№ 666
гр. Стара Загора, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501745 по описа за 2021 година
Производството е образувано по възражение от 14.09.2021 г. от Р.Ю.Н.,
чрез пълномощника си адв. Е.А. Р., в което твърди, че издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 451/2016г. на Старозагорския
районен съд не му е надлежно връчена.
Въззивникът сочи, че заповедта за изпълнение не му е връчена
надлежно по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Излага съображения, че
уведомяването по реда на чл. 47 ГПК не е проведено според изискванията и
смисъла на закона, както и че не е връчена лично на лицето и в деня на
връчването, лицето не е имало обичайно местопребиваване на територията на
Република България.
Моли съдът да приеме настоящото възражение, да обезсили издадената
заповед за изпълнение, а в случай, че не обезсили заповедта, да спре
изпълнението й, чрез спиране изпълнението по изп. д.№ 219/20221г. по описа
на ЧСИ Н.К., като се изпрати препис от определението на ЧСИ Н.К. и върне
делото на РС – Стара Загора за даване указания по чл. 415 , ал.1 ГПК.
Претендира разноски.
В срока по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
другата страна въззиваемият „Е.М.“ ЕООД, чрез пълномощника си юриск.
Й.К., в който изразява становище за неоснователност на възражението.
Въззиваемият оспорва оплакванията, изложени във възражението.
Твърди, че връчването на заповедта е осъществено според правилата на ГПК.
Сочи, че по делото не са налице данни, от които да се направи извод, че
обичайното местопребиваване на длъжника е извън територията на Република
България. Моли съдът да отхвърли възражението, поради липса на
1
предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 423 ГПК. Счита, че не се
дължат разноски в това производство.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди
доводите по възражението и отговора, намира за установено следното:
Възражението срещу издадената заповед за изпълнение е подадено на
14.09.2021г., а страната твърди, че узнала за образуваното срещу нея
заповедно производство на 31.08.2021г., при връчването на съобщението по
изп. д. № 219/2021г. по описа на ЧСИ К.. Приложеното съобщение за
образувано изп. дело е от 17.08.2021г. Ето защо, съдът приема, че
възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок по чл. 423,
ал.1 от ГПК от узнаването на заповедта за изпълнение от легитимирана
страна, поради което е допустимо.
По заявление от 27.01.2016г. от „И.А.“ ЕАД, гр.С. против Р.Ю.Н. до
Старозагорския районен съд е образувано ч.гр.д. № 451/2016 г. по описа на
съда, издадена е Заповед № 295 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 29.01.2016г. Съобщението до длъжника е върнато в цялост с
отбелязване, че на посочения адрес адресатът е непознат по сведение на съсед
Е.Е. от ап. ***. Залепено е уведомление на 09.02.2016г. След направена
справка за адресната регистрация на длъжника по заявлението е установено,
че от 09.11.2015г. Р.Ю.Н. има постоянен адрес в с. З., *** и настоящ адрес в
Т.. Опитите за връчване на Заповедта до длъжника на постоянния адрес в с. З.
са без резултат. Залепено е уведомление на 04.04.2016г. на входната врата на
къщата на лицето, като е отбелязано, че на адреса не пребивава никой, а по
неофициална информация лицето е в Р. Т. и не се явило лице, което е
съгласно да получи съобщението. На 14.05.2016г. съдът е разпоредил да се
издаде изп. лист и такъв е издаден и е получен от кредитора на 11.08.2016г.
Разпоредбата на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК предвижда хипотеза, при която
заповедта за изпълнение да не е връчена надлежно на страната, до която е
адресирана. От данните по делото се установява, че заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК е не връчена надлежно на лицето Р.Ю.. От приложената
справка за предоставяне на данни по Наредба № 14 от 18.11.2009г. е видно, че
постоянния адрес на длъжника е с. З. ***, а настоящия адрес е в Р. Т. от
09.11.2015г.
От събраните по делото писмени доказателства се налага изводът, че
длъжникът не е получил съобщението за издадената заповед по ч. гр.д.№
451/2016г. по описа на Старозагорския районен съд надлежно.
Налице е хипотезата и на чл.423, ал.1 т.2 ГПК, тъй като заповедта за
изпълнение не е връчена лично на лицето и в деня на връчването си той не е
имал обичайно местопребиваване на територията на р. България, доколкото
от справката се установява, че неговият настоящ адрес е в Р. Т..
2
Предвид изложените съображения, на основание чл. 423, ал.3 ГПК,
подаденото възражение следва да бъде прието. На основание чл. 423, ал.3,
изр. второ ГПК, ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената
заповед по чл. 410 ГПК се спира.
Разглеждането на делото от първоинстанционния съд следва да
продължи с указания по чл.415, ал.1 ГПК.
По въпроса за разноските в производството, съдът намира за установено
следното:
Производството по реда на чл. 423 ГПК е особено съдебно
производство, което има извънреден характер и се основава на изрично и
изчерпателно изброени в закона предпоставки. Повдигнатият пред въззивния
съд спор в това производство има изцяло процесуалноправен характер и не
касае съществуването на заповедния дълг. Определението на въззивния съд, с
което се приема предявеното възражение, не разрешава материалноправния
спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на заповедното
задължение. Заповедта за изпълнение не се отменя, а актът на съда е насочен
единствено към възстановяване на положението, което би съществувало, ако
длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414 ГПК.
Тъй като в производството по чл. 423 ГПК въззивният съд не действа
като редовна инстанция, разпоредбата на чл. 81 ГПК е неприложима. В
производството по чл. 423 ГПК разноски в полза на длъжника следва да се
присъдят единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и
т. 4 ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното
производство приключва, респ. заявителят може да търси вземането си
единствено по исков ред. Във всички останали случаи произнасяне по
дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното
разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на
чл. 415, ал. 2 ГПК /при обезсилване на заповедта/ или от исковия съд при
разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед
за изпълнение /в иска по чл. 422 от ГПК/. В този смисъл са налице
задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира,
че независимо от изхода на спора разноски в настоящото производство не
следва да се присъждат. Такива следва да се присъдят едва при произнасяне
по същество по повдигнатия пред съда спор или приключване на делото на
друго основание.
Предвид изложените съображения, Старозагорския окръжен съд, в
настоящият съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК от длъжника Р.Ю.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес с. З., *** и настоящ адрес Р. Т. против
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
295/29.01.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 451/2016 г., по описа на
Старозагорския районен съд.
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на посочената заповед по чл. 410 от ГПК, на
осн. чл. 423, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
ВРЪЩА ч. гр. д. № 451/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд
на същия съд за провеждане на процедурата по чл. 415 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4