Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.12.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско
отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на девети декември две хиляди
и деветнадесета
година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11267 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11267/2019 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на Висшия съдебен съвет срещу
решение №124714 от
27.05.2019 г по гр.дело
№10079/2019 г на СРС , 141 състав , в
частта , в която по
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,3 КТ е отменено уволнението
на В.И.М. *** със
заповед №ВСС-15665 от
20.12.2018 г на главния секретар на ВСС ; и ВСС е
осъден да заплати на М. сумата от 16 770,11 лева обезщетение за
оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за периода 02.01.2019 г –
14.05.2019 г ; ведно със законната лихва от 18.02.2019 г до окончателното заплащане
на сумата ;
- и по насрещна въззивна жалба на В.И.М.
*** срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е отхвърлен
частично иска на М. с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ да се осъди ВСС да му
заплати разликата над 16 770,11 лева до предявения размер от
23 301,60 лева обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно
уволнение за периода 15.05.2019 г – 02.07.2019 г , ведно със законната лихва от
18.02.2019 г до окончателното заплащане на сумата.
Въззивникът
ВСС излага
доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй
като съгласно чл.328 ал.1
т.10 КТ може да уволни служител при придобиване право на пенсия да осигурителен
стаж и възраст , независимо че това е станало още преди сключване на трудовия
договор . В този смисъл е решение №220 от 16.01.2019 г по гр.д.№313/18 г на
ВКС , III ГО , а СРС е пренебрегнал историческото и систематично тълкуване на нормата
заедно с тази на чл.328 ал.1 т.10а КТ . Наличната практика за периода 2009 г –
2012 г не тпрябва да се съобразява , защото са настъпили изменения в КТ .
Ищецът не е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст ,
което въобще не съотразено от СРС . Срочното трудово правооношение по чл.68
ал.1 т.4 КТ може да се прекрати и на друго основание , а не само с тримесечно
предизвестие или заемане на длъжността след провеждане на конкурс
Въззивникът по насрещна въззивна жалба
В.И.М. излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/
, тъй като и след даване
ход на делото по същество на 14.05.2019 г е продължил да бъде без работа
.
ВСС е подал писмен отговор на
насрещната въззивна жалба на М. . При наличните доказателства ВСС правилно е
отхвърлил частично иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ.
М. е подал писмен отговор на
въззивната жалба на ВСС . Чл.328 ал.1 т.10 КТ изисква придобиване право на
пенсия да осигурителен стаж и възраст по време на действието на трудовото
правоотношение , а не преди това . По чл.328 ал.1 т.10б КТ е различно основание
, при което служителят е придобил и упражнил право на пенсия . Нормата на чл.328
ал.1 т.10 КТ е възстановена в редакцията й , която е действала за периода от
2001 г до 2012 г . Визираната в решение №220 от 16.01.2019 г по гр.д.№313/18
г на ВКС , III ГО хипотеза е различна , защото към момента на сключване на трудовия договор
през 2014 г не е съществувал чл.328 ал.1 т.10 КТ . За процесния случай трябва
да се възприеме практиката в решение №884 от 26.07.2010 г по гр.д.№381/09 г
на ВКС , IV ГО . Освен това в случая работодателят веднъж е уволнил ищеца на основание чл.328
ал.1 т.10 КТ.
Въззивните
жалби са допустими. В
последното о.с.з СРС е посочил , че ще се произнесе с решение на 28.05.2019 г ,
спазил е този срок , поради окето въззивната жалба на ВСС от 10.06.2019 г е подадена в срок .
Въззивната жалба е връчена на М. на 17.07.2019 г , поради окето насрещната
въззивна жалба от 26.07.2019 г е подадена в срок .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.
След преценка на доводите в
жалбите и на
доказателствата по
делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Между страните няма спор по отношение на фактите . Със заповед
№ВСС-3445 от 26.03.2018 г на главния секретар на ВСС е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца на основание
чл.328 ал.1 т.10 КТ от длъжността директор на Дирекция „Информационни
технологии и съдебна статистика“ във ВСС . На същата дата 26.03.2018 г е
сключен трудов договор с ищеца по чл.68 ал.1 т.4 КТ за същата длъжност до
заемане на длъжността въз основа на конкурс. С процесната заповед №ВСС-15665 от 20.12.2018 г на главния секретар
на ВСС ищецът е уволнен отново на
основание чл.328 ал.1 т.10 КТ .
За да отмени
уволнението и да уважи частично иска за обезщетение за оставане без работа СРС
е приел , че основанието по чл.328 ал.1 т.10 КТ изисква придобиването на право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст да настъпи по време на действие на
трудовото правоотношение , а не преди него . Това следва от израза в
нормата за „придобиване“ на правото на пенсия , а не „при вече придобито“ право
на пенсия . Изрично в сегашния чл.328 ал.1 т.10б КТ е визирано „придобито“ и
„упражнено“ от служителя право на пенсия т.е. при наличие на трудов договор с
пенсионер . Според чл.328 ал.1 т.10а КТ се има предвид упражнено
право на пенсия за по-ранно пенсиониране по чл.68 КСО . Не може да се сподели
тълкуването в решение №220 от 16.01.2019 г по гр.д.№313/18 г на ВКС , III ГО. Съставът на ВКС, III ГО неточно се
позовава на решение №4 от 09.07.2018 г по гр.д.№665/17 г на ВКС , IV ГО , в което не е прието , че правото на пенсия може да е
придобито и преди сключване на трудовия договор , а че при упражнено право на
ранно пенисониране може да се прекрати ТПО по чл.328 ал.1 т.10 КТ . Ако се
приеме възможност за повторно уволнение по чл.328 ал.1 т.10 КТ , то би се
създала възможност за злоупотреба с право и за недобросъвестност на
работодателя .
Решението на СРС е правилно в часта му по иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ , като мотивите му се споделят напълно
и от настоящия съд . Приетото от СРС е в съответствие и с преобладаващата
практика на ВКС по чл.328 ал.1 т.10 КТ - решение №379 от 10.01.2012 г по гр.д. № 300/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС, решение
№838 от 17.12.2010 г по гр.д.№1739/09 г на ВКС , IV ГО , решение №884 от 26.07.2010 г по гр.д.№381/09 г на ВКС , IV ГО и решение №275 от 14.10.2013 г по гр.д. №23/2013 г, ГК ,
ІV ГО на ВКС. В тези решение законосъобразно се
приема , че придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
като юридически факт трябва да е ностъпило след сключване на трудовия
договор . Да се приеме обратното би означавало да се допусне злоупотреба
с право от страна на работодателя и да се нарушат основни принципи на КТ
като защита на работниците и законоустановеност на основанията за
уволнение . Ако – както в процесният
случай – работодателят знае , че служителят вече е придобил право на пенсия /и
дори го е уволнил вече на същото основание/ , той винаги ще може едностранно да
прекрати трудовото правоотношение. Самият служител е поставен в положение на
несигурност /“с въже на шията“/ , като знае , че във всеки момент трудовото му
правоотношение може да бъде едностранно прекратено. Особено абсурдно е подобно
трудово правоотношение и възможност за уволнение на ръководни служители , което
би дало възможност на работодателя да оказва натиск спрямо служителя под
предлог , че към всеки произволен момент може да го уволни .
И по мнение на настоящия съд решение №220 от 16.01.2019 г
по гр.д.№313/18 г на ВКС , III ГО е неотносимо по делото . Видно от решението към момента на
сключване на трудовия договор не е съществувал чл.328 ал.1 т.10 КТ т.е. няма
предпоставки за изначална недобросъвестност на работодателя .
Не може да се сподели и тълкуването в решение №349 от
18.10.2011 г по гр.д.№374/10 г на ВКС , IV ГО , в което се твърди , че след като
с новата разпоредба на чл.328 ал.1 т. 10а КТ (ДВ, бр. 46 от 2010 г. в сила от
18.06.2010 г.) изрично е уредена възможността работодателят да прекрати
трудовото правоотношение след като работникът е придобил и упражнил правото
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то по-старата практика на ВКС по
чл.328 ал.1 т.10 КТ е изгубила значение .
Според настоящия съд основанията по чл.328 ал.1 т.10 КТ и тези
по чл.328 ал.1 т.10а КТ , чл.328 ал.1 т.10б КТ и чл.328 ал.1 т.10в КТ – макар и
свързани с придобиване и упражняване право на пенсия – съществено се различават
. Докато по чл.328 ал.1 т.10 КТ е необходимо лицето само да е придобило , но
не и да е упражнило , право на пенсия ,
то по чл.328 ал.1 т.10а КТ , чл.328 ал.1 т.10б КТ и чл.328 ал.1
т.10в КТ се имат предвид различни хипотези , в които лицето е упражнило
право на пенсия и тази пенсия му е отпусната .
Придобиването на право на пенсия е уредено в чл.68 и сл КСО , а упражняването
на право на пенсия е уредено в чл.94 КСО , като пенсионното производство може
да започне само по заявление на лицето , а не и служебно . Ако заявлението е
подадено след след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото на
пенсия , пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им
т.е. само по себе си придобитото право на пенсия не е равнозначно
на упражнено право на пенсия и от „придобитото право“ не възниква
публично вземане срещу държавата /органите на пенсионното осигуряване / .
КТ трябва да се тълкува не самостоятелно , а като се имат
предвид и нормите на КСО . От редакциите на чл.328 ал.1 т.10а КТ , чл.328 ал.1
т.10б КТ и чл.328 ал.1 т.10в КТ не може да се направи извод , че по чл.328 ал.1
т.10 КТ е без значение кога лицето е придобило право на пенсия – преди или след
сключване на трудовия договор . Това е
така , защото в случаите по чл.328 ал.1 т.10а КТ , чл.328 ал.1 т.10б КТ и
чл.328 ал.1 т.10в КТ лицето вече е упражнило право на пенсия и има заместващ
доход . В случаите по чл.328 ал.1 т.10 КТ лицето работи и няма заместващ
доход от пенсия . Чрез подписване на трудов договор с такъв служител работодателят
приема , че го назначава без дискриминация и като равен на останалите си служители
респ.че може да го уволни на всички други допустими основания по КТ , но е и на
известното му вече – а в случая и веднъж упражнено - основание по чл.328 ал.1
т.10 КТ . Странен е фактът , че вместо да проведе конкурс за длъжността и да
прекрати трудовото правоотношение на ищеца на това основание , ответникът
предприема ПОВТОРНО УВОЛНЕНИЕ по чл.328 ал.1 т.10 КТ.
Налага
се изводът , че решението
на СРС трябва да се
потвърди в частта , в която уволнението е отменено .
Решението на СРС е частично не правилно
в часта му по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ
Пред настоящия съд са представени нови писмени
доказателства и беше извършена констатация в о.с.з на 09.12.2019 г по
трудовата книжка на ищеца , според които ищецът е останал без работа за пълния
6-месечен срок по чл.225 ал.1 КТ . В частта , в което искът е отхвърлен частично
решението на СРС трябва да се отмени и искът да се уважи изцяло .
С оглед изхода на спора решението на
СРС трябва да се измени и в частта за разноските , като се присъдят разноски в
пълен размер на ищеца и се отмени присъждането на разноски в полза на ответника
. Ответникът дължи и допълнителна държавна такса в полза на СРС . Пред СГС
разноски се дължат от ответника в размер на 1300 лева , като адвокатското възнаграждение е намалено поради прекомерност
от претендираните 1550 лева .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №124714 от 27.05.2019 г по гр.дело
№10079/2019 г на СРС , 141 състав , в
частта , в която е
отхвърлен иска с правно правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ на В.И.М. *** да се
осъди Висшия съдебен съвет да му заплати разликата над 16 770,11 лева
до предявения размер от 23 301,60 лева обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконно уволнение със заповед №ВСС-15665 от 20.12.2018 г на главния секретар на ВСС за периода
15.05.2019 г – 02.07.2019 г , ведно със законната лихва от 18.02.2019 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която В.И.М. е
осъден да заплати на ВСС сумата от 14,02 лева разноски пред СРС , и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Висшия
съдебен съвет да заплати на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ на В.И.М. *** разликата
над 16 770,11 лева до предявения размер от 23 301,60 лева обезщетение
за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение със заповед
№ВСС-15665 от
20.12.2018 г на главния секретар на ВСС за периода
15.05.2019 г – 02.07.2019 г , ведно със законната лихва от 18.02.2019 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и допълнително сумата от 168,18
лева разноски пред СРС и сумата от 1300 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА Висшия
съдебен съвет да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СРС
допълнително сумата от 261,26 лева държавна такса .
ПОТВЪРЖДАВА решение №124714 от
27.05.2019 г по гр.дело
№10079/2019 г на СРС , 141 състав , в частта ,
в която по искове с
правно основание чл.344 ал.1 т.1,3 КТ е отменено уволнението на В.И.М. *** със заповед №ВСС-15665 от 20.12.2018 г на главния секретар на ВСС ; и ВСС е
осъден да заплати на М. сумата от 16 770,11 лева обезщетение за
оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за периода 02.01.2019 г –
14.05.2019 г ; ведно със законната лихва от 18.02.2019 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 1031,82 лева разноски пред СРС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 18.12.2019 г .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.