Р Е Ш Е Н И Е
№683/7.11.2018г.
07.11.2018 година град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 06.11 2018 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 1517 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, ведно
с молба уточнение, предявена
от
„Мобилтел” ЕАД с ЕИК*** против А.М.М., с която се иска да се
приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС- 72, 13 лв. – незаплатена
далекосъобщителна услуга, 92, 64 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, като с допълнителна молба ищецът посочва, че прави отказ от иска си
за установяване съществуване на задължението в размер на 18,76 лв. – мораторна
лихва за забава, поради което делото е прекратено в тази му част.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен договор с индивидуален потребителски номер *** г., по силата
на който ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги за срок от
24 месеца. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането
на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, издавана на името на
абоната за таксуващ период, за което абонатът бил уведомяван още при
сключването на договора, като неполучаването на фактурата не освобождавало
абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми. Сочи се, че
ответникът е ползвал услугите на оператора по така сключения договор, но не е
заплатил дължимите за това суми, като в тази връзка били издадени три броя
фактури-подробно описани в исковата молба- за ползването на далекосъобщителни
услуги и за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, тъй като
неизпълнението от страна на ответника да заплати дължимите суми за ползваните
от него далекосъобщителни услуги е обусловило правото на оператора да му
начисли обезщетение /неустойка/ за неизпълнение на осн.чл.54
от Общите условия и договора, като предсрочно едностранно прекрати същия.
Така посочените фактури не били заплатени от
ответника. Поради това, ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК същият възразил, че
не дължи, поради което се предявява настоящият установителен
иск.
В законоустановения срок ответникът не е
депозиран отговор на исковата молба.
В
съдебно, ищецът не изпраща представител. Излага становище за основателност на
иска в депозирана писмена молба.
Ответникът
, редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумата от 72,13 лв. – незаплатена далекосъобщителна
услуга, сумата 92,64 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 18,76
лв. – мораторна лихва, законна лихва от датата на заявлението , както и 205
лв. – разноски по делото. Предвид , че длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен
е договор №*** от 30.03.2010 год., сключен между ищеца и ответника, по силата
на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни
услуги за срок от 12 месеца , при условията на договора и ОУ- неразделна част
от него. В представеното Приложени №1 към договора е посочен телефонния номер,
който ще се ползва от абоната, вида на тарифния план, срокът на договора.
Приети
са в цялост и ОУ на мобилния оператор.
Представени
са още фактура от 01.04.2015 год. с падеж 21.04.2015 год. и получател ответника, на стойност 8,89
лв. –месечни такси ; фактура от 05.05.2015 год. с падеж 25.05.2015 за сумата 63,24 лв. – лизингови вноски и
лихва върху същите и фактура от 08.04.2015. с получател ответника на стойност 92,
64 лв. – неустойка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В
настоящото производство в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е
изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор
за предоставяне на услуги. Същият е валиден и поражда правни последици, като се
има предвид и че не е оспорен в съответните процесуални срокове, а именно с
отговора на исковата молба. Изпълнението на задължението си за предоставяне на
услугите на ответника, ищецът установява
с представената фактура от м.април 2015
год., съдържаща задължение за месечна такса в размер на 8, 89 лв. Не са
представени доказателства за плащане на стойността, нито се твърди от ответната
страна да е извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено.
По отношение фактура от 05.05.2015 год., в част две
от същата се съдържа подробна информация относно начислената с фактурата сума,
която не касае , както твърди ищецът ползвани услуги и месечни такси, а лизингови
вноски и лихви. Нито в исковата молба, нито в заявлението по чл. 410 от ГПК, ищецът
е посочил да е сключен договор за лизинг между него и ответника. Подобен
договор не е представен по делото, нито
погасителен план към него. Ето защо претенцията в размер на 63, 24 лв. не е доказана нито по основание, нито по размер.
Поради това искът за заплащане на възнаграждение на предоставените услуги е
основателен и следва да се уважи в размер на 8,99 лв. и отхвърли за горницата
над тази сума до пълния предявен размер.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор,
каквато в процесния случай действително е налице. При
недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на
ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно
прекратяване на договора от ищеца. Самото му волеизявление за прекратяване
е обективирано и във фактурата, с която е
начислена неустойката.
Същевременно съдът следи служебно за
спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. Според това решение нищожна поради накърняване
на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за
това се прави
за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. В практиката си по чл. 290
от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за
неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е
нищожна на осн. чл. 26, ал.
1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички
неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на
срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна
в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на вещта. Настоящият
случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто
би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните
услуги. По съществото си клаузата
за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща
месечна такса, без обаче да може
да ползва услугите
срещу нея, предвид прекратяването
на договора (занапред). Следователно клаузата за неустойка при
прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал.
1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за
неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на
договорената неустойка (таксите за оставащия
период) и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Поради всичко изложено искът за неустойка
следва да се отхвърли.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в намален размер, предвид частичното отхвърляне на претенцията и
отказ от иска за мораторна
лихва, а именно – 9,91лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 12,35 лв. – заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.М., ЕГН **********, че дължи на «Мобилтел»ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС,
а именно: 8, 89 лв. - главница , ведно със
законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 11.01.2018 г. до окончателното изплащане, като иска за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 72, 13 лв. и иска за сумата 92, 64 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги , като неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********да
заплати на «Мобилтел»ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София
сумата от 9, 91 лв. –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********да заплати на «Мобилтел»ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 12, 35лв. - разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: