№ 1594
гр. София, 22.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
и прокурора Валентин Кирилов Маноилов (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Н. Славчев Частно
наказателно дело № 20211100203833 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
...
Съдът се оттегля на съвещание за постановяване на определението
си.
След съвещание СЪДЪТ намира за установено следното, от фактическа
и правна страна:
Производството е по реда на Глава XXXV, Раздел I от НПК и e
образувано по молба, депозирана по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК на лишения
от свобода Д.Б. Б. за неговото условно предсрочно освобождаване от остатъка
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
С определение 13.01.2021г. по НЧД № 56/2021Г. по опис на Софийски
градски съд, в сила от 08.02.2021г. е била оставена без уважение молбата на
осъдения Д.Б. Б. за условно предсрочно освобождаване по чл. 437, ал. 2 от
НПК от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода
по НОХД № 345/2015 г. по описа на ОС Видин.
Предвид изложеното настоящата молба е подадена извън шестмесечния
1
срок на чл. 441 от НПК и разглеждането ѝ е допустимо.
Настоящият съдебен състав намери така депозираната молба за
неоснователна.
Не се спори по делото, че към днешна дата Д.Б. Б. е изтърпял повече от
половина от наложеното му по НОХД № 345/2015 г. по описа на ОС Видин,
наказание за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 и 6 от НК за срок
от 18 години. Видно е, че към днешна дата Д.Б. Б. фактически е изтърпял 9
години, осем месеца и двадесет и седем дни. От работа е приспаднато
времето от 01 месеца и 13 дни, всичко 9 години, 10 месеца и 10 дни и му
остава да изтърпи 8 години, един месец и 20 дни, според актуалната справка
от Затвор София.
В тази насока следва да бъде отбелязано на първо място, че институтът
на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец
следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание, като именно в
изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от
наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за свето поправяне,
които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му
в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно
предсрочно освободен.
Именно изхождайки от данните в затворническото досие на осъдения
Д.Б. Б., тъй като съдът не е пряко ангажиран при изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ и не разполага с непосредствени
възприятия от поведението на осъдения, съдът намери, че данни за позитивно
изграждане на личността на Д.Б. Б. не са налични в степен, която да
обезсмисля по-нататъшното изпълнение на наказанието. Във връзка с
доводите на защитата следва да бъде посочено, че законодателят е
конкретизирал в разпоредбата на чл. 439а от НПК, че доказателствата за
поправяне на осъдения се установяват от оценката залегнала в чл. 155 от
ЗИНЗС и работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.
156 от ЗИНЗС.
В тази връзка и в представения по делото доклад от ИСДВР е отразено,
2
че лишеният от свобода не се съобразява със законоустановените правила за
ред и дисциплина в затвора, като многократно е извършвал различни по своя
характер дисциплинарни нарушения и са му налагани дисциплинарни
наказания със заповеди, последните от които с № 291/27.08.2021г. -
„лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“ за притежание на
неразрешени вещи и № 539/08.12.2020г. - „лишаване от хранителна пратка за
срок от 2 месеца“ за притежание на неразрешени вещи, за които не са налице
доказателства да са обжалвани, съответно отменени. Във връзка с
възраженията за изтичане на давностния срок за наложени дисциплинарни
наказания и тяхното заличаване, следва да се съобрази разпоредбата на чл.
109, ал. 1 от ЗИНЗС, предпоставяща изтичане на годишен срок от изтърпяване
на дисциплинарното наказание, в който лишеният от свобода следва да не е
извършил друго дисциплинарно нарушение и според който обсъдените
дисциплинарни нарушения следва да се вземат предвид. Същите са израз и
обективно отражение на нагласите в личността на лишения от свобода и
кореспондират с оценките за установените дефицитни зони.
Установява се от материалите в затворническото досие, че осъденият Д.
Б. не е награждаван за времето си на престой в затвора в гр. София.
Според ИСДВР провежданата корекционна дейност с осъдения Д. Б. не
е довела до положителен резултат и първоначално определените рискови
точки по специализираната методика за оценка на степента на риска от
рецидив и вреди не са редуцирани. В това отношение дори да се приемат за
основателни твърденията на защитата свързани с дискриминационен характер
на корекционната дейност на затворническата администрация, макар и
недоказани по делото, съдът счита, че следва да бъдат отнесени към
хипотезата на разпоредбата на чл. 439а, ал. 3 от НПК, според която дори да се
приеме, че на лишения от свобода не са предлагани възможности за участие в
корекционни програми, самото това обстоятелство не би могло да бъде
единствено обстоятелство, което да мотивира положителен извод за
поправяне на осъденото лице, а именно следва да се преценява цялостното
поведение на осъдения по време на изпълнение на наказанието. В тази връзка
и за да достигне до крайния си извод съдът взема предвид и налаганите
дисциплинарни наказания на осъдения, и установените дефицитни зони.
3
Твърди се от ИСДВР, че с оглед напредналата му възраст и
здравословно състояние не е бил трудово ангажиран в затвора. Не проявявал
интерес към провежданите в затвора курсове. Общува с ограничен кръг от
хора. Прекарва времето си в спалното помещение, в което е настанен, като
основното му развлечение е гледане на телевизия. Избягва конфликти с
останалите осъдени лица. Предоставени са му учебни материали за
самостоятелна работа по повод изразено от него желание да изучва български
език, което съдът отчита като положителна градивна промяна към
социализация в личността на осъдения, която обаче не е довела до
преодоляване на установените дефицитни зони. Осъденият Б. продължава да
търпи наказанието си при първоначално постановения му строг режим, което
съдът приема като отражение на липсата на съществен прогрес в
корекционната работа с осъдения.
При извършената първоначална оценка на риск от рецидив е определен
среден риск от рецидив - 46 т. Установени са дефицитни зони, по които
работата с осъдения не е дала желания резултат, а именно:
Отношение към правонарушението - категорично отрича вина и не
поема отговорност за извършеното; с формална мотивация за промяна на
криминалното поведение; не признава и зачита правата на другите хора в
социума;
Начин на живот и обкръжение - социално изолиран от другите хора -
живее сам от 5 години; с безразсъдно и рисково поведение; може да стигне до
манипулативни техники за осъществяване на целите си;
Междуличностни проблеми - с пасивно агресивно поведение и частично
усвоени умения за междуличностно общуване;
Умения за мислене - няма способност да разпознава проблемите си и
съответно да ги решава. Игнорира и омаловажава последствията от
действията си. С импулсивни постъпки.
Установени са още следните дефицитни зони:
Злоупотреба с алкохол - с атеросклероза следствие прекомерна употреба
на алкохол, но към момента няма данни за употреба на алкохол в затвора.
Емоционални проблеми - в миналото имал суицидни мисли и
намерения, но към момента отрича такива.
4
Прието е, че риска от вреди е висок за обществото, предвид деянието;
нисък за служителите в затвора; висок за лишения от свобода, предвид
психическите му особености, извършеното правонарушение и напредналата
възраст; нисък за останалите лишени от свобода.
В това отношение и с оглед експертната оценка на актуалното психично
и емоционално състояние на лишения от свобода, в която се посочва, че
същият не признава вина и представя различна история, съдът приема, че
изявленията на осъдения с характер на самопризнание в хода на разглеждане
въпроса за мярката му на процесуална принуда по ЧНД № 35/2012г. по опис
на ОС Видин представляват израз на защитна позиция.
Относно актовете на инициативност и лични дарения от страна на
осъдения във връзка с подобряване на битовото обслужване на лишените от
свобода – предложения за закупуване на апаратура за приемане на повече
телевизионни канали и за дарение на телевизионен приемник на друго лице,
лишено от свобода, съдът приема, че същите представляват свидетелство за
положителна насока в ценностните нагласи на осъдения, но не представляват
достатъчно основание, за да се приеме, че осъденият е дал убедителни
доказателства за протичане на необратим процес на поправяне. До извод в
обратна насока довежда обстоятелството на налаганите дисциплинарни
наказания на осъдения, част от които наложени съвсем скоро във времето, а
също и установените дефицитни зони най-вече като отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение и умение за мислене.
Изложеното, съпоставено и с не малкия срок на остатъка от наложеното
му наказание дава основание на съда да приеме, че корекционния процес не е
завършен, съответно принципът за прогресивната система за изпълнение на
наказанието, не е реализиран. В това отношение съдът отчита и
продължителния период от време, в който осъденият е бил задържан под
стража и в който не е изпълнявана корекционна работа с него, а именно около
пет години и половина до влизане в сила на съдебния акт според решението
от 06.08.2017г. по НД №1027/2016г. на ВКС.
Поради изложеното и не се установи осъденият да е дал убедителни
доказателства за своето поправяне. В това отношение съдът приема за
правилно становището на началника на затвора за необходимост от
5
продължаване на корекционната работа с осъдения за изпълнение на целите и
задачите, заложени в плана на присъдата и актуалните проблеми, свързани с
установените дефицитни зони.
Относно възраженията, свързани с влошено здравословно състояние на
осъдения, съдът намира, че същите не са посочени сред основанията на чл.
70, ал. 1 от НК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, не
представляват доказателства за поправяне на осъдения, поради което
позоваването на такива в настоящото производство е неотносимо.
Ето защо молбата на осъдения Д. Б. е неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горните мотиви и на осн. чл. 440, ал. 1 от НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д.Б. Б., с ЕГН
********** за условното му предсрочно освобождаване от остатъка на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с НОХД № 345/2015 г. по
описа на ОС Видин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в
7 дневен срок от днес по реда на Глава ХХII от НПК.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача в размер на 200 лв.,
което да се изплати от бюджета на Софийски градски съд, за което да се
издаде РКО.
Да се извърши писмен превод на английски език на съдебното
определение и да бъде изпратен на осъденото лице.
Да се издаде препис от протокола на защитата.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, приключило в 12:17 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6
Секретар: _______________________
7