№ 1738
гр. Плевен, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430103865 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Д. И. П. против „Фф.б.. Ищцата
твърди, че с ответника сключила договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1227099/03.01.2023г., съгласно който договор е приложим ЗПФУР.
Твърди, че страните договорили отпуснатият заем в размер на 200 лева да
бъде погасен с лихва 3,38% или 24 лв. Посоченият годишен процент на
разходите е в размер на 49,85%. Ищцата твърди, че съгласно чл.5, кредитът се
обезпечава с Поръчителство, предоставено от „М.Б.“ в полза на Дружеството
ответник. Посочва, че при сключването на договора за потребителски кредит
никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество, а едва след като усвоила сумата от 200 лв., ищцата Д. П.
установила, че освен заемната сума от 200 лв., са начислили такса за
обезпечение с поръчителство услуга предоставяна от партньор на „Фф.б., в
размер на 110 лв. Ищцата твърди, че към датата на подаване на исковата молба
е погасила изцяло задълженията си по договора.
Ищцата твърди, че договорът за кредит е недействителен на първо
място, тъй като дължимите вноски за поръчителство не били посочени в
договора, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за
гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита. Посочва, че в
1
чл.5.3 ОУ е посочено като възможност за повишаване на кредитоспособността
и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за
кандидатстването.
Посочва, че договорът за кредит не е подписан нито с квалифициран,
нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие.
Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не е спазена предвидената в
закона форма, което се отнася и за договора за допълнителна услуга.
Твърди, че договорът е недействителен, тъй като противоречи на чл.11
ал.1 т.10 ЗПК, защото не съдържа начина на изчисление на ГПР и липсва
яснота как е формиран и каква е общодължимата сума по него. Твърди, че е
посочен ГПР, но не и общодължимата сума по него.
Твърди, че е посочен грешен ГПР, защото не включва дължимата сума
по предоставяне на поръчител, която сума също е разход по кредита. Твърди,
че за сумата дължима по договора за поръчителство следва да бъде включена
като разход по договора за кредит, защото без предоставяне на такова
поръчителство, кредитът няма да бъде отпуснат. Поради това тази сума трябва
да бъде включена в ГПР. В такъв случай, обаче ГПР би надхвърлил
допустимия размер.
Ищцата твърди, че посоченият ГПР и общодължимата сума не
отговарят на действителните такива, защото не включват възнаграждението
по договора за гаранция. Твърди, че посочените в договора по-ниски проценти
представляват нелоялна заблуждаваща търговска практика, която подвежда
потребителя че са спазени разпоредбите на чл.19 ал.4 ЗПК и чл.11 ал.1 т.10
ЗПК.
Навежда доводи, че сумата по договора за поръчителство следва да се
включи в ГПР, тъй като представлява разход във връзка с с предоставяне на
кредита по смисъла на чл.19 ал.1 ЗПК, след като не е включена, така заобикаля
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Твърди, че ако бъде включена и сумата за
възнаграждение по договора за поръчителство, то ГПР би стигнал над 70 %.
Твърди, че кредитодателят има задължение да извърши кредитна оценка
на кредитоспособността на потребителя преди да сключи договора за кредит.
Ищцата твърди, че целият договор за потребителски кредит следва да
бъде приет за недействителен, тьй като съдържащата се в него клауза за
2
предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора; начисляването на
такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия
договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не
е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът
е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите
задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока
такса за допълнителна услуга.
В заключение моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи
нищожността на договор за потребителски кредит № 1227099, сключен между
ищцата и „Фф.б., с ЕИК: *******, сьс седалище и адрес на управление: гр.
***** №51, вх. А, ет.9, ап. офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., на
основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК., евентуално на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 ЗПК, чиято недействителност моли
да бъде прогласена.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли
първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в
Договор за предоставяне па потребителски кредит, сключен между ищцата и
„Фф.б., с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.**** 3,
бул.Ам. №51, вх.А, ет.9, ап.офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н.,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от „М.Б.“ в полза на ответника. Моли съда да осъди ответника
да и заплати сумата от 5 лева частичен иск от 110 лева, представляваща
платена при начална липса на основание сума по договора за потребителски
кредит, ведно със законната лихва.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът
оспорва предявените искове.
В съдебно заседание е постъпила молба от ищцата за изменение в
размера на предявения осъдителен иск, като същият се счита предявен за
сумата от 59,24 лева вместо първоначално посочената сума от 5 лева като
частичен от 110 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
3
следното:
Не се спори между страните и се установява от приложения на лист 57
договор, че между ищцата като кредитополучател, и „Фф.б., е сключен
Договор № 1227099/03.01.2023г., с който договор на ищцата е предоставен
паричен заем в размер от 200 лв., със срок на заема 30 дни, при лихва в размер
на 6,76 лева, и посочен ГПР от 49,85 %. Видно от договора, съгласно чл.5,
заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в
полза на ответното дружество. Вещото лице е посочило, че ищцата е
изплатила изцяло дължимите по договора суми в общ размер на 268 лева, от
която 200 лева главница, 6,76 лева лихва и 59,24 лева задължение за
поръчителство. В заключението е отразено и съдът приема за установено от
фактическа страна, че на 06.02.2023г. задължението за поръчителство в размер
на 59,24 лева ищцата е платила на „ф.б. и на същата дата сумата била
преведена на „М.Б.“.
В заключението е отразено, че ГПР по Договора за кредит е 49,85% и в
него не е включена таксата за услуга гаранция по договора. В случай, че
сумата възнаграждение по договора за гаранция бъде включена, то ГПР би
надвишило многократно пет пъти размера на законната лихва и би стигнал до
2544 % .
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Относно сключения между страните договор за потребителски кредит
съдът счита, че намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.4
ЗПК, разпоредбите му не се прилагат при договори за кредит със срок за
погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат
незначителни разходи. В случая главницата е 200 лева, а разходите в размер на
67 лева, съдът приема, че са значителни, поради което приложим е ЗПК.
Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на
изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и
т.20 и чл.12 ал.1 т.7 – 9 ЗПК. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка
дали разпоредбите на договора не противоречат на закона и добрите нрави.
Касае се за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на „потребител“,
от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства
4
на разпоредбите на ЗПК. За да бъде нищожна една клауза, когато не е
уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна.
Клаузите на Общите условия на договорите са неравноправни, ако предвиждат
санкциониране на потребителя без вина. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1
ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде
нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две
предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена
индивидуално. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил
няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер
на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, т.е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя;
2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи
на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143
т.1 - т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата,
уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда,
че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на доставчика и потребителя.
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между ищеца и ответника „Фф.б. правоотношение по силата на сключен
между тях договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между
страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи
заем.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума
от 200 лв. в случая не се оспорва от ищеца.
Съобразно изрично уговореното в чл.5 от Договора за кредит, заемът е
обезпечен с поръчителство от „М.Б.“ в полза на кредитора. Предвид това
съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски
кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1 т.1 от ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
5
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
При кандидатстването за кредит при „Фф.б. потребителят няма
възможност за избор на обезпечение и за да получи кредит, единствена
възможност е да сключи договор за гаранция с „М.Б.“. „М.Б.“ е посочен за
възможен поръчител от самия кредитор „Фф.б., поради което ответното
дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от „М.Б.“ и
в частност с възмездния характер на договора за гаранция. Насочвайки
потребителя към въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е
запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във
връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко
свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още
при сключването му.
По изложените съображения съдът приема, че разходите по
обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по
кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това,
потребителят е бил заблуден относно действителния размер на крайната сума,
която следва да плати по договора. Дължимата сума по договора в размер на
200 лв. главница и 6,76 лева лихва е завишена с възнаграждението за
поръчителство в размер на 59,24 лв. Реалните разходи по кредита, които ще
направи - при главница от 200 лв., дължима за срок от един месец са общо 268
лв. и включват освен чистата стойност на кредита, също договорна лихва от
6,76 лв. и възнаграждение на гаранта от 59,24 лв.
В заключението си вещото лице по съдебноикономическата експертиза
е установило, че посочения в договора годишен процент на разходите от 49,85
% не съответства на действително приложимия между страните и ако се
включи и възнаграждението за поръчителство, ГПР би станал многократно
над пет пъти законната лихва, а именно 2544 % поради краткия срок на
кредита. Това води до извода за нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води
до недействителност на самия договор за заем по силата на чл.22 ЗПК.
По тези съображения, съдът счита, че предявеният иск е основателен и
като такъв следва да бъде уважен. С оглед извода за основателност на главния
иск, съдът не дължи произнасяне по предявените евентуални искове.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая чистата стойност на кредита възлиза на 200 лева, колкото е
размера на главницата и ищцата е дължала връщане само на тази сума. От
заключението се установи, че ищцата е внесла сума в размер на 268 лева, като
освен главницата от 200 лева е заплатила и договорна лихва 6,76 лева и
6
възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 59,24 лева.
Поради това се явява основателен предявеният иск за заплащане на
недължимо платената на ответното дружество сума в размер на 59,24 лева
възнаграждение по договора за поръчителство.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 100,00 лева за
държавна такса, 5 лева съдебно удостоверение и 250 лева депозит за ВЛ.
По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение : Видно е,
че по делото е постъпило копие от фактура №**********/08.11.2024г., в която
е отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева,
колкото е претендирана като разноски. Към фактурата е приложен и касов
бон.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност до момента на
приключване на съдебното дирене. С оглед обстоятелството, че не е направено
възражение за прекомерност, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 1800 лева с ДДС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.10 ал.1 ЗПК по иска, предявен от Д. И. П. EHK **********
гр.**** бл.319 вх.Д ап.13 против „Фф.б., ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.**** 3, бул.Ам. № 51, вх.А, ет.9, ап.офис 20 Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1227099/03.01.2023г. поради
противоречие с нормите на ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ЗЗД „Фф.б., ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр.**** 3, бул.Ам. № 51, вх.А, ет.9, ап.офис 20 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. И. П. EHK ********** гр.**** бл.319 вх.Д ап.13 сумата от
59,24 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 05.07.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Фф.б., ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.**** 3, бул.Ам. № 51, вх.А, ет.9, ап.офис
20 ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. П. EHK ********** гр.**** бл.319 вх.Д ап.13
сумата от 2155 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7