О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ-2285
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия
в
закрито заседание на двадесет и пети ноември
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1416 по описа
за
2019 година.
Производството по делото е
образувано по повод депозирана жалба от Е.Т.П., ЕГН ********** и Г.П., ЕГН **********
– двамата чрез процесуалния им представител – адвокат Димитрина Ройдева от гр.
Бургас, ул. „Александровска“ 45, ет. 2 против действията на Частен съдебен изпълнител
Трифон Димитров с рег. № 801 по описа на Камарата на ЧСИ, изразяващи се в отказ
да присъедини жалбоподателите по изпълнително дело № 20148010400191/2014г.,
изразен в Постановление № 4101 от 14.08.2019г., в качеството му на взискател на
основание депозирана молба за присъединяване в изпълнителното производство в
качеството им на кредитори с вх. № 1529/30.06.2015г. В жалбата се посочва, че жалбоподателите
са сключили Договор за установяване на вземанията и за учредяване на особен
залог върху търговско предприятие на дата – 11.11.2014г. с нотариална заверка
на подписите, по силата на който „ЕП Комерс“ ООД в качеството си на заложен
длъжник е учредил особен залог върху търговското предприятие на дружеството в
полза на заложните кредитори – Е.Т.П. и Г.П.. В жалбата се сочи, че договорът е
вписан в търговския регистър, а обезпеченото вземане е в размер на 1 400 000
лева. С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното постановление и да
бъде обявено настъпилото по право присъединяване на заложните кредитори в
качеството им на взискатели по изпълнителното дело.
Ответната страна по жалбата –
„Трансвагон“ АД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмено становище, в
което посочва, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Посочва се, че не е спорен факта, че взискателят „Трансвагон“ АД е
вписал възбрани върху недвижимите имоти още преди заложните кредитори да са
вписали особен залог върху търговското предприятие на собственото си дружество
и договорът за установяване на вземания и учредяване на особен залог върху
търговското предприятие е относително недействителен по отношение на взискателя
„Трансвагон“ АД и по тази причина не може да му се противопостави. С отговора
се посочва и обстоятелството, че „Трансвагон“ АД е предявило иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на Договора за учредяване на особен залог
върху търговското предприятие за относително недействителен. Не се отправят
искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.
По делото са представени
Мотиви от страна на ЧСИ, в които единствено е посочено, че жалбата е
недопустима.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Изпълнителното производство е
образувано въз основа на депозирана Молба от „Трансвагон“ АД със седалище гр.
Бургас против „ЕП Комерс“ ООД със седалище гр. Бургас, представлявано от Г.П. и
Е.П. с представен Изпълнителен лист, издаден от Районен съд – Бургас, по силата
на който е осъдено „ЕП Комерс“ ООД да заплати на „Трансвагон“ АД със седалище
гр. Бургас сума в размер на 2 385 274, 59 лева, представляваща
главница по фактура, мораторна лихва върху главницата в размер на 56 487,
94 лева за периода от 29.03.2013г. до 21.06.2013г. и законната лихва върху
главницата от 21.06.2013г. до окончателното погасяване на главницата.
Видно от изпълнителното дело,
ЧСИ е поискал налагане на възбрана по отношение на няколко недвижими имота,
назначил е вещо лице, което да даде оценка на имотите, след което е започнал да
насрочва публични продани по отношение на недвижимите имоти.
По делото от дата – 30.06.2015г.
е депозирана Молба от Е.П. и Г.П., в която се сочи, че на основание чл. 32, ал.
5 от Закона за особените залози по изпълнително дело № 20148010400191 по описа
на ЧСИ Трифон Димитров се претендира присъединяване в изпълнителното
производство.
С Постановление №
4101/14.08.2019г., съдебният изпълнител е отказал да присъедини Е.П. и Г.П. в
качеството им на взискатели по изпълнително дело № 20148010400191 образувано и
водено против „ЕП Комерс“ ООД. Изрично в постановлението е посочено, че
взискателят „Трансвагон“ АД е вписал възбрана на 20.10.2014г. преди
учредяването на особения залог и една от последиците за взискателя, вписал
възбрана е непротивопоставимост спрямо него на следващо прехвърляне или
учредяване на вещни права върху възбранения имот.
На основание чл. 459, ал. 1
от ГПК кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на
запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнение е
насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения
кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава,
след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите
взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба ал. 1 се прилага и за ипотекирания и
заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.
С оглед на приетото в т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ за разлика от Държавата, която се
уведомява за всяко насочване на изпълнение и всяко
разпределение, но не и за насрочването на описа и проданта (държавата не може
да участва като наддавач) и за разлика от ипотекарните кредитори, които се
уведомяват за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението, но
не и за насочването на изпълнението; кредиторите с наложени запори и възбрани,
като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния
изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта,
както и за разпределението.
В конкретния случай - действията
на съдебния изпълнител, с които отказва да присъедини Е.П. и Г.П. в
изпълнителното производство в качеството им на кредитори в чиято полза е
учреден особен залог по отношение на търговското предприятие не могат да имат
сила и значение за тези лица, тъй като правният им интерес е да участват в
самото разпределение на суми, които са реализирани от публични продажби и
именно в производството по разпределение на сумите да реализират своите права. При
положение, че тези лица твърдят права, които им обезпечават права на
присъединени по право взискатели, то е налице възможност да уведомят съдебния
изпълнител за наличието на качеството си на присъединен взискател и за правата
си по смисъла на чл. 459 от ГПК и да заявят своите права като поискат да
участват в разпределението и да им бъдат заделени суми в самото разпределение,
като се отчетат правата им спрямо останалите взискатели в производството и след
преценка за конкуренцията между взискателите. В случай, че съдебният изпълнител
откаже да включи тези взискатели в извършеното разпределение или след като ги
включи те не са доволни от така извършеното разпределение, то едва тогава за тези
кредитори би възникнала възможността да атакуват действията на съдебния
изпълнител и да претендират отмяна на извършено разпределение с мотив, че по
смисъла на чл. 459 от ГПК, съдебният изпълнител не им е разпределил определена
сума и не е зачел дължимите им права на предпочтително удовлетворение спрямо
останалите взискатели в изпълнителното производство.
От друга страна – настоящият
състав намира, че отказа на съдебния изпълнител да присъдени взискател в
производството не е от категорията изпълнителни действия по смисъла на чл. 435,
ал. 1 от ГПК, които взискателят би могъл да обжалва, тъй като не представлява
отказ да бъде извършено конкретно изпълнително действие. В този смисъл е и
практиката на Апелативен съд – Бургас, изразена в Определение № 557 от
10.11.2016г., постановено по частно гр. дело № 455/2016г. по описа на
Апелативен съд – Бургас и Определение № 437 от 23.08.2016г., постановено по
частно гр. дело № 350/2016г. по описа на Апелативен съд – Бургас, в които
актове се приема изрично, че отказ на съдебен изпълнител да конституира
взискател в изпълнителното производство не подлежи на съдебен контрол по реда
на чл. 435, ал. 1 от ГПК, тъй като не е насочен против конкретно изпълнително
действие, поради което и жалбата е недопустима.
Мотивиран от изложеното, БОС
намира, че отказа на съдебен изпълнител да присъедини взискатели, които
твърдят, че следва да имат качеството на присъединени по право взискатели в
изпълнителното производство не препятства правата, които тези лица твърдят, че
имат в производството и не подлежи на самостоятелно обжалване и съдебен
контрол, тъй като не е насочен против конкретно изпълнително действие, поради
което и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Предвид недопустимостта на
депозираната жалба, БОС намира, че и искането за спиране на изпълнителното
производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 2870 от
02.09.2019г. по описа на ЧСИ с рег. № 801 по описа на КЧСИ по изпълнително №
20148010400191/2014г., депозирана от Е.Т.П. и Г.П. против Постановление №
4101/14.08.2019г., с което е отказано да бъдат присъединени двамата
жалбоподатели като взискатели в изпълнителното производство № 20148010400191,
образувано и водено против „ЕП Комерс“ ООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да спиране на изпълнителното
производство до произнасяне по жалбата с окончателен съдебен акт.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателя пред Апелативен съд – Бургас.
Препис от постановеното
определението да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.