РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. С., 30.06.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2
състав в закрито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от
съдията търг. д. № 3897 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 622 и чл. 623 ГПК вр. Регламент 44/2001 г.
на ЕС вр. § 16 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по молба на „К.К.“ ООД,
със седалище и адрес на управление:***, с дан. номер ******, представлявано от изключителен
пълномощник – М.К., със съдебен адрес – гр. С., ул. „******“ № 15 – чрез адв. К.Ч.от
САК за допускане на изпълнение на съдебно решение с № 1084/2014 г., постановено
на 15.03.2014 г. по гр. д. № 2759/2012 г. по описа на Съда в гр. У., Р. И..
Съдът след като се запозна с представените писмени доказателства, намира
следното:
По делото е представено Съдебно
решение с № 1084/2014 г. от 15.03.2014 г., постановено по гр. д. № 2759/2012 г.
по описа на Съда в гр. У., Р. И., а така също и удостоверение по образец,
изготвено от посочения съд на 15.10.2014 г., съгласно чл. 54 и чл. 58 от Регламент
ЕО 44/2001 г. Цитираните книжа с процесуален характер са представени от
дружеството-молител в надлежен превод на български език.
Представени са и доказателства за
правосубектност на „К.К.“ ООД – в ликвидация – извлечение с актуални данни към
08.04.2016 г. от Регистъра воден при Камарата за търговия, промишленост,
занаяти и земеделие, гр. У.. От данните отразени в цитирания документ се
установява и обстоятелството, че лицето, което представлява чуждестранното
дружество-молител по настоящото производство е именно М.К., в качеството му на
ликвидатор.
Производствата по чл. 622 ГПК по
признаване на постановено в друга държава членка на ЕС съдебно решение и по чл.
623 ГПК за допускане на изпълнението на постановено в друга държава членка на
ЕС съдебно решение или друг акт, са уредени като две отделни, самостоятелни
производства, които се различават по обхвата и интензитета на проявление, по
правните си последици и по приложимите процесуални правила, уредени в
приложимото право на ЕС - Регламент № 44/2001 г. на Съвета. Безспорно молителят
– „К.К.“ ООД – в ликвидация като страна в съдебния процес, в рамките на който е
постановено процесното съдебно решение, чрез което ответника по същото се
осъжда да заплати определени парични суми, произтичащи обявяването за
недействително на плащане, извършено от дружеството-молител в полза на адресата
на задължението, е заинтересована страна да поиска допускане до изпълнение на постановеното от
съд в Р. И. съдебно решение.
Производството по чл. 623 ГПК вр. с
чл. 38 и сл. Регламент (ЕС) № 44/2001 е за
допускане на изпълнението в Република България на съдебно решение или друг акт,
постановено от съд на друга държава членка на ЕС. За да бъде признато за
изпълняемо на територията на страната, решението или съответния друг акт, то
същият следва да бъде придружен с удостоверение
(сертификат за изпълняемост) – чл. 623, ал. 2 и чл. 53 Регламент (ЕС) № 44/2001, който е
идентичен с този по чл. 622 ГПК за признаване на чуждестранното решение.
Проверката на съда е строго формална и ограничена до представените документи в превод
на български език.
С оглед изложеното съдът намира, че
са налице предпоставките на ГПК и Регламент № 44/2001 г. на Съвета, съответно
на Регламент № 1215/2012 г. на Съвета за допускане до изпълнение на процесното
съдебно решение, което обуславя основателност на молбата – същата е подадена от
заинтересована страна, а сезираният СГС е компетентният съд, доколкото насрещната
страна, по решението, чието допускане до изпълнение е предмет на настоящото
производство, е българско дружество. Ето защо отправеното искане за допускане
изпълнението на постановения от италиански съд съдебен акт следва да бъде
уважено.
Съдът намира, че изпълнението следва да се допусне така, както е
постановено в решението на чуждестранния съд, като в настоящото производство не подлежи на изчисляване законната лихва
върху сумата, каквото
допълнително искане е заявено от страна на молителя. Въпросът с изчислението на
конкретния размер на натрупаната законна лихва върху главното вземане, което е присъдено
с решението, чието допускане до изпълнение се позволява в настоящото
производство е от компетентността на съдебния изпълнител, които при
осъществяване на принудителното изпълнение на правата по решението ще следва да
осъществи посочената калкулация и да фиксира конкретен размер на лихвата, която
като законна последица от позитивния съдебен акт подлежи на събиране от
длъжника по главния дълг. В тази връзка интервенирането в присъдената с акта на
италиански съд законна лихва не може да се осъществява от българския съд, които
е натоварен единствено с процесуалното задължение да осъществи допускане до
изпълнение на представения му чуждестранен акт, но не й да внася
допълнения в неговия предмет чрез
присъждане на суми, които не фигурират в диспозитива му.
С оглед изхода от делото и заявеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на молителя „К.К.“ ООД, следва да се присъдят разноските за настоящото производство, като длъжникът
бъде осъден да му заплати сумата 50 лева за внесена държавна такса и сумата 3000 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение по повод
осъществено процесуално представителство в рамките на настоящото производство.
При тези мотиви и на основание чл.
623 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на съдебно решение с № 1084/2014 г., издадено от Съда в гр. У., Р. И. на
датата 15.03.2014 г. по гр. д. №
2759/2012 г., с което „К.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** и 2, е осъдено да заплати на „К.К.“ ООД, със седалище и адрес на
управление:***, с дан. номер ******, представлявано от изключителен пълномощник
– М.К., сумата от 20 625 евро – главница, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска, решението по който се изпълнява – 18.05.2012 г.,
до окончателното погасяване на вземането, както и направените разходи по
процедурата по издаване на решението от чуждестранния съд, които възлизат на 3 030
евро.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** и 2 да заплати на „К.К.“ ООД, със седалище и адрес на
управление:***, с дан. номер ******, разноски в настоящото производство в
размер на 3050 лева, от които 50 лева за внесена държавна
такса и 3000 лева за адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за
допускане на изпълнението, подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като на „К.2.“ ЕООД, връчването
да се извърши на адрес – гр. С., ул. „********“, 11, ап. 1 и 2, а на молителя „К.К.“
ООД на заявения му по делото съдебен адрес – гр. С., ул. „******“ № 15.
СЪДИЯ: