Р Е Ш Е Н И Е
№ 445
гр. Перник, 29.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател
Милена Даскалова
Членове:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
участието на секретаря Катя Станоева
като разгледа докладваното от съдия
Даскалова въз. гр. дело N 696
по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 929/18.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 7722/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е осъдено
„Стомана Индъстри“ АД, гр. Перник на основание чл. 200 КТ да заплати на З.Б.Г.
сумата от 17 200 лв., представляваща обезщетение за причините му
неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие от трудова злополука,
настъпила на 05.01.2018 г. и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на увреждането – 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 29
200 лв.
З.Б.Г. е обжалвал решението в частта
му, с която исковата му претенция е отхвърлена с твърдения, че районният съд
неправилно е приложил принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и в
резултат на това, размерът на присъденото обезщетение е занижен.
В установения от закона срок е
постъпила въззивна жалба от „Стомана Индъстри“ АД, гр. Перник, че е нарушена
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и размерът на обезщетението е завишен.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от З.Б.Г., в който се поддържа, че жалбата на „Стомана – Индъстри“ АД, гр.
Перник е неоснователна.
Пернишкият окръжен съд, като преценява
направените оплаквания в жалбата, с оглед доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено и доказано от правна и фактическа
страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с
правно основание чл.200 от КТ.
По изложени в исковата молба
съображения ищeцът З.Б.Г., моли да бъде осъдено “Стомана индъстри “АД гр.
Перник да му заплати 29 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на трудова
злополука, настъпила на ***
Ответникът е оспорил иска, като
твърди, че претендираният размер на обезщетението е завишен.
За да уважи частично така предявените
искове, съдът е приел, че са налице основанията на закона за ангажиране
отговорността на работодателя.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по правилността на същото, въззивният съд на основание чл.269 ГПК
е ограничен от посоченото в жалбите.
Установено по делото е, че през 2018г.
ищецът е работел като оператор опаковка в ответното дружество.
С разпореждане № ***, издадено от
РУ”СО”, гр. Перник е призната за трудова злополуката, настъпила с ищеца на ***
при изпълнение на работа – рязане с ножица на арматурна тел, при което телта е
отскочила и го е ударила в дясното око и ищецът е получил разкъсана рана на
окото с пролабиране или загуба на вътреочни органи.
От заключението на вещото лице, се
установява, че средно възстановителният период при подобен вид увреждане трае
около три месеца. След преглед на ищеца е установено, че зрението на дясното му
око е 0,3 – 0,4 не коригира, а на здравото ляво око – 1.0 без корекция, като
най-вероятно това ще остане и окончателното зрение. Не е налице пълно
възстановяване на зрението. След такъв период от време е трудно да се очаква
пълно възстановяване. Дясното око е запазило напълно формата и подвижността си.
Изпитаната от ищеца болка е хронична такава, доколкото нарушава качеството на
живот. По време на прегледа не била установена болка в окото. От обясненията на
вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, се установява, че при подобни
травми пациентът изпитва болка, която е най-силна няколко часа след увреждането
и след оперативната интервенция, а впоследствие постепенно отзвучава. Ако
принципно нормалното зрение е единица, в случая при ищеца зрението на
засегнатото му око е 0,3 – 0,4 или 30 - 40 % от нормалното. Със зрение 0,4
лицето може да се справя в пространството съвсем свободно. Дори и да се приложи
оперативно лечение зрението на дясното око не може да бъде възстановено до 100
% или до единица, тъй като се касае за увреждане, изразяващо се в оток на
ретината, респ. последствията от такъв, което не се лекува оперативно.
Наблюдава се леко потъмняване на лещата, но няма практическа слепота. Възможно
е зрението да намалее, но вследствие от други фактори.
От показанията си свидетелката С.Д.Г.
/съпруга на ищеца/, се установява, че веднага след злополуката ищецът е бил настанен
на болнично лечение и ме у направена операция, като е престоял в болницата една
седмица. До месец септември същият, съобразно указанията на лекарите, не е
можел да работи. В периода на престой в дома си същият е следвало да не вдига
тежки предмети, а светлината му е пречела. Пиел е болкоуспокояващи, като през
първите два месеца е изпитвал освен болка в окото и главоболие. Всеки ден до
края на месец май е ходил на превръзки в ИСУЛ, където са му поставяни капки за
очи и се е налагало да бъде придружаван от членове на семейството му, носел е и
превръзка на окото през този период. След махането на превръзката е носел очила
и е продължил да приема болкоуспокояващи. Не е можел да гледа телевизия и да
напряга окото. Понастоящем все още изпитва дразнене, тъй като конците му са в
окото. Има и болка, но не толкова силна и вече работи. Изпитва страх да полага
тежък физически труд, за да не се случи нещо с окото му, притеснен е, защото не
вижда добре с него.
На основание чл. 200, ал. 3 КТ
ответното дружество дължи обезщетение за причинените на работника неимуществени
вреди, като същото се определя с оглед на принципа на справедливостта, залегнал
в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Имайки предвид степента и вида на причиненото
увреждане, подробно описани по- горе, продължителността на лечението, както и
това, че ищецът е търпял силни болки и страдания по време на злополуката и през
периода на лечението, както и състоянието на ищеца понастоящем, то окръжният
съд намира, че определеното от районния съд обезщетение е занижено. При
определянето му е нарушен принципът на справедливостта, визиран в чл.52 ЗЗД.
С оглед на събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира че ищецът справедливо ще бъде обезщетен
със сумата от 30 000 лв. или в негова полза следва да се присъдят още 12 000
лв. Имайки предвид, че в исковата молба ищецът изрично е посочил, че оценява
размера на претърпените от него вреди на 30 000 лв., като е получил застрахователно
обезщетение в размер на 800 лв. и с оглед на това и претендира разликата от
29 200 лв., за която и сума предявява иска, то въззивният съд намира, че
при присъждане на обезщетението от още 12 000 лв. не следва да се приспада
вече заплатеното застрахователно обезщетение.
При определяне размера на обезщетението
съдът взема предвид установеното по делото, че ищецът е получил увреждане на
дясното око, като му е извършена операция, а в последствие се е наложило в продължение на повече от три месеца да му
бъдат правени превръзки, като през целия период същият е търпял болки и е приемал
болкоуспокояващи лекарства. При определяне на обезщетението съдът взема предвид
също и възрастта на ищеца, както и посоченото от вещото лице, че се касае за трайно
и необратимо увреждане на зрението на дясното око, като зрението на засегнатото
око е 0,3 – 0,4 или 30- 40 % от нормалното, т.е. налице е загуба на зрението с
60- 70 %, което несъмнено съставлява съществен процент на трайно загубено зрение.
С оглед на така установеното, то обстоятелството, че няма практическа слепота и
че ищецът може да се справя свободно в пространството, не е основание да се
приеме, че определеният от районният съд размер на обезщетението е справедлив.
Във връзка с изложеното, въззивният
съд намира, че жалбата на З.Г. е основателна, поради което и решението на ПРС в
частта му, с която искът е отхвърлен следва де се отмени и да се постанови друго
такова, с което в полза на ищеца да се присъдят още 12 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Въззивната жалба на „Стомана Индъстри“
АД, гр. Перник, основана на твърдения, че присъденото обезщетение е завишено,
се явява неоснователна с оглед вече формирания от въззивния съд извод за
занижен размер на определеното от районния съд обезщетение.
Предвид изхода на делото следва де се
отмени и решението на ПРС в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 690,41 лв.,
а „Стомана Индъстри“ АД, гр. Перник следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на ПОС държавна такса в размер на 480 лв., а по сметка на ПРС още 115,07 лв. разноски за заплатено
възнаграждение на вещото лице.
Водим от горното, окръжният съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 929/18.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 7722/2018г. по описа на Пернишкия районен В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от З.Б.Г. против „Стомана
Индъстри“ АД, гр. Перник иск за заплащане на сумата от 12 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова
злополука, станала на ***, КАКТО и в частта му, с която З.Б.Г. е осъден да заплати на „Стомана Индъстри“ АД, гр. Перник
разноски в размер на 690,41лв. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“ АД, гр. Перник, ул.
„Владайско въстание”, № 1 да заплати на З.Б.Г.
***,
ЕГН ********* още 12 000лв.
/дванадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука, станала на ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от *** до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„Стомана Индъстри“ АД, гр. Перник, ул. „Владайско
въстание”, №1 да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд 480 лв. държавна
такса, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане на сумата, а по сметка на Пернишки
районен съд още 115,07 лв. разноски по делото, ведно със законната лихва върху
държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :