МОТИВИ към
Присъда № 75/29.08.2017 г. по НОХД № 122/2017 г. :
Подсъдимите Р.Р.Д. ***, И.К.И. *** и Х.Ю.Х. *** са предадени на съд със следните обвинения:
подсъдимият Р.Р.Д. с обвинение по чл. 235, ал. 6 във вр.
с ал. 1 от НК за това, че на 17.12.2016 г. в землището на с. ***, общ. О., на
територията, обслужвана от ТП ДГС-Омуртаг, в отдел 207, подотдел “Н“, имот
кадастрален № 501034, частна горска територия, собственост на В.Р.И. ***, от
горския фонд, без редовно писмено позволително извършил сеч на 4 бр. дървета от
вида “благун”, равняващи се на 4.11 плътни кубични метра дървесина на стойност 343.76
лв., като деянието представлява маловажен случай;
подсъдимият И.К.И.
*** с обвинение по чл. 235, ал. 6 във вр.
с ал. 1 от НК за това, че на 17.12.2016 г. в землището на с. ***, общ. О., на
територията, обслужвана от ТП ДГС-Омуртаг, в отдел 207, подотдел “Н“, имот
кадастрален № 501034, частна горска територия, собственост на В.Р.И. ***, от
горския фонд, без редовно писмено позволително извършил сеч на 4 бр. дървета от
вида „ благун”, равняващи се на 3.67 плътни кубични метра дървесина на стойност
306.96 лв., като деянието представлява маловажен случай;
подсъдимият Х.Ю.Х. *** с обвинение по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 17.12.2016
г. в землището на с. ***, общ. О., на територията, обслужвана от ТП ДГС-Омуртаг,
в отдел 207, подотдел “Н“, имот кадастрален № 501034, частна горска територия, собственост
на В.Р.И. ***, от горския фонд, без редовно писмено позволително извършил сеч
на 4 бр. дървета от вида „ благун”, равняващи се на 4.00 плътни кубични метра
дървесина на стойност 334.56 лв., като деянието представлява маловажен случай.
В стадия на съдебното производство подсъдимите
признават изцяло фактите по обвинителния акт, съгласни са да не се събират нови
доказателства, а да се ползват вече събраните на досъдебното производство, и по
искане на всеки от тях делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от
НПК – “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”.
Представителят на Районна прокуратура - град Омуртаг
поддържа като установена описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
Съдът като прецени изявленията на подсъдимите, направени
във фазата на предварителното изслушване на страните, както и подкрепянето на техните
самопризнания от събраните в досъдебното производство доказателства, на осн. чл.
373, ал. 3 НПК прие за установена следната фактическа обстановка:
Тримата подсъдими изкарвали прехраната си като
дървосекачи и в края на 2016 г. те били наети като такива от лицето В.Р.И. ***,
като задачата им била да извършат сеч на гора в землището на с. ***, общ. О.. В
това землище имало гори – собственост на различни физически лица. В имоти с
кадастрален № 501034 и кадастрален № 501035, частен горски фонд, гората била
собственост на свид. В.И.. Имотите били част от горския фонд и попадали в отдел
207, подотдел “Н“, обслужван от ТП “ДГС Омуртаг” гр. Омуртаг. Свид. И. проявил
желание да извърши полагащата се сеч на дървета в тези имоти през 2016 г. и за
целта ангажирал лесовъд на частна практика - свид. С.С., който извършил
маркиране на подлежащите на сеч дървета в имоти кад. № 501034 и № 501035. След
това свид. С.С. издал позволително за сеч
за имот кад. № 501034. За извършване на сечта в имота били наети като секачи
тримата подсъдими. Свид. И. плащал на подсъдимите за отсечен кубик дървесина - т.
е. всеки от подсъдимите получавал възнаграждение съобразно кубиците лично отсечена
дървесина през деня. След приключване на сечта в имот с кад. № 501034 сечището
било освидетелствано от свид. С. и нарушения на сечта не били установени. След
това свид. С. издал разрешително за сеч за съседния имот с кад. № 501035.
Отново собственикът на гората свид. В.И. наел като секачи подсъдимите Р.Д., И.И.
и Х.Х.. Сечта се провеждала с моторни триони и на подсъдимите се заплащало на
отсечен кубик дърва. На 17.12.2017 г. подсъдимите Р.Д., И.И. и Х.Х. извършвали
сеч в имот с кад. № 501035 съобразно издаденото разрешително, отдалечени един
от друг на сектори. За да може да се натовари отсечената дървесина на
извозващата техника през светлата част на деня, всеки от подсъдимите
самостоятелно за себе си и с цел да отсече повече кубици дървесина, навлязъл в
съседния имот с кад. № 501034 и отсякъл немаркирани за сеч дървета от дървесен
вид “благун”. Дървата били натоварени и извозени с камион. Между двата имота
имало ясно поставени граници и в имот с кад. № 501034 сечта е била изведена и
приключена с протокол за освидетелстване на насаждението от свид. С.. На същия
ден /17.12.2016 г. / в землището на с. ***, общ. О., в отдел 207, подотдел “Н“ била
извършена проверка от горските стражари М.И.Е. и П.В.П.. При извършената
проверка на място било установено, че в имот с кад. № 501035 има секачи -
подсъдимите Р.Д., И.И. и Х.Х.. В имот с кад. № 501034, свид. Е. и свид. П.
констатирали прясно отсечени пънове, немаркирани с контролна горска марка за сеч.
След разговор със собственика на имота - свид. И., и разговор с лицензирания
лесовъд- свид. С., се установило, че гората е на свид. И. и има издадено
позволително за сеч за имот с кад. № 501035, докато за имот с кад. № 501034
сечта е приключила и сечището е освидетелствано. По този начин проверката на свид.
Е. и свид. П. установила, че в имот с кад. № 501034 е извършена сеч на
немаркирани за сеч дървета без издадено позволително за сеч за този имот. Всеки
от подсъдимите Р.Д., И.И. и Х.Х. посочил на горските стражари - свид. Е. и свид.
П. кои дървета е отсякъл. За направените констатации горските стражари
съставили констативни протоколи където описали броя, вида на дърветата и
диаметъра на пъновете, а именно: подс. Р.Д. отсякъл с моторен трион, четири
броя дървета от дървесен вид “благун” с диаметър на пъновете: 40см., 42см., Збсм.
и 40см., съобразно сортиментна ведомост за изчисляване на обема и категориите
на маркираната дървесина в плътни кубически метра при ТП, ДГС Омуртаг”
количеството на отсечената дървесина се равнявала на 4.11 плътни кубични метра
дърва за огрев; подс. И.И. отсякъл с моторен трион, четири броя дървета от
дървесен вид “благун” с диаметър на пъновете: 34см., 46см., 40см. и 34см., съобразно
сортиментна ведомост за изчисляване на обема и категориите на маркираната
дървесина в плътни кубически метра при ТП, ДГС Омуртаг” количеството на
отсечената дървесина се равнява на 3.67 плътни кубични метра дърва за огрев;
подс. Х.Х. отсякъл с моторен трион, четири броя дървета от дървесен вид “благун”
с диаметър на пъновете: 44см., 44см., 54см. и 34см., съобразно сортиментна
ведомост за изчисляване на обема и категориите на маркираната дървесина в
плътни кубически метра при ТП “ДГС Омуртаг” количеството на отсечената
дървесина се равнява на 4.00 плътни кубични метра дърва за огрев.
Според заключението на вещото лице по постановената съдебна
оценителна експертиза пазарната стойност на отсечената дървесина от всеки от подсъдимите
е както следва: подс. Р.Д. е извършил сеч на дървесина на стойност 343.76 лв.; подс.
И.И. е извършил сеч на дървесина на стойност 306.96 лв., а подс. Х.Х. е
извършил сеч на дървесина на стойност 334.56 лв.
Съдът
прие за установена описаната от прокурора и призната от подсъдимите фактическа
обстановка изцяло в рамките на изложеното в обвинителния акт доколкото
правилата на глава 27 НПК задължават съда да стори това при разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие при хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. От изложената фактическа обстановка се установява, че с действията си
всеки от подсъдимите от обективна страна е отсякъл съответното количество
дървета от имот № 501034-частна горска територия, без да е налице издадено за
този период позволително за сеч в този имот, като от субективна страна формата на вината е пряк
умисъл. Приетата фактическа обстановка води
до квалифициране на деянията по привилегирования състав на чл. 235, ал. 6 НК. Всеки
от подсъдимите е отсякъл от имота, за който не е било издадено към този период
позволително за сеч, по четири дървета. Към момента на извършване на деянията размерът
на минималната работна заплата, определена за България, е 420 лева, а това
означава, че стойността на предмета на всяко от престъпленията е под този
размер на МРЗ. Данните по делото показват, че тримата подсъдими са с чисто
съдебно минало, а подс. И. не е наказван и по административнонаказателен ред за
извършени нарушения по ЗГ, докато срещу подс. Д. през 2012 г. било издадено
наказателно постановление за сеч на немаркирани дървета, а срещу подс. Х. през 2014
г. също било издадено наказателно постановление за сеч на немаркирани дървета. Посочените
данни показват, че за подс. Д. няма данни за извършени нарушения по ЗГ през
последните четири години, а същото се отнася и за подс. Х. за последните две
години. Изброените обстоятелства определят извършените престъпления като такива,
предизвикали незначителни вредни последици с оглед размера им, и които предвид
отчетените смекчаващи обстоятелства представляват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Ето
защо съдът определи извършените от тримата подсъдими престъпления като маловажни
случаи по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, което съвпада с квалификацията, приета от
прокурора в обвинителния акт.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимия наказание съдът съобрази изискването на чл. 373, ал. 2 от НПК, а
именно: при постановяване на осъдителната си присъда да определи наказанието
при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 235, ал. 6 НК са
предвидени три алтернативно дадени наказания: лишаване от свобода до една година,
пробация, или глоба от сто до триста лева. За да прецени кое от трите наказания
би довело до постигане на специалната превенция спрямо всеки от подсъдимите без
да доведе до излишна наказателна репресия върху същите, съдът съобрази факта, че
тримата не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а НК, а процесуалното им поведение на досъдебната фаза показва
проявено съдействие на разследването. В с. з. същите изразяват съжаление за
извършеното от тях. При тези данни единствено факта, че причинените с
престъпленията щети, въпреки минималната стойност на същите, са пречка за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК спрямо подсъдимите. Ето защо съдът
намира, че налагането на наказание лишаване от свобода спрямо подсъдимите би
било несъразмерно тежко като вид с оглед конкретиката на фактическата обстановка.
В с. з. подсъдимите изразяват готовност да работят и заплатят щетите по
настоящото дело. Ето защо съдът счете, че с оглед постигане целите на
специалната превенция на всеки от подсъдимите следва да бъде наложено наказание
глоба, спрямо което разпоредбите на чл. 58а ал. 1-4 НК не се прилагат съгласно чл.
58а ал. 5 НК. При определяне размера на наложените глоби съдът взе предвид
декларираното на досъдебното производство от подсъдимите тяхно материално
състояние, което показва, че нямат доходи и имущество, поради което им наложи
глоби в минималния предвиден от НК размер – 100 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 7 НК при
извършено престъпление по чл. 235 НК предметът на престъплението се отнема в
полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата
равностойност. Тъй като от данните по делото следва, че отсечените дървета не
са намерени от проверяващите горски стражари на място и съответно не са иззети
по делото, то приложима в случая е втората хипотеза на цитираната законова
разпоредба. Ето защо съдът осъди на основание чл. 235, ал. 7 от НК подсъдимите
както следва: подсъдимия Р.Р.Д. да заплати в полза на държавата сумата в размер
на 343.76/триста четиридесет и три лева и седемдесет и шест ст. /лева, представляваща
стойността на 4 броя дървета от вида “благун”, равняващи се на 4.11 плътни
кубични метра дървесина.; подсъдимия И.К.И. да заплати в полза на държавата
сумата в размер на 306.96/триста и шест лева и деветдесет и шест ст. / лева, представляваща
стойността на 4 броя дървета от вида “благун”, равняващи се на 3.67 плътни
кубични метра дървесина; подсъдимия Х.Ю.Х. *** да заплати в полза на държавата сумата в размер на 334.56/триста
тридесет и четири лева и петдесет и шест ст. / лева, представляваща стойността
на 4 броя дървета от вида “благун”, равняващи се на 4.00 плътни кубични метра
дървесина.
В хода на проведеното досъдебно производство са
направени бюджетни разходи в размер на 42.32 лева, представляваща разноски за
съдебно-оценителна експертиза, поради което и съдът на основание чл. 189, ал. 3
изр. посл. НПК разпредели същите по равно между тримата подсъдими и осъди всеки
един от тях да заплати по сметка на ОД на МВР Т. сумата в размер на 14.11 лева.
С така наложените наказания съдът счита, че ще бъдат
изпълнени специалната и генералната превенции по чл. 36 от НК.
Поради тези съображения и в този смисъл съдът
постанови и настоящата си присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА