РЕШЕНИЕ
№ 1311
гр. Варна, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110108301 по описа за 2021 година
Предявени са след допуснато от съда изменение искове от И. Д. СТ., ЕГН **********
срещу К.Ф. ЕООД , с правно основание чл.128 от КТ, както следва:
-за месец февруари 2021г. сумата от 2,42 лв., представляваща разликата между
платеното нетно трудово възнаграждение и дължимото се нетно трудово възнаграждение в
размер на 129.85 лв., при отработени пет дни от месец февруари 2021г.
-за месец март 2021г. сумата в размер на 9,88 лв., представляваща разликата между
платеното ми нетно трудово възнаграждение и дължимото се нетно трудово възнаграждение
в размер на 519,48 лв. за отработени 18 дни за месец март 2021г.
-за месец април 2021г. сумата в размер на 7 лв., представляваща разликата между
платеното ми нетно трудово възнаграждение и дължимото се нетно трудово възнаграждение
в размер на 395,68 лв. за отработени 16 дни от работни 21 дни от месеца,
-за месец май 2021г. нетно трудово възнаграждение в размер на 7,83 лв., ведно със
законната лихва върху главниците считано от подаване на исковата молба в съда -
11.06.2021г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищцата твърди, че от 22.02.2021г. до 21.05.2021г. се е намирала в трудово - правни
отношения с ответника „К.Ф." ЕООД, на длъжност „Шивач", с работно време - осем часов
работен ден за неопределен срок , с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
650 лева, а за трудов стаж и професионален опит - 0,6% за всяка година трудов стаж на
същата или сходна длъжност. Сочи, че на 21.05.2021г., трудовото й правоотношение е
прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ.
1
Твърди, че последното трудово възнаграждение за месец май 2021г. не й е изплатено.
Освен това счита, че за месец февруари, март и април, 2021г., работодателят й е изплащал
възнаграждения, които не съответстват на това, което е следвало да получи. Твърди, че в
трудовото й възнаграждение не е включено и респ., не й е изплатено обективираното в
ал.3,т .3.2 от ТД трудово възнаграждение.
Сочи, че работодателят не е отчел трудов стаж и опит на служителя, който е работил
преди това при друг работодател, само когато е придобит на същата или сходна по характер
работа, длъжност или професия.
Ищцата твърди, че към дата на сключване на трудовият договор на 21.02.2021г., е
имала 4г.,6м. и 27 дни трудов стаж и професионален опит на същата длъжност, при друг
работодател, с оглед на което, съотнесено с коефициент/посочен в трудов договор/ от 0,6 %
за всяка една година трудов стаж се равнява на 2,76 % или сумата от 17.94 лв. на месец за
времето от 21.2.2021 г.-21.05.21 г., както следва - за месец 02.21г. - 17.94лв.; за месец 03.21г.
- 17.94 лв.; за месец 04.21г.-17.94 лв.
Излага, че работодателя не й е изплатил в цялост дължимото трудово
възнаграждение, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което
предявява претенциите си по съдебен ред. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор, ответникът оспорва исковете. Сочи, че причина за
неизплатено допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит не е недобросъвестността на работодателя, а неизпълнението от страна
на работника да представи на работодателя трудовата си книжка, удостоверяваща
придобития трудов стаж. Излага, че последното трудово възнаграждение ищцата е получела
през м. юни 21г. Възразява, че съобразно Заповед № 05-03/12.05.2021 год. на ищцата е
разрешено ползването на основен платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни,
(пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж), считано от 14.05.2021
год. Заплащането на същия е включено в изплатеното за м.май 2021 год. възнаграждение.
Поради което моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Основното задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а
основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената
работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да
установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и
съответно при прекратяване на трудовото правоотношение с работника да му заплати
следващите му се обезщетения.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата в периода
22.02.2021г. до 21.05.2021г. се е намирала в трудово - правни отношения с ответника „К.Ф."
ЕООД, на длъжност „Шивач", с работно време - осем часов работен ден, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 650 лева, а за трудов стаж и професионален опит -0,6%
за всяка 3 година трудов стаж на същата или сходна длъжност, както и трудовото
правоотношение е прекратено.
Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно съобразно уговореното между
страните.
Допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за
2
всяка година трудов стаж е уговорено в представения по делото Трудов договор
№20/22.02.21г., като това е задължително за изплащане, когато са налице предпоставките за
придобиване на правото да се получават от конкретния работник или служител.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от НСОРЗ правото за получаване на
допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква
при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година.
Установяването на наличието на предпоставките за изплащане на претендираното
допълнително възнаграждение за процесния период и размера на същото е в тежест на
ищеца.
В случая не се установи ищцата да е предоставила на работодателя трудовата си
книжка, като видно от представено копие от трудова книжка Серия Б, №180093 по делото се
установява, че в същата липсва отразяване както за постъпване на работа при ответника
К.Ф. ЕООД, така и за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
В хода на процеса се установи наличието на предпоставките за начисляване на
допълнително възнаграждение за ищцата, видно от представено копие на трудова книжка и
приетата по делото ССЕ И.С. има трудов стаж 4г.,7м.,07дни като „оператор шевна машина“
и за нея възниква правото за начисляване на допълнителен коефицент.
Липсата на своевременно представени документи от работника не е основание за
лишаването му от изплащане на това допълнително възнаграждение. То е задължително за
изплащане.
Съгласно приетото в т. 2 на ТЪЛКУВАТЕЛНО Решение № 1 ОТ 02.12.2019 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 1/2019 Г., ОСГК НА ВКС, когато трудовата книжка се съхранява от работника
или служителя, съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
работодателят следва в пет дневен срок да поиска от работника или служителя да му
предостави трудовата си книжка за вписване настъпилите изменения в трудовото
правоотношение. След като я получи, следва да попълни данните и да я предаде на
работника или служителя незабавно, в деня на предоставяне на трудовата книжка.
В случая не се установи ищцата да е била канена по предвидения ред да представи
трудовата си книжка. Представена по делото бланка-Протокол за предаване на трудова
книжка –л.58 от делото от ответника не води до извода, че същата е била действително
поискана от ищцата.
Ето защо, заявената претенция по чл. 128 от КТ се явява основателна в посочените по
ССЕ размери общо 27,13 лв.
По разноските: На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати такса
върху уважения размер за иска с правно основание чл. 128 от КТ 50 лв., както и направените
разноски от бюджета на съда в размер на 150 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски за заплатено адв. възнаграждение в размер на 300 лева, съразмерно с
уважената част от искавете сумата от 10,07 лв.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски съразмерно с прекратената част от исковете.
Ответникът е направил разноски, за заплатено адв.възнаграждение в размер на 650 лв.
Направено е възражение от ищцата за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
3
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната
уредба Наредбата №1/9.07.2004г. в минимален размер следва да е за всеки един иск по
чл.128 от КТ-300 лв. и по иска по чл.224 от КТ-300 лв. Съответно уговорено и заплатено
адв.възнаграждение в размер на 650 лв. не води до извод за прекомерност. Изплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. не следва да бъде намалявано поради
прекомерност. Като на ответника се присъди сумата от 628,17лв. на осн.чл.78 ал.4 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «К.Ф.» ЕООД, ЕИК *** със седалище в гр. Варна да заплати на И.Д.С.,
ЕГН ********** на осн. чл.128 от КТ, както следва:
- сумата от 2,42 лв. (два лева и четиридесет и две стотинки), представляваща
разликата между платеното нетно трудово възнаграждение и дължимото за месец февруари
2021г.;
- сумата от 9,88 лв. (девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
разликата между платеното нетно трудово възнаграждение и дължимото за месец март
2021г.;
- сумата от 7 лв. (седем лева), представляваща разликата между платеното нетно
трудово възнаграждение и дължимото за месец април 2021г.;
- сумата от 7,83 лв. (седем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
разликата между платеното нетно трудово възнаграждение и дължимото за месец май
2021г.;
-ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -11.06.2021г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА «К.Ф.» ЕООД, ЕИК *** със седалище в гр. Варна да заплати на И.Д.С.,
ЕГН ********** сумата в размер на 10,07 лв. (десет лева и седем стотинки),
представляваща заплатено адв.възнаграждение на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.С., ЕГН ********** да заплати на «К.Ф.» ЕООД, ЕИК *** със
4
седалище в гр. Варна сумата в размер на 628,17лв. (шестстотин двадесет и осем лева и
седемнадесет стотинки), представляваща заплатено адв.възнаграждение на осн.чл.78 ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА «К.Ф.» ЕООД, ЕИК *** със седалище в гр. Варна да заплати по сметка на
ВРС, сумата от 50 лева (петдесет лева) за държавна такса, както и направените разноски от
бюджета на съда в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5