№ 2639
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
В.ия М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100507436 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20064419 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. № 47771/2020 г., по
описа на СРС, II ГО, 78 състав, частично е уважен предявеният от „Л.“ ООД срещу
ответниците „В.Т.-С.“ ЕООД и В. В. П., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителен иск с
правно основание ч. 535 ТЗ, като е признато за установено, че „В.Т.-С.“ ЕООД и В. В. П.
дължат солидарно на „Л.“ ООД, сумата от 1600 лв. по Запис на заповед от 07.08.2018 г. с
падеж 07.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, като иска е
отхвърлен до пълния предявен размер от 4000 лв.
Със същото решение ответниците „В.Т.-С.“ ЕООД и В. В. П. са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца „Л.“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 412,00 лв.,
представляващи разноски за производството пред СРС и сумата от 32,00 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която иска е отхвърлен за сумата от
2400,00 лв., е подадена въззивна жалба от ищеца по делото „Л.“ ООД, чрез пълномощника
си адв. И. Л., с надлежно учредена представителна власт, с оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите.
Сочи , че авансово платените 2400,00 лв. са за доставка и монтаж на части на стълбищни
топломерни и колекторни табла, а не за материали за извършване на СМР, както
пъвоинстанционния съд е приел. Изтъква, че неправилно съдът е приел, че Записа на
заповед от 07.08.2018 г. е за точно изпълнение на СМР. Поддържа, че съгласно чл. 5 от
1
тристранното споразумение от 07.08.2018 г. ясно е обозначено, че изпълнителят – „В.Т.-С.“
ЕООД се задължава да издаде Запис на заповед в полза на инвеститора – „Л.“ ООД, като
гаранция за добро изпълнение, което обхваща качествено, пълно и навременно изпълнение
на договорените СМР, каквито в случая липсват. Поддържа, че съгласно установеното от
ССчЕ, извършените от ответника СМР не са осъществени на обекта на „Л.“ ООД, тъй като
липсват всякакви протоколи, актове и фактури за извършените работи. Също така липсва
осчетоводяване по аналитични партиди за кой обект се отнасят закупените от ответника
материали. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Въззиваемите-ответници „В.Т.-С.” ЕООД, чрез пълномощника адв. Р. Д., с надлежно
учредена представителна власт по делото, са подали отговор на въззивната жалба, с който
оспорват същата по подробно изложените съображения. Поддържат, че съдът правилно е
преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е
постановил правилно и законосъобразно решение. Изтъкват, че при положение, че няма
възражения за изпълнената работа или отказ да се приеме, работата следва да се счита за
приета. В конкретния случай няма данни ищеца да е направил възражения пред
изпълнителя, ако изработеното е различно от уговореното или ако изпълнителят се е
отклонил от поръчката или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за
догореното или обичайното му предназначение. Посочват, че инвеститора не е изпълнил
своето задължение уговорено в чл. 2 на Тристранното споразумение – да осигурява
своевременно необходимите финансови средства за изпълнението на това споразумение.
Молят съда остави без уважение въззивната жалба и да потвърди така постановеното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.
Решението в частта, с която предявеният от ищеца срещу ответниците при условията
на солидарност, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 535
ТЗ, е уважен за сумата от 1600,00 лв., по Запис на заповед от 07.08.2018 г. с падеж
07.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, не е обжалвано от
ответниците и е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна
в процеса, като е заплатената дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
2
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
За да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа
предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ клаузи (реквизити), като тяхната кумулативна
наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като
абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство
за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента (поемателя) или на последния
джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от
28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК за да е редовен записът на заповед от външна
страна, е необходимо самият документ да е назован „Запис на заповед”, както и в самия
текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед”, както предписва правната норма,
регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.
Тъй като в представения запис на заповед се съдържат всички законоустановени
реквизити, съдът приема, че същия е действителен и е породил действително менителнично
задължение. Следователно, налице е редовна ценна книга, с всички предвидени в
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити. Издателят на менителничния ефект - „В.Т.-С.”
ЕООД е определил падежа съгласно чл. 537 ТЗ, във вр. с чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на
определен ден – 07.04.2019 г.
В конкретния случай плащането на процесния запис на заповед е обезпечено чрез
менителничното поръчителство/авал/, от ответника В. В. П., учредено с едностранното им
волеизявление, чрез поставяне на подпис върху лицевата страна на записа на заповед
съобразно разпоредбата на чл.484, ал.2 ТЗ, доколкото засилената защита на интересите на
кредитора при абстрактните сделки налага и изключението по чл.484, ал.2 ТЗ, съобразно
което подписът върху лицевата страна на ценната книга презюмира поемане на авала, освен
ако се касае за подпис на платеца или на издателя.
В конкретния случай ищецът в исковата молба е въвел каузално правоотношение, във
връзка с което е бил издаден на 07.08.2018 г.процесният запис на заповед, и е разкрит
обезпечителния характер на ценната книга. В исковата молба е посочено, че същата е
издадена на основание Договор от 07.08.2018 г. и Тристранно споразумение към него от
07.08.2018 г. Налице е твърдение, че записа на заповед обезпечава преведената по сметка на
„В.Т.-С.“ ЕООД авансова сума по договора за изработка в размер на 2400,00 лв. и сумата от
1600,00 лв., имаща характер на гаранция за добро /в качествено отношение/ изпълнение на
възложените с договора СМР-та.Настоящият състав на съда констатира, че тези твърдения
на ищеца се доказват от разпоредбата на на чл. 5 и чл. 14 от Тристранното споразумение от
07.08.2018 г.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуване и прилагане на
закона дадени в т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при въведеното твърдение за
връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, по повод на което е
издадена ценната книга по правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже фактите, на които основава твърденията
си.
В конкретния случай ответниците „В.Т.-С." ЕООД и В. В. П., не са оспорили
3
твърдението на ищеца, че същият е превел на ответното дружество авансово сумата от 2400
лв. От основното и допълнително заключения на вещото лице по допуснатата и приета пред
СРС ССчЕ, които настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадени и
кредитира с доверие, се установява, че ответното дружество е извършило монтаж на дворна
канализация, изграждане и окомплектовка на колекторни кутии и окомплектовка и монтаж
на топлоразпределителни табла и колекторни групи по апартаментите. Това се потвърждава
от свидетелските показания на С.Ш. и Е.З., които са работили на обекта и непосредствено са
възприели фактите, за които дават сведения, и които преценени по реда на чл. 172 ГПК,
настоящият състав на съда намира последователни, незаинтересовани и обективно дадени,
поради което кредитира с доверие. На свидетелят Ш. е било възложено да изгради
водопровода и канализацията на сградата, което изпълник точно, докато св. Златков е
играждал ОиВ инсталация на жилищната сграда. Задачата му била да подготви сградата за
свързването й с Топлофикация, като за целта са поставяни колекторни кутии на всеки етаж
и във всеки апаратмент, но поради липса на средства на последните два етажа няма
поставени колекторни кутии. Същите се подкрепят и от заключението на вещото лице,
според което всички закупени материали от „В.Т.-С.“ ЕООД надхвърлят авансово платената
сума от 2400 лв., за които има представени стокови разписки на името на „В.Т.-С.“ ЕООД,
които са на стойност 3068,13 лв.
Действително от показанията на свидетелят В. Л. се установява, че отвеното
дружество не е изпълнило качествено нужните СМР съгласно сключеният между страните
договор – не са били изградени табла между етажите за отоплителни радиатори, такива и в
апартаментите, на последния етаж са открили теч, тъй като неправилно е бил изграден
отводнителния сифон. Показанията на свидетеля се потвърждават и от заключението на
вещото лице по изслушаната ССчЕ, в която вещото лице посочва, че в периода януари 2019
г. – септември 2020 г. са извършвани СМР от трети лица с оглед поправка на некачествено
осъществени от ответното дружество СМР, за които са заплатили 1600 лв. Това
обстоятелство обаче не рефлектира върху установеното, че „В.Т.-С.“ ЕООД е закупил и
вложил като материали в обекта на ищеца всички авансово получени средства, като не се
установява по делото същите да са негодни.
Ето защо обосновано искът за установяване на вземане в размер на 2400,00 лв., по
Запис на заповед от 07.08.2018 г. с падеж 07.04.2019 г., издаден от „В.Т.-С.“ ЕООД и
обезпечено чрез менителничното поръчителство/авал/, от ответника В. В. П., във връзка с
чл. 14 от Тристранното споразумение от 07.08.2018 г., с което се обезпечава авансово
получената от ответника „В.Т.-С.“ ЕООД сума в размер на 2400,00 лв. е бил отхвърлен.
С оглед гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде изцяло
потвърдено, а предявената въззивна жалба отхвърлена.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК
в полза на въззиваемия – ответник следва да се присъди сумата от 750 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20064419 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. №
47771/2020 г., по описа на СРС, II ГО, 78 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявеният от „Л.“ ООД срещу ответниците „В.Т.-С.“ ЕООД и В. В. П., по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, установителен иск с правно основание ч. 535 ТЗ за сумата от 2400,00 лв. по Запис
на заповед издаден на 07.08.2018 г. с падеж 07.04.2019 г.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, ЕИК ****, съдебен адрес гр. София, ул. **** да заплати на
„В.Т.-С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. **** и В. В.
П., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 750 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която предявеният от ищеца срещу ответниците при
условията на солидарност, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 535 ТЗ, е уважен за сумата от 1600,00 лв., по Запис на заповед от 07.08.2018 г.
с падеж 07.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, не е обжалвано
от ответниците и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5