Р Е Ш Е Н И Е
№261089/9.11.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №8639 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба
от М.З.Т., ЕГН ********** *** срещу
Х.В.Х., ЕГН ********** *** и С.Х.Х., ЕГН ********** ***, с която
е предявен ревандикационен иск с правно осн. чл.
108 ЗС за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот представляващ
дворно място в село ********, ул. К. №21, О.В>с идентификатор *****.***.***по КК приета със
Заповед № рд-**-**/**.**.****на
изпълнителния директор на
АГКК, изменена със заповед № РД 18-3024/16.04.2018г. на
началника на СГКК – Варна,с
площ от 680кв.м. по документ
за собственост, а по скица 669 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.),при граници: имоти с идентификатори *************и *************, както и осъждане на ответниците
да предадат владението на имота.
В исковата молба се излагат
твърдения, че имотът представляващ парцел ІІІ-470 в кв.53 на село ********,
с площ от 680 кв.м., като същият е придобит
от ищеца от праводателят му в> И.С. по силата на договор за покупко – продажба,
който е оформен в нотариален акт № 58/1991г. по описа
на нотариус Илияна Маджунова с район на действие ВРС. Имотът не е застроен от ищеца но
са заплащани дължимите местни данъци.
На 08.05.2019г. ищецът
констатирал, че в имота била поставена
табела за строителство, като възложител на последното бил първия ответник
по делото.
Оспорва материалната
легитимация на ответните страни, като счита,
че акта с който същите се
легитимират няма вещно транслативно действие по отношение
на имота. Твърди, че имотът е неограден и се владеел от него,
като единствено той се явява
негов собственик.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, които считан иска
за допустим но за неоснователен
по същество. Излагат възражения, като посочват, че към момента
на разпоредителната сделка,
от която ищецът черпи права
(21.10.1991г.), същия не е станал собственик на процесния имот, доколкото УПИ ІІІ-470 не е съществувал по действащия към
този момент план на село ********. Сочи, че ищецът
не е вписан в разписните листи към действащите планове за собственик
на имота. Оспорва се в евентуалност
идентичността на придобития
от ищеца имот и процесния с идентификатор
30467.501.470.
Излагат се
възражения, че ответниците са
собственици на процесния имот
по силата на договор за покупко
– продажба, обективиран в нотариален акт № 199/2016г. по
описа на нотариус Орлин Симеонов с район на действие ВРС, а в условията на евентуалност правят възражение за придобиване на имота по давност, присъединявайки се към владението
на праводателите си.
Релевират в условията в евентуалност, в случай че ревандикационния иск бъде уважен,
възражение
за заплащане на сторени в имота подобрения и необходими разноски, осъществени
за периода
17.08.2016г.-01.10.2019г., като претендират
увеличената с тях стойност на имота от общо 129302,52 лева, като същевременно
правят и възражение за
задържане на имота до заплащане на посочената сума, на осн. чл. 72, ал.1 вр. ал.3 ЗС. Твърди се, че
сумата от 20150 лева е заплатена по разходи по
преместване на съществуващ тласкател в имота, а сумата от 92945,39 лева за изграждане
на жилищна сграда в него.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от третото
лице – помагач на
ответниците. Счита, че предявения
иск е допустим но неоснователен. Третото лице – помагач сочи, че имота
е придобил от него по силата
на договор за покупко – продажба оформен в нотариален акт №28/2014г. от
праводателите му Г.Д>и Р.
С., като към момента на придобиване имота се индивидуализирал
по действащия план като УПИ ХХІІІ-810, кв.53 по плана на село
********. Праводателите на третото
лице – помагач се легитимирали като собственици на имота като наследници
на баща си в> И.С., починал на 22.09.2005г., който е признат за собственик на имота с нотариален акт №49/1991г. на нотариус при ВРС.
Твърди, че в> С. е владял имота от
началото на 80-те години до смъртта си
през 2005г., като го е обработвал.
Владението
не му е било
смущавано от трети лица. По действащите за процесната територия планове, като собственик
намота е посочен в> С..
През 2012г. праводателите
на третото лице – помагач са изготвили
ПУП – ПРЗ, който бил одобрен със заповед
№Г-72/03.08.2012г., осъществили са
трасиране на имота. Дължимите данъци за имота
са заплащани от третото лице
– помагач.
Посочва, се че третото лице
– помагач е придобило имота по силата
на договор за покупко – продажба, като е упражнявало необезпокоявано владение до осъществяване на прехвърлителната сделка през 2016г., по
силата на която ответниците
са придобили материалните права върху имота.
В условията
на евентуалност
в случай, че не му бъдат
признати права по договора за
покупко – продажба от 2014г. счита, че към момента на осъществяване на прехвърлителната
сделка по отношение на имота в полза на ответниците, третото лице – помагач е станало собственик на имота по силата
на изтекла в негова полза придобивна давност, чрез осъществявано
владение повече от 10 години, като
се присъединява към владението на праводателите си Г.Д>и Р. С..
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт №36/1964г.
на нотариус при ВРС (л.282) и.й.С., жител ***, на осн. чл. 483 ГПК (отм.) е
признат за собственик на недвижим имот представляващ лозе с площ от 1,3 дка,
местност „Екшелма“, при граници:м.й.Р.Д.и от две
страни път.
Представено по делото
(л.283) е удостоверение за наследници на и.й.Стане, б.ж. село ********, от което се установява, че
същия е починал на 24.05.1985г., а сред наследниците на наследодателя е в> И.С.
– негов син, починал 22.09.2005г.
Въз основа на нотариален
акт №49/1991г. (л.7) на нотариус при ВРС, на осн. чл. 483 ГПК (отм.), в> И.С.
е признат за собственик на недвижим имот представляващ празно дворно място с
площ от 680 кв.м. намиращо се в село ********, съставляващо имот №470, кв.53 по
плана на селото, при граници:път и наследници на М.Й.С..
С договор за покупко –
продажба от 24.10.1991г., оформен в нотариален акт № 58/1991г. на нотариус при ВРС (л.6) в> И.С.
продава на ищеца М.З.Т. недвижим имот представляващ празно дворно място с площ
от 680 кв.м., включени в парцел ІІІ-470 по плана на село ********, при граници
път и наследници на М.Й.С..
Представени по делото
(л.258-269) са квитанции за заплатени местни данъци и такси за периода
1991-2019г. от ищеца в полза на О.В>по отношение имот намиращ се в село ********.
С разрешение №
121/01.09.1992г. (л.270) от СП „****************************“ – гр. Варна е
разрешено на ищеца Т. да осъществи строеж на водопроводно отклонение в имот в
село ********.
От удостоверение за
наследници на в> И.С. (л.110) се установява, че същия е починал на
22.09.2005г., като наследници на същия са Г> в>ва
Д. и Р. в>в С..
С договор за покупко –
продажба от 01.12.2014г., оформен в нотариален акт №28, том ІІ, рег. № 5101, дело
№228/2014г. по описа на нотариус Б. В. *** действие Варненски районен съд
(л.108), Г> в>ва Д. и Р. в>в С. продават на третото лице – помагач на ответниците
недвижим имот представляващ празно дворно място, УПИ ХХІІІ-810, находящо се в
кв.53 на село ********, идентичен с имот №470, кв.53 по плана от 1963г., с площ
от 680 кв.м., при граници:УПИ ХХІV-469, улица и от две страни път.
С договор за покупко –
продажба от 17.08.2016г., оформен в нотариален акт №199, том ІІ, рег. № 6176,
дело №359/2016г. на нотариус Орлин Стефанов с район на действие ВРС (л.63)
третото лице – помагач Г.Ж.Ж. продава на първият
ответник Х.В.Х. недвижим имот представляващ УПИ ХХІІІ-810, находящ се в кв.53
на село ********, идентичен с имот №470, кв.53 по плана от 1963г., с площ от
680 кв.м., а по скица 685 кв.м., при граници:УПИ ХХІV-469, улица и от две
страни път, с идентификатор 30497.501.470.
С разрешение за строеж № 93/30.05.2018г.
на Главния архитект на О.В>(л.414), влязло в сила на 19.06.2018г. е
разрешено строителството на жилищна сграда в УПИ ХХІІІ-810, идентификатор
30497.501.470 в село ********, ул. К. №21, О.В..
Прието по делото е
заключение по съдебно – техническа експертиза, изготвено от в.л. Ж.Б.,*** във
времето са действали кадастрални планове от 1962г. и 1981г., съответно
регулационни планове от 1963г., 1990г. и 2012г. Към първият план за населеното
място от 1962г. относимият имот е под №163, като същия
е с площ от 1542 кв.м., в разписните листи към който план имота е вписан в
собственост на и.й.Желязков.На комбинирана скица №1 към заключението по СТЕ,
в.л. посочва, че площ от 597 кв.м. от
процесният имот №501.470, целят с площ от 669 кв.м., попада в имот №163
по КП от 1962г. В първият регулационен план за местността от 1963г., одобрен
със заповед № 634/21.10.1963г. на ИК на ОНС Варна, експерта посочва, че относимият имот е нанесен под №163, като неговата южна част
с площ от 642 кв.м. е извън регулация на населеното място. На комбинирана скица
№2 към заключението в.л. посочва, че процесния имот се намира в южната част на
№163, като северната част на припокриващата се част от имота е предвидено по
регулационния план изграждане на улица. По отношение на кадастралния план от
1981г. не се са открити данни за постановяване на административен акт за
неговото утвърждаване, но същия е бил технически приет и използван от
администрацията до изработване на последващата
кадастрална карта на населеното място. По този план относимият
имот е нанесен под №470, с площ от 702 кв.м., като в разписната книга към него
за собственици на имота са записани – наследници на Наследници на и.й.Желязков,
в> Ив. С., на осн. нотариален акт №36/1964г.Със заповед №4/10.02.2009г. на
кмета на О.В>е осъществено попълване на кадастралната основа с нов ПИ – №810,
като към най – източната част на дотогавашният имот №470 е приобщена към
съседният имот №469, при което новият имот ПИ-810 е отразен вече с площ от 679
кв.м., чиято източна граница частично съответства на регулационната такава. Като извод се посочва, че между имот №470 по
КП от 1981г. и процесният имот №501.470 е налице частична идентичност, като е
налице припокриване на имотите с площ от 656 кв.м. След попълване на
кадастралната основа и образуването на нов имот под №810, с площ от 679 кв.м.,
припокриването с този нов имот и процесния №501.470 по КККР възлиза на 656
кв.м. По изработеният и надлежно приет следващ регулационен план от 1990г. относимият към казуса парцел се идентифицира като ІІІ-470,
с площ от 794 кв.м., който парцел в разписните листи към този план е вписан в
собственост на и.й.Желязков, в> Ив. С., на осн. нотариален акт №36/1964г.При
съпоставка на парцел ІІІ-470, с площ от 794 кв.м. и процесният имот №501.470 по
КККР, експерта установява, че препокриващата се част възлиза на 660 кв.м. По
този регулационен план, съществуващият път от към южната част на процесният
имот е предвиден да отпадне, като негови части са приобщени към съответните
парцели, включително и към УПИ ІІІ-470, което обстоятелство експерта посочва в
комбинирана скица №4 към заключението си. Съобразно ПУП-ПРЗ изработен през
2012г. относимият към този устройствен
план имот се идентифицира като УПИ ХХІІІ-810 с площ от 669 кв.м., който имот
почти напълно е идентичен с имот ПИ-810, като тук не се включват единствено 10
кв.м., които се придават по регулация за улица в югозападният му край, което
експерта онагледява също на комбинирана скица №4. Посочва се че е налице пълна
идентичност на между УПИ ХХІІІ-810, с площ от 669 кв.м. по ПУП – ПРЗ от 2012г.
и процесният имот с идентификатор 30497.501.470, идентичността се установява
както по площ, така и по граници. Кадастралната карта (КККР) на село ******** е
одобрена през 2015г., като в последствие е осъществено изменение от 2018г. В
първоначален вид при одобрение процесният имот с идентификатор 30497.501.470 е
с площ от 669 кв.м., като в регистъра за собственост е записан на Г.Ж.Ж.,на основание нотариален акт №100/01.12.2014г.При
изменение на КККР през 2018г. имота се идентифицира също с идентификатор
30497.501.470, съответно също с площ от 669 кв.м., като на комбинирана скица №5
се посочва отразеното различие в северната и южна граница на имотите преди и
след изменение на кадастралната карта. В заключение се посочва, което
заключение се онагледява на посочената комбинира скица №5, че процесният имот с
идентификатор 30497.501.470 към първоначалното си отразяване в КККР през 2015г.
и последващото изменение през 2018г. се препокрива с
площ от 647 кв.м.
По делото е прието
заключение по допълнителна съдебно – техническа експертиза на в.л. Ж.Б., в
което въз основа на заснеманията на процесния имот и чрез използване на
платформата „Google Earth“, се дава заключение, че
за периода 2012г. – 2015г. през
процесният имот №470 е преминавал черен път. За периода
28.10.2018г.-19.07.2019г. не се установява преминаването на черен път през
имота, а такъв е преминавал по неговата западна и южна граница. Експерта посочва,
че при осъществяване оглед на място на имота, който оглед е осъществил на
09.07.2020г. е констатирал, че през
имота не е преминава черен път, а този път е по неговата западна и южна
граница.
Прието по делото е
заключение по съдебно – оценителна експертиза на в.л. П.М. във връзка с
поставените й задачи по установяване стойността на извършените в имота
подобрения, съответно увеличената стойност на имота вследствие тези подобрения.
Експерта посочва, че след запознаване със строителната документация,
включително и след оглед на място в имота констатира, че са осъществени
строително – монтажни работи по изграждане на жилищна сграда, които са отразени
в протокол образец 19 за периода 14.11.2018г.-01.10.2019г. на обща стойност
97245,13 лева с вкл. ДДС. Експерта изготвя количествено стойностна сметка на
осъществените в имота СМР с посочване степен на извършване, като посочва, че
общо изпълнените строителни работи към месец 10.2019г възлизат на 54381,20
лева, а при включване на 12% печалба в размер на 60906,94 лева, което
съставлява 51,26 % от общо необходимите за изпълнение СМР на обекта. Общо
неизпълнените СМР към 10.2019г. възлизат на 51088,26 лева, като при включване
на 12 % печалба същите възлизат на 57218,85 лева, които общо неизпълнени СМР
възлизат на 48,44 % от общите СМР на
обекта.С оглед необходимостта от реализиране на строителството в имота се
посочва, че е било необходимо да бъде изместен тласкател
(съоръжение на ВиК инфраструктурата), който е
преминавал през имота, която дейност е осъществена, а стойността включваща проектиране
и физическото изместване възлиза на 20150 лева. Увеличената стойност на имота
вследствие строителство на жилищната сграда в него към 01.10.2019г., съобразно
извършените СМР и довършителните дейности възлиза на 188675,77 лева, съответно
увеличената стойност на имота към момента на изготвяне на експертизата (15.07.2020г.) възлиза на 255667,38 лева.
По делото е прието
заключение по тройна съдебно – оценителна експертиза на вещите лица М.А., С.Б.
и Т.О., които посочват, че стойността на извършените в имота подобрения за
равнява на преките и допълнителни разходи свързани с изграждане на жилищната
сграда в УПИ ХХІІІ-810, кв. 53 за периода до 07.10.2019г. възлизат на 127300
лева, като увеличената стойност на имота вследствие тези подобрения към
07.10.2019г. възлиза на 201100 лева. Във варианта на остойностяване на
извършените СМР към момента на изготвяне заключението на тройната съдебно –
оценителна експертиза (07.10.2020г.), същите възлизат на 196291,80 лева с вкл.
ДДС. Стойността на преките и допълнителни разходи възлиза на 226324,51 лева, а
увеличената стойност на имота вследствие направените в него подобрения към
момента на изготвяне на заключението възлиза на 357600 лева. При включване на
СМР дейности посочени в протоколи обр.19
№10/01.07.2020г. и №11/17.07.2020г., същите възлизат на стойност от 124788,92
лева с вкл. ДДС.
Прието по делото е
заключение по съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д.П., в което се посочва,
че във връзка с договор за СМР от 02.07.2018г. сключен между ответникът Х. в
качеството му на възложител и дружеството „Е.С.“ ООД – изпълнител са налични
счетоводни записвания за осъществено плащане в дневника на доставчика „Е.С.“ в
размер на 79178,72 лева. По договор с дружеството „С. 06“ ЕООД за изместване на
съществуващ тласкател, се установява плащане от
възложителя и ответник Х. на сумата от общо 19000 лева, за които счетоводно са
регистрирани три броя квитанции. На
дружеството „Н. 04“ ЕООД за услугата „изместване на тласкател
Ф200“ за обект в село ******** е заплатена сумата от 1150 лева, съответно на „Е.Р.“
ООД по договор за изготвяне на технически и инвестиционен проект за жилищна
сграда са заплатени 4750 лева, които счетоводно са оформени в 4 бр. приходни
касови ордери.
Разпитан по искане на
ответната страна е свидетеля С.С.Д.– 77 г., без дела
и родство със страните. Свидетелят посочва, че познава ответника Х., като му е
известно, че той е закупил недвижимият имот – лозе, което преди това е било собственост
на неговата бивша съпруга, която заедно със своят брат Р. са го получили от
бащата си в> С., а той от своя страна от своя баща – „дядо И.“. Посочва, че назад във
времето имота е бил с голяма площ, но когато бил изграден асфалтовия път площта
на имота била редуцирана до 700 кв.м. Свидетелят
познава имота още от 1966г., когато е сключил граждански брак със своята бивша съпруга,
като излага, че този имот преди това е бил собственост на неговият тъст в> И.С.,
който до момента на смъртта си през 2005г. е владял имота. След смъртта на в>
С. през месец септември 2005г. за имота е започнал да се грижи неговият син Р.,
като последният заедно с бившата съпругата на свидетеля в качеството им на наследници
са обявили имота за продажба. Към този момент наследниците на в> С.
предоставили имоти за стопанисване на лице от селото - В., който се занимавал с
отглеждане на животни. В този имот свидетелят е виждал В. да си коси сено за нуждите
на своето стопанство. През 2006г. имотът е бил ограден с ниска ограда, с
височина от около 70-80 см. изпълнена от бодлива тел с дървени колове, като на
свидетеля не е известно кой е поставил тази ограда. На свидетеля в последствие
му станало известно, че имотът е продаден на ответника Х., като свидетеля
посочва, че не познава третото лице – помагач Г.Ж.. Свидетеля посочва, че му е
известно, че до към 2010г. покрай имота е минавал черен път, но в последствие и
през него, покрай единият му край се е появил път за по-пряко преминаване. Свидетеля изрично посочва, че не е виждал
хора да са се появявали в имота с оглед претенции за собственост, като името на
ищеца не му говори нищо. На свидетелят не известно бащата на неговата бивша
съпруга в> С. да е продавал имота.
По искане на ответника е
разпитан свидетеля В.Д>В. – 48г., без дела и родство със страните по спора.
На свидетелят е известно, че ответникът Х. ***, като посочва, че същия имот
граничи от едната страна с асфалтов път, от друга улица, черен път и съседен
имот. Имота свидетелят посочва, че преди това е бил собственост на в> С.,
като след неговата смърт от неговият син Р. му било предложено да стопанисва
имота, да засее култури и евентуално да прибира добивите.Свидетеля излага, че е
приел имота за стопанисване, като освен този имот в съседство е стопанисвал и
други имоти. От процесния имот е косял трева за нуждите на неговото стопанство. Когато е приел да се грижи за имота, посочва,
че същия е бил ограден с ограда от бодлива тел с височина от около 1-1,2 метра.
Когато е започнал да се грижи за имота през имота е нямало черен път. Но
доколкото свидетелят стопанисвал и съседни имоти, за да му бъде по-лесно
разграждайки оградата от бодлива тел преминавал напряко до следващите съседни
имоти, при което той пръв започнал да използва този черен път през имота.
Посочва, че в имота имало ВиК авария при което
влизала механизираща техника за отстраняване на проблема, а свидетеля излага,
че за аварията в имота е уведомил Р.. Знае, че имота в последствие е придобит
от Г.Ж., виждал е в него третото лице – помагач на ответника, известно му е че
той е имал намерение да отглежда селскостопански култури в него. Виждал го е да
се грижи за имота – да го почиства. След Г. имота е преминал в собственост на
ответника Х.. Свидетеля не познава ищеца М.Т., посочва, че във времето никой не
му е оспорвал действията, които е осъществявал в имота по стопанисване на
последния.
Разпитан по искане на
ответника е А. В. Б., също без дела и родство със страните. Свидетелят посочва,
че се занимава със строителен надзор, като е бил ангажиран от ответника Х.. Известно
му е че последният притежава имота в
село ********. Знае, че ответникът е имал намерение да строи в имота си, като
преди това е било необходимо да бъде изместен тласкател
за вода, който е преминавал през имота. Дейността е била фактически осъществена
чрез търговското дружество „С. 06“ ООД посредством изместване на тръбата извън
имота, след което е започнало и реализацията на фактическото строителство на
жилищната сграда.
По искане на ищеца е
разпитан свидетеля А.А.И.– 32г. без дела и родство
със страните. Свидетелят живее в село ******** от 1994г., като за имота на
ищеца знае от преди 6 месеца, съответно че този имот е придобит от него през
1991г., който факт узнал от синът на ищеца. Имота посочва, че с площ от 600 кв.м., като преди не е имал
ограда, а към момента изразява несигурност около обстоятелството дали имота е
ограден, но предполага, че има поставена
ограда. За имота му е известно, че през него е минавал един черен път, като
покрай него също е минавал друг черен път. Посочва границите на имота като
излага,че същия граничи от два страни със съседни имоти с налични постройки в
тях, главен път – ул. „К.“ и от другата страна поземлени имоти – нива и лозя. В
имота не е виждал да се осъществяват селскостопански дейности, посочва че имота
е бил обрасъл с трева, Свидетелят през 1991г. не е виждал никой да стопанисва
имота.
По искане на ищеца е
разпитана и свидетелят В. Х.Х. – 23г., без дела и
родство със страните. Свидетелят посочва, че не познава ищеца, същата познава
единствено неговият син, който преди 5 месеца й споделил за имота на баща си.
Не може да опише граници на имота, съответно неговата площ. Известно и е че
през този имот е преминавал път, като в последствие разбрала, че в него се
строи къща.Не е имало ограда, която да е ограждала имота, а през него е
преминавала само пътека, по която свидетеля карала колело и разхождала куче. Не
е виждала някой да осъществява стопански дейности в този имот.
От правна страна съдът намира следното:
За
да се уважи предявеният реивандикационен иск с правно основание
чл. 108
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът се легитимира за
собственик на процесния имот въз основа на деривативно придобивно основание,
което в случая е договор за покупко – продажба от 24.10.1991г., оформен в нотариален акт №
58/1991г. на нотариус при ВРС, по силата на който в> И.С. продава на ищеца М.Т.
недвижим имот представляващ празно дворно място в село ********, О.В.,с площ от
680 кв.м., включени в парцел ІІІ-470 по плана на селото, при граници път и
наследници на М.Й.С..
От анализа на приложените
по делото писмени доказателства се установява,че след проведено производство по
обстоятелствена проверка въз основа на документи по чл. 483 ГПК (отм.), което
производство е оформено в нотариален акт № 49, том ІV, дело №1738/1991г., в>
И.С. е признат за собственик на недвижим имот представляващ празно дворно място
с площ от 680 кв.м. намиращо се в село ********, съставляващо имот №470, кв.53
по плана на селото, при граници:път и наследници на М.Й.С.. Установява се, че в>
И.С.,***, починал на 22.09.2005г., попада сред кръга от правоприемници по закон (син) на и.й.С.,***,
починал на 24.05.1985г., който също след проведено производство по
обстоятелствена проверка въз основа на документи по чл. 483 ГПК (отм.), е
признат за собственик на недвижим имот представляващ лозе с площ от 1,3 дка,
местност „Екшелма“, при граници:м.й.Р.Д.и от две страни
път, което охранително производство е оформено в нотариален акт №36/1964г. на
нотариус при ВРС.
Към момента на разпоредителната сделка, въз основа на която ищецът се
легитимира за собственик на процесния имот – 24.10.1991г., обективирана в
нотариален акт №58/1991г., съобразно заключението на съдебно – техническата
експертиза на в.л. Ж.Б., което изцяло се кредитира като обективно и компетентно
дадено, съдът приема, че действащия регулационен план е този от 1990г., одобрен
със Заповед № 10/15.01.1990г. на председателя на ТСУС при ОНС – Варна. По този
план процесния имот се идентифицира като УПИ ІІІ-470, с площ от 794 кв.м., като
в разписните листи за собственост към плана е посочено, че собственик на имота
е и.й.Желязков, в> И.С., при което правното основание, въз основа на което
вписаните лица са посочени за собственици на имота е отбелязан нотариален акт
№36/1964г. По идентификацията, по която имотът е посочен в действащия регулационен
план, по този начин той е индивидуализиран и в договора за покупко – продажба,
оформен в нотариален акт №58/1991г., от който ищецът черпи материалните си права.
Категорично е заключението на вещото лице Ж.Б., че препокриващата се част от
имота посочен в нотариален акт №58/1991г. с процесния имот с идентификатор *****.***.***по
КККР възлиза на 660 кв.м., което е онагледено в комбинирана скица №4 към
заключението по приетата съдено – техническа експертиза. При тези съображения
съдът намира, че възраженията на ответниците, че ищецът не се легитимира за
собственик на имота въз основа на нотариален акт №58/1991г., доколкото към
момента на разпоредителната сделка не е станал собственик на УПИ ІІІ-470,
предвид това, че този имот не е съществувал, респективно, че имота не е
идентичен с процесния, са неоснователни. Регулационния план от 1990г. предвижда
за процесния имот образуване на парцел ІІІ-470, с площ от 794 кв.м., който
урегулиран поземлени имот е идентичен с процесния имот с идентификатор *****.***.***с
площ от 669 кв.м. по приетата в последствие кадастрална карта, доколкото същия
в площта си от 660 кв.м. се препокрива с процесния имот, а остатъка от 9 кв.
метра, съдът намира, че е в границата на техническата допустимост за точност на
измерванията на площ. Към момента на изповядване на разпоредителната сделка от
24.10.1991г., регулационния план е приет със Заповед № 10/15.01.1990г., при
което следва да бъде даден и положителен отговор на въпроса, че с този план е
предвидено образуването на УПИ ІІІ-470, от което следва и извода, че е допустимо
осъществяване на разпоредителна сделка с този отреден от устройственият
план имот. При тези съображения следва да бъде направен извода, че към момента
на осъществяване на прехвърлителната сделка от 1991г., ищецът се легитимира за
собственик на процесния имот въз основа на посоченото в исковата молба
деривативно придобивно основание, а именно договор за покупко -продажба от 24.10.1991г., оформен в
нотариален акт 58/1991г. на нотариус при ВРС.
Въпросът по същество на спора, който следва да бъде поставен е дали към
момента на сезиране на съда с исковата си молба -05.06.2019г. ищецът продължава
да бъде собственик на процесния имот, въз основа на придобивното си основание,
от което черпи права, или е изгубил правото си на собственост, доколкото то е придобито
от друго лице. За да бъде даден отговор
на този въпрос съдът намира, че следва да бъдат разгледани правата на
ответниците, респ. правата на третото лице – помагач на ответниците, от което последните
са придобили права върху имота.
От наличните по делото данни и в частност заключението на съдебно –
техническата експертиза на в.л. Ж.Б., съдът прави извод, че първоначално
процесният имот е бил част от поземлен имот №163 по първия действащ за
населеното място кадастрален план изработен през 1962г., като препокриващата се
част е възлизала на 597 кв.м., която част е попадала в южната част на имот
№163, което е видно от комбиниран скица №1 към заключението на вещото лице Б..
В последствие с регулационния план от 1963г. през имота е преведено изграждане
на улица (сега ул. К.), като северните части от имота са придадени към парцели
ХV-162 и ХІV-162, а южната част, в която се ситуира процесния имот е останала
извън регулация.В разписните листи към кадастралния план от 1962г. за
собственик на имота е посочен и.й.Желязков. По делото е представен нотариален
акт №36/1964г., с който и.й.С. е признат за собственик на имот с площ от 1,3
дка., при граници М. Й., Р.Д>и от два страни път. Така посочените в цитирания
нотариален акт граници на имота съвпадат с границите на имот №163 по КП 1962г.,
което е видно от комбинирана скица №1 към заключението по съдебно –
техническата експертиза, приложено по делото. В последствие през 1981г. е приет
нов кадастрален план, който макар и съобразно посоченото в експертизата да няма
данни за неговото утвърждаване с нарочен административен акт, е използван за
техническа основа и изработка на последващите планове
за населеното място. По този план относимият имот е
под №470, с площ от 702 кв.м., като в
разписните листи към същия имота е вписан в собственост на и.й.Желязков, в>
Ив. С., а посоченото правно правното основание за вписване на собствеността е
нотариален акт №36/1964г.Вследствие при попълване на кадастралната основа през
2009г. е образуван нов поземлен имот №810, при което от дотогава съществуващия
имот №470 най – източната негова част се приобщава към съседен имот, при което
площта на ПИ -810 е редуцирана до 679 кв.м. През 2012г. е изработен ПУП – ПРЗ,
като имота се идентифицира като УПИ ХХІІІ-810 с площ от 669 кв.м., чиято
идентичност с имот №810 по КП от 1981г., след неговото попълване през 2009г.
вещото лице установява, като посочва, че разликата от 10 кв.м. се дължи на
придаването на тази площ от имота намираща се в югозападната част на имота към
улица. Експертизата установява пълна идентичност на УПИ ХХІІІ-810 с площ от 669
кв.м по ПУП – ПРЗ от 2012г. с процесния имот с идентификатор 30497.501.470 по
КККР, също с площ от 669 кв.м.
Както вече съдът посочи, съобразно данните по делото процесния имот се е ситуирал в ПИ №163 по кадастрален план (КП)1962г., за който
имот се легитимира като собственик и.й.С.. От представеното по делото
удостоверение за наследници се установява, че и.й.С.,*** е починал на
24.05.1985г., като в> И.С. е сред неговите наследници.Последният е признат
за собственик на недвижим имот в село ******** в нотариално – охранително
производство, което е обективирано в
нотариален акт № 49, том VІ, рег. №1738/1991г. Наследници на в> И.С.,***, починал
на 22.09.2005г. са неговите низходящи Г> в>ва Д.
и Р. в>в С.. Последните въз основа на договор за
покупко – продажба от 01.12.2014г., продават на третото лице – помагач на
ответниците Г.Ж.Ж. имот УПИ ХХІІІ-810, кв.53 на село ********.Към
момента на осъществяване на прехвърлителната сделка имота е индивидуализиран
съобразно действащият към този момент ПУП-ПРЗ от 2012г., чиято пълна
идентичност с процесния имот с идентификатор 30497.501.470 по КККР се доказа по
делото. Третото лице помагач на ответника въз основа на договор за покупко –
продажба от 17.08.2016г., оформен в нотариален акт №199/2016г., продава
процесния имот с идентификатор 30497.501.470 на първия ответник Х., който към
момента на разпоредителната сделка се намира в брак с ответницата С.Х..
От показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели С.С.Д.и
В.Д>В., които се кредитират от съда като обективни, безпристрастно дадени и
взаимно допълващи се,се установява, че след смъртта
на в> С. през 2005г., фактическата власт върху имота е осъществявана от
неговите наследници - Г.Д>и Р. С.,
съответно негова дъщеря и син. Свидетеля посочва, че последните са осъществили
дейност по обявяване имота за продажба, съответно, че синът на в> С. – Р. С.
е предоставил имота за стопанисване на трето на спора лице - на свидетелят В. В..
Показанията на свидетеля са пълни и ясни, същите се допълват не само от
останалите гласни доказателства събрани по почин разпита на другия допуснат по
искане на ответника свидетел, но и от събраните по делото писмени доказателства
в това число и заключение на съдебно – техническа експертиза. На свидетеля е
известен имота от време, от което той е бил в една доста по-голяма площ спрямо сегашната,
както и към който момент имота е бил в собственост на и.й.С.. Тези му показания
са изцяло в унисон със заключението на в.л. Ж.Б. по първата приета по делото
съдебно – техническа експертиза, в която се посочва, че площта на имота
първоначално е била 1542 кв.м., като същата е редуцирана с предвиждане
реализирането на елемент от пътната инфраструктура - ул. К., която се явява и
северна граница на имота. Свидетелят посочва, че собствеността върху имота,
след като е била притежавана от и.й.С. е преминала в неговият син в> С.,
който е упражнявал фактическата власт върху имота до смъртта си през 2005г.
Тези показания напълно съвпадат със събраните по делото писмени доказателства и
в частност титулите за собственост, които легитимират първоначално и.й.С., а в
последствие и неговият син в> С., като последователни собственици на имота. Показанията
на свидетеля Динев се препокриват и с показанията на свидетеля В.Д>В.. И
двамата свидетели категорично посочват, че процесния имот е бил предоставен на
свидетеля В. за стопанисване от синът на в> С. – Р., след смъртта на неговия
праводател през 2005г.В този имот свидетеля В. е осъществявал дейност по
коситба на трева с оглед нуждите на своето стопанство, както в тази си дейност
не е бил смущаван от трети лица. Категорични са показанията на свидетелите
Динев и В., че имотът към 2006г. е бил ограден с ниска ограда реализирана от
телена мрежа и дървени колове. Напълно в унисон със заключението на в.л. Б. по
допълнителната съдебно – техническа експертиза са показанията на свидетеля В.
по отношение наличието на черен път, който първоначално е преминавал през
имота. Видно от приложение №7 (л.314), което по своята същност е аерофотозаснемане на имота към 2012г., през имота преминава
черен път, по отношение на който се установи, че е създаден от свидетеля В.,
който с цел за да преминава към имоти в съседство, които също стопанисвал, разграждал
мрежата на мястото и преминавал за по-пряко през него. Тук показанията на В. се
подкрепят от тези на Динев, който също посочва, че в последствие през 2010г.
през самия имот се появил черен път с оглед по-пряко преминаване през имота до
съседните имоти. Категорично свидетеля В. посочи, че в последствие имота е
придобит от третото лице – помагач Г.Ж., който е виждал да осъществява дейност
по почистване на имота, като след него собствеността е преминала у ответника Х..
Показанията на свидетелите И.и
Х., които са допуснати с оглед оборване на фактите, за които на ответниците са
допуснати гласни показания, с оглед направеното от тях възражение за придобиване
по давност на имота не се кредитират от съда. Показанията на свидетелите са
непълни, опосреден като знанието им за релевантни за
спора факти е с давността от едва 5-6 месеца, а за самото узнаване на тези
обстоятелства свидетелите, посочват че са възприели от синът на ищеца. Не
кредитира съда показанията на свидетеля Иванов, по отношение заявеното от него,
че имота е неограден, в тази насока са събрани ясни и категорични показания от
свидетелите Динев и В., които заявяват противното. Тук съдът посочва, че
наличието на ниска ограда, респ. разграждане на част от същата с оглед
преминаване за по-пряко през имота не може да доведе до извод за неограден
имот. Не кредитира и съдът показанията на свидетеля Иванов, по отношение на
заявеното от него, че към 1991г. имотът не се е стопанисвал. Свидетеля е на 32 години към датата на съдебно
заседание, в което дава показания, поради което към момента, за който излага
релевантни за спора факти и обстоятелства (1991г.) е бил на едва 3 годишна
възраст. Към тази си възраст съдът счита, че свидетеля не би могъл да формира
впечатления по отношение на процесния имот, които да сподели в последствие при
разпитът си в съдебно заседание, които да бъдат отчетени като относими по спора
факти, и които да бъдат обсъдени с оглед останалия събран по спора
доказателствен материал. В идентично положение следва да бъдат поставени и
показанията на свидетеля Х., която съдът счита, че не познава имота, доколкото
не може да опише неговите граници или да изрази становище за неговата
приблизителна площ. Свидетеля е формирала знание единствено за премиващият през
имота черен път, без същевременно да е възприела обстоятелства около това дали
имота се стопанисва от някой. В тази връзка нейните показания са в противоречие
с показанията на свидетелите Динев и В., при което също не следва да бъдат
кредитирани от съда.
От анализа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че до
смъртта си през 22.09.2005г. в> С.,*** е упражняван фактическа власт върху
процесния имот.Макар и по делото да се събраха данни за осъществено от него
разпореждане с имота в полза на ищеца М.Т., което разпоредителна сделка е
оформена в нотариален акт № 58/1991г., то не се установи след настъпването на
този факт, частния правоприемник да е упражнил правото си на владение върху
имота. Заплащането на местни данъци и такси съдът намира, че не покрива фактическия
състав на владението върху недвижимата вещ, по отношение на която се осъществява
това плащане в полза общинския бюджет. Издаването разрешение за строителство на
водопроводно отклонение от 1992г., също не може да бъде разглеждано в аспект на
упражняване фактическата власт върху придобития посредством договор за покупко
– продажба от 1991г. имот. Не се събраха доказателства по делото, че ищецът е
реализирал строежа на водопроводното отклонение в имота, което обстоятелство да
бъде тълкувано като действие, с което той е манифестирал намерението си да
владее имота, съобразно придобитите от него материални права.Както вече съдът
посочи и доколкото не се кредитират
показанията на свидетеля Иванов, не може да бъде приет, че към 1991г. имота не
е бил стопанисван от никой. Съдът приема, че до своята смърт през 2005г. в> С.
е упражнявал фактическата власт върху имота, а след това от неговите наследници
Г.Д>и Р. С.. Последните са осъществили действия в имота, с които са
манифестирали установяване на своето владение над него, като са го предложили
за продажба, съответно са го отдали за стопанисване на свидетеля В.. Свидетелят
В. в качеството му на държател на имота е стопанисвал същия до продажбата му на
третото лице – помагач Г.Ж.. За този период от време с начало смъртта на
наследодателя на Г.Д>и Р. С., а именно от 2005г. до момента,в който Г.Ж. е
придобил имота, свидетеля В. в дейността си не е бил смущаван от никой. Следва
да се приеме, че Г.Д>и Р. С. за този период от време са упражнявали
фактическата власт над имота чрез държателя на последния, което им владение
следва да бъде окачествено като явно, необезпокоявано и трайно, с намерение за
своене на вещта. Имотът е ограден, макар и с ниска мрежа, което придава
пространствен обхват на осъществяваното върху вещата фактическо владение.
Обстоятелството, че през имота е преминавал след 2010г. черен път не може да
наведе извода, че имота е безстопанствен. Наличието, появата и предназначението
на този черен път се установи по делото от събраните гласни доказателства по
почин разпита на свидетеля В..
Г.Д>и Р. С. се разпореждат в
полза на Г.Ж. с процесният имот на 01.12.2014г., за което обстоятелство е
съставен нотариален акт №28/2014г. За изповядване на сделката е използван
нотариален акт №49/1991г., с който праводателят им в>
С.,*** е признат за собственик на имота. Този нотариален акт е използван и при
реализиране на прехвърлителната сделка от 24.10.1991г., оформена в нотариален
акт №58/1991г., въз основа на която ищеца черпи материални права. Макар и да са
се разпоредили с имота посредством
цитираната прехвърлителна сделка от 2014г., то Г.Д>и Р. С. към този момент
не се легитимират за собственици на имота, предвид това, че съдът прие, че имота
посочен в нотариален акт №58/1991г. е идентичен с процесния. Г.Д>и Р. С. не
са страни в производството по делото, поради което същите не биха могли да се
присъединят към владението на своя
праводател в> С. върху имота, което съдът приема, че е осъществено за
периода от разпоредителната сделка – 24.10.1991г. до неговата смърт 22.09.2005г.
Няма данни по делото за охранително нотариално производство, в рамките на което
да са признати права на собственост върху имота, посредством придобиването му
по давност от правоприемниците на в> С.. Макар и да не са легитимират за
собственици на имота Г.Д>и Р. С. владеят последния, като макар и да не се
ползва с вещнотранслативен ефект прехвърлителната
сделка от 2014г. със същата се предава владението върху имота на третото по
спора лице. След този момент съдът приема, че Г.Ж. е установил фактическа власт
върху имота. До този си извод съдът стига след анализ на показанията на
свидетеля В., който изрично посочи, че е виждал Ж. да се грижи за имота след
неговото придобиване.
Г.Ж. е конституиран в производството по делото в качеството му на трето
лице – помагач на ответниците. Същия посочва, че собствеността му върху имота
възниква въз основа на прехвърлителната сделка от 2014г., а в условията на
евентуалност се позовава на придобиването му по давност, като се присъединява
към владението на своите части правоприемници. В качеството му на страна по
делото, съдът намира, че третото лице – помагач може да се позове на това
оригинерно придобивно основание, което е релевирало в
условията на евентуалност, при което следва да бъдат поставени на изследване и
тези възраженията на страната.
Придобиването на недвижим имот на основание придобивна давност по смисъла
на чл. 79, ал.1 или ал.2 ЗС, предполага установяването, при условията на пълно
и главно доказване, на комплекс настъпили правно релевантни факти: упражнявана
от претендиращото лице в течение на времето – 10 или 5 години, фактическа власт
на конкретен обект на правото на собственост, чужда собственост, спокойно и
необезпокоявано упражняване правомощията от собственика (право на владение, на
ползване и фактическо разпореждане), без противопоставяне от страна на
собственика на веща, с намерение да се свои – т.е. с намерение от страна на
лицето, упражняващо фактическата власт вещта за се счита като негова, в който
смисъл Решение №91/31.01.2018г., постановено по гр. дело №4340/2016г. на ВКС,
ІІ г.о.
Владението на Г.Д>и Р. С., както вече съдът посочи е установено от
смъртта на техния праводател до момента, в който имота е закупен от третото
лице Г.Ж.. След осъществяване на прехвърлителната
сделка Ж. е установил спокойно, явно и необезпокоявано владение за себе си.Присъединявайки
се на осн. чл. 82 ЗС към владението на своите праводатели, последните
упражняващи фактическа власт от 2005г., следва да бъде прието, че фактическия
състав на придобивната давност като оригинерен способ
за придобиване собствеността върху недвижими вещи е настъпил с изтичане на
предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС срок от 10 години. Доколкото
владението върху имота от праводателите на третото лице е установено считано от
смъртта на техния праводател (в> С.) - 2005г., както и доколкото третото лице
помагач Г.Ж. се присъедини към владението на своите праводатели, то следва да
бъде прието, че фактическия състав на придобивната давност по отношение на
процесния имот е изтекъл с изтичане на 10г. от осъществяване на факта на
владение, при което следва извода, че към 2015г., Г.Ж. се легитимира за
собственик на имота по силата на посоченото оригинерно основание. По отношение
на последното, същия в качеството му на подпомагаща страна в съдебното
производство се е позовал на това оригинерно придобивно основание, поради което
правните последици настъпват с изтичане на предвиденият в разпоредбата на
закона срок, като позоваването е само средство за защита на материалното право,
съобразно даденото задължително тълкуване с Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК
на ВКС. Съобразно дадените разяснения в т.2 от Тълкувателно решение № 4/2012г.,
защитата правата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да се
осъществи чрез предявяване на иск за собственост, възражение по предявен против
него иск или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка. Макар третото лице – помагач на ответника да няма качество на ищец
или ответник, доколкото същото е подпомагаща страна на една от главните страни,
то релевираното от него възражение за придобиване на имота по давност следва да
се разглежда, като действие по чл. 221, ал.1 ГПК, доколкото едно такова
възражение няма качество на разпореждане с предмета на спора, което действие
единствено е забранено за извършване от третото лице – помагач по силата на
закона, в който смисъл и ТР №109/16.04.1985г. на ОСГК на ВС. Третото лице
помагач съобразно т.2 на ТР 109/1985г. може да осъществява всички процесуални
действия на защита в полза на страната, която подпомага, а позоваването на
давността е именно такова процесуално действие на защита, съобразно приетото в
ТР №4/2012г. С действията си и от свое име третото лице – помагач може да води
делото в защита на материалното право на подпомаганата страна, за да избегне
неблагоприятни за себе си последици.Това е така доколкото решението по
отношение на третото лице – помагач, въз основа на обвързващата сила на
мотивите с подпомаганата страна, разпростира действието си по отношение на
прави изводи, фактически констатации и преюдициални
въпроси. Третото лице- помагач е обвързан със силата на присъдено нещо и в
отношенията си с противната главна страна.
С придобиване собствеността върху имота през 2015г. посредством упражняване
на спокойно, явно и необезпокоявано владение от страна на третото лице –
помагач, присъединявайки се към владението на праводателите си, право на
собственост по отношение на ищеца Т. се счита за изгубено, доколкото то е
преминало по посочения оригинерно способ в правната сфера на третото лице –
помагач. Предвид това, че към момента на осъществяване на разпоредителната
сделка на 17.08.2016г., оформена в нотариален акт № 199/2016г. праводателят на ответнците се легитимира за собственик на процесния имот,
то титулът за собственост, от който ответниците черпят правата си се ползва с
вещно прехвърлителен ефект, като ги легитимира за собственици на имота по
силата на посочената разпоредителна сделка. От тук следва и отговора, който е
поставен по същество на спора, а именно дали ищецът към момента на сезиране на
съда се легитимира за собственик на процесния имот, като на този въпрос следва
да бъде даден отрицателен отговор, предвид това, че в хода на съдебното
производство ответниците успяха в условията на пълно и главно доказване да
установят, че те са собственици на процесния имот представляващ УПИ ХХІІІ-810, находящ се в кв.53
на село ********, идентичен с имот №470, кв.53 по плана от 1963г., с площ от
680 кв.м., а по скица 685 кв.м., при граници:УПИ ХХІV-469, улица и от две
страни път, с идентификатор 30497.501.470, въз основа на договор за покупко –
продажба от 17.08.2016г., оформен в нотариален акт №199, том ІІ, рег. № 6176,
дело №359/2016г. на нотариус Орлин Стефанов с район на действие ВРС.
При тези съображения и
доколкото не се установи първата по делото предпоставка на предявеният
ревандикационен иск, която предвижда да бъде доказана собствеността на ищеца по
отношение на процесния имот, която собственост следва да бъде установена към
момента на депозиране на исковата молба в съда, предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърляне на
предявеният иск, съдът не разглежда своевременно предявените от ответниците
възражения за заплащане на сторените в имота подобрения и възражение за
задържане до заплащането им.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 4250 лева, от които 550 лева съдебно – деловодни разноски
и 3700 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК. По отношение на релевираното от ищеца възражение за прекомерност
съдът посочва, че по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2019г. ответниците
са възложили на своя процесуален представител да ги защитава в производството
по настоящото дело. Уговореното възнаграждение е за осъществяване на
процесуално представителство до приключване производството пред първа инстанция
и за един адвокат. Макар и цената на иска да не е голяма, делото е със значителна
правна и фактическа трудност, по същото се проведоха четири съдебни заседания,
бе осъществен разпит на петима свидетели, приеха се също толкова съдебни
експертизи, една от които в троен състав, представиха се множество писмени
доказателства. В отговора на исковата молба ответниците направиха свое
възражение за заплащане на подобрения, които са сторили в процесния имот, по
отношение на които ангажираха и доказателства за реалното им осъществяване. Стойността
на подобренията многократно превишава ценна на иска, която се формира от
данъчната оценка на имота, а възражението за заплащане на подобренията и
задържане на имота до заплащането им е онзи способ за защита на собствени права,
който ответниците са реализирали в съдебното производство, макар и в условията
на евентуалност, поради което не следва при изчисляване размера на дължимото възнаграждение
за процесуално представителство чисто формално да бъде използвана цената на
иска, като основа за определяне размера на дължимото възнаграждение за
процесуално представителство. Съдът счита, че уговореният и заплатен размер на
възнаграждението за процесуално представителство е справедлив, не е прекомерен,
съобразен с видът и предмета на спора, който се разгледа пред настоящата
съдебна инстанция.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявеният иск от
М.З.Т., ЕГН ********** ***
срещу Х.В.Х., ЕГН ********** *** и С.Х.Х., ЕГН **********
*** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на недвижим имот представляващ дворно място в село ********, ул. К. №21, О.В>с
идентификатор *****.***.***по КК приета със
Заповед № рд-**-**/**.**.****на
изпълнителния директор на
АГКК, изменена със заповед № РД 18-3024/16.04.2018г. на
началника на СГКК – Варна,с
площ от 680кв.м. по документ
за собственост, а по скица 669 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.),при граници: имоти с идентификатори *************и *************, и осъждане на ответниците да предадат
владението на имота, на осн. чл.108 ЗС.
Осъжда М.З.Т.,
ЕГН ********** *** да заплати на Х.В.Х., ЕГН ********** *** и С.Х.Х., ЕГН ********** *** сумата от 4250 (четири хиляди двеста и петдесет) лева,
от които 550 лева съдебно – деловодни разноски и 3700 лева възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при
участието в производството по делото на Г. Жеков Ж., ЕГН ********** ***, в
качеството му на трето лице – помагач
на страната на ответниците Х.В.Х.,
ЕГН ********** *** и С.Х.Х., ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жаба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му с връчване
на препис от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: