Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Номер Година 21.01.2016
Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи януари Година
2016
в закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 6711 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съдът намери, че следва да внесе и насрочи същото за разглеждане в
открито съдебно заседание, да изготви писмен доклад и прикани страните към
спогодба, като им разясни преимуществата й (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 от ГПК).
За изясняване на
делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и
необходими писмени доказателства, представените до сега от страните писмени
документи, с изключение на представеното с исковата молба ЕР № 1115/12.05.2015
г. на ТЕЛК, тъй като е незаверено копие и поради това не е годно да бъде
прието, като писмено доказателство съгласно чл. 183 ГПК, както и да се изиска и
приложи гр.д. № 298/--- на СтРС (чл. 312, ал. 1, т. 4 от ГПК).
Следва да се
уважи искането на ответника и задължи ищцата, като майка и законен представител
на малолетното на страните дете, да се яви лични и отговори на поставените от
ответника към същата въпроси в отговора му от обстоятелствата по делото (чл. 176 и чл.
177, ал. 2, изр. 1 ГПК).
Следва да се
укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на Глава
25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).
Препис от
настоящото разпореждане следва да се връчи на страните и Д., като на ищцата и Д.
се връчи и препис от отговора на ответника с приложенията към него, а на Д. се
връчи и препис от исковата молба с приложенията, а в призовката й се укаже и необходимостта
да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по
закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото
производство (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД). Следва да се укаже на страните в едноседмичен
срок от получаване на препис от разпореждането да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада на делото, и предприемат съответни процесуални
действия, както и последиците от неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 10.02.2016 г. от 9.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните и Д..
ДОКЛАДВА делото, както следва: обстоятелствата,
от които произтича претендираното от ищцата, като майка и законен представител
на малолетното дете на страните, негово право на увеличение на присъдената му издръжка,
са, че с ответника били бивши съпрузи. С влязло в сила решение по гр.д. №
2640/2009 г. на П. районен съд бракът им бил прекратен, а родителските права върху
малолетното им дете Д.А.А. й били предоставени, а ответникът бил осъден да
заплаща на това им дете ежемесечна издръжка от 50 лева, размерът на която бил
увеличен на 100 лева с решение по гр.д. № 298/--- на СтРС. Оттогава изминали
почти две години. Икономическата обстановка се променила към по-лошо за
обикновените граждани. Цените се увеличили и покупателните възможности
намалели. За това време и детето им Д.А. пораснало, с което нараснали и нуждите
му. То вече било в седми клас и се учело редовно в Х.. Готвело се за приемни
изпити за гимназия и посещавало частни уроци, където ищцата давала доста
средства, макар да не можела да го докаже. Детето им имало и други нужди, освен
училище, разходите за които тя много трудно посрещала сама. Това им дете имало нужда
от силна храна и прилични дрехи, а възрастта му била специфична и то се
чувствало подтиснато, ако не било облечено добре. Това бил един много важен
етап в развитието му, а ищцата нямала доходи. Отглеждала още едно дете от съвместното
й съжителство с Т.Я., при когото живеела сега с децата си. Другата й дъщеря Н.
била на 4 години. И за това малолетно дете се грижела, а то имало нарушение на
зрението и решение на ТЕЛК, като това му състояние изисквало постоянни грижи и
внимание. Сама дори нямала възможност да заплаща домакинските разходи за вода,
ток, телефон и други. Била собственик на два апартамента в П., но върху единият
майка й имала правото на пожизнено ползване и тя реално притежавала само голата
му собственост. Този апартамент не можела да ползва или да добива от него
доходи, нещо повече, като надарена била длъжна да оказва грижа и подкрепа на
майка си. Другият й апартамент придобила чрез дарение от вуйчо си, но той бил на
повече от четиридесет години и имал нужда от ремонт. Опитвала се да намери
някой да живее в него срещу задължение да го ремонтира и поддържа. Дори да
намерела пари, за да го ремонтира, нямало да може да получава от него доход
по-голям от 150 или 200 лева на месец. Такива били наемите в П. и не можела да
го даде под наем за по - голяма сума. Това бил дохода, който можела да
реализира месечно. Като майка на детето Д.А.А. била задължена да направи най -
доброто в негов интерес. То имало нужда от по-голяма издръжка, а й било трудно
да го издържа със 100 лева от баща му.
Искането
е да се увеличи размера на присъдената издръжка на малолетното на страните дете,
като се осъди ответникът да му заплаща по банков път или с пощенски запис до
10-то число на месеца, чрез ищцата, като негова майка и законен представител,
ежемесечна издръжка в размер на 200 лева от подаване на исковата молба в съда на
17.12.2015 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й. Претендира за сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 150 СК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че
оспорвал този иск, като допустим, но неоснователен. Синът им Г. А.А.,
макар и да бил навършил пълнолетие през ---, живеел с него и семейството му, а
неработел по обективни причини - вследствие претърпяна злополука се наложило да
претърпи операция, за която ответникът платил, като в момента се грижел не само
за него, но и за храната и облеклото му, тъй като нямал никакви средства да се
издържа. Ответникът живеел в дома на баща си, като не притежавал недвижим имот.
Бил безработен. Сключил втори брак с Й.В.А., от който имали малолетно дете А.А.А.,
родено на *** г. Съпругата му имала и друго дете А.С.А. от първия си брак,
което живеело с тях и получавала издръжка за същото от Община П. в размер на 55
лева. Съпругата му изплащала и два кредита в общ размер от 6000 лева. Единствения
доход, с който петчленното им семейство разполагало, била заплатата й в размер
на 624 лева. От последното решение за издръжка на детето им ищцата имала
възможност да ремонтира поне единия апартамент, върху който нямало тежести и го
даде под наем, тоест разполагала с имущество, от което да черпи доходи, но не
го правела. Живеела на съпружески начала с Т.Я., който бил длъжен да се грижи
за детето им. Налице била промяна на обстоятелствата, но в посока увеличение на
доходите й и намаление на възможностите на ответника да даде каквото и да било
увеличение на издръжката на малолетното им дете. Била налице хипотезата на чл.
150 СК, а не тази на чл. 137 СК. Не бил в състояние да дава повече издръжка от
определената му от съда, но ако съдът все пак счетял, че същата следвало да
бъде увеличена, то увеличението й следвало да бъде в размера по чл. 142, ал. 2 СК или не повече от 1/4 от минималната работна заплата за страната.
Тежестта за доказване на твърдените от
страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както
следва: ищцата носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в
исковата й молба, тъй като на тях е основала предявения иск, а ответникът носи
тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на
тях е основал възраженията си за неоснователност на този иск.
На основание чл.
146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищцата, че не сочи и не е представила годни доказателства
за подлежащия на доказване от нея спорен факт – че детето й Н. има признат с
решение на ТЕЛК процент трайно намалена работоспособност, тъй като е
представила само незаверено копие на ЕР № 1115/12.05.2015 г. на ТЕЛК, което не
представлява съгласно чл. 183 ГПК годно писмено доказателство.
ПРИКАНВА страните
към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от дължимата се
за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на
страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: удостоверение за раждане;
удостоверение с изх. № 509/14.12.2015г.; удостоверение за раждане; декларация за
СИС; удостоверение за раждане; удостоверение № 148/31.01.2014г. на ПГМ П.;
удостоверение за сключен граждански брак; удостоверение за раждане; решение по
гр.д. № 2640/2009 г. на ПРС; решение по гр.д. № 1177/2004 г. на ПРС; удостоверение
№ 108/31.01.---; удостоверение № 12-00013764/03.02.--- на НОИ П.; договор за
кредит от 12.12.2011 г.; договор за кредит от 10.08.2012 г.; два броя епикризи;
фактура от 16.11.2015 г.; декларация, КАТО ОТХВЪРЛЯ в останалата му част искането
на ищцата за приемане като писмено доказателство и на представеното с исковата
й молба незаверено копие на ЕР № 1115/12.05.2015 г. на ТЕЛК.
ДА СЕ ИЗИСКА и
ПРИЛОЖИ гр.дело № 298 по описа за --- на Старозагорския районен съд.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата,
като майка и законен представител на малолетното на страните дете, да се яви
лично в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание и да отговори по
реда на чл. 176 ГПК на поставените й от ответника с отговора му въпроси, като й
указва, че ако не се яви или откаже да отговори или даде на същите неясни или
уклончиви отговори, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за
изясняване на които същите са й зададени.
С ПРИЗОВКАТА на
ищцата да се изпрати и нарочно съобщение по чл. 176, ал. 2 ГПК, в което да се
впишат въпросите в отговора на ответника, на които е задължена от съда да се
яви лично и отговори, както и посочените последици при неизпълнение на това й
задължение.
УКАЗВА
на страните, че делото ще се разглежда по реда на Глава ХХV от ГПК „Бързо
производство”, по реда на която не може да се предявяват насрещни искове, да се
привличат трети лица и предявяват искове срещу тях.
УКАЗВА
на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада на делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не изпълнят указанията
на съда, ще загубят възможността да направят това по-късно в процеса, освен ако
пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ПРЕПИС
от настоящото разпореждане да се връчи на страните и Д., като на ищцата и Д. се
връчи и препис от отговора на ответника с приложенията към него, а на Д. се
връчи и препис от исковата молба с приложенията към нея, като в призовката й се
укаже и необходимостта да представи по делото социален доклад, с който да вземе
своето становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на
страните в настоящото производство.
ДЕЛОТО
да се докладва при постъпване на искания от страните във връзка с указанията и
доклада.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: