Решение по дело №2364/2019 на Районен съд - Шумен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                          712/11.12.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

 

        Председател: Пл. Недялкова

 

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2364 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №19 – 1729 - 000508/16.10.2019г. на Началника на РУ гр.Шумен към ОДМВР -  гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на В.Т.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. В жалбата до съда, жалбоподателят моли наказателно постановление да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не оспорва факта, че към момента на спирането му за проверка е бил без поставен обезопасителен колан посочвайки, че това е било по здравословни причини, което обстоятелство не било съобразено, както актосъставителят, така и наказващият орган.В съдебно заседание се явява лично и с  процесуални представители – адв.Т.В. от ШАК и адв. В.К. от ШАК.

 За административно – наказващият орган, редовно призован, представител не се явява.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

            От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 30.09.2019г., около 09.10 часа в гр.Шумен по ул. «Съединение», жалбоподателят управлявал л.а.  “Крайслер Вояджер” с рег.№ Н 2265 ВР, в посока бул. «Велики Преслав». В този момент свидетелите А.В.А. и М.Х.М. *** работили по безопасност на движението като били позиционирани на ул. «Съединение» до дом №97. Управляваният от жалбоподателят автомобил бил спрян за проверка, при която било констатирано, че жабл. Г. управлява автомобила без поставен обезопасителен колан. За констатираното нарушение на чл.137а ал.1  от ЗДвП св. А.   съставил срещу Г. АУАН серия АА №312519/30.09.2019г., при предявяването на който жалбоподателят отразил, че има възражения без да ги конкретизира. Не се е възползвал от законното си право да депозира  писмени такива в законоустановения 3-дневен срок.  Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно – наказателната преписка, наказващият орган  издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на В.Т.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева,   за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка,  както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – А.В.А. и М.Х.М..

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал л.а.  “Крайслер Вояджер” с рег.№ Н 2265 ВР, в посочения пътен участък, без поставен обезопасителен колан. Доводът на жалбоподателя за отмяна на НП е, че е налице  хипотезата на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП, освобождаваща го от това задължение, в подкрепа на което представя  писмени доказателства – медицински документи.

Разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Това, на което се противопоставя жалбоподателят, е обстоятелството, че въпреки че е обяснил на контролните органи за причината, поради която не е спазил предвиденото в закона задължение да шофира с колан, представил и решение на ТЕЛК в подкрепа на твърденията си, с което според него актосъставителят отказал да се запознае, тези обстоятелства не са били взети предвид.

 Нормата на чл.137а ал.2 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС, поради което задължението вменено на водачите на МПС, не е безусловно. Съгласно  чл.137 ал.2 т.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на такъв. Видно е от представените и приети от съда писмени доказателства, че  жалбоподателят е с установена  72% неработоспособност поради проведени хирургични интервенции във връзка със заболявания, както и други диагностицирани заболявания. Същият е с отстранен ляв бъбрек, нефролитиаза /бъбречно - каменна болест/ на  десен бъбрек, пластика  на предна коремна стена по повод вертикална херния, аневризма на абдоминална аорта и др. С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние на жалбоподателя предвид претърпените операции е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране. Издадените медицински документи представени в съдебното произвоство и Експертното решение №0395 от 07.02.2018г., приложено към жалбата депозирана чрез административнонаказващия орган, не се оспорват от насрещната страна. Задължение на органа, налагащ административни наказания, е да събере всички необходими доказателства във връзка с констатираното нарушение и едва след това да пристъпи към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило изрично предвидено в чл.52, ал. 4 от ЗАНН.

С оглед тези доказателства съдът счита, че жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП, т.е. физическото му състояние не е позволявало използването на обезопасителен колан, поради което не е бил задължено лице по чл.137а ал.1 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че не е извършил виновно вмененото му административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия орган, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено..

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №19 – 1729 - 000508/16.10.2019г. на Началника на РУ гр.Шумен към ОДМВР -  гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на В.Т.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева,   за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

Районен  съдия: