Р
Е Ш Е
Н И Е
№
411
гр.
Перник, 21.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година
в състав:
Съдия: Людмила
Пейчева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 420
описа за 2013 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 ГПК, ал. 1,
във вр. с чл. 415 ГПК.
По изложените в
исковата молба обстоятелства ищецът „Б. ДСК” ЕАД с ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление: ***, представлявана от изпълнителните директори А.И. Н. и Д.Н.Н.,
чрез пълномощника си адв. Ж.Р.Р.,*** моли да се постанови решение, с което да
се признае за установено, че ответникът Е.П.Д., с ЕГН: ********** ***, чрез
адв. А.А. ***, със съдебен адрес: ***, адвокатска кантора адв. А.А., дължи на
Банката общата сума от 156 405,56 лева, от които главница в размер на
138 499,86 лева; договорна лихва в размер на 11 159,08 лева за
периода от 30.07.2009 год. до 19.05 2010 год.; санкционна лихва в размер на
6 465,68 лева за периода от 03.12.2009 год. до 19.05.2010 год.; заемни
такси в размер на 280,94 лева за периода до 19.05.2010 год., както и законната
лихва върху главницата, считано от 20.05.2010 год. до окончателното погасяване
на задължението.
Ищецът
претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса в размер на 3 128,11
лена, платено възнаграждение за вещо
лице в размер на 120 лева и 2 876,08 лева юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен
Списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ищецът твърди,
че по силата на сключен договор за кредит за покупко- продажба на недвижим имот
от ***, Банката е предоставила на ответника Е. Д. ипотечен кредит в размер на
145 800 лева, със срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на
първото му усвояване. Твърди, че кредитът е усвоен еднократно по сметка с
титуляр С.Г.У. на 29.08.2006 год., след учредяване на предвиденото в договора
за кредит обезпечение. Ищецът поддържа, че ответникът е погасявал редовно
кредита, чрез вноски по разплащателната сметка, като последното редовно плащане
е извършено на 29.07.2009 год.. След това е допусната забава в плащането на
дължимите вноски повече от 90 дни и на 02.12.2009 год. кредитът е превърнат
автоматично в предсрочно изискуем, съгласно клаузите на общите условия към
договора за жилищен кредит от ***
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е.П.Д., чрез адв. А.А., с
който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и моли да се
отхвърлят като такива. Счита, че лицата К.С.Х. и Г.П.С. не са били законни
представителите на Банката, към датата на сключване на договора, не са имали
качеството на пълномощници и не са били надлежно упълномощени да представляват
Банката при сключване на договора. Наред с това счита, че договора за жилищен
кредит не е подписан от тях, а от трето лице. Поради това е направил
възражение, че договорът е нищожен и не е породил правно действие, от което
следва, че Банката няма вземане от ответника за исковите суми на основание
договора за жилищен кредит. Алтернативно ответникът е възразил, че към датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и към настоящия момент кредитната
сума не е изискуема и не е просрочена. Счита, че Банката няма към него
изискуемо вземане и за санкциониращата лихва, тъй като не е бил в неизпълнение.
Ответникът е възразил, че претендираните суми са
погасени по давност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес срещу
ответното дружество, което е пасивно легитимирано да отговаря по същия, поради
което е процесуално допустим.
По делото е установено от фактическа страна следното:
По подадено
заявление от „Б. ДСК” ЕАД, гр. С. е издадена заповед № 773 от 23.06.2010 год.
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 665/2010 год. на Р. районен съд. Със същата е разпоредено
длъжникът Е.П.Д.,***, ЕГН: **********- кредитополучател
да заплати на кредитора „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от общо 156 405,56 лева, от които 138 499,86
лева, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит с дата ***
към дата 19.05.2010 год.; 11 159,08 лева неплатена лихва върху главницата
по кредита от дата *** до 19.05.2010 год.; 6 465,68 лева дължима неплатена
санкционна лихва върху главницата по кредита от 03.12.2009 год. до 19.05.2010
год.; 280,94 лева дължима заемна такса от 03.12.2009 год. до 19.05.2010 год.,
ведно със законната лихва, считано от 20.05.2010 год. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
5 142,17 лева от които 3 128,11 лева държавна такса и 2 014,06
лева юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че
вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на Банката, с което се
установява вземането й поради предсрочна изискуемост; договор за жилищен кредит от *** и общи
условия към договора. Издаден е и изпълнителен лист за дължимите суми на
25.06.2010 год. Заявителят е получил заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист на 30.08.2011 год.
В срока по чл.
414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника Е.Д., че не дължи сумите по
заповедта за изпълнение. С разпореждане от 25.04.2013 год. районният съд е
указал на Банката, че на основание чл. 415, ал.1 ГПК може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса, за което следва да представи доказателства по делото, тъй като
в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В срок е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, ал. 1 , във вр. с
чл. 415 ГПК.
Не се спори по
делото, че на *** между страните е сключен договор за жилищен кредит, по силата
на който „Б. ДСК” ЕАД, представлявана от К.С.Х.- Мениджър ФЦ и Г.П.С.- мениджър
ПрБДр., е предоставила на Е.П.Д. ипотечен кредит от
145 800 лева за покупко- продажба на недвижим имот- апартамент ** на
партерен етаж в секция * на Жилищна група „Л.*”. Посочено е, че срокът за
издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване и
че кредитът се усвоява еднократно. Кредитът се усвоява чрез разплащателна
сметка с титуляр С.Г.У. и се погасява чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план /Приложение № 1/.
Също така падежната дата за издължаване на месечните вноски за главница и лихва
е 29.
По делото е
установено, че договорът за жилищен кредит не е подписан от законните
представители на Банката и не е подписан от лица, които са били пълномощници на
Банката.
От
представените по делото писмени документи за актуално състояние на „Б. ДСК” ЕАД
се установява, че към датата на сключване на договора К.С.Х. и Г.П.С., които са
посочени като представители на Банката, не са били законни представители на „Б.
ДСК” ЕАД, съгласно извършените вписвания от регистърния
съд към датата на договора за жилищен кредит. Тези лица не били и представители
на Банката по пълномощие, тъй като не е издавано такова пълномощно от законните
представители на Банката на лицата К.С.Х. и Г.П.С..
Наред с това от
заключението за извършена съдебно- почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице А.Н.Н., се установява, че първият от
подписите за „Кредитор” в Договор за кредит от ***, „за мениджър ФЦ” е бил
положен от Г.П.С.. Вторият подпис за „Кредитор” в същия договор не е бил
положен от К.С.Х., а от лицето, подписало се за „Кредитен инспектор”. В
договора за кредит първо е посочено името на лицето К.С.Х. и след това името на
Г.П.С., като представляващи „Б. ДСК” ЕАД. След текста на договора са
разположени два подписа за „Кредитор”. И двата подписа са след запетая, като
под първия подпис е изписано името на Г.П.С.. За този подпис вещото лице
категорично твърди, че е положен от същата. За втория подпис при анализа е
установено, че не е положен от К.С.Х., а на същата страница на договора с
подписите по - високо е посочено името Т.П.Т., като „Кредитен инспектор”.
Вторият подпис за „Кредитор” и подписа за „Кредитен инспектор” са положени от
едно и също лице- Т.П.Т..
От друга страна
с договора за жилищен кредит от *** от „Б. ДСК” ЕАД е предоставен кредит на
ответника в размер на 145 800 лева, със срок за издължаване на кредита 300
месеца, считано от датата на неговото усвояване. Съгласно чл. 4 от договора,
кредитът се погасява чрез разплащателна сметка с месечни вноски, съгласно
Погасителен план /Приложение № 1/. Установено е, че такъв погасителен план не е
подписан между страните и не се представя от Банката по делото, от което
следва, че страните не са уговаряли месечни вноски като начин за погасяване на
кредита. Липсата на изготвен и подписан от страните погасителен план налага
извода, че кредита следва да се погаси в рамките на договорения срок, а именно
300 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Установено е, че
кредитната сума е предоставена на 29.08.2006 год. от което следва, че крайният
срок за издължаване на кредита е 29.08.2031 год., на която дата изтичат 300 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита и този срок е уговорен в полза на
кредитополучателя. В случая кредитната сума не трябва да се погасява на
съответни месечни вноски, тъй като такива са били договаряни с погасителен
план. Поради това уговореният срок за погасяване на кредита - 29.08.2031 год.
не е изтекъл както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, така и понастоящем, поради което и кредитната сума не
е изискуема и не е просрочена. Предвид изложеното следва да се приеме, че „Б.
ДСК” ЕАД няма изискуемо вземане от ответника за главница и договорна лихва.
Банката няма изискуемо вземане и за санкционна лихва, тъй като не е налице
неизпълнение от ответника.
Действително
разпоредбата на т. 20.2 от общите условия е приложима в случаите на предсрочна
изискуемост на договори за кредит, предоставяни от Банките при забава в плащане
на лихва и главница с повече от 90 дни. В случая тази разпоредба е неприложима,
тъй като не е налице просрочие в задълженията на
кредитополучателя. В този смисъл и счетоводната справка на „Б. ДСК” ЕАД,
послужила като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК, е била изготвена в противоречие с клаузите на договора за жилищен
кредит от *** Поради това счетоводната справка не е документ удостоверяващ
изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане на „Б. ДСК” ЕАД.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявените искове са неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода
на делото Банката следва да заплати на ответника Е.Д. направените по делото разноски
в размер на общата сума от 1 630 лева, от които 1 500 лева адвокатско
възнаграждение, 120 лева депозит за съдебно- почерковата
експертиза и 10 лева за издаване на две съдебни удостоверения.
В този смисъл,
Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените искове от Б. ДСК” ЕАД с ЕИК: *** със седалище и адрес
на управление: ***, представлявана от изпълнителните директори А.И. Н. и Д.Н.Н.,
чрез пълномощника си адв. Ж.Р.Р.,***, с които моли да се признае за установено,
че ответникът Е.П.Д., с ЕГН: ********** ***, чрез адв. А.А. ***, със съдебен
адрес: ***, адвокатска кантора на адв. А.А., дължи на Банката общата сума от
156 405,56 лева, от които главница в размер на 138 499,86 лева;
договорна лихва в размер на 11 159,08 лева за периода от 30.07.2009 год; до 19.05 2010 год.; санкционна лихва в размер на
6 465,68 лева за периода от 03.12.2009 год. до 19.05.2010 год..; заемни
такси в размер на 280,94 лева за периода до 19.05.2010 год., както и законната
лихва върху главницата, считано от 20.05.2010 год. до окончателното погасяване
на задължението.
ОСЪЖДА Б. ДСК” ЕАД с ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление: ***, представлявана
от изпълнителните директори А.И. Н. и Д.Н.Н., чрез пълномощника си адв. Ж.Р.Р.,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.Д., с ЕГН: ********** ***, чрез адв. А.А.
***, със съдебен адрес: ***, адвокатска кантора адв. А.А., направените по
делото разноски в размер на общата сума от 1 630 лева, от които 1 500
лева адвокатско възнаграждение, 120 лева депозит за съдебно- почерковата експертиза и 10 лева за издаване на две съдебни
удостоверения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: