Р Е Ш Е Н И Е
№ 1140 22.07.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на пети юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1233 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.13, ал.6 от Закона за социално
подпомагане /ЗСП/.
Административното
дело е образувано по жалба от М.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Д.В.П. от САК, против Заповед № ЗСП/Д-А-П/521/05.05.2021г. издадена от
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие, потвърдена с Решение №
89/изх.№ 02-РД06-0089/19.05.2021г. на директора на Регионална дирекция
“Социално подпомагане“ – гр.Бургас, с която на
жалбоподателката е отказано отпускане на месечна целева помощ по реда на чл.16б
от ППЗСП, във връзка с подадено от нея заявление-декларация с вх.№
ЗСП/Д-А-П/521 от 21.04.2021г.
Иска се отмяната на оспорената
заповед и преписката да бъде върната на административния орган за постановяване
на нова заповед. Претендира се и присъждане разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят М.И.И., редовно и своевременно
призована, не се явява и се представлява. По делото е постъпило писмено
становище с вх.№ 7975/19.07.2021г. от процесуалния представител на
жалбоподателката адв. Д.П., в което са изложени допълнителни съображения
относно незаконосъобразността на оспорената заповед, с цитирана съдебна
практика в тази насока. Към становището е приложен и списък на претендираните
разноски.
Ответната страна Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Поморие, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител. Представя по делото административната преписка по издаване на
оспорената заповед, като изразява становище за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност на оспорения административен акт.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Производството пред административния
орган е образувано по заявление-декларация от М.И.И.
за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка, подадено до Директора на ДСП гр.Поморие
с вх. № ЗСП/Д-А-П/521 от 21.04.2021г.
Въз основа на подаденото от
оспорващата заявление-декларация е извършена социална анкета от социален
работник при ДСП – Поморие, за която е изготвен Социален доклад от 05.05.2021г.
В обстоятелствената част на социалния доклад е изложено, че: заявителката И. е
39 годишна, разведена, безработна с прекратена регистрация от 15.03.2021г.;
работила е от 06.01.2020г. до 06.02.2020г. във фирма „Балкан Саут Реджион“ като
чистач-хигиенист на срочен договор със срок 06.02.2020г.; родител е на три
деца, две от които са близнаци на възраст 8 години и през месец април 2021г. се
обучават редовна форма. Съгласно заповед на кмета на Община Поморие
РД-16-370/24.03.2021г. 01 и 02.04.2021г. са обявени за неучебни; големият й син
е на 13г. и от 12.04.2021г. до 29.04.2021г. се обучава в електронна среда; не
упражнява трудова дейност; доходът й се състои от 457.50 лева присъдена
издръжка и 195.00 лева месечната помощ за деца, на основание чл.7, ал.1 от
Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/; средномесечния доход на семейството е в размер на 163.13 лева и не надвишава 150%
от МРЗ за 2021г. – 975.00 лева.
Изводът на изготвилия социалния
доклад е, че И. не отговаря на условията за отпускане на целева месечна помощ
по чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, тъй като от извършената проверка не е установен
регистриран трудов договор по време на извънредното положение и извънредната
епидемична обстановка, и не е останала без работа във връзка с обективните
ограничения наложени от държавата с обявяване на извънредното положение и извънредната
епидемична обстановка на територията на страната.
В резултат на проведеното
административно производство и на основание изготвения социален доклад, Директорът
на Дирекция "Социално подпомагане"– Поморие издал оспорената в
настоящото производство Заповед №
ЗСП/Д-А-П/521/05.05.2021г., с която на
М.И.И. е отказано отпускане на месечна целева помощ по реда
на чл.16б от ППЗСП, във връзка с подадено от нея заявление-декларация с вх.№
ЗСП/Д-А-П/521 от 21.04.2021г.
Заповедта е обжалвана по административен
ред и с Решение № 89/изх.№ 02-РД06-0089/19.05.2021г.
на директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане“ – гр.Бургас,
жалбата е отхвърлена.
В административната преписка няма
данни кога решението на Директора на РДСП – Бургас, е съобщено на оспорващата,
която е подала жалба срещу потвърдената с него заповед, входирана в
деловодството на административния орган с № 0204-94М-00-1044/31.05.202 г.
Въз основа на установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима по следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед на Директора на ДСП – Поморие, с която на оспорващата е
отказана социална помощ - месечна целева помощ при обявено извънредно положение
или обявена извънредна епидемична обстановка. Заповедта е обжалвана по
административен ред пред Директора на РДСП – Бургас, който е я потвърдил.
Предвид разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗСП във връзка с чл.98, ал.2, изр.2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Тъй
като по делото липсват доказателства за датата на връчване на решението на
горестоящия орган на жалбоподателката и няма възражение за просрочие на жалбата
от ответната страна, съдът намира, че същата е подадена в срока по чл.149, ал.3 във връзка с ал.1 от АПК.
Следователно, съдът е сезиран с оспорване на първоначален индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, поради което и на
основание чл.132, ал.1 и чл.133 от АПК, делото е родово и местно подсъдно на
настоящия съд. Оспорването е извършено в предвидения от закона срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В съответствие с изискването на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП. С нормата на чл.13, ал.2 от ЗСП
Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е овластен да издава
заповед, с която да се произнася по искане за отпускане на социална помощ. В
разглеждания случай оспореният акт е издаден от Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" – Поморие, в рамките на неговата материална и
териториална компетентност.
При издаване на оспорения акт е
спазена установената форма – заповедта е писмена и е мотивирана – в
съответствие със специалната разпоредба на чл.13, ал.3 от ЗСП. Посочени са
фактическите и правните основания за издаването й, част от които се съдържат в
изготвения социален доклад. Административният акт съдържа изискуемите от
нормата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително е посочен и адресатът на
акта.
В административното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Оспорената заповед е издадена, след като са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, въз основа на подадено от оспорващата
заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка и след
извършена социална анкета и изготвен социален доклад от социален работник,
съдържащ мотивирано предложение за отказ на помощта, с оглед на което е спазена
процедурата, предвидена в чл.13, ал. 2 от ЗСП във връзка с чл.27 от ППЗСП.
Оспореният административен акт е
издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед
административният орган е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт.
За да възникне правото на
заявителя И. да й бъде отпусната месечна целева помощ по чл.16б, ал.1 от ППЗСП,
е необходимо да е изпълнена някоя от предвидените в условията на алтернативност
хипотези на чл.16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП и
е изпълнено отрицателното условие по
чл.16б, ал.1, т.4 от ППЗСП. По отношение на оспорващата хипотезите на
чл.16б, ал.1, т.1 и т.3 са неприложими – М.И. нито осъществява трудова дейност,
при която да не може да извършва дистанционна работа от вкъщи и да няма
възможност да ползва платен отпуск, нито е самоосигуряващо се лице. Заявеното
от И. искане за отпускане на месечната целева помощ очевидно се основава на
хипотезата на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, регламентираща правото на подпомагане
на родителя, когато е останал без работа, но няма право на обезщетение за
безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал.4. Разпоредбата на чл.16б от ППЗСП урежда хипотези
на лица, останали без работа, като не са налице основания за различно третиране
на тези, които получават доходи по трудов договор /чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП/
или от обезщетения спрямо тези, които са самоосигуряващи се /чл.16б, ал.1, т.3
от ППЗСП/. За самоосигуряващите се лица в нормативния текст изрично е вписано,
че невъзможността за упражняване на дейността следва да е поради въведената
извънредна епидемична обстановка. За лицата по трудов договор и по осигурителни
отношения за безработица такава връзка не е изписана изрично, но тя следва от
тълкуването на нормативния текст. Това е така, тъй като законодателят не въвежда
различен режим на една и съща помощ при лица, останали без работа, които са в
трудовоправни отношения или са в отношения на получаване на обезщетения за
безработица, и които са самоосигуряващи се. При тълкуването на нормативния
текст на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП следва да се приеме, че оставането без
работа, съответно без доходи поради оставането без работа, следва да е по
причина на обявеното извънредно положение или обявената извънредна епидемична
обстановка. В противен случай, ще е налице неравно, дискриминационно нормативно
третиране на лица, които имат равен трудовоправен статут - лица по трудов
договор и лица, които са самоосигуряващи се. За да не се допусне подобно
неравно третиране, следва да се приеме, че идеята на законодателя за равно
третиране намира израз и в равните нормативни изисквания – така както
самоосигуряващите се лица следва да са преустановили работа поради епидемичната
обстановка, така и лицата по трудов договор и лицата, получаващи обезщетение за
безработица, следва да са останали без работа, съответно без доходи, поради
същата причина-епидемичната обстановка. Следователно, за да възникне правото на
помощта в хипотезата на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, не е достатъчно родителят
да е безработен без право на обезщетение за безработица /съответно размерът на
получаваното обезщетение да е по-нисък от средномесечния доход по чл.16б, ал.4
от ППЗСП/, а е необходимо да е останал без работа по причини, явяващи се
резултат от въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на Република
България, свързана с разпространение на COVID-19. Следва извод, че право на
социална помощ по чл.16б от ППЗСП имат не всички безработни родители, чиито
деца не посещават училище поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Това е така, тъй
като помощта е целева, обслужваща определена цел– преодоляване на последиците
от епидемията, поради което оставането без доходи следва да е поради същата
епидемия. В подкрепа на този извод е използвания от законодателя глагол – „останал” без работа, а не напр., който
е безработен или който е не работи. С оглед именно целта на предвидената
социална помощ по реда на чл.16б от ППЗСП следва да се приеме, че оставането
без работа трябва да е настъпило поради и във връзка с обявеното извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на Република
България, свързана с разпространение на COVID-19. Ако се приеме, че правото на получаване
на целева помощ следва да се предостави единствено и само на основание, че
лицето не може да си намери работа заради обявеното извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка, то би следвало да няма абсолютно никакво
значение кога и поради каква причина е останало без работа, т. напр. би могло
да бъде уволнено дисциплинарно и то години преди да настъпи извънредната
епидемична обстановка.
В случая от доказателствата по
делото е установено, че оспорващата М.И. е без работа от 06.02.2020г. – преди
обявеното извънредно положение на 13.03.2020г. и е във връзка с изтичане
срочният й трудов договор. Следователно оставането без работа не е по причини,
явяващи се резултат от въведените ограничения във връзка с обявеното
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка на територията на
Република България, свързана с разпространение на COVID-19. В този смисъл жалбоподателката
И. не попада в кръга на лицата по чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, имащи право да
получат целева социална помощ.
Не се споделя и тезата на
оспорващата за издаване на оспорения акт в противоречие с чл.3 от ЗСП във
връзка с чл.4 от ЗЗДискр, във връзка с чл.14 от ЕКПЧОС, тъй като била
дискриминирана по признак "лично положение". По правило, за разлика
от други защитени признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане,
възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният
признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието и
обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на
значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво
и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за
дискриминация. В разглеждания случай, твърденията на оспорващата са неотносими
към защитения признак "лично положение". Оставането без работа само
по себе си не е постоянна, същностна характеристика на личността, поради което
разликите в датите на оставане без работа сами по себе си не могат да обусловят
защитимост по признак "лично положение".
По изложените съображения,
оспорената заповед е законосъобразна – на оспорващата И. правилно и мотивирано
е отказана месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, а подадената срещу
заповедта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него с
искане за отмяната му се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
С оглед изхода на спора,
претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователна и тъй като липсва искане за това от ответната страна, такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез адвокат Д.В.П. от САК, против Заповед №
ЗСП/Д-А-П/521/05.05.2021г. издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Поморие, потвърдена с Решение № 89/изх.№
02-РД06-0089/19.05.2021г. на директора на Регионална дирекция “Социално
подпомагане“ – гр.Бургас, с която на
жалбоподателката е отказано отпускане на месечна целева помощ по реда на чл.16б
от ППЗСП, във връзка с подадено от нея заявление-декларация с вх.№
ЗСП/Д-А-П/521 от 21.04.2021г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: