ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 104
гр. Пловдив , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина В. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300500990 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев”
№ 52-54, подадена чрез юрк. М.Н., против Разпореждане от 23.02.2021 г.,
инкорпорирано в заповед № 1935/23.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело №
1131/ 2021 г. по описа на РС – Пловдив, XIV гр. с., в частта, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу П. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Л.В.“ № ., ет. ., за сумата от 913,89 лева,
представляващо обезщетение за забава за периода 25.05.2019 г. - 07.01.2021 г.
върху просрочена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 18.12.2017 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и П. С. П.,
и за разноските над уважените размери до претендираните със заявлението.
По изложените в жалбата съображения за неправилност на атакуваното
разпореждане се иска същото да се отмени в обжалваната му част и да се
издаде заповед за изпълнение за претендираните суми. Акцентира се върху
характера на вземането за лихва, в частност на „лихвата за просрочие“,
уговорена в договора.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и
взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законен
срок от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран със заявление от „Ти Би Ай Банк” ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу П. С. П. за
суми, дължими по договор за потребителски кредит. За да отхвърли
заявлението в обжалваната му част, и с оглед на постъпила уточняваща молба
от заявителя, районният съд е приел, че обезщетението за забава се дължи въз
основа на уговорена в договора за кредит клауза, за която имало обоснована
вероятност да е неравноправна на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като
предвиждала заплащане на по-високо обезщетение за забава от нормативно
установеното и така реално се заобикаляла забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Видно от данните по делото претендираните от заявителя вземания
произтичат от договор за потребителски кредит с банка. Следователно
длъжникът – физическо лице, се явява потребител по смисъла на ЗЗП и се
ползва от потребителската закрила. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3
от ГПК вменяват задължение на заповедния съд да следи дали искането,
основано на потребителски договор, е в противоречие със закона или добрите
нрави или пък се основава на неравноправна клауза, респ. е налице
обоснована вероятност за това. В този смисъл съдът е процедирал правилно,
извършвайки проверка за наличието на неравноправни и недействителни
клаузи.
По същество, въззивната инстанция намира за правилна преценката на
заповедния съд за отхвърляне на искането. С депозираното заявление се
претендира обезщетение за забава не на основание чл. 86 ЗЗД, а въз основа на
чл. 9.4 и чл. 15.1 от процесния договор, съгласно който при забава
потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху
просрочената сума – анюитетната вноска, състоящата се от главница и
договорна лихва. Последното е видно както от уточняващата молба до
заповедния съд, така и от изложеното в настоящата частна жалба.
Уговореното по този начин обезщетение има неустоечен характер –
мораторна неустойка, като влиза в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК и
заобикаля забраната за анатоцизъм (допустим само между търговци), защото
се начислява лихва за забава върху възнаградителна лихва, в резултат на
което длъжникът плаща обезщетение за своята забава, по-голямо от законната
лихва върху главницата. Освен това уговорената „лихва за просрочие“, видно
от уточняващата молба, е начислявана извън погасителния план и е в размер
на 40,11 %, представляващ сбора от договорната (30,11 %) и законната (10 %)
лихви. В тази насока действително има обоснована вероятност клаузите по
чл. 9.4 и чл. 15.1 от договор за потребителски кредит № **********
/18.12.2017 г. да са неравноправни на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Посочената разпоредба забранява клаузи в потребителски договор да
задължават потребителя, при неизпълнение на неговите задължения, да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая се
задължава длъжникът при забавено изпълнение от негова страна да плати
обезщетение значително по-голямо от законоустановеното в чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
Следователно заповедния съд правилно е постановил своя акт, съобразно
изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като законна последица от
отхвърлянето на заявлението в разглежданата част, законосъобразен се явява
и актът на заповедния съд относно разноските за частта, за която е било
отхвърлено искането.
С оглед на гореизложеното частната жалба се намира за неоснователна, а
разпореждането, като правилно, ще се потвърди в обжалваната му част.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС,
ОСГТК определението на въззивния съд в заповедното производство не
подлежи на обжалване.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 23.02.2021 г., инкорпорирано в
заповед № 1935/23.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1131/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. с., в ЧАСТТА, с която е отхвърлено
заявлението на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу П. С.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Л. В.“ № ., ет. .., за сумата от 913,89
лева, представляващо обезщетение за забава за периода 25.05.2019 г. -
07.01.2021 г. върху просрочена главница по договор за потребителски кредит
№ ********** от 18.12.2017 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и П. С.
П., и за разноските над уважените размери до претендираните със
заявлението.
Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3