№ 83
гр. Свищов, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20224150100103 по описа за 2022 година
Ищецът Л.. Р. АНГ. твърди в исковата си молба, че с ответника
„Т.С.***”ЕООД, гр.Свищов , представлявано от Т. П. Н. са сключили
Договор за наем на земеделска земя от 20.06.2017г.. По силата на този
договор , ищецът в качеството си на арендодател е предоставил на ответното
дружество в качеството на арендатор за срок от 2 стопански години –
2017/2018г. и 2018/2019г. следната земеделска земя, находяща се в землището
на с.****, общ.**** – Нива от 25,001дка, в местността „В.“, кат. V, имот
№068003; Нива от 11,055дка в местността „Ч.“, кат.III, имот №021004.
Ответникът е започнал да обработва земите, като дължимата аренда е по
55,00лв. на декар за една стопанска година, със срок на изплащане 30.12 на
съответната година. За стопанската 2018/2019г. , ответникът следвало да му
заплати дължимото по договора арендно плащане в размер на 1983,08лева до
31.12.2019г., но това не било сторено, въпреки многобройните устни молби и
покани. По силата Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2019г. ищецът
в качеството си на арендодател е предоставил на ответното дружество в
качеството на арендатор за срок от 2 стопански години– 2019/2020г. и
2020/2021г. същата земеделска земя при наемна цена 60,00лева на декар. За
стопанската 2019/2020г. , ответникът следвало да му заплати дължимото по
договора арендно плащане в размер на 2163,66лева до 31.12.2020г. и
арендно плащане в размер на 2163,66лева до 31.12.2021г., но това не било
1
сторено. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати дължимото по двата договора- сумата 1983,08лева,
представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно
плащане за стопанската 2018/2019г. по Договор за наем на земеделска земя от
20.06.2017г.,428,05 лева-мораторна лихва от 31.12.2019г. до 14.02.2022г.; за
сумата 4327,32 лева, представляваща дължимо и неизплатено парично
задължение-арендно плащане по Договор за наем на земеделска земя от
21.02.2019г., от които за стопанската 2019/2020г.- 2163,66лева, 247,04 лева-
мораторна лихва от 31.12.2020г. до 14.02.2022г. и за 2020/2021г.-
2163,66лева главница, 27,65 лева-мораторна лихва от 31.12.2021г. до
14.02.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от 15.02.2022г. до
окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от
ГПК, ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявените искове по чл.79 от ЗЗД, вр. чл.8 ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от
ЗЗД за сумата 1983,08лева, представляваща дължимо и неизплатено парично
задължение-арендно плащане за стопанската 2018/2019г. по Договор за наем
на земеделска земя от 20.06.2017г.,428,05 лева-мораторна лихва от
31.12.2019г. до 14.02.2022г.; за сумата 4327,32 лева, представляваща дължимо
и неизплатено парично задължение-арендно плащане по Договор за наем на
земеделска земя от 21.02.2019г., от които за стопанската 2019/2020г.-
2163,66лева, 247,04 лева-мораторна лихва от 31.12.2020г. до 14.02.2022г. и
за 2020/2021г.- 2163,66лева главница, 27,65 лева-мораторна лихва от
31.12.2021г. до 14.02.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от
15.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
Видно от приложения по делото Договор за аренда на земеделска земя
от 20.06.2017 ищецът е предоставил на ответника-арендатор за временно и
възмездно ползване собствените си недвижими имоти- земеделска земя,
находяща се в землището на с.****, общ.**** – Нива от 25,001дка, в
местността „В.“, кат. V, имот №068003; Нива от 11,055дка в местността „Ч.“,
кат.III, имот №021004. Договорът е сключен за срок от две години, считано
2
от датата на подписването му, в които се включва и процесната 2018/2019г.
стопанска година. Съгласно чл.4 от Договора задължение на ответника да
заплаща съответната цена, която е 55,00 лв. на декар за стопанска година.
Така дължимия наем за 36,056 дка е 1983,08 лева . Същите земи са предмет
и на сключения Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2019г. за две
стопански години , с наемна цена 60,00лева на декар. По тоди договор за
стопанската 2019/2020г. , ответникът следвало да заплати на ищеца
дължимото по договора арендно плащане в размер на 2163,66лева до
31.12.2020г. и арендно плащане в размер на 2163,66лева до 31.12.2021г.
Уточнени са правата и задълженията на арендодателя и арендатора,
като в чл.13 от Договора е уговорено субсидиарно приложение на
действащата гражданскоправна уредба по отношение на неуредените в
договора въпроси. Арендодателят се е задължил на предаде на арендатора
земеделската земя в състояние, което да отговаря на ползването й по договора
и да му осигури спокойно и безпрепятствено ползване на имотите.
Арендаторът е имал задължение да ползва арендуваните имоти с грижата на
добър стопанин по определено от договора предназначение.
Договорите са двустранно подписани от арендодателя и от законния
представител на арендатора, и арендодателя е предоставил за ползване
собствените си земеделски земи. Тази презумпция не е оспорвана от страните
по делото, и в частност, от страна на ответника, не бяха представени никакви
писмени и гласни доказателства, в насока на оборване на тази презумпция, и
за доказване на твърденията му за неизпълнение от страна на ищеца-
арендодател на задълженията му по арендния договор.
С предаването на обектите, предмет на арендните договори,
арендодателят е изпълнил задължението си по чл. 2, ал.1 от Закона за аренда
в земеделието, от който момент за арендатора възниква задължението да
заплаща уговорените арендни плащания.
Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнявал задължението
си за заплащане на арендната цена.
В подсрепа на тезата на ищеца е разпитана св.В.Д.-дъщеря на ищеца,
която потвърди че неколкократно е посещавала офиса на ответното
дружество, с цел да уточнят кога ще се изплатят забавените арендни
3
плащания, но всеки път била отпращана, а след като разбрали, че повече
няма да сключват договор с тях, казали че няма да платят.
С оглед на горното следва да бъде уважен искът по чл.79 от ЗЗД, вр.
чл.8 от ЗАЗ за сумата 1983,08 лева , представляваща дължимо и неизплатено
парично задължение-арендно плащане за стопанската 2018/2019г. по Договор
за аренда на замеделска земя от 20.06.2017г. , сумата 2163,66лева лева ,
представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно
плащане за стопанската 2019/2020г. по Договор за аренда на замеделска земя
от 21.02.2019г. и сумата 2163,66лева лева , представляваща дължимо и
неизплатено парично задължение-арендно плащане за стопанската
2020/2021г. по Договор за аренда на замеделска земя от 21.02.2019г., ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба-15.02.2022г. до
окончателно изплащане на сумата.
Предвид основателността на главния иск следва да бъде разгледан и
акцесорниия иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва. В
самия договор е налице определен падеж на задължението за плащане, след
настъпването на които е налице забава за изпълнението му. Видно от чл.4 б.В
от Договора за аренда- Наемът се изплаща не по-късно от 30 декември на
съответната стопанска година, т.е. от 31 декември арендаторът е в забава
относно задължението си за изплащане на арендна цена. Относно размера на
обезщетението съдът кредитира представените справки за изчисляване на
законна лихва, които извърши и непосредствено, и което съвпада с размера
на предявения иск. Предвид изложените съображения се налага извода, че
акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД също следва да бъде уважен изцяло, както
следва в размер на 428,05 лева-мораторна лихва от 31.12.2019г. до
14.02.2022г.; 247,04 лева-мораторна лихва от 31.12.2020г. до 14.02.2022г. и
27,65 лева-мораторна лихва от 31.12.2021г. до 14.02.2022г.
Ищецът по делото е претендирал разноски в размер на 831,53лева,
съгласно представен списък, който включва ДТ-280,53лв. и адвокатско
възнаграждение- 551,00лв. С оглед изхода на делото ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ „Т.С.***”ЕООД
с ЕИК ********,с адрес на управление гр.******, представлявано от Т. П. Н.
да заплати на Л.. Р. АНГ. с ЕГН **********, с адрес с.****, обл.Плевен,
ул.”****** сумата 1983,08лева, представляваща дължимо и неизплатено
парично задължение-арендно плащане за стопанската 2018/2019г. по Договор
за наем на земеделска земя от 20.06.2017г.,428,05 лева-мораторна лихва от
31.12.2019г. до 14.02.2022г.; за сумата 4327,32 лева, представляваща дължимо
и неизплатено парично задължение-арендно плащане по Договор за наем на
земеделска земя от 21.02.2019г., от които за стопанската 2019/2020г.-
2163,66лева, 247,04 лева-мораторна лихва от 31.12.2020г. до 14.02.2022г. и
за 2020/2021г.- 2163,66лева главница, 27,65 лева-мораторна лихва от
31.12.2021г. до 14.02.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от
15.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Т.С.***”ЕООД с ЕИК ********,с адрес на управление
гр.Свищов ,ул.“Д*******, представлявано от Т. П. Н. да заплати на Л.. Р.
АНГ. с ЕГН **********, с адрес с.****, обл.Плевен, ул.”******
направените по делото разноски в размер на 831,53лева .
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5