Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 3
гр.Враца,06.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 17.12.2019г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Л. Горчева
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N86 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№4327 от 14.05.2019 г.Л.Г.М. ЕГН**********,лично и със
съгласието на майка й Д.С.Г. ЕГН**********,Р.Г.С.,
ЕГН********** и С.Я.С., ЕГН**********
*** чрез адв.Г.Й. ,член на САК са предявили при условията на субективно
обективно и кумулативно съединяване искове срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК***,със седалище и
адрес на управление:гр.***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.-изпълнителни
директори.
Сезират съда с искане да бъде осъден
ответника ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК*** да заплати на: Л.Г.М. ЕГН**********,лично и със
съгласието на Д.С.Г. ЕГН********** сумата 90
000 лв.обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й,Р.Г.С.,ЕГН**********,с адрес-*** сумата
70000лв.,обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на внук й и на С.Я.С., ЕГН**********,с адрес: *** сумата 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внук му,
търпени от тях поради смъртта на Г.Г.М.
при ПТП на 17.06.2017г.на главен път Е-79,в близост до землището на с.Р. ***,ведно
със законна лихва за забава върху претендираните обезщетения считано от датата на изричния отказ на ответника 09.08.2019 г. до окончателното им изплащане.
Претендират се разноски и на
основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение.
При уважаване на исковете им посочват на основание чл.127
ал.4 ГПК банкова сметка,***тветни банкови институции,по които да им бъдат
преведени сумите.
Поддържа се в
исковата молба,че на 17.06.2017 г., около 20:00 часа, на главен път Е - 79, в
близост до землището на с.Р. ***, е настъпил пътен инцидент при който л.а.
марка “Дачия”, модел “Логан”, с peг. № СА **** НК, управляван от Е.П.Г., поради
несъобразена скорост и неспазване на достатъчна дистанция се блъска в задната
част на движещия се пред него т.а. влекач “Скания”, с peг. № СВ****ВА, с
полуремарке “Шмитц”, с peг. № С****ЕС, управляван от О.П.И.. Вследствие на
пътния инцидент и получените тежки травматични увреждания, е починал Г.Г.М.,
който се е возил на задна седалка в л.а. марка “Дачия”, модел “Логан”, с peг. №
СВ **** В А,като се твърди,че бил с поставен обезопасителен колан.
За пътния инцидент е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 300 000-34-56/19.06.2017
г., по описа на РУ на МВР гр. Мездра и е образувано ДП № 198/2017 г., по описа
на РУ на МВР гр. Мездра, което е прекратено поради смъртта на виновния водач.
Ищците са съответно сестра,
баба и дядо на починалия в пътния инцидент.
Поддържа се в исковата
молба,че отношенията между ищците и пострадалия при ПТП,са били изключително
близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и
уважение. Ищците преживявали изключително тежко загубата на починалия в
инцидента, който е бил едва на 19 години, в разцвета на своята младост и живот.Той
бил изключително добър и грижовен внук и брат.Помагал на ищците,материално и
ги подкрепял и морално. Починалият бил
единствен брат на ищцата Л.М..За нея той е бил по-големият брат, който се е
грижел за нея в целия й съзнателен живот. Израснали заедно и били неразделни до настъпилата трагична
смърт. Л.М. е разчитала за всичко на брат си, усещала е подкрепа в негово лице.
Към настоящия момент ищцата не може да приеме, че няма да може да види брат си
до края на живота си и няма да може да споделя важните моменти от живота си с
него.
Ищците баба и дядо на
починалия, обичали силно внука си, полагали грижи при израстването му. Внук им,прекарвал
летата и ваканциите си при тях, като връзката, която имали с него била не
по-слаба от родителската. След смъртта му,ищците /баба и дядо/ изпаднали в
тежка депресия, станали затворени и неконтактни, често плачат при спомен за него,не
изминава и ден без да го споменат. Чувстват се безпомощни и не намират смисъл
да продължат живота си.
Поставя се акцент на
традиционните за българското общество семейни отношения между баба,дядо и внук
и сестра и брат,като се твърди,че между
ищците и починалия съществувала постоянна,трайна и дълбока емоционална
връзка,че помежду им имало взаимна обич,морална подкрепа,духовна и емоционална
близост.
Твърдят,че отговорността на
водача на л.а. марка “Дачия”, модел “Логан”, с peг. № СА **** НК, е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в Застрахователно
Акционерно Дружество „ОЗК - Застраховане” АД, със застрахователна полица
BG/23/116002528139, валидна от 10.10.2016 г., до 09.10.2017 г.
Сочат,че на основание чл.380
от КЗ,с молба с Вх. № ЦУ-99-3512/23.07.2019 г.,ищците подали претенция срещу
ответното дружество, с която са поискали да им бъде изплатено застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. С писмо с Изх. №
ЦУ-99-3806/09.08.2019 г., от ответното дружество необосновано отказали плащане
по образуваната щета,с мотив липса на емоционална връзка между ищците и
пострадалия.
С оглед гореизложеното,поддържат да е налице правен интерес да претендират по
съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди пряко от застрахователя на виновния водач - ЗАД„ОЗК -
Застраховане”.
В законоустановения и
предоставен му за това срок,ответното дружество се е възползвало от правото си
на отговор.
С отговора ,на основание чл.
119, ал. 3 от ГПК, прави възражение за местна подсъдност, като счита, че в
случая компетентен да разгледа спора е не Окръжен Съд - гр. Враца, а Софийски
градски съд. По това възражене съдът се е
произнесъл с определение № 530/13.6.2019г.и е оставил същото без уважение.
Определението не е обжалвано
по реда на чл.121 от ГПК и е влязло е в законна сила.
С отговора се оспорва
активната легитимация на ищците да претендират обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,като счита че не дължи такова.Позовава се на мотивите на
Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС относно това кога може да
бъде присъдено обезщетение- съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултата на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Твърди, че между починалия и
ищците не е изградена особено близка и трайна житейска връзка и те
не търпят значителни морални болки и страдания с продължително
проявление във времето.
Оспорва изключителната вина на
водача Е.П.Г. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на
разпоредбата на чл. 300 от ГПК.Сочи,че досъдебното производство е прекратено,
като същевременно не е изследван въпросът относно наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия М..
Оспорва механизма на
настъпилото ПТП. Счита, че описания в исковата молба механизъм не отговаря на
действително развилия се и оспорва изложените в тази връзка твърдения на ищците
в исковата молба.Сочи,че в представените писмени доказателства не отразено
починалият да се е возил с поставен предпазен колан.
Счита, че процесният пътен
инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото при
него МПС. Въвежда възражение,че починалият
се е возил без предпазен колан. Поддържа, че поради липсата на поставен
предпазен колан тялото на М. се е движило свободно в купето на автомобила, при
което е създадена възможност за удари в твърди повърхности и въз основа на това
той е получил съответните наранявания.Позовава се на чл.51, предл. 2 - ро от ЗЗД и счита ,че при уважаване на исковете обезщетението следва да бъде
намалено.Поддържа,че исковете са прекомерно
завишени по размер.
Оспорва този размер,като
противоречащ на принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените
по-горе съображения.
Оспорва твърдението на ищците,
че от смъртта на пострадалия,търпят неимуществени вреди, които да обуславят
претендираните размери на застрахователно обезщетение по 70 000 лева за дядото
и бабата на М. и 90000 лева за сестра му.
При наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия, настъпило като резултат от
нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения,на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален,
съобразно приноса на починалия. Позовава се на съдебна практика.
Позовава се на разпоредбата на параграф 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ, който повелява, че до влизане в сила на наредба за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимущствени вреди
на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лева.При уважаване на
исковете , поддържа да бъдат уважени до този размер.
Оспорва акцесорния иск за лихва, началния момент, от
който същите се претендират и по аргумент за неоснователност на главния иск.Твърди,че
не е изпаднал в забава и не дължи лихва върху претенциите за неимуществени
вреди.
При така изложеното сезира
съда с искане да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги
отхвърли изцяло като такива.Претендира на основание чл.78 ал.3 ГПК присъждане
на сторените разноски.
В случай, че ищците не се явят
в първото по делото заседание, не вземат становище по отговора на исковата
молба и не поискат разглеждане на делото в тяхно отсъствие,сезира съда с искане
да прекрати делото,да постанови неприсъствено решение и му бъдат присъдени
разноските.
В законоустановения и
предоставен им за това срок,ищците са се възползвали от правото си да подадат
допълнителна искова молба.
Ищците поддържат подадената искова молба по аргументите
изложени в нея,като поддържат,че се основават на трайната съдебна практика на
ВКС.Сочат,че в хода на процеса ще ангажират доказателства, за които са
направени съответните доказателствени искания.
Оспорват изложеното в отговора
относно активната легитимация на страните.Сочат,че са ангажирали конкретни
доказателствени искания, с които ще докажат в условията на пълно и главно
доказване твърдените от тях обстоятелства. Този въпрос е въпрос по същество, по
който съдът ще се произнесе в решението си, след събирането на всички
доказателства по делото.
Оспорват
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на праводателя
им.Сочат,че от получените травматични увреждания е видно,че е бил с предпазен
колан.
Считат, че възражението на
ответното дружество за завишеност на исковите претенции е неоснователно.В
процеса ще бъде проведено пълно и главно доказване ,както относно
основателността на исковите претенции,така и по отношение на размера им.
Позовават се на чл.52 ЗЗД.Смъртта,
загубата на един човек не може да бъде съизмерима с пари, но все пак пълното
обезщетяване за неимуществените вреди за неговите близки, изисква същото да
бъде съотносимо с претърпените болки и страдания, вследствие смъртта на лицето.
Сочат,че в съответствие с европейското законодателство
е налице тенденция към увеличаване на размера на застрахователните обезщетения
с оглед пълното компенсиране на вредите по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Позовават се на чл. 492, т. 1
от КЗ: лимитът на отговорността, по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, за причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие
на телесно увреждане или смърт е 10000000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица.
Обосновават размера на
претенциите си с това,че в случая се касае за внезапна смърт на младо момче, в
разцвета на своята младост, което е било едва на 19 години.
Считат релевираното от
ответника възражение за наличие на лимит от 5 000 лв., за разширения кръг
наследници за напълно неправилно и противоречащо на европейското законодателство. Позовават се на § 7 от ДР на КЗ, с който в националното
законодателство са въведени и нормите на редица директиви, между които
специалната, касаещи застраховка "Гражданска отговорност"-Директива
2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Предвиждайки,
че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в размер
по-малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Директивата,който цитират.
Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в чл. 226 от КЗ (отм.);
възпроизведена е и в чл. 492 от КЗ. Въвеждането на застрахователна сума,като
предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на
нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на ЕС,
означава, че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни
увреждания или смърт, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена
по размер единствено от горе цитирания минимум на застрахователната сума,
възприет в Директива 2009/103/ЕО.
Позовават се и на отговор на
Съвета на ЕС на отправено преюдициално запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013
г. по дело С-277/12/.
Поддържат,че по силата на ДФЕС
и чл. 63 от ГПК решението на съда на Европейския съюз е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България.
Позовават се и на съдебна
практика.
Изразяват
несъгласие с направеното от ответника оспорване на началния момент,от който се
претендира лихва за забава.
Считат,че процесния случай,доколкото
няма доказателства, наследниците на застрахования, да са уведомили ответното
дружество за настъпването на застрахователното събитие, то лихва следва да се
присъди от датата на отказа на застрахователя заплащане на застрахователно
обезщетение.
В законоустановения и
предоставен му за това срок,ответникът е упражнил правото си да подаде отговор
на допълнителната искова молба.
Заявява,че изцяло поддържа
отговора на исковата молба и всички направени в него твърдения.
Поддържа възражението си за
местна неподсъдност на спора пред ВрОС,както и възражението си относно липсата
на активна процесуална легитимация на ищците. Поддържа възражението си,че
предявените искове са прекомерно завишени по размер и не отговарят на
критериите за справедливост.Застъпва становище,че смъртта и загубата на близък
човек не би следвало да води до неоснователно обогатяване на ищците.
Поддържа възражението си за
съпричиняване от страна на пострадалия,изразяващо се в непоставен предпазен
колани искането си ако исковете бъдат уважени при определяне на обезщетението
съдът да приложи разпоредбата на чл.51,предл.2 от ЗЗД.
Поддържа и възражението си във
връзка с разпоредбата на §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ и сезира съда с искане ако
уважи претенциите на ищците те да са в размер до 5000лв.,както и това за лихва
върху обезщетението.
Изложените от ищците фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове:1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.432 КЗ вр.380 КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД вр. с чл.40 КЗ.
Исковете са допустимо предявени.Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и
процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна
против надлежна страна.Ищците са спазили разпоредбата на чл.380 КЗ,като са
предявили пред застрахователя искане да бъде заплатено обезщетение/вж.д/ва на
л.46 до 50/ и при обективиран отказ от страна на застрахователя.
Възражението на ответника за липса
на процесуална легитимация на ищците да сезират съда с исковете си и изложените
в подкрепа на това доводи ,сочат на становище за липса на материалноправна
легитимация ,която е въпрос по същество.
Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.
Отговорността
на водача на л.а. марка “Дачия”, модел “Логан”, с peг. № СА **** НК, е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в Застрахователно
Акционерно Дружество „ОЗК - Застраховане” АД, със застрахователна полица
BG/23/116002528139, валидна от 10.10.2016 г., до 09.10.2017 г.,поради което
съдът прие,че това обстоятелство не подлежи на доказване.
Страните спорят,относно механизма на ПТП,наличието на съпричиняване от
страна на пострадалият,наличието на изградена трайна и емоционална връзка между
ищците и пострадалия, размера и основателността на иска за присъждане на
обезщетение,датата от която се дължи лихва върху обезщетението.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.10.2017г.Окръжна прокуратура-гр.Враца е прекратила наказателното производство срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.343,ал.3,б."б" във вр. с чл.342,ал.1 НК,на основание чл.243,ал.1,т.1,във вр. с чл.24,ал.1,т.4 НПК,поради настъпилата смърт на дееца./л.43/.В случая се касае за постановление за прекратяване на наказателно производство,по отношение на което,нормата на чл.300 от ГПК не намира приложение.Същото не е задължително за гражданския съд и не съставлява източник на доказателствени и правни изводи,относно авторството на деянието,противоправността му и вината на дееца.
В константната практика на ВКС последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални документи,актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Постановлението отразява мнението на разследващите органи и не обвързва гражданския съд,разглеждащ иска на пострадалия
Следователно всички елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да
докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а
именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди,както и
останалите си възражения.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като обсъди становищата на страните,съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Като доказателство на л.8 е
приложен Констативен протокол за ПТП рег.№300000-3456 от 19.06.2017г.,съставен
от РУ-Мездра,в който е посочено,че на 17.06.2017г.в 20.04ч. е постъпило
съобщение за възникнало ПТП на главен път Е-79 в близост до землището на с.Р. ***,на
км.156.000 между т.а влекач"Скания",с рег.№СВ****ВА с
полуремарке"Шмитц",с рег.№С****ЕС,собственост на "Глобал
Биомет",управляван от О.П.И. ЕГН********** и л.а"Дачия
"Логан",с рег.№СА****НК собственост на "Ролпласт
Транспорт"-ООД-гр.София,управляван от Е.П.Г. ЕГН**********.При
възникналото ПТП, л.а"Дачия "Логан",с рег.№,СА****НК,движейки се
зад т.а влекач"Скания",с рег.№СВ****ВА с
полуремарке"Шмитц",с рег.№С****ЕС, в посока гр.Враца-гр.Мездра,се е
блъснал в задната част на полуремаркето и е влязъл под него.На място е загинал
водачът на л.а"Дачия "Логан",с рег.№,СА****НК,Е.П.Г.,ЕГН**********,а
на път към ЦСМП-Враца от нараняванията си е починал и пътникът на задна седалка
зад водача-Г.Г.М.,ЕГН********** от гр.Вършец.Ранена е пътничката на предна дясна седалка Н.В.Н.,ЕГН**********,настанена
за лечение в МБАЛ"Христо Ботев"-гр.Враца.
От препис извлечение от Акт за смърт се
установява,че Г.Г.М. е починал на 17.06.2017г.,същият е роден в гр.Берковица и
с постоянен адрес ***.
От представените Удостоверения
за родствени връзки /стр.12 до 14 включ./ се установява,че ищцата Л.Г.М. е
сестра на починалия,а ищците Р.Г.С. и С.Я.С. ,са съответно баба и дядо на
същия.От представеното удостоверение за раждане на ищцата Л.Г.М. е видно,че Д.С.Г.
е нейна майка.
Отговорността на водача на л.а.
марка “Дачия”, модел “Логан”, с peг. № СА **** НК, е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност” в Застрахователно Акционерно Дружество
„ОЗК - Застраховане” АД, със застрахователна полица BG/23/116002528139, валидна
от 10.10.2016 г., до 09.10.2017 г. и страните не спорят по това
обстоятелство,поради което съдът прие,че това обстоятелство не се нуждае от
доказване.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 18.10.2017г.Окръжна прокуратура-гр.Враца е прекратила наказателното
производство срещу Неизвестен извършител за престъпление по
чл.343,ал.3,б."б" във вр. с чл.342,ал.1 НК,на основание чл.243,ал.1,т.1,във
вр. с чл.24,ал.1,т.4 НПК,поради настъпилата смърт на дееца./л.43/.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза, което
не се оспори от страните и се прие от съда , като обективно и вярно, се
установява следният механизъм на пътно-транспортното произшествие:
На 17.06.2017г.,около 20.10ч. в тъмната част на денонощието в
дясното еднопосочно платно за движение на главен път I-1/Е 79,състоящо се от две ленти,разделени една от
друга с единична прекъсната осова линия в посока от гр.Враца към гр.Мездра ТИР
композиция с влекач марка"Скания" с рег.№СВ****ВА и прикачено към
него полуремарке марка"Шмитц" с рег.№С**** ЕС се е движил със скорост
от около 90 км/ч.След него по същият път
и посока се движил
л.а.марка"Дачия",модел "Логан" с рег. №СА **** НК със
скорост на движение около 161 км/ч.
В определен момент,когато се намира на около 319,5 метра от
линията на ориентира,без наличие и влияние на странични фактори за изпълнение
на маневра "Изпреварване",достигайки с предна челна част лекия автомобил
"Дачия Логан" в задната част на полуремаркето,вследствие на разликата
в скоростите се удря в него,като се подвира и зацепва с предна челна част под
пода на полуремаркето.Водачът на ТИР
композицията възприема удара като неизправност в ТИР-а,продължава движението си
още около 320 метра в режим на служебно спиране,отбива се в джоб отбивката на
пътя,спира в нея и установява настъпилото ПТП.
При настъпилото ПТП на място загива водача на лекия автомобил
"Дачия",модел Логан Е.П.Г. от с.Крушовица,а по-късно и возещият се на
задната седалка зад водача пътник Г.Г.М.
от гр.Връшец.
Превозните средства са получили повреди и деформации.
От техническа гледна точка вероятната причина за ПТП е
субективното действие на водача на лекия автомобил с органите на управление на
автомобила,което е довело да движение на автомобила с превишена скорост,поради
което се блъснал в движещият се пред него седлови влекач.Пътният инцидент е
настъпил,поради действията на водача на лекия автомобил,който се е движил с
превишена скорост.Починалият пътник е седял на задната седалка зад водача,като
вещото лице е посочило,че няма данни дали е бил или не с предпазен колан.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза се установява следното:
Причината за смъртта на Г. М. е закритата мозъчна травма
довела до остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност,поради компресия и
парализа на жизнено важни мозъчни центрове-дихателен и сърдечно съдов.Налице е
причинно-следствена връзка между телесните увреждания и настъпилата смърт и
процесното ПТП.
Вещото лице посочва,че няма медицински данни/наранявания по
тялото на починалия,които да свидетелстват за наличието на правилно поставен
предпазен колан.В процесния случай пострадалия е седял на задната седалка и е
получил закрита черепно-мозъчна травма
,поради контакт на главата му с
интериорни части на лекия автомобил,като при поставен предпазен колан
най-вероятно не би настъпила подобна травма.
При разпита на вещото лице,то поясни,че ако пострадалият е
бил с предпазен колан не би стигнал с
глава предната част на колата.
От заключението на съдебна психологична експертиза и
показанията на разпитаната свидетелка се установява следното:
Ищцата Л. М.а е ученичка в *** клас на 135 СУ "***" в
гр.София,специалност "***".Брат й от малък закрилял и се грижил за
по-малката си сестричка,тя пък от своя страна го боготворяла. Споделяла всичко
с него и разчитала на неговото разбиране.
Вестта за нещастието понесла много тежко,първоначално имала
кръвоизливи от носа,по-късно и косата й започнала да пада и оредява,има
проблеми със съня.
И сега,плачейки, си
припомняме всичко как е било, какво е щял батко й да й каже или направи. Сънува
го и до ден днешен. Болката й е голяма.
Постарадалият израснал във Вършец
при баба си и дядо си,тъй като
майката работела в гр.София. Летните
ваканции той е прекарвал при баба си и дядо си.Били в много добри отношения.Бил гордост на дядо си
С. и заедно ходели,по мъжки на мач и за риба по реката.Бил "другарче"
на дядо си. За дядото вече нищо не съществува, щом
внука му го няма.В беседите си с
вещото лице-психолог,заявил,че не намира упование и в Гспод-"не вярвам в
Него вече"заявил той. Дядото все
още не може да се възстанови, бабата гледа да не показва мъката си, за да не го
тревожи допълнително. Дядото не може да го преодолее, не дава да се говори за
тази история.
Пострадалият бил в много близки
отношения и с баба си Р.,много харесвал вкусните и гозби и бързал да се прибере
от София при нея.
Вестта за смъртта на момчето възприели с голяма
болка, те не можели да повярват, че това се е случило.
След проведено изследване/скрининг и въпросници/ за наличие
на остра стресова реакция и посттравматично стресово разстойство са установени
индикации за това,че в резултат на поредицата стресови събития,свързани със
загубата на брат/внук/:вестта за катастрофата,чакането с надежда, научаването
за смъртта,погребението,социалната самоизолация, последвалият траур,честите
посещения на гробища и др.,ищците са преживели остро стресово
разстройство,разгънала се е цялата симптоматика на
атипична/комплицирана,усложнена скръб/,от която те страдат и до
досега-смърт-внезапна и неочаквана,загуба на брат,внук,със затруднение да се
приеме факта на загубата,с чувство за вина,че са надживели внука си,с усещането
за несправедливост на живота,депресивност,а в последствие и посттравматично
разстройство,което ги отдалечава от възможността за осмисляне на случилото се
по конструктивен и облекчаващ начин.
Ищците не са възстановили обичайното си ниво на личностно и
социално функциониране и не могат да преживеят пълно чувство на радост
удоволствие,да извършват напълно и пълноценно обичайните си дейности,да
поддържат социалните си контакти в широк кръг,така както е било преди.
Вещото лице е посочило,че е наложително травмата да се лекува
с помощта на релевантно психотерапевтично въздействие, защото ПТСР,при това в
условията на усложнена скръб ,
депресивност е упорито страдание.
При така установеното от фактическа страна,съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с три иска с правна квалификация чл.432 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв.за
сестрата на пострадалия и по 70 000лв. за баба му и дядо му.
Между страните не се спори,че отговорността на водача на л.а. марка
“Дачия”, модел “Логан”, с peг. № СА **** НК, е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” в Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, със застрахователна полица BG/23/116002528139, валидна от
10.10.2016 г., до 09.10.2017 г.
Липсва спор и по въпроса за настъпването на процесното ПТП на
17.06.2017г., при което е причинена смъртта на брата на ищцата Л., и внука на
останалите двама ищци.
От неоспореното от страните заключение на изслушаната по
делото автотехническа експертиза се установява, че вина за произшествието има
водачът на лекия автомобил марка “Дачия”, модел “Логан”, с peг. № СА **** НК , чиято смърт е мотивирала прокуратурата да
прекрати образуваното наказателно производство.
Фактическият състав на непозволеното увреждане е осъществен ,защото смъртта на пострадалия е
съставомерен резултат от движението на лекия автомобил със скорост от 161 км/ч
и закъснялата реакция на водача му на изпълнение
маневра"Изпреварване",с което е поставил сам себе си и водача на
ТИР-а в невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП.Като съставомерен
престъпен резултат, смъртта на близкия на ищците е довела до възникване на
неимуществени вреди за неговите близки и роднини,поради което за причинилия
вредата възниква задължението да я поправи.
След като за лекия автомобил марка “Дачия”, модел “Логан”, с peг. № СА ****
НК е налице валидно сключен договор за застраховка"Гражданска
отговорност" на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на
възникване на ПТП-то,и застраховател по този договор е ответното
дружество,последното е длъжно да заплати на увредените лица застрахователно
обезщетение за причинените им вреди.
Кръгът на лицата,които са легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък е очертан в задължителната съдебна практика,намерила израз в
П-4-61,Пленум,П-5-69,Пленум и ТР-1-16,ОСНГТК.Ищците,са легитимирани ако
установят създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от
неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.В последната хипотеза на
изключението,обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
От събраните по делото
доказателства анализирани по-горе,съдът приема за безспорно
установено,наличието на особено близка
връзка между сестра и брат,те са отрасли заедно,отглеждани са заедно от родителите
им и между брат и сестра е била изградена близка емоционална
връзка,привързаност и обич.
Такава връзка е била изградена и между починалия Г. и баба му
и дядо му,тъй като той е израснал при тях,прекарвал е летните ваканции при
тях,заедно с дядо си "по мъжки" е играел футбол и ловял
риба.Отношенията с баба му и дядо му се характеризират с трайна и дълбока
емоционална наситеност, обуславяща интензитет и трайност на изживените болки и
страдания,при които е справедливо обезщетяването им.
От така събраните доказателства,съдът намира за доказан
по делото обема и интензитета на претърпените от ищците болки и
страдания,вследствие смъртта на брат и внук им.Показанията на разпитания
свидетел са непосредствени,безпротиворечиви и
последователни,тези показания не се опровергават от заключението на
вещото лице психолог,поради което съдът няма основание да не ги кредитира.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, реламентиран в процесния
договор за застраховка, ответното дружество като застраховател е длъжно да
обезщети всички вреди,за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.
Преценката за размера на дължимото
по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието
справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички
специфични за конкретното дело обстоятелства и доказателства.С оглед
определяне на справедлив размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде отчетен
действителния размер на моралните вреди,като се съобразят
интензитетът,продължителността на болките и страданията,дали същите продължават
или са приключили,както и наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.Като ориентир за определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението-настъпилото ПТП.
При обезщетяване на претърпените от
ищците неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 17.06.2017г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/по задължителната застраховка "Г.О" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие е 10000000лв., независимо от броя на
пострадалите лица.
С оглед определяне на справедлив
размер на дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази
следното:
Вследствие на настъпилия на
17.06.2017г.трагичен инцидент,ищците са загубили съответно:брат и внук ,починал
на 20 години.До смъртта му семейството е било сплотено и задружно и е била
налице изключителна по своя характер емоционална връзка между пострадалият и сестра му ,както и с
баба му и дядо му.Свидетелските показания и заключението на вещото
лице-психолог,установяват,че внезапната
смърт на Г. е голям шок за тях,от който те не могат да се
отърсят,мъката,страданията и психическата травма продължават и към
момента.Съдът съобразява обстоятелството,че за близките няма по тежка загуба от
смъртта на брат,внук,която остава завинаги.Болката и страданието от тази загуба
ще съпътства ищците до края на дните им.
По гореизложените съображения,съдът
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди причинени на сестрата на пострадалия сумата от 70 000 и по 50 000 лв. за всеки от
ищците баба и дядо на пострадалия.
Този размер следва да се
редуцира,предвид направеното от ответника възражение за съпричиняване,което е
основателно по следните съображения.В протокола за оглед на ПТП,Раздел II,т.2 Оглед на пътните
транспортни средства,изрично е посочено,че водачът на лекия автомобил и пътника
на предна дясна седалка Н.Н. са били с обезопасителни колани и двата ербега са
се задействали.Липсва констатация починалия Г. М. да е бил с предпазен колан.Според
заключението на вещото лице от СМЕ липсват белези по тялото на пострадалия от
обезопасителен колан и пояснението в с.з.,че ако е бил с поставен предпазен
колан не би стигнал с глава предната част на колата. Заключението
на вещото лице не е оспорено в с.з.
Деликтната отговорност
,съгл.чл.51,ал.1 от ЗЗД,обхваща всички вреди-имуществени и неимуществени,които
са настъпили в правната сфера на
увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно
поведение на деликвента.Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка
и с поведението на самия увреден, законът чл.51,ал.2 от ЗЗД,предвижда
възможност за намаляване на дължимото обезщетение,съразмерно на действията и
бездействията,с които пострадалият е допринесъл за увреждането.Принос по
смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е налице
винаги,когато с поведението си пострадалият е създал предпоставка за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането,предизвиквайки по този начин самите вреди.
Съпричиняващо вредата по смисъла
на чл.51, ал.2 от ЗЗД е всяко поведение на пострадалия, дори когато то не
съответства на предписаното от закона, но чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за настъпването на вредите. При преценката за
наличие на съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение, но и дали настъпилият резултат е в пряка причинна връзка
с него.
С
оглед на изложеното по-горе относно механизма на произшествието и причините за
смъртта на Г. М., съдът приема, че в конкретния случай от негова страна не
просто е налице неспазване на изискването на чл.137а от ЗДвП. Конкретното
проявление на неглижирането на законовото изискване е достигането от негова
страна, с глава предната част на
колата и получаване на закрита черепно-мозъчна травма,която е довела до остра
съдова и дихателна недостатъчност вследствие на компресия и парализа на жизнено
важни мозъчни центрове-дихателен и сърдечно-съдов и е причина за смъртта
му,която не би настъпила,
ако пострадалият е бил с поставен колан. Това дава основание за извода, че
нарушението на законовото изискване е в пряка причинна връзка с настъпването на
вредоносния резултат и приносът на пострадалият следва да бъде определен в
цифрово изражение като 50 процента.
Предвид приетия принос на
пострадалият за настъпването на смъртния резултат, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определените като справедливи обезщетения за претърпените от ищците
неимуществени вреди следва да бъдат намалени наполовина, като ответникът бъда
осъден да заплати на:Л.Г.М.-сестра на пострадалия сума в размер на 35 000лв., а
на неговите баба и дядо по 25 000лв. за всеки от тях.
За определяне на началния момент,
от който върху определените обезщетения следва да бъде присъдена законна лихва,
съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и заплатил в срок считано от по-ранната от
двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
Както
бе посочено по-горе, застрахователните претенции са предявени от ищците на 23.07.2019г.,
а мотивът на ответника да откаже изплащане на застрахователни обезщетения се
свежда до липсата на емоционална връзка между ищците и пострадалите.
С
оглед на това, законната лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена от датата на изричния отказ от ответното дружество-09.08.2019г.
до окончателното изплащане на обезщетенията.
На
обсъждане по делото следва да бъде подставен въпроса за приложението на
разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ /ДВ бр.101 от 2018г., в сила от
07.12.2018г./, която предвижда, че до влизане в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл.439а, ал.4, в който кръг попадат ищците
като сестра и баба и дядо на починалия
при произшествието, се определя в размер до 5 000лв.
Както е прието в множество решения на ВКС /Решение №83 от
06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., Второ т.о. и др./, практиката на касационната
инстанция е последователна по въпросите както относно основанието на прякото
право по чл.407, ал.1/отм./ от ТЗ - съществуването на валиден застрахователен
договор между делинквента и застрахователя и непозволено увреждане, така и
относно размера на обезщетението, което по принцип следва да овъзмезди
действително претърпените от третите лица вреди в границите на определената в
договора сума /чл.405, отм. от ТЗ/. При претендирани обезщетения за
неимуществени вреди е приложим принципът на справедливо обезщетяване на болките
и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД, основано на цялостна преценка на конкретни
обективни обстоятелства. Практиката на ВКС е последователна и по въпроса за
детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на
всеки отделен етап от развитието на обществото. От своя страна икономическата
конюнктура е основана и на почти ежегодно нарастване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица. Това е видно и от действащите в различните периоди от време наредби
за задължителното застраховане. Независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а
като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението размер.
В контекста на изложеното по-горе следва да се подчертае, че
съгласно чл.492, ал.1 от КЗ минималната застрахователна сума/лимит на
отговорност/ за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е 10 000 000лв. преди и 10 420 000лв. след
изменението на нормата със ЗИДКЗ /ДВ р.108 от 2018г./. От тази гледна точка
съдът приема, че доколкото разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ
противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила на задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, същата не
следва да намери приложение, тъй като, въвеждайки недопустимо подлимитиране на
отговорността на застрахователя, може да бъде определена като лоша
законодателна техника. Противоречието на преходната разпоредба с общата
разпоредба на чл.346 от КЗ, съдържаща легална дефиниция на понятието
"застрахователна сума" като горна граница на отговорността на
застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или третото увредено
лице, и с общностното право на ЕС и конкретно с Директива 2009/103/ЕО, макар и
непопадаща формално в приложното поле на чл.15, ал.2 от ЗНА, дава основание на
съда да приеме, че размерът на следващото се на ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди не може да бъде ограничен до този,
определен в преходната разпоредба.
Във връзка с цитираната Директива е необходимо да се обърне
внимание на това, че съдържащата се в нея разпоредба на чл.9, ал.1 предвижда
следното: "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в чл.3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните минимални суми: а/в случай на телесно увреждане - минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди - 1 000
000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите" и тази разпоредба е
транспонирана в чл.266 от КЗ/отм./ и е възпроизведена в чл.492 от КЗ. Както бе
посочено по-горе, действащият КЗ въвежда застрахователната сума като предел на
отговорността на застрахователя, а нейният минимален размер е уреден в
Директива 2009/103/ЕО. Размерът на обезщетението не може да бъде по-нисък от
този на застрахователната сума и да не държи сметка за критерия за справедливо
обезщетяване на вредите. В този смисъл са постановени редица решения на Съда на
Европейския съюз, които са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република
България съгласно чл.633 от ГПК.
При тези съображения съдът приема,че застрахователното
обезщетение следва да се определи по справедливост,но не до сумите от по
5000лв. за всеки от ищците,а така както съдът прие по-горе.
При този изход на
делото и осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците от адв.Г.Й.,член
на САК,в полза на последния следва да се присъди адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 ЗАдв и чл.2,ал.5 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения,за всеки от исковете поотделно,както следва: за осъществено,такова
по отношение на ищцата-Л.Г.М. ЕГН**********,лично и със съгласието на Д.С.Г.
ЕГН********** сумата-1580 лв.,по отношение на ищцата Р.Г.С.,ЕГН********** -1280
лв. и по отношение на С.Я. С. ЕГН**********-сумата-1280
лв.или общо сума в размер на-4140лв./определени
по реда на чл.7 ал.1,т.4 от Наредба №1
за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
С оглед осъщественото процесуално представителство на
ответника от адвокат и заявената претенция за
възнаграждение по чл.78,ал.3 ГПК,такова следва да се присъди съобразно
отхвърлената част от исковете.Ответникът е сторил разноски в производството в
размер на сумата 7756.00 лв.,от които :7356.00 лв. с ДДС-платено адвокатско
възнаграждение и 400 лв. -депозити за експертизи.
Пълномощникът на ищците е направил възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение за адвокат. Възражението е
неоснователно.Възнаграждението на пълномощника на ответника определено по реда
на чл.7,ал.5 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения
е в размер на 6130 лв. и ДДС-1226 лв. общо сума в размер на 7356 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят деловодни разноски на ответника в размер на
сумата 4889.65 лв.
Отчитайки освобождаването на ищците от заплащане на държавна
такса и разноски и с оглед частичната основателност на предявените
искове,ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
уважения размер на исковете-3 400 лв. и заплатените от
бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в размер на сумата от-700
лв.или общо сума в размер на 4 100 лв.
Воден
от гореизложените мотиви,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.***,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.-изпълнителни директори на осн.чл.432 КЗ,ДА ЗАПЛАТИ на
Л.Г.М. ЕГН********** , лично и със
съгласието на Д.С.Г. ЕГН********** сумата 35
000 лв.обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й Г.Г.М. при
ПТП на 17.06.2017г.на главен път Е-79,ведно със законната лихва считано от
09.08.2019г.до окончателното му изплащане по посочената по делото банкова
сметка.
***ата от 35000лв.до заявеният размер от 90
000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***,със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.-изпълнителни
директори на осн.чл.432 КЗ,ДА
ЗАПЛАТИ на,Р.Г.С.,ЕГН**********,с адрес-*** сумата 25000лв.,обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внук й и
на С.Я.С., ЕГН**********,с адрес:г***
сумата 25 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на внук му, търпени от тях поради смъртта на Г.Г.М. при ПТП на 17.06.2017г.на главен
път Е-79,ведно със законната лихва върху
сумата ,считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението по
посочените по делото банкови сметки.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част над сумите
от 25000лв.до заявеният размер от по 70000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК***,със седалище и
адрес на управление:гр.***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.-изпълнителни
директори ДА ЗАПЛАТИ НА адв.Г.Й.,член на САКсъс съдебен адрес:***
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв и чл.2,ал.5 от Наредба №1 за
минималния размер на адвокатските възнаграждения за всеки от исковете поотделно,както следва: за осъществено,
такова по отношение на ищцата-Л.Г.М. ЕГН**********,лично и със съгласието на Д.С.Г.
ЕГН********** сумата-1580 лв.,по отношение на ищцата Р.Г.С.,ЕГН********** -1280
лв. и по отношение на С.Я. С. ЕГН**********-сумата-1280
лв.или общо сума в размер на-4140лв./определени
по реда на чл.7 ал.1,т.4 от Наредба №1
за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Л.Г.М.
ЕГН**********,лично и със съгласието на Д.С.Г. ЕГН**********,Р.Г.С.,ЕГН********** и С.Я.С., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК***,със
седалище и адрес на управление:гр.***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.-изпълнителни
директори деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете им в
размер на сумата 4889.65
лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК***,със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.-изпълнителни
директори ДА ЗАПЛАТИ във вр. с чл.83 от ГПК,в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН
СЪД-гр.Враца сумата в размер на 3400лв.,представляваща държавна такса от
4%съобразно уважената част от исковете и изплатените суми за възнаграждения на
вещи лица в размер на сумата 700лв.изплатени
от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: