МОТИВИ към присъда № 83/04.09.2019г. по НОХД № 1359/2019г. по описа на Окръжен
съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.Т.В., за
това, че на 04.06.2018г. в с.Старосел, общ.Калояново, обл.Пловдив,
на кръстовище между ул.’’Г. ***, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с регистрационен № ****е нарушил
правилата за движение, а именно:
- Чл.21, ал.1 ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение като водач на пътно превозно средство е превишил
разрешената скорост на движение в населено място от 50км./ч. като се е движил в
населеното място с 95.17 км./ч. и е превишил разрешената скорост за движение за
пътно превозно средство от категория „В“ в населено
място с 45.17 км./ч.“;
- Чл.193 ППЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, и към престарелите хора.”,
като
по непредпазливост е причинил смъртта на управляващия инвалидна количка,
задвижвана от електрически двигател Г. Т. М. с ЕГН ********** - престъпление по
чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК.
По делото няма приети за съвместно разглеждане
граждански искове, пострадалите бяха конституирани единствено в процесуалното
качество на частни обвинители.
Делото бе разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите
по обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението,
така както е повдигнато, счита, че от доказателствата по делото се установява
фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия, и
предвид обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да
се наложи наказание Лишаване от свобода около минимума, предвид наличието
предимно на смекчаващи отговорността обстоятелства, като на основание чл.58а,
ал.1 от НК, размерът му се намали с една трета, а изпълнението се отложи с подходящ
изпитателен срок. Претендира се и налагане на наказание Лишаване от право да се
управлява МПС за максимално възможния срок. Прокурора взе отношение и относно
разпореждането с веществените доказателства, както и по направените разноски.
Повереникът на частния обвинител Т. М – адв.Г.Г., е на мнение, че фактите по делото се явяват установени
правилно, присъедини се към исканията на прокурора по въпросите за вината, като
настоява за максимално възможните в процедурата наказания Лишаване от свобода и
Лишаване от права, претендира и заплащане на направени в производството
разноски от частния обвинител Т. М .
Частният
обвинител Т. М лично, подкрепи казаното от адв.Г..
Повереникът на частния обвинител М. М – адв.Н.П.,
счита фактите по делото за безспорно установени, предлага, при определяне на наказанието
да се приложи закона в неговата най-висока строгост, настоява и за заплащане на
сумите, направени като разход за повереник от
доверителят й.
Частният
обвинител М. М лично, подкрепи казаното от адв.П..
Защитата
на подсъдимия, в лицето на адв.Г.С., не оспорва
фактите по делото, но според него, следва да се обърне внимание и на
обстоятелството, че пострадалият всъщност е отнел предимството на направо
движещият се подсъдим, завивайки наляво пред него, което предполага процент съпричиняване и не налага прилагане на закона в неговата
най-висока строгост. Напротив, предвид този факт, и с оглед наличните само
смекчаващи отговорността обстоятелства, защитата счита, че следва да се наложат
наказания в минимален размер, като изпълнението на Лишаването от свобода се
отложи с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият
Д.В. лично, изказва съжаление за случилото се, моли за снизхождение и
възможност да работи, за да изплати дължимото към пострадалите.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК
всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
Д.Т.В. е роден на ***г***, обл.П., българин,
български гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, с ЕГН
**********. Подс.В. е правоспособен водач на МПС.
Подс.Д.В. призна фактите, отразени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, които са следните:
Подсъдимият Д.В. бил пенсионер и живеел в с.С., обл.П.
Подсъдимият притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Подс.В. ползвал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф” с рег.№ *****, който бил собственост на св. З. И. . Св.И. бил
упълномощил подс.В. с различни права, свързани с
автомобила, сред които - да управлява автомобила му и да се разпорежда с него.
Пострадалият - Г. М живеел в с.С.
заедно с двамата си сина - свидетелите Т. М и М. М . Съпругата, родителите,
брата и сестрата на пострадалия били починали. Г. М имал заболяване на тазобедрените стави и му
предстояла операция за смяна на ставите, той се придвижвал трудно сам, поради
което ползвал инвалидна количка, задвижвана от електрически двигател.
Максималната скорост, с която можела да се движи количката била 15км./ч.
На 04.06.2018г. около 9.30 часа, Г. М
и св.К. Ц. , който също бил инвалид и се придвижвал с електрическа инвалидна
количка, тръгнали към денонощния център за стари хора в с.Старосел, за да
празнуват, заедно с деца, отложило се тържество по случай Първи юни. Двамата се
движели по пътното платно, в дясната част на пътя по централната улица на
с.Старосел - ул.“Г. Димитров“. Времето било слънчево, пътната настилка била
суха.
Ул.“Г. Димитров“ била ориентирана в посоките изток - запад. Пострадалият и
св.Ц. се движели с електрическите инвалидни колички от запад на изток, в южната
пътна лента за движение. Разстоянието между двамата било около 20 метра като М се
движел пред св.Ц. . По това време св.С. Л. бил на тротоара и си взимал кафе от
кафе-автомат.
В посока от изток на запад, в северната лента за движение се движел лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ *****, управляван от подс.Д.В..***
**“ се пресичало с ул.“***“ като подс.В. и
пострадалият се намирали преди кръстовището, в противоположните му части на ул ***. Района се намирал в границите на населеното място.
Подсъдимият управлявал автомобила със скорост 95.17 км./ч. Преди кръстовището
той възприел движението на двете инвалидни колички, след което видял, че
количките спират. Въпреки наличието на инвалиди на пътя подс.В.
не намалил скоростта. Когато пострадалият достигнал до кръстовището с ул.“***“,
той предприел завой наляво - от ул.“ ***. Подс.В.
видял, че М навлиза в кръстовището и веднага задействал спирачната система, но
поради високата скорост, с която се движел, не можал да установи автомобила на
място. За да избегне удара, подсъдимият отклонил автомобила надясно, но въпреки
това такъв последвал. Ударът между лекият автомобил „Фолксваген Голф“ и
инвалидната количка, в която се намирал пострадалия М настъпил в кръстовището,
в северната пътна лента на разстояние 3.00 - 3.50 метра северно от ориентира -
пътен знак В-24, разположен на кръстовището, и по широчина на около 6.80 - 7.50
метра западно от ориентира. След удара, лекият автомобил продължил движението
си, след което се застъргал в оградата и спрял до нея. От началото на
задействане на спирачната система до мястото на удара е изминал път около 56.17
метра. От удара инвалидната количка на пострадалия политнала във въздуха на
височина около 2.5 метра като пострадалият паднал на пътното платно.
От удара на пострадалия било причинено кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки базално и челно - слепоочно, кръв в мозъчните
стомахчета, счупване на седми шиен прешлен с
размачкване на гръбначния мозък, кръв в гръдната кухина, частично разкъсване на
хилусите на белите дробове, кръвонасядане
в средостението, счупване на ребра и на гръдна кост с
кръвонасядане на меките тъкани, счупване на първия поясен прешлен, кръвонасядане на
капсулите на двата бъбрека, счупване на двете подбедрици
с масивно кръвонасядане на меките тъкани, кръвонасядания по меките мозъчни покривки, кръвонасядания и охлузвания по главата и тялото.
На мястото веднага пристигнал св.С. Л. . Той познавал от преди пострадалия М
. Пострадалият лежал на асфалта и бил в съзнание, тъй като казал на св.Л. „Какво
направи тоя! Той ме утрепа!“. Двата му крака били счупени и били заели неестествено
положение. На мястото излезли и други съселяни на пострадалия, които живеели
наблизо и чули шума от удара с автомобила. Св.Д. Т. отишъл при пострадалия и
подпрял гърба му на коляното си, а друга съседка - св.М. Г. донесла възглавница,
за да се облегне. Св.Л. и св.Г. се обадили на спешен номер 112. През цялото
време подс.В. стоял до автомобила си.
Св.Л. се изправил и паркирал автомобила си напречно на пътното платно, за
да попречи на други автомобили да минават от там. На мястото дошла линейка на
Спешна помощ и отвела М в УМБАЛ „Св.Г.“ В 13.43 часа пострадалият М починал в
лечебното заведение.
На мястото на произшествието пристигнали служители на РУ - Хисаря.
Полицейските служители изпробвали подс.В. за употреба
на алкохол, но пробата била отрицателна.
Прокурора
е възприел заключенията на изготвените в досъдебното производство експертизи,
които е пресъздал в обстоятелствената част на обвинителния акт, както следва:
Съгласно заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, причината
за смъртта на Г. М се дължи на черепномозъчна и шийна травма с
обширен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки базално
и размачкване на гръбначия мозък в областта на седми
шиен прешлен с възходяща парализа на жизнено важни за живота центрове. В
генезата на смъртта участвала и гръдната травма, изразяваща се в частично
разкъсване на хилусите на белите дробове, наличие на
кръв в гръдната кухина и счупени ребра двустранно. Всички тези травматични увреждания
било възможно да се получат при ПТП, както и от последвалите травматични
увреждания при последващото падане, след удара от МПС
на пострадалия върху пътното платно. Травматичните увреждания се намирали в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
От заключението на автотехническата експертиза е
видно, че причина за настъпване на произшествието е пресичането на траекториите
на инвалидната количка, управлявана от пострадалия и тази на автомобила на
подсъдимия. В случай, че скоростта на автомобила е била по-малка от 74.63 км./ч.,
водачът би имал възможност да предотврати сблъсъка. В този смисъл изборът на
скорост от 95.17км./ч. от страна на подс.Д.В., с
която се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието, е именно причината
за причиняването на пътно-транспортното произшествие, тъй като той не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати сблъсъка.
Тъй като пътно-транспортното произшествие е било в рамките на населеното място,
максималната разрешена скорост е била 50 км./ч., т.е. подсъдимият е управлявал
автомобила с 45.17 км./ч. над допустимата скорост.
Така
изложените факти, подс.Д.В. призна и се съгласи за
тях да не се събират други доказателства.
Описаната
фактическа обстановка, се установява безспорно от събраните по делото
доказателства. Тя се установява, на първо място от признанието, направено от подс.В. по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от
показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, които
съдът преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в
съответствие с останалия събран доказателствен
материал, както и от заключенията по изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи, от писмените доказателства - прочетени на основание
чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения
материал по делото, от веществените доказателства, като събраните доказателства
в хода на досъдебното производство, подкрепят признанието на фактите, направено
от подсъдимия.
Анализ на доказателствата:
От
показанията на св.К. Ц. се установява,
че на инкриминираната дата той и Г. М се
придвижвали с инвалидните си колички по УЛ. ** в с.Старосел, в посока от
центъра на населеното място към изхода за с.Паничери, като св.Ц. бил на около
20 метра след М . Движили се в дясната част на пътното платно, и на
кръстовището към площада на населеното място следвало да завият наляво.
Приближавайки това кръстовище, св.Ц. забелязал, че Г. М вече предприема маневрата наляво и точно в
този момент е връхлетян от идващ в срещуположната на тяхната посока на движение
лек автомобил. Подсъдимият – шофирал този автомобил не отрича, че е пътувал в
тази посока и е възприел отдалече двете инвалидни колички, но не предполагал,
че някоя от тях ще предприеме маневра по завиване, не отрича и това, че е
шофирал бързо, както се установява от АТЕ – със скорост почти от 100 км./ч. Св.Т.
е възприел само шума от удара, след което незабавно се отправил към мястото и
дава показания за обстоятелствата около състоянието на пострадалия след удара.
За момента след удара, показания дават и св.Л. и св.Г. , също чули шума и
отишли на мястото на инцидента. Синовете на Г. М дават информация за състоянието на баща им
приживе.
Както
бе посочено по-горе, свидетелските показания се възприемат изцяло от съда, тъй
като се явяват достоверни.
Причините
за смъртта на Г. М са изяснени в СМЕ на
труп, изготвена от вещото лице Х. , от чието заключение става ясно, че
травматичните увреждания и настъпилите усложнения, довели до настъпване на
смъртта на Г. М са в причинно-следствена
връзка с претърпяното от него ПТП на 04.06.2018г.
Заключението
по АТЕ, на вещите лица А. , П. и С. , дава насоки за механизма на ПТП и
причините довели до настъпването му. Изяснено е, че ударът е настъпил в
кръстовището между улиците „***“ и „***“ в с.Старосел, в северната пътна лента
/тази по която се е движел подсъдимият/, в момент когато пострадалият е
предприел завой наляво, а подсъдимият виждайки това е реагирал със задействане
на спирачната система на автомобила си, но въпреки това удар настъпва, поради
високата скорост на движение на автомобила. Основните причини за настъпване на
ПТП според вещите лица са – предприетото отклонение на траекторията на
инвалидната количка, с което тя е пресекла траекторията на приближаващият се
автомобил на разстояние по-малко от опасната му зона за спиране; - изборът на
водача да управлява автомобила със скорост 95,17 км./ч., с която сам се е
поставил в невъзможност да предотврати произшествието. Вещите лица заключават,
че водачът на лекия автомобил е могъл да избегне ПТП чрез спиране, в случай че
се е движил със скорост равна или по-ниска от 74,63 км./ч.
Съдът
възприема и ползва експертните заключения, тъй като намира същите за достатъчно
добре обосновани и даващи пълен отговор на поставените въпроси.
От
приобщените записи от Национален телефон 112, става ясно, кой и кога е съобщил
за катастрофата – св.Г. и св.Л.
Анализирайки
доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установени,
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати и от
самия подсъдим. Относно механизма и причините за настъпване на ПТП, съдът
изцяло ползва заключението на АТЕ и показанията на свидетеля Ц. , а относно
причините за смъртта на Г. М –
заключението на СМЕ.
От правна страна:
Подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1,
б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на
04.06.2018г. в с.Старосел, общ.Калояново, обл.Пловдив,
на кръстовище между ул.’’***, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с регистрационен № ****е нарушил
правилата за движение, а именно:
- Чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение като водач на пътно превозно средство категория „В“ е
превишил разрешената скорост на движение в населено място от 50км./ч., като се е
движил с 95.17 км./ч.“ и
- Чл.193 от ППЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, и към престарелите хора”, като по непредпазливост
е причинил смъртта на управляващия инвалидна количка, задвижвана от
електрически двигател Г. Т. М. ЕГН **********.
По
тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата, подс.Д.В., управлявайки моторно превозно средство, е
допуснал нарушение на посочените по-горе правила за движение, тъй като,
движейки се в населено място не е спазил ограничението за максимално допустима
скорост от 50 км./ч. за категорията превозно средство което е управлявал, а е
превишил същата почти двойно, шофирайки с 95.17 км./ч., като освен това е
възприел идващите срещу него инвалидни колички, което е следвало да ангажира по-специално
вниманието му.
Причината
за настъпване на ПТП от една страна е маневрата по завой наляво от пострадалия
– инвалид, придвижващ се с инвалидна количка, а от друга – изключително
високата скорост с която се е движил подсъдимият, като в пряка причинно
следствена връзка с това е настъпил и съставомерния
резултат – смъртта на Г. М .
Така,
повдигнатото пред съда обвинение спрямо подсъдимия се явява обосновано и
доказано.
Деянието
е извършено от подсъдимият при форма на вината - непредпазливост, от вида
небрежност, тъй като той не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици от същото, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По наказанието:
Като
взе предвид степента на обществената опасност на деянието – висока, с оглед
обществените отношения, които засяга, и степента на обществената опасност на
дееца – не висока, предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства -
добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, признанието на вина,
както и изказаното съжаление за станалото – съдът прие същото за искрено, тъй
като от поведението на подсъдимия в съдебна зала стана ясно, че той преживява
тежко случилото се, обстоятелството, че една от двете причини за ПТП всъщност е
поведението на самия пострадал, предприел маневра, с която пресича траекторията
на идващия срещу него лек автомобил, като отчете и отегчаващото вината
обстоятелство – изключително сериозното превишаване на максимално допустимата
скорост за движение в населено място – почти двойно, съдът прецени, че
наказанието спрямо него следва да се определи съобразно чл.54 от НК при превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства, около, но над неговия абсолютен
минимум. Предвиденото в закона наказание за извършеното от подсъдимия деяние е
Лишаване от свобода от 2 до 6 години, като съобразявайки изложеното по-горе,
относно обществената опасност на деянието и дееца, както и обвързан от
разпоредбите, уреждащи начина на определяне на наказанието Лишаване от свобода
при проведено съкратено съдебно следствие, а именно чл.373, ал.2 от НПК – за прилагане
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, указващ намаляване с една трета на
определеното по правилата на чл.54 от НК такова наказание, съдът счете, че
следва да бъде определено наказание Лишаване от свобода в размер на 3 години,
което следва да се намали с една трета съобразно чл.58а, ал.1 от НК, или
крайният размер наказание Лишаване от свобода, което съдът наложи на подсъдимия
е 2 години. Предвид обстоятелството, че подсъдимият е правоспособен водач на
МПС, съдът наложи и предвиденото в разпоредбата на чл.343г от НК наказание
Лишаване от право да се управлява МПС за срок от 5 години. Тук освен
разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, съдът съобрази и обстоятелството, че
подсъдимият си е позволил да шофира в населено място с над 95 км./ч., при което
за постигане целите на наказанието е необходим един по-дълъг срок на лишаване
от съответното право, през който наказаното лице да има възможност да
преосмисли поведението си като водач на МПС, да набележи мерки за справяне с
проблема, свързан с допуснатото нарушение, и в случай, че реши да продължи да
изпълнява функциите на водач на МПС и за в бъдеще, да предприеме действия по
недопускане на прояви, свързани с нарушения на пътя. Предвид това, съдът стигна
до извод, че това съпътстващо наказание следва да се отмери за по-дълъг срок от
наказанието Лишаване от свобода, както и че този срок следва да е 5 години, за
да се постигне с него търсения поправителен, възпитателен, а и предупредителен
ефект.
Съдът
не намери основания за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като макар и
много, смекчаващите отговорността обстоятелства не могат да бъдат преценени
като многобройни по смисъла на посочената разпоредба, предвид обстоятелството,
че най-лекото предвидено в закона наказание – 3 години Лишаване от свобода, не
се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия, напротив именно то,
според съдебния състав, се явява
най-адекватно по размер за конкретната проява и затова бе избрано за налагане.
В
случая са налице условията за прилагане института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 от НК, поради което и съдът отложи изпълнението на наложеното,
редуцирано до 2 години наказание Лишаване от свобода за срок от 5 години,
считано от влизане на присъдата в законна сила, тъй като счете, че по този
начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието, и не е необходимо
подсъдимият да изтърпява реално наказанието си. В този смисъл, съдът съобрази
всички изложени по-горе данни за личността на подсъдимия, като стигна до извод,
че с оглед характеристиките на личността му, в конкретния случай, условното
осъждане ще изиграе целената с него поправително-възпитателна роля. От
основното наказание беше приспаднато 24 часовото задържане от досъдебното
производство.
Причините
за извършване на престъплението се коренят в неспазване на правилата за
движение по пътищата.
Съдът
се разпореди относно веществените доказателства, като реши, след влизане на
присъдата в законна сила, диска да остане по делото, лекият автомобил да се
върне на собственикът му, а инвалидната количка да се върне на частните
обвинители.
С
оглед осъдителната присъда, съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски, в размер на 1470,76 лева, които той следва да заплати в полза на
органа, който ги е направил – ОД на МВР Пловдив.
Подсъдимият
беше осъден да заплати и разноските направени от частните обвинители за повереници, както следва – на Т. М – 1300 лева, а на М. М –
1600 лева.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: