№ 117
гр. Варна, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100501862 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №61102/26.07.2014г. по описа на
ВРС, на „Габровски” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна срещу
решение №2581/09.07.2024г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д.
№9116/2023г. по описа на ВРС, с което е уважен предявения срещу въззивника
установителен иск на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, при
участие на подпомагаща страна „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София за сумата от 2 495.53лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.май 2020г. до
м.април 2022г. за имот с абонатен №342740, находящ се в гр.София, община
Красно село, ж.к. Красно село, бл.207А, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№6431/2023г. по описа на ВРС, ведно със законната
лихва върху сумата считано от дата на заявлението до окончателното й
изплащане и присъденото мораторно обезщетение върху главницата.
Изложените във въззивната жалба съображения се квалифицират като
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че ищецът действително е
начислил исковите суми по съображения, че дружеството не е издавало
1
фактури, по които се претендират плащанията. Сочи, че този аргумент на
страната не е коментиран в решението. Съдът неправилно е приел, че целият
обем на помещението е отопляем. Сградата на магазина не е част от сградата
на бл. 207, в режим на ЕС. Само част от магазина, в която се намират
санитарните помещения, е ситуирана в контура на блок 207А. През тези
помещения преминават щранговете за отопление на топла вода. Ето защо
изчисляването на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, за
целия обем на магазина, е необосновано. В основните помещения на магазина
отоплителните радиатори са демонтирани, поради ищецът няма вземане за
топлинна енергия компонента на енергия, отдадена от сградната инсталация.
Сочи, че отопляемият обем евентуално е 140,005 куб., предвид реално
отопляваните помещения и евентуално към това следва да се добави и
3,727% от общите части на сградата. Оспорва се иска за мораторно
обезщетение. Сочи се, че началният срок на забава, от който се претендира
лихва, е неясен. По изложените съображения се настоява за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна. Поддържа, че корекционната процедура е осъществена
поради неосигуряване на достъп до адреса на потребление. Намира решението
за правило и законосъобразно, поради което настоява за неговото
потвърждаване.
В съдебно заседание въззивникът „Габровски” ООД, чрез адв. Х.,
поддържа иска.
Въззиваемата страна“Топлофикация София“ ЕАД и подпомагащата
страна не изпращат представители.
За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:
Варненският районен съд е сезиран с установителен иск с правно осн.чл.
422,ал. 1 от ГПК за приемане за установено съществуването на вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, при участие на подпомагаща
страна „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК ********* от ответника
„Габровски” ООД, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.май 2020г. до м.април 2022г. за имот с абонатен №342740,
находящ се в гр.София, община Красно село, ж.к. Красно село, бл.207А и за
2
мораторна лихва.
Твърдяло се е в исковата молба, че въпреки липсата на сключен между
страните нарочен писмен договор при Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди по смисъла на чл.149, ал.1, т.3 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), като собственик на обект в топлофицирана сграда,
ответното дружество е небитов клиент по смисъла на § 1, т.43 от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ и дължи заплащане на доставената
топлинна енергия за отопление на имота на база на отопляемия обем. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл.138б от ЗЕ/ за
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира имота на
ответника, е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма "Техем сървисис" ЕООД.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период -
м.05.2020г. до м.04.2022г. са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.71 от Наредба №2 от 28 май 2004г. за
топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г./. За имота на ответника са издадени
изравнителни сметки /индивидуални справки/. Въз основа на изложеното се
настоява за уважаване на предявения иск.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Сочи, че в
обекта на потребление радиаторите са свалени, а договорът с ищеца е
прекратен. Самият обект не се намира, в сграда в режим на етажна
собственост.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
3
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
рамките на тази преценка съдът съобразява, че решението е валидно по
критериите на Тълкувателно решение от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на
ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Същото е допустимо, доколкото произнасянето на
първоинстанционния съд съответства на иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК за установяване съществуването на вземания по оспорена заповед за
изпълнение, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия.
Относно материалната законосъобразност на решението съдът е
ограничен до посоченото в жалбата.
За основателността на така предявените искове е необходимо в
производството при условията на пълно и главно доказване ищецът да
установи следните обстоятелства: че ответното дружество има качеството на
присъединен абонат за потребление на топлинна енергия като собственик на
обект в сграда в режим на етажна собственост, както и стойността на
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, доставено и
отчетено по предвидения в общите условия на топлопреносното предприятие
ред.
Първият спорен въпрос е относно съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия.
На осн. чл. 149, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиента. На осн. чл. 149, ал. 3 от закона
когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда – етажна
собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия
се извършва по реда на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, тоест по реда на публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КВЕР. Следователно, от значение за възникване на валидна облигационна
обвързаност между топлопреносно дружеството и юридическо лице е само
факта на ползване на топлоснабден имот, независимо от сключване на
писмени договор.
В случая от събраните по делото писмени доказателства и заключението
4
на изслушаната и приета без възражения от страните техническа експертиза
пред първата инстанция, се установява, че имотът на ответното дружество
съставлява магазин за осветителни тела, находящ се в гр. София, на ъгъла на
ул. „Пчела“ и бул. „Братя Бъкстон“ в самостоятелна двуетажна сграда,
долепена на калкан от северната страна на бл.207А, с вход към сградата от
страната на бул. „Братя Бъкстон“. От заключението на СТЕ се установява, че
само част от площта на магазина влиза в обема на жилищен блок 207а. Макар
и след процесния период, въз основа на Разрешение за строеж №31 от
17.08.2023г., е извършено преустройство и двете части на магазина са
обособени в два обект, които съответно са отразени в КК като имоти с
идентификатор 68134.207.215.1.107 с площ 129.99 кв.м., който е част от блок
207а и самостоятелен обект с идентификатор 68134.207.215.1.106, с площ
401.01 кв.м., който не е част от сградата. Последващото обособяването на два
самостоятелни обекта, обаче само е фиксирало фактическото положение.
Още при придобиване на сградата от ответника през 2005г.само част от
същата е попадала в обема на жилищната сграда. Последното е видно и от
протокол от 09.02.2017г., съставен от служители на ищеца. Допълнително от
изслушаната пред настоящата инстанция СТЕ се установява, че само през
частта от магазина, съответстваща на имот с идентификатор
68134.207.215.1.107 минават щрангове за отопление и топла вода.
От така установените доказателства съдът достига до извод, че
ответното дружество, като ползвател на топлоснабден имот в сграда в етажна
собственост, има качеството на небитов потребител по смисъла на чл. 149,ал.
3 от ЗЕ, макар и между страните да не е сключен формален договор. Тази
констатация важи обаче само досежно частта от магазина, представляваща
самостоятелен обект с идентификатор 68134.207.215.1.107. Без значение в
тази връзка са доводите на ответника, поддържани и във въззивната жалба, че
радиаторите в обекта са демонтирани. Дори и при прекратяване на
топлоподаването към отоплителните тела в имота, представляващ обект на
потребление, правоотношението продължава да съществува и предмета му се
ограничава само доставената топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата –чл. 153,ал. 6
от ЗЕ. Посочената разпоредба има за цел да предотврати неоснователно
обогатяване в случай, в който поради функционалността на сградата,
топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация достига от обекти,
5
които са преустановили индивидуалното топлоподаване.
От заключението по допуснатата пред въззивната инстанция техническа
експертиза става ясно, че за периода м.май 2020 г. до април 2022г.
действителното потребление, включващо сградна инсталация и мощност, при
съобразяване само на квадратурата на отопляемия имот с идентификатор
68134.207.215.1.107 е в размер на 743,58 лева без ДДС, от която сума не
следва да се извършва изравняване, тъй като е изчислена на база
действителното, а не прогнозно потребление. С прибавяне на ДДС дължимата
сума за исковия период възлиза на 892,29 лева.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция следва да се уважи до размер на сумата от 892,29 лева, респ, като
се отхвърли за горницата до присъдените с обжалваното решение 2495,53
лева.
Съответно, при горните изводи за периода 1.07.2020г. до 28.03.2023г.,
обезщетението за забава възлиза на 251,18 лева. За разликата до присъдените
409.01 лева обжалваното решение следва да се отмени, като искът се
отхвърли.
В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора обжалваното решение следва да се измени в
частта за разноските. На ищеца следва се присъдят разноски за пред първата
инстанция съобразно приетия за основателен от въззивния съд материален
интерес в размер на 313,19 лева за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение и 36,96 лева разноски за заповедното производство.
На ответника също се следват разноски в първоинстанционното
производство съобразно отхвърлената част от иска в размер на 576,93 лева, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважения
материален интерес. Възражението за прекомерност на адв. Възнаграждение,
заплатено от въззивника е неоснователно. Във въззивната инстанция са
проведени две съдебни заседания и е допусната и изслушана експертиза. Ето
защо заплатеното възнаграждение в размер на 500 лева се явява обосновано.
6
Съобразно уважения материален интерес на въззивника се присъждат 589,22
лева.
В полза на въззиваемия също се следват разноски за процесуално
представителство съобразно отхвърления материален интерес. На осн.чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер
на 150 лева за въззивната инстанция, на осн. чл. 25, ал. 2 от НПП, определено
при съобразяване на цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Този размер на възнаграждението
следва да се съобрази при присъждане на разноските пред настоящата
инстанция съобразно отхвърления материален интерес, като на страната се
присъди сумата от 59,05 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2581/09.07.2024г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. №9116/2023г. по описа на ВРС, в частта му, с която е
уважен предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, при
участие на подпомагаща страна „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу „Габровски” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване на вземания по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6431/2023г. по
описа на ВРС за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.май 2020г. до м.април 2022г. за имот с абонатен №342740, находящ се в
гр.София, община Красно село, ж.к. Красно село, бл.207А за сумата над
892,29 лева до присъдените с решението 2495,53 лева, както и в частта, за
лихва за забава върху главницата за периода 1.07.2020г. до 28.03.2023г. за
сумата над 251,18 лева до присъдените 409.01 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, при участие на подпомагаща страна „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София срещу „Габровски” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК за установяване на вземания по заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№6431/2023г. по описа на ВРС за стойност на незаплатена топлинна енергия
7
за периода от м.май 2020г. до м.април 2022г. за имот с абонатен №342740,
находящ се в гр.София, община Красно село, ж.к. Красно село, бл.207А за
сумата над 892,29 лева до претендираните 2495,53 лева, както и в частта, за
лихва за забава върху главницата за периода 1.07.2020г. до 28.03.2023г. за
сумата над 251,18 лева до претендираните 409.01 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2581/09.07.2024г. на Варненски районен
съд, постановено по гр.д. №9116/2023г. по описа на ВРС в останалата
обжалвана част.
ИЗМЕНЯ решение №2581/09.07.2024г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. №9116/2023г. по описа на ВРС в частта за разноските,
като следва:
ОСЪЖДА „Габровски” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от
313,19 лева, представляваща разноски пред първата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и вещи лица и сумата от
36,96 лева - разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „Габровски” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
сумата от 576,93 лева, представляваща разноски пред първата инстанция за
адвокатско възнаграждение и експертизи, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „Габровски” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
сумата от 589,22 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение, държавна такса и експертизи.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8