Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 18.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на седми март през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря
А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 260 по описа на КРС за 2015
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н.М.А., ЕГН **********,***, против НП № 15-0238-000171/08.10.2015
год. на Началник Група към ОДМВР Добрич, РУ МВР гр. Каварна, с което са му
наложени следните наказания: на осн. чл. 185 от ЗДП - глоба в размер на 20
лева; на осн. чл. 175, ал.1, т.5 – глоба в размер на 150лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 4 месеца.
В жалбата си въззивникът оспорва
фактическата обстановка възприета от АНО. Изтъква допуснати в хода на
административно наказателното производство процесуални нарушения. Твърди, че не
е извършвал описаното в АУАН и НП административно нарушение.
В
съдебно заседание въззивникът се явява лично. Поддържа жалбата на посочените
основания. Допълнително изтъква, че актосъставителя не е участвал в извършената
апроверка и не е извършил оглед на автомобила. Оспорва описаните вдвустранен
протокол от ПТП факти и щети.
Въззиваемата
страна редовно призована за с.з., представител не се явява.
След
като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган. На основание Заповед МЗ№ 8121з-748 на МВР от 24.06.2015г. административно-наказващият орган притежава
нормативно установено властническо правомощие скрепено със съответната материална
и териториална компетентност да издава юридически актове с които да налага по
административен ред административни наказания.
На
08.09.2015 год. е съставен акт за установяване на административно нарушение
фаб.№ 826360, в който е отразено, че на 01.09.2015г., около 08,50часа в гр.К. по УЛ.“Н.В.“ жалбоподателя е управлявал личния си лек
автомобил „М.“ *** и пред дом №* се блъска челно в паркирания там л.а. „Х.П.“ с
рег.*** Настъпва ПТП с материални щети. След ПТП водачът напуска мястото без да
уведоми службата за контпол на МВР при положение, че няма съгласие относно
обстоятелствата свързани с ПТП.
Гореописаните
деяния били квалифицирани от актосъставителя като нарушения съответно на чл.20,
ал.1 и чл.123, ал.1 т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт,
административно наказващия орган е издал НП № 15-0238-000171/08.10.2015 год.,
като изцяло е възприел описаната фактическа обстановка и правната квалификация
на деянието и е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.123,
ал.1 т.3 от ЗДвП, като е наложил на въззивника следните наказания: на осн. чл.
185 от ЗДП - глоба в размер на 20 лева; на осн. чл. 175, ал.1, т.5 – глоба в
размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.
В съдебно заседание са депозирали
показания св. Н.Д.Т., С.А.С., Я.Ж.Я., А.А.А., Ж.Д.Д. и Р.П.Г.. Видно от показанията на актосъставителя, той
лично не е присъствал при установяване на извършеното административно
нарушение, както и на неговия автор. Не е извършил оглед на местопроизшествието
веднага след възникването му, а няколко часа по-късно. От показанията на св.Р.Г.
е видно, че сутринта на 01.09.2015г. в РУМВР гр.Каварна бил получен сигнал за
възникнало на ул“Н.В.“ ПТП. С колегата си С.С. посетили местопроизшествието, където установили л.а“Х.“,
който бил блъснат в предната му част. Друг автомобил нямало. Според обясненията
на свидетели разбрали, че виновния за ПТП автомобил е бил управляван от
жалбоподателя Н.А.. Предприели издирването му и около 1,5-2 часа по-късно го
открили в дома му. Жалбоподателят заявил, че не е участвал в ПТП и не е блъскал
автомобил. Полицейскщите служители го помолили да им покаже автомобила си. Той
ги завел до автомобила и те видели, че единия му мигач е счупен. Не открили
следи от удари по автомобила. След отваряне на предния капак видели, че е
спукано казанчето за вода за чистачките на автомобила. Други повреди не
установили. Тъй като им било обснено, че именно жалбоподателя е причинил ПТП,
полицейските служители решили, че ако действително този автомобил е причинил
катастрофата на ул“Н.В.“ и съответно щетите по
пострадалаия автомобил, то най-вероятно жалбоподателя междувременно в рамките
на 1-2 часа е сменил фаровете на автомобила си, тъй като нямало счупени или
наранени елементи по него. Уведомили дежурния при РУМВР за това какво са
установили, който впоследствие предал на актосъставителя. Св.Т. не посетил
жалбоподателя, както и не извършил оглед на неговия автомобил. Извършил оглед на
л.а“Х.“ и изготвил Протокол за ПТП. Вписал, че вследствие ПТП автомобила „Х.““
е с деформиран преден капак, счупена предна броня и декоративна решетка. Вписал
и следите по автомобила на жалбоподателя „М.“, които са резултат от
възникналото ПТП, а именно: прохлузена предна броня, деформирана предна
декоративна решетка и счупен преден десен мигач. След съставяне на Протока той
бил предявен на участниците в ПТП за запознаване и подписване. Жалбоподателят
отказал да го подпише. Впоследствие му бил съставен АУАН за установеното от
актосъставителя нарушение, а именно причиняване на ПТП и напускане на
местопроизшествието без да изчака службите за контрол. В АУАН като свидетели
били вписани св. А.А.А. – свидетел при извършване на
нарушението и полицейския служител С.А.С., който не били свидетел на ПТП и не
бил участвал в никакви действия по установяването и доказването му, а бил
свидетел единствено при изготвяне и връчване на АУАН. Тъй като жалбоподателят
заявил, че не е извършил описаното нарушение и отказал да подпише АУАН, същия
му бил връчен пред свидетеля Янев.
Съдът
изцяло кредитира депозираните от свидетелите С.А.С., Я.Ж.Я., А.А.А., Ж.Д.Д. и Р.П.Г. показания,
тъй като същите са последователни и логични. Съдът кредитира всички събрани и
прлиложени по делото писмени доказателства и намира, че те изцяло кореспондират
с гласните доказателства.
Съдът
кредитира и показанията на актосъставителя Н.Д.Т. досежно обстоятелствата по съставяне на Протокола от ПТП. В
същото време не кредитира показанията му относно установените от него факти и
обстоятелство при посещение на местопроизшествието. В протокола от ПТП, който е
съставен на 01.09.2015г. в 20,00 часа актосъставителят е записал, че при огледа
е установил следните щети по л.а“Х.“: деформиран преден капак, счупена предна
броня и декоративна решетка. В същото време в с.з. заявява, че като посетил
местопроизшествието установил, че били счупени предната броня, декоративната
решетка и фаровете. Автомобила вследствие на удара бил „прохлузен“ на около
1-1,5 метра. По отношение автомобила на жалбоподателя вписал, че е с прохлузена
предна броня, деформирана предна регистрационна табела и счупен преден десен
мигач. По делото бе безспорно установено, че св.Т. не е извършил оглед на този
автомобил и не е установил лично вписаните в Протокола деформации. Св.Г., който
реално е огледел л.а“М.“ заявява, че е бил счупен
левия мигач, други повреди по външната част на автомобила на установил.
Предположил, че жалбоподателя е сменил фаровете. Съдът не споделя тези
предположения на св.Г.. На първо място не са налице каквито и да е
доказателства именно в периода от момента на възникване на ПТП, до момента на
огледа от полицейските служители – около1,5-2 часа фаровете на автомобила да са
били счупени и съответно сменени. Смяната на тези фарове не е възможна за
толкова кратко време, а и това би предполагало, че жалбоподателя е разполагал с
такива и веднага е започнал да ги сменя. Освен това съдът изразява сериозни
съмнения относно вероятността при сблъсък с предната част на л.а“М.“ да се счупят
двата фара и единия мигач, а да не бъдат нанесени никакви други наранявания по
предната част на този автомобил, разположена между фаровете. Св.Г. категорично
заявява, че не са били установени други следи. За съда остава неясно как
актосъставителят е решил, че по автомобила на жалбопоадателя има следи от
прохлузена предна броня и деформирана предна регистрационна табела, след като
подобни „находки“ не са били установени и докладвани от длъжностните лица,
които реално са огледали автомобила. От текста на Протокола е видно, че
актосъставителят е приел, че вследствие сблъсъка е бил счупен мигач на л.а“М.“.
Нито в Протокола, нито в показанията си актосъставителят не е отразил, че на
местопроизшествието е установил стъкла или други елементи от счупения мигач на
автомобила. За установяване на този факт биха спомогнали фотоснимкитне, които
актосъставителят заяви, че е изготвил. При поискването им от Съда, наказващият
орган изпрати писмо, в което обяснява, че поради технически причини тези снимки
не могат да бъдат изготвени и изпратени. По изложените съображения съдът не
кредитира показанията на актосъставителя относно цитираните факти и
обстоятелства.
Съдът в изпълнение на задълженията си за
контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на
административно наказателното производство
установи, че АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица. В същото време обаче констатира,
че в хода на адм. наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила,
а именно: Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание
на нарушението, дата и място, където
е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай съдът констатира, че от фактическото
описание на нарушенията дадено в НП не става ясно
какви са
доказателствата, обосноваващи извършването именно от жалбоподателя на описаното
нарушение.
На следващо място съдът приема,
че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН. В АУАН като свидетели са вписани С.А.С. и А.А.А..
Св.С. е полицейски служител и видно от свидетелските му показания е свидетел
единствено при изготвяне и връчване на АУАН, но не и при установяване на
извършеното нарушение. Като свидетел е вписан и А.А.А.,
но негов подпис под акта липсва, т.е. АУАН е изготвен с участието на един
свидетел, като той в разрез с разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН не е очевидец
на извършването или установяването на нарушението.
И в двете разпоредби, които административно наказващия орган е вменил на въззивника, законодателят регламентира като нарушител, водачът на МПС. Съдът приема, че
доколкото в конкретният случай АНО не е доказал по безспорен
и категоричен начин, че именно въззивника е управлявала автомобила, с който е било извършено пътно
транспортното произшествие, то е неправилно да се ангажира
неговата
административнонаказателна отговорност.
Макар и свидетелите А.
и Д. да са разпознали жалбоподателя на местопроизшествието, то липсата на следи
по автомобила, с който те твърдят, че е причинил сблъсъка, не дава на съда
основание категорично да приеме, че именно той и именно с личния си автомобил
го е причинил. Действително разп.на чл. 189, ал.2 от ЗДвП указва,че редовно съставените актове по този
закон, имат презумптивна доказателствена сила. Определянето на субекта на
нарушението обаче, следва от регламентацията
в относимите материални разпоредби, а редовността на съставените АУАН, има отношение само
към процедурите по съставянето им, които съставляват
административно производствените
правила. В този смисъл, при неправилно
определен субект на нарушение, независимо
от това дали
актът е редовно съставен, последният следва да бъде
отменен. Не са ангажирани безспорни доказателства, че именно Н. М. А. е водач на автомобила, с който са осъществени
твърдяните нарушения.
Съдът намира, че посочените по-горе
нарушения на процес. правила са съществени такива
и са достатъчно основание за отмяна
НП на процес. основание, тъй като водят до
грубо нарушаване правото на защита
на наказаното лице. Същото е лишено от възможността
да разбере в извършването на какво точно нарушение
е обвинено, при какви приети за
установени факти за да организира
адекватно защитата си срещу повдигнатото
обвинение.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното
наказателно постановление е
издадено в нарушение на закона, същото
страда от пороци, които го
правят процесуално недопустимо и като такова следва да
бъде отменено.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът намира, че
процесното наказателно постановление следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно и неправилно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0238-000171/08.10.2015 год. на
Началник Група към ОДМВР Добрич, РУ МВР гр. Каварна, с което на Н.М.А., ЕГН **********,*** са наложени следните наказания:
на осн. чл. 185 от ЗДП - глоба в размер на 20 лева;
на осн. чл. 175, ал.1, т.5 – глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 месеца.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ДОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: