Номер 50411.08.2020 г.Град
Окръжен съд – Сливен
На 11.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мартин Ц. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20202200500470 по описа за 2020 година
Производството е въззивно. Движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №630/07.07.2020г. по гр.д.
№288/2020г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена Областна дирекция на МВР
– Сливен да заплати на Д. Х. П. , както следва: сумата от 112,30лв., представляваща
дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от
19 часа за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2017г., получен след преизчисляване на
часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 28.01.2020г. до
окончателното й изплащане и сумата от 30,45лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 01.05.2017г. до 01.01.2020г. С решението е
осъдена ответната дирекция да заплати съответна държавна такса и разноски за вещо
лице по сметка на СлРС.
Въззивната жалба е подадена от ОД на МВР - Сливен и с нея е обжалвано
посоченото първоинстанционно решение изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
другата страна – Д. Х. П. чрез пълномощника адв. Н. П., отговарящ на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че
въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването, в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което е допустима и следва да се приеме за разглеждане от въззивния съд.
Съдът изготви ДОКЛАД на ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ОТГОВОРА, както
следва:
В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство ОД
на МВР – Сливен чрез пълномощника гл. юриск. Борнавска твърди, че обжалваното
първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на
материалния закон и необосновано. Счита, че НСОРЗ и в частност разпоредбата на чл.9
от същата, е неприложима спрямо държавните служители в МВР, тъй като техния
статут е уреден в специалния закон и издадените въз основа на него наредби, в т.ч.
Наредба за организация и разпределяне на работното време, отчитането,
компенсирането на работата извън редовното работно време и Наредба за условията и
реда за заплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР.
В посочените нормативни актове през процесния период, нито към момента, не е
съществувала разпоредба, подобна на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Счита, че липсата не
е въпрос на празнота, а на законодателна регламентация, на различен метод на
регулиране на тези обществени отношения. Не е налице и неравностойно третиране на
държавните служители в МВР спрямо работниците, с оглед предвидените и получавани
от първите определени материални и нематериални блага. В чл.187, ал.3 от ЗМВР
изрично било регламентирано полагането на нощен труд в размер на 8 часа за
съответната смяна, за разлика от чл.136, ал.3 и чл.140 от КТ, а ищецът е работил на 12-
часови смени, от които 8 часа нощен труд. Специалният ред при регламентацията на
извънредния и нощния труд за служителите на МВР изключва общите разпоредби и в
частност тези на НСОРЗ. При работата на смени, работното време се отчита по
специален ред на служителите на МВР, което прави недопустимо аналогичното
прилагане на законите за държавните служители в гражданските ведомства, вкл.
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. Освен това
счита, че неправилно разликата след въпросното конвертиране се възприема като
извънреден труд. За да е извънреден труд, то той трябва да е положен в повече от
установеното за него работно време, а в случая преизчислените часове не са положени
в повече от ищеца, нито преди, нито след края на работното време, за която и да е
смяна, защото реално не са отработени. Счита, че не са налице и предпоставките в
алгоритъма, уреден в самата НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд. С оглед
всичко изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново по същество, с което отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски пред двете
инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното
производство Д.П. чрез пълномощника адв. П., се оспорват изцяло твърденията във
въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното решение за правилно,
обосновано и законосъобразно. Излага подробни контра аргументи на съображенията,
изложени във въззивната жалба. Счита, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е
напълно приложима, като тя е израз на една от мерките, които държавата е взела за
ограничаване/компенсиране на вредните последици от полагането на нощен труд,
наред с другите задължения на работодателя по КТ и ЗМВР. В ЗМВР и подзаконовите
актове по прилагането му липсва аналогична правна регламентация по прилагане на
този компенсаторен механизъм и именно поради препращащата норма на чл.188, ал.2
от ЗМВР се прилага въпросната разпоредба на чл.9, ал.2 от НОСРЗ. При спазването на
разпоредбата, при изчисляването на нормата работно време, ако същата не е
надвишена, обективно служителят не би получил никакво възнаграждение за
извънреден труд, тъй като няма да е налице надвишаване на работното му време.
Предвиденото в нормата е израз на специалната законодателна закрила по отношение
на полагащите нощен труд и ако работодателят я съобразяваше при изготвяне на
графиците за дежурствата, нямало да се стига до полагане на извънреден труд.
Посочва, че тълкуването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР обхваща всички
мерки, форми на специална закрила за работещите през нощта, една от които е
преобразуването на нощните часове към дневните. Посочва, че специалният закон
съдържа непълнота относно продължителността на нощното работно време при 5-
дневна работна седмица, тъй като разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР посочва 8 часа
дневно /а не денонощно/, при което следва да се прилага общата разпоредба на чл.140
от КТ за нормалната продължителност на нощния труд – до 7 часа на денонощие.
Поради това доводът за изрична регламентация на продължителността на работното
време през нощта намира за неоснователен. Прави анализ на разпоредбата на чл.187,
ал.3 от ЗМВР. На последно място посочва, че твърдяната от въззивника специална
регламентация – Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на МВР е отменена с Решение от
10.12.2019г. по адм.д.№8601/2019г. на ВАС изцяло като незаконосъобразна, основно
поради липса на мотиви за изменението. По този начин се възстановява действието на
предходната правна регламентация – Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., която пък
съдържа разпоредба в чл.31, аналогична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С оглед
изложеното, въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Съдът намира, че са налице изискванията на закона за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Ръководен от изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за ДОПУСТИМА въззивната жалба, подадена от ОД на МВР - Сливен
против Решение №630/07.07.2020г. по гр.д.№288/2020г. на Сливенски районен съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.09.2020г. от
11,15 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
На ОД на МВР – Сливен да се връчи препис от отговора на въззивната жалба,
подаден от въззиваемия!
Препис от настоящото определение да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________