си син Д. Г. П. с ЕГН:
********** - на ****, на обществено място (**** - денонощен магазин „****“,
след 22:00 часа и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществени места след 22:00 часа, и същевременно като
правна квалификация е посочил - с което виновно е нарушил разпоредбата на
член 8, алинея 3 и алинея 4 от Закона за закрила на детето, тоест че
жалбоподателят е нарушил две свои задължения, в двете посочени, алинеи,
които видно от съдържанието им са в условията на алтернативност, като макар
и в тези словесни неточности, които сами по себе си са порок в строго
13
формалния административен процес, то най-същественото нарушение, което
АНО е допуснал, и което съдът не може да санира, е че след като е вменил две
нарушения реално, е наложил едно наказание на лицето, в пряко нарушение на
чл. 18 от ЗАНН, който предвижда, че за всяко нарушение, се налага отделно
наказание, което в случая не е изпълнено и което е видно от установената
съдебна практика в страна по посочения въпрос / виж- Решение № 2149 от
8.05.2024 г. на СРС по а. н. д. № 7759/2022 г.—„Нарушенията са извършени
виновно при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателката е
съзнавала задължението си по закон – да придружи непълнолетния си син след
22, 00ч. на обществено място, но не го е сторила, предвиждайки настъпването
на общественоопасните последици – нарушаването на тези обществени
отношения, свързани със задълженията си на родител. Непълнолетният не е
бил придружен и от друго пълнолетно лице.Обстоятелството, че АУАН и НП
са били издадени именно на нея, а не на другия родител, е ирелевантно, тъй
като до навършване на пълнолетие и двамата родители упражняват
родителските права, свързани с отглеждането и възпитанието на децата си,
освен в случаите, в които единият от тях е лишен от това право по съдебен ред.
В случая не се установява да е налице тази хипотеза.За така извършените
нарушения в санкционната норма на чл. 45, ал. 3 ЗЗакрД е предвидена глоба от
300 до 500 лева...В случая, обаче, е наложена една глоба, докато в НП са
описани две нарушения. Това води до нарушаване на чл. 18 ЗАНН, в който
изрично е предвидено, че за всяко отделно нарушение са търпи отделно
административно наказание...“, като този извод се следва и от множество
други решения, където когато е вменена за нарушена едната или другата
разпоредба, то наказанието само тогава е едно, защото е вменено само едно
деяние-виж Решение № 680 от 14.10.2015 г. на РС - Перник по н. а. х. д. №
1155/2015 г., Решение № 4619 от 1.12.2022 г. на СРС по а. н. д. № 12479/2022
г., Решение № 645 от 12.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 521/2022 г.,
където е посочено, че –„..Разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда
санкция за родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи
за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице,
което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4.
Според чл. 8, ал. 3 от ЗЗД, родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на
обществени места след 20, 00ч., ако детето не е навършило 14-годишна
възраст, съответно след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е
навършило 18-годишна възраст. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗЗД сочи, че
ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете,
не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно
лице за негов придружител на обществени места след 22, 00ч., ако детето е
навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. При това положение,
за да е осъществен състава на нарушението по чл. 45, ал. 3 от ЗЗД следва да
бъде доказано при условията на алтернативност осъществяване или на
хипотезата на ал. 3 на чл. 8 или на ал. 4...Поради това не може едно и също
лице едновременно да не изпълни задълженията си да придружи лично детето
и да осигури пълнолетно дееспособно лице за негов придружител.Това е така
защото ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи
за дете го придружават лично, то за тях няма да е налице задължение да
осигуряват пълнолетно дееспособно лице за негов придружител и
обратното...“, виж и Решение № 988 от 16.02.2023 г. на АдмС - София по адм.
д. № 10285/2022 г...“/, като по този начин АНО в случая освен че е допуснал
14
смесица на състави на различни нарушения, описвани първо като
алтернативни, впоследствие, като кумулативни, пък е наложил и едно
наказание, то същият е нарушил не само материалния закон, но и
процесуалните правила, което съдът няма как да отстрани и санира в
настоящото производство, като законът в посочената хипотеза е императивен,
че атакуваното Нп следва да бъде отменено. Следва само да се посочи, че
действително е налице разнопосочна практика в страната по тълкуването на
тези текстове, но същата както е посочени и в различни решения, се дължи, на
не дотам прецизната словесна редакция на посочените текстове, но в случая,
която е теза да се приеме, то са нарушение посочените императивни правила,
респ. дори и да се приеме, тезата че може да са налице в условията на
кумулативност, двете нарушения, то оттам се следва наказание за всяко от тях,
тоест две наказания, а не едно, както е наложил АНО, което пак влече след
себе си също отмяна на атакуваното НП. Това следва да се посочи, са
несанируеми пороци, които съдът няма как да отстрани като
доказателствената тежест да докаже едно законосъобразно повдигнато
обвинение е на АНО, в този см арг. от чл. 6 ЗАНН- „Производството, предмет
на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява
ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да-
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган...Съставянето на актове за извършеното
административно нарушение е основополагащ елемент от всяко
административно производство. Това е дейност от процесуално естество от
чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма
степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност
на административно наказващия орган...“. В тежест на АНО е да установи и
докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. В случая не само че не е
ангажирал надлежни доказателства да докаже в пълнота обвинителната си
теза, то също така е допуснал нарушение на материалния и процесуалния
закон, както основателно се възразява в жалбата, което води до отмяна на
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Тези недостатъци, допуснати и в акта, и в наказателното
постановление нарушават и правото на защита на жалбоподателя, тъй като
ограничават възможността му да узнае всички факти, на които се гради
обвинението срещу него, а оттук и адекватно да организира защитата си.
Само в допълнение следва да се посочи, че другите наведени в
жалбата от защитата възражения са неоснователни, а именно във връзка с
това, че е бил санкциониран бащата, а не майката, при която се установява, че
детето живее, и която се твърди да е била на почивка през този период, което
не се и доказва по делото, но при този тип нарушения, АНО определя субекта
на нарушението, и респ. след като нито един от родителите не е лишен от
родителски права, което съдът служебно е установил, при изисканите
допълнителни доказателства по делото, то и двамата родители имат равни
права – родителски такива и следва да ги упражняват в пълнота, независимо
на кой адрес и в кое училище учи детето, като дори и както се твърди по
делото, бащата да не е знаел къде е синът му и последният по телефона „да го
е излъгал че си е вкъщи“, то родителят е следвало да провери това
15
обстоятелство и да е сигурен в истинността му, но предвид другите
констатирани пороци, в административнонаказателното производство, макар и
това възражение да е неоснователно, то другите пороци са несанируеми и
съдът не може да ги отстрани в настоящото производство и за тях законът
предвижда отмяна на атакуваното НП. Следва да се посочи, че е налице и
практика, която изисква АНО да докаже и кой в конкретния момент е полагал
грижи за детето – виж Решение № 4013 от 3.09.2024 г. на СРС по а. н. д. №
8891/2023 г., където е посочено – „...При съставянето на акта за констатиране
на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл.
52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.При неправилно установена фактическа обстановка АНО е приложил
неправилно и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗДет., адресат на задължението е родителят, който полага грижи за детето.
В конкретния случай се установи, че това е майката (тъй като върху нея са
били възложени родителските права и в процесната вечер не е имало
отклонение от този режим; още повече, че бащата се е намирал на около 150
км. от мястото на инцидента), а не бащата-жалбоподател. И като са приели
обратното и са ангажирали отговорността на жалбоподателя, контролните
органи са приложили неправилно материалния закон, което е основание за
отмяна на атакуваното НП.С оглед на всичко това атакуваното НП се явява
необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено....“,
тоест ано следва да посочи изрично и ангажира доказателства, към дадения
момент кой родител е бил отговорен и полагал грижи за детето, каквито
доказателства по делото липсват/. Следва само да се маркира и че по
посочените въпроси, е налице и специална Наредба, а именно - НАРЕДБА за
специализирана закрила на деца на обществени места, цитирана напр. в
Решение № 5451 от 24.11.2023 г. на СРС по а. н. д. № 2569/2023 г., в което
отново е разгледан въпроса за съотношението на ал. 3 и ал. 4 на чл. 8 от
ЗЗДЕТ.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл
извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр.
с чл. 84 ЗАНН.
Предвид изложеното процесното НП се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в
размер на 400, 00 лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен Договор за правна защита и съдействие по а. н. дело № 1364/2024
г. пред Районен съд Перник, в който е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 400, 00 лв. /четиристотин лв. /в полза на адв. В.,
като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. Надлежен ответник по
претенцията е ОДМВР-ПЕРНИК, юридическо лице на бюджетна издръжка и е
легитимирана да отговаря за сторените в производството разноски. С оглед на
гореизложеното, ОДМВР-Перник следва да заплати на жалбоподателя
16
разноски в размер на 400, 00 лв. /четиристотин лв./ за осъществено
процесуално представителство по делото, като предвид възражението за
прекомерност, наведено в придружителното писмо от АНО, следва да се
посочи, че предвид обстоятелството, че се претендира минимума, определен в
Наредбата, съдът не разполага с процесуална възможност да го намалява под
този праг.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №313а-25, издадено
на 19.08.2024 год., издадено от М. М. на длъжност Директор на ОД - МВР -
гр.Перник, с което на Г. П. В., с ЕГН **********, с адрес: ****, като жалбата е
депозирана чрез адв.А. В.-ПАК, ****, за вменено нарушение на чл. 8, ал.3 и
ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗдет./, му е било наложено на основание
чл. 45, алинея 3, във връзка с член 8, алинея 3 и алинея 4 от Закона за закрила
на детето, му е било наложено административно наказание-глоба в размер на
300 /триста/лева.
ОСЪЖДА, на осн. 63д от ЗАНН ОД МВР – Перник, с адрес гр.
Перник, ул. "Самоков" № 1, да заплати на Г. П. В..с ЕГН **********, с адрес:
****, разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лв./ за осъществено
процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
17