Решение по дело №233/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от началник на Сектор Пътна полиция при ОДМВР-Видин, против решение № 241/12.06.2023 г., постановено по АНД № 303/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 22-0953-001505/08.12.2022 г. на Началник на Сектор Пътна полиция при ОДМВР-Видин, с коeто на ответника е наложено административно наказание глоба в размер на 800,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.182, ал.5, във връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват подробни съображения за неправилност на решението на ВРС.

Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, като неправилно, както и да бъде потвърдено НП. В съдебно заседание се претендират разноски за процесуално представителство.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

По делото се установява, че на 16.07.2022 г. в 15:38 ч. на път втори клас II-11, в с. Арчар, по ул. „Арчарица” до мелница Арчар, общ. Димово, обл. Видин, км.15+400, посока от гр. Видин към гр. Монтана, при ограничение за населено място 50 км/ч, със система за видеоконтрол TFR1-M№ 645, е заснет клип № 16613/16.07.2022 г. на лек автомобил „Тойота Хайландер”, рег.№ СВ***РВ, собственост на ответника по касация, при движение със скорост от 84 км/ч. От приложена към преписката декларация по чл.188 от ЗДвП се установя, че автомобилът е бил управляван от собственика Л.Ж.Б. ***.

Към преписката са приложени описаните в АУАН и НП 3 броя електронни фишове, с номера 4033499, 4088788 и 4354898, в сила от 18.11.2021 г. Приложена е и справка за нарушител/водач.

Въз основа на установеното с акта началник на Сектор Пътна полиция при ОДМВР-Видин издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление, което било отменено изцяло, като издадено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недостатъчно конкретно описание на нарушенията по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което на свой ред е довело до накърняване правото на защита на нарушителя.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Административен съд Видин намира, че съставът на ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства и да възприеме действителната фактическа обстановка, но направеният правен извод за незаконосъобразност на процесното постановление е неправилен.

От данните по преписката се установява по категоричен и безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място ответникът е извършил установеното от органите на Сектор Пътна полиция нарушение по чл.21, ал.1от ЗДвП, като е управлявал собствения си лек автомобил със скорост от 84 км/ч, при ограничение за населено място от 50 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – система за видеоконтрол, за което се установява, че е технически годно, видно от приложеното към преписката удостоверение. Деянието е осъществено при условията на системност по смисъла на §.6, т.62 от ПЗР на ЗДвП, извършено е три пъти в рамките на едногодишен срок от влизането в сила на първия електронен фиш № 4088788, в сила от 18.11.2021 г., с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Приложени са и другите два електронни фиша, съответно с № 4033499 и 4354898, както и доказателства за момента на влизането им в сила, които не са оспорени. Неоснователни са възраженията, че се касае за различни по вид нарушения, тъй като безспорно във всеки отделен случай се касае за нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС с превишена скорост спрямо въведените със същия текст ограничения. Според настоящия съдебен състав ирелевантно за квалификацията на нарушенията е обстоятелството дали същите са извършени в или извън населено място, предвид факта, че разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП въвежда ограничения за скорост на движение както в рамките, така и извън населените места.

Противно на приетото от първоинстанционния съд, деянието е описано достатъчно прецизно, за да са изпълнени изискванията на ЗАНН по отношение наличието на съществените елементи от състава на нарушението, респ. правото на защита на уличеното лице не е накърнено, като му е осигурена възможност да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. В този смисъл съдът отчита и обстоятелството, че ответникът се е възползвал в пълнота от процесуалните си права, като своевременно е оспорил наказателното постановление Следователно въззивното решение следва да бъде отменено, като неправилно и необосновано, а отмененото от ВРС постановление следва да бъде потвърдено.

Не са налице и основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, демонстрирани в настоящия случай. Касае се за поведение, което показва пълно неуважение както към правилата за движение по пътищата, така и към живота и здравето на практически неограничен кръг лица. Видно от приложената и неоспорена справка за нарушител/водач, лицето е извършило голям брой нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП в рамките на сравнително кратък период от време, което напълно изключва приложението на института на маловажността в конкретния случай.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на касатора, съдът намира същото за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на оспорващия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК и умерената правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ решение № 241/12.06.2023 г., постановено по АНД № 303/2023 г. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ В СИЛА наказателно постановление № 22-0953-001505/08.12.2022 г. на началник на Сектор Пътна полиция при ОДМВР-Видин.

ОСЪЖДА Л.Ж.Б. ***, да заплати в полза на ОДМВР-Видин сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

Председател:                                            Членове:  1.

 

 

                                                                                    2.