О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 1355 01.06.2023г. град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.БУРГАС, първи състав, на първи юни две
хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 155 по описа за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на И.Й.Ж. против Заповед № 3282з-200 от 17.01.2023г. на
Директора на ГД „Гранична полиция“, с която на жалбоподателя в качеството на
държавен служител в посочената структура на МВР е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
Делото е насрочено за разглеждане
в открито заседание, като до настоящият момент са проведени две открити
заседания на 29.03.2023г. и на 17.05.2023г. и е насрочено поредно открито
заседание за 14.06.2023г. от 13.30 часа.
На 01.06.2023г. по електронната
поща на съда постъпва молба от адвокат А.А. ***, като пълномощник на
жалбоподателя Ж., в която се иска отвод на съдията-докладчик.
В резюме, искането за отвод се
основава на следните обстоятелства:
„…досегашните Ви участия в с.з., прави за Вас невъзможно при разглеждане
на делото да спазите както субективните, така и обективните критерии за
безпристрастността на съда, съгласно чл.6 от КЗПЧОС, вр. с чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.228 от АПК, чл.4, чл.7, ал.1 от ЗСВ, развити
и залегнали в практиката на ЕСПЧ и ВКС.
Според практиката на ЕСПЧ, за да бъде съдът субективно
безпристрастен е нужно нито един от членовете на състава му да не е проявил с
поведението си и отношението си към страните предразсъдъци, предубеденост,
заинтересованост или пристрастност.“
Според молителя са налице
„очевидни прояви на липса на субективна безпристрастност“, поради следното:
„Вече сте се произнесъл по въпроса за предмета на спора, разпределили
сте доказателствената тежест“ във връзка с оспорената заповед.
Сочи се, че в проведеното с.з. на
29.03.2023г. е открито производство по реда на чл.193, ал.3 от ГПК относно
оспорване на подпис върху документ, както в нарушение на посочената разпоредба
съдът е указал на оспорващата страна, че е нейна доказателствената тежест да
установи неистинност на документа, след като другата страна е заявила, че ще се
ползва от документа и според тезата на ответника подписът е положен от
жалбоподателя. Цитира се текста на чл.193, ал.2 и ал.3 от ГПК. Според така описаните
факти молителят счита, че тежестта на доказване следва да се носи не от него, а
от насрещната страна /ответника по делото/ и разходите за извършване на
експертизата следва да се направят именно от ответната страна. Независимо от
това, оспорващият е внесъл определения от съда депозит, а в нарочна молба
подадена по делото е поискал да се постави и втори въпрос към задачите на
вещото лице, което искане е оставено без уважение „с мотив, че това наше искане е извън предмета на спорното право,
обстоятелство за което ние не сме оспорили“.
След това се описват
процесуалните действия по изслушване на вещото лице и заключението на
експертизата, отправеното искане за представяне на оригинален документ по
делото, по което съдът се е произнесъл. Обсъжда се и допускането до разпит в
качеството на свидетел- лицето поставило подписа срещу името на жалбоподателя,
който чакаше пред с. зала явно знаейки, че ще бъде допуснат до разпит. Този
свидетел освен, че е бил обект на проверката, той е пряко заинтересован от
изхода на проверката и процеса по оспорването на посочената заповед от
17.01.2023г.
Сочи се, че „тези действия по
допускането на свидетеля Л.М., временно изпълняващ длъжността директор на
РДГП-Бургас, освен че са в противоречие с процесуалните правила за събиране на
гласни доказателства, са и в пряко противоречие с мотивите ви за отказ от
допускането на допълнителния въпрос към вещото лице по назначената експертиза,
тъй като действително се измества предмета на спорното право“. Посочва се, че
чл.194 от ГПК ясно регламентира кой орган следвало да се сезира.
Въпреки, че в съдебно заседание
ответният орган заявил, че ще се ползва от документа, обект на експертизата и
въпреки резултата от изследването, „Вие
определихте в наша тежест довнасяне на депозита за извършената експертиза“.
След това се излагат съображения
на пълномощника на жалбоподателя относно релевантни към дисциплинарното
производство факти и обстоятелства, становището му съществото на спора, вкл.
позоваване на съдебна практика по казуси свързани с дисциплинарни производства.
В заключение, съдът в случаят
следва да се произнесе със съдебен акт, който не подлежи на обжалване, а според
молителя „считаме, че вече сте формирали
воля на съда по предмета на спора на настоящото производство“ и поради това „молим да си направите отвод по разглеждане
на делото“.
По отношение на
направеното искане за отвод на съдебния състав, съдът, за да се произнесе
съобрази следното:
Приложима в настоящата хипотеза досежно направеното искане за отвод е
разпоредбата на чл.22 от ГПК, вр. с чл.144 АПК. В същата са изброени абсолютните предпоставки за отвод
по т.т. от 1 до 5, а в т.6 е посочено, че не може да участва като съдия по делото
лице „относно
което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в
неговото безпристрастие.“
В случаят, не са налице никакви обстоятелства, които да бъдат основание за
отвод на съдебния състав.
Описаните по-горе факти, на които се основава искането представляват несъгласие
с произнасянето на съда по доказателствата, което има връзка със
законосъобразността на съдебният по съществото на спора. Както е известно на
страните по делото, такъв акт по съществото на спора не е постановен, нито е
постановен друг акт, в който съдът да е изложил своя „формирана воля“ по
предмета на спора.
Разпределянето на
доказателствената тежест и произнасянето по исканията на страните за събиране
на доказателства е задължение на съда, а от това не може да се обоснове извод
за формирана воля по спора, т.е. за крайния резултат именно защото процесът по
събиране на доказателствата е висящ и събирането им не е приключило.
Към настоящият момент не
могат да се обсъждат и ценят приобщените по делото доказателства, още по-малко
тези които предстои да бъдат събрани, а причините да не се кредитират с доверие
едни или други /гласни или писмени/ доказателства се обсъждат в съдебния акт по
съществото на спора, поради което не би могло към този момент да се обсъжда и
обстоятелството дали изслушаният по делото свидетел е заинтересован от изхода
на делото или не.
Както е известно на
страните, искането за допускане на изслушаният свидетел бе направено в съдебно
заседание от пълномощника на ответната страна, който заяви, че лицето, което
ответникът иска да бъде разпитано „се води от страната“, т.е. не се иска
бъдещото му призоваване, поради което и се намира пред съдебната зала. Искането
за допускане на свидетел е направено от ответната страна в открито заседание на
17.05.2023г. и произнасянето на съда по това искане е направено в същото
открито заседание, поради което не би могло се твърди, че лицето „явно знаейки,
че ще бъде допуснат“ е чакал пред съдебната зала. Фактът, че страната води
лицето, което желае да бъде изслушано и то се намира пред съдебната зала не
означава, че непременно ще бъде допуснат до разпит, след като няма произнасяне
по това искане. Допуснатото до разпит в качеството на свидетел няма друго
процесуално качество /не е страна по делото/, поради което е допуснато за
изслушване. Мотивите на съда за уважаването и на това искане се съдържат в
съдебният протокол и няма да бъдат преповтаряни.
Съображенията на съда да
откаже допускането на втора задача към извършената експертиза също са добре
известни на страните и самият молител изразява съгласие с тях.
Както е известно на
оспорващата страна, именно по нейно искане е допуснат до разпит и друг
свидетел, за което делото е отложено за следващо открито заседание на
14.06.2023г., с оглед неговото изслушване, точно поради равнопоставеността на
страните и въпреки несъгласието на ответника за изслушването на втори свидетел,
защото съдът е преценил, че за изясняване на спора от фактическа страна и
обективното му решаване е необходим и този разпит.
Именно съдът се произнася по исканията
на страните за събиране на доказателства, респективно събраните гласни и писмени
доказателства и евентуалното кредитиране или отказ да бъдат кредитирани с
доверие от съда са въпроси, които се обсъждат в съдебния акт по съществото на
спора, какъвто още не е постановен. Дали този акт ще подлежи на обжалване е
решил законодателят, а не съда, поради което тези въпроси също не могат да се
обсъждат по делото.
Само компетентните
институции, разполагащи със съответни правомощия могат да определят дали
конкретен съдебен акт е законосъобразен или не, разбира се след неговото
постановяване. В случаят, делото все още в стадий за събиране на доказателства,
което е добре известно на страните и след като приключи събирането на
доказателствата, съответно след приключване на устните състезания може да бъде
постановяван съдебен акт по същество, респективно да бъде открита възможност за
страните да го оспорват по предвидените законови способи.
Съдът не може да обсъжда
упреците на конкретната страна по отношение на събирането на доказателствата в
процеса и несъгласието на жалбоподателя с указанията за кои обстоятелства носи
доказателствена тежест, респективно е определен депозит за извършване на
експертизата и указание за довнасяне на разликата между депозита и
окончателният размер на определеното възнаграждение на експерта, в противен
случай сам следва да осъществява инстанционен контрол на извършените по делото
съдопроизводствени действия, а това е обективно невъзможно.
Липсват каквито и да било
факти и обстоятелства, поради което съдията-докладчик да е предубеден или
заинтересован от изхода на делото, които да пораждат основателни съмнения в
неговата безпристрастност.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че не са налице предвидените в закона основания за
отвод, включително обстоятелства, по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, при
наличието на които съдията-докладчик следва да се отстрани от разглеждане на
настоящия спор, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на
основание чл.22 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, Административен съд –гр.Бургас, първи
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя И.Ж., чрез
неговия пълномощник- адвокат А.А. от БАК, съдържащо се в молба, с вх.№ 5672 от
01.06.2023г., за отвод на Димитър Гальов- съдия- докладчик по адм.д.№ 155 от 2023г. по описа на Административен съд-гр.Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: