Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.
ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното
заседание на 09.02.2021 год. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2742/2020год. по
описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Г.Н.Н., ЕГН
**********,***, чрез адв. Д.А., против ****– гр. Варна, с адрес:
гр. Варна, ул. „****” № 2,обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4320,00 лв.,
представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за
храна в размер на 120
лева месечно за периода 01.02.2017г. - 31.01.2020г. (общо 36 месеца), ведно със
законовата лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 648,92 лв. представляваща мораторна лихва върху неизплатената сума за храна в размер на 120 лева месечно за периода от 01.02.2017г. - 24.02.2019г.
В исковата си молба
и уточняващата молба към нея ищецът излага, че от 1998г. е държавен служител
на МВР и е в служебни правоотношения с МВР. Твърди,
че със Заповед № 8121К-1013/02.02.2017г. на
министъра на вътрешните работи е преназначена за
държавен служител в ОДМВР - Варна, съгл. чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, считано от 01.02.2017г., като в процесния период,
за времето от 01.02.2017г. до настоящия момент е заемала длъжността
„Старши експерт в сектор „КАПО“ към отдел
„Административен"" при ****-Варна и към настоящия момент продължава
да изпълнявам служебните си задължения в ОДМВР - Варна на същата длъжност.
Твърди, че до 31.01.2017г. й била изплащана
ежемесечно левовата равностойност на полагащата се храна на служителите на МВР
съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР, чиято размер се определя ежегодно със
заповед на министъра на вътрешните работи, съгл. чл.181, ал.4
от ЗМВР. Твърди, че от 01.02.2017г. до завеждане на настоящия иск не й е начислявана и
изплащана левовата равностойност на полагащата ми се като служител на МВР
храна. Твърди, че като държавен служител, чиито статут се
урежда със Закона за държавния служител - чл.142, ал.4 ЗМВР, е служител на МВР и
съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР, като такъв би следвало да й бъде осигурена
храна или левовата й равностойност. Твърди, че разпоредбата на
чл.181 от ЗМВР за последно е изменена през 2015г. и до
настоящият момент е непроменена. През 2015г. е издадена Заповед № 8121з-775/ 01.07.2015г. на Министър на вътрешните работи, относно „Определяне на
размера на левовата равностойност на храната за служителите на МВР за 2015г. Като на основание чл.181, ал.4, във връзка с ал.1 от ЗМВР, в т.1 от
заповедта е определен размера на левовата равностойност на храната за
служителите на МВР за 2015г. на 120лв. месечно. До настоящият момент са действали следните
заповеди: Заповед № 8121з - 37/19.01.2016г.; Заповед № 81213-58/09.01.2017г.; Заповед
№ 8121з-44/16.01.2018г.; Заповед № 8121з-1716/28.12.2018г. и
последно действаща към момента е Заповед № 8121з-1464/31.12.2019г., като всяка
последваща заповед отменя предходната. Във всички заповеди
размерът на левовата равностойност на храната е определен на 120лв. месечно. Твърди, че от 01.02.2017г. за
служителите на МВР по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР не се определя размер на
левовата равностойност на храната в издадените заповеди на Министъра на BP,
съгласно чл.181, ал.4 във връзка с ал.1 от ЗМВР, поради което не й е начислявана и
изплащана полагащата се по закон, като служител на МВР, левова равностойност за
храна.
Приема, че непосочването на
служителите на МВР по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, в гореизброените заповеди на
Министъра на BP, издадени след 01.01.2017г. относно
„Определяне на размера на левовата равностойност на храната за служителите на
МВР”, не изменя и не отменя законово установеното им право
в нормата на чл. 181, ал.1 от ЗМВР, че като служители на МВР
им се осигурява храна или левовата й равностойност.
Изтъква, че разпоредбата на
чл.181, ал.1 от ЗМВР, която е императивна, определя, че на всички служители на
МВР им се осигурява храна или левовата и равностойност, като не е предоставено
право на преценка на министъра на вътрешните работи на кои служители да се
предостави храна или левовата и равностойност и на кои да не се предостави. Приема,
че предоставеното му правомощие в ал.4 на чл.181 ЗМВР е да определи размера на сумите и доволствията по ал. 1-3, ежегодно със своя
заповед. Приема, че в случая е приложима нормата на чл.46, ал.2
от ЗНА и определения размер на левовата равностойност на храна за служителите
на МВР, в заповедите действащи през процесния период 01.02.2017г. -
31.01.2020г., следва да се отнася и за пропуснатите в тях служители по чл.142,
ал.1, т.2 от ЗМВР, т.е следва да се отнася за всички служители на
министерството по силата на ЗМВР.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ****– гр. Варна е
депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуален представител.
Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че
през периода 01.02.2017г. - 31.01.2020г., както и към настоящия момент, ищецът е заемал
длъжността "старши експерт в сектор „КАПО"
към отдел „Административен" при ОД МВР - Варна. Излага, че съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗМВР в МВР има три
категории служители, служебното правоотношение на които е регламентирано в три
различни закона. През 2017 г., след изменение и
допълнение на ЗМВР, служебните правоотношения на държавни служители в МВР, за
които се прилага разпоредбата на пар. 86 от ПЗР на Закон за
изм. и доп. на ЗМВР
/ДВ, бр. 14/2015 г./ и които към влизане в сила на
този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и
притежаващи такова, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за
държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно пар. 69, ал. 6 от ПЗРЗИДЗМВР, при назначаване на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата не по-ниска от
определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение,
определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1. Поддържа, че след
02.02.2017 г. на ищеца не е изплащана левовата равностойност за храна, поради
обстоятелството, че на същия е определена индивидуална основна заплата,
включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал.
1 ЗМВР. Твърди, че нормата на чл.
181, ал. 1 ЗМВР не следва да се
разглежда чрез съпоставяне с останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят
изрично е определил статутът на служителите по чл. 143,
ал. 1, т. 2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда
предоставянето на храна или левовата й равностойност. Посочва,
че този извод се подкрепя и от направеното изменение на чл. 181, ал. 4 ЗМВР, в който изрично се
посочва, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се осигурява безплатна храна при извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи
напитки при полагане на труд през нощта от 22:00 часа – 06:00 часа. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се
представлява. Процесуалният
му представител поддържа становище за основателност
на предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Представя
писмена защита.
Ответникът редовно призован,
не се представлява. В изпратено писмено становище която оспорва
исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142,
ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и 4 ГПК, че между страните е налице служебно правоотношение, по силата на
което ищецът Г.Н.Н. заема длъжността "старши
експерт в сектор „КАПО" към отдел „Административен" при ОД МВР -
Варна; че през процесния период 01.02.2017г. - 31.01.2020г., както
и към настоящия момент, ищецът реално е полагал труд
на заеманата от него длъжност при ответника; че през посочения период на ищеца
не е изплащана отделно левовата равностойност за храна; че месечният размер на
левовата равностойност за храна през процесния период е 120 лв. всеки месец; че
левовата равностойност за храна се изплаща на служителите, на които се дължи,
заедно с основното месечно възнаграждение /заедно с работната заплата/ на
служителя, чийто падеж е последният ден на месеца, за който се дължи
възнаграждението /на текущия месец/.
За основателността на така предявените искове в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил в служебно правоотношение с ответника и е полагал реално
труд в процесния период; размера на левовата равностойност за храна; падежа на
задължението за плащане на левовата равностойност за храна и размера на
обезщетението за забава.
В
тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е
изправна страна по съществуващото между страните служебно правоотношение,
съответно да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни
за себе си правни последици, а именно, че при определяне на възнаграждението на
ищеца е включена и левовата равностойност на храната по чл. 181,
ал. 1 ЗМВР, съгласно пар. 69,
ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР.
Основният спорен въпрос в производството е изцяло правен и той се
свежда до това дали след преназначаването на ищеца като държавен служител в
ОДМВР-Варна със заповед № 8121К-1042/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните
работи на същия следва да се заплаща отделно левовата равностойност за храна по
чл. 181, ал. 1 ЗМВР,
съответно дали тази левова равностойност е включена в определената му от м.
февруари 2017 г. основна работна заплата.
Съгласно пар. 69, ал.
1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./, служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните
работи /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които към датата на
влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше
образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по §
70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения
по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на
този закон.
Съгласно
разпоредбата на пар. 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР при назначаването на служителите по ал. 1 се
определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата
на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда
на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата
за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен
и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал.
1 ЗМВР.
Тоест, самият закон определя начина, по който следва да се формира
основната заплата на служителя и в нея нормативно е включено както
допълнителното възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност
на храната. Видно
от приложените заповеди 81213-37/19.-1.2016г. (л. 94) и заповед
81213-58/09.01.2017г.(95) на Министъра на вътрешните работи на служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, каквато е била ищцата преди
преназначаването, е определена левовата равностойност на храна в размер на 120
лева месечно. Ето защо, считано от м. февруари 2017 г.,когато ищцата е преназначена по посочения ред, възнаграждението за прослужено време /т. нар. клас/, и левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а представляват компонент от
получаваното основно възнаграждение. При това положение следва да се приеме, че служителят
няма право на отделно допълнително възнаграждение за храна извън основното си
възнаграждение. Ако се приеме обратното тоест, че ищецът като държавен служител
в системата на МВР- чл. 142, ал.1, т. 2 от МВР има право на храна или нейната
равностойност съгл. 181, ал. 1 от ЗМВР, по последният би се поставил в
по-благоприятно положение в сравнение със служителите по чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението, чиито правоотношения не са се преобразували в служебни по
силата на пар. 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от
01.02.2017 г./.
На
следващо място разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР регламентира отделните
категории служители на МВР: 1. държавни служители -
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица,
работещи по трудово правоотношение. На
осн. чл. 142, ал. 2 от ЗМВР само статутът на първата от тези категории служители - държавни служители - полицейски органи и органи
по пожарна безопасност и защита на населението( тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ГПК) се
урежда от специалния Закон за министерството на вътрешните работи. Статутът на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се урежда от Закона за държавния
служител, на осн. чл. 142, ал. 4 от ЗМВР. Следователно, касае се за два
специални закона- ЗМВР и ЗДС, който намират приложение по отношение различните
категории служители в рамките на системата на МВР. Приложното поле на
специалния закон не може да се разширява по отношение на съдържанието на
служебното правоотношение, регламентирано от друг специален закон. В случая,
както се посочи по горе ищцата е назначено по служебно правоотношение в МВР, на
осн пар. 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от
01.02.2017 г./. Съдържанието
на служебното й правоотношение се урежда от Закона за държавния служител, на
осн. 142, ал. 4 от ЗМВР. От своя страна ЗДС не предвижда в полза на служителите
на държавна служба храна или нейната равностойност, аналогична на уредбата по
чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
По изложените съображения съдът приема, че така предявеният иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид направените изводи за неоснователност на така предявения
главен иск, неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за
забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен само на това основание.
С оглед
изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника се следва
юрисконсултско възнграждение в размер на 130 лева, определено от съда в
пределите на чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.Н.,ЕГН **********,*** против ****– гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „****” № 2, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 4320 лв.,
представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120 лв.
всеки месец за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 648.92 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху
неизплатената сума за храна в размер на 120 лв. месечно, начислено за периода
01.03.2017 г. – 24.02.2020 г.
ОСЪЖДА Г.Н.Н.,ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ****– гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „****” № 2
сумата от 130 лева, представляваща
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: