№ 2065
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110203816 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № СОА17-РД11-3804/29.06.2017 г., издадено
от заместник-кмета на Столична община, на Д. Г. Р. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за извършено
административно нарушение по чл. 46, т. 4 от Наредбата за организацията на
движението на територията на Столична община (НОДТСО), изразяващо се в
това, че на 21.02.2017 г., около 10.15 часа, в гр. София, на ул. „Струма“ № 6
към ул. „Сердика“, паркирала на място, определено за хора с трайни
увреждания, обозначено с пътни знаци „В28“, „Т17“ и „Д21“, с лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № ....
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Д. Г. Р., в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Изложено е, че в НП е посочен грешен адрес на местоживеене
на нарушителя – гр. София, ул. „Струма“ № 6, вместо № 5, където реално е
живяла жалбоподателката. Изложени са подробни съображения относно
нередовното връчване на НП на жалбоподателката, както и липсата на
предпоставки за връчването му в хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.
Релевирани са доводи за допуснато нарушение на материалния закон,
доколкото в НП не са изложени мотиви относно констатацията, че
1
извършеното административно нарушение не представлява маловажен
случай. Твърди се, че е изтекла и погасителната давност за
административнонаказателно преследване. С оглед на изложеното, от съда се
иска да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателката поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения, като се претендира присъждане в тяхна полза на направените
по делото разноски за адвокатски хонорар. В представени писмени бележки
са изложени аргументи за неоснователността на твърденията на наказващия
орган, съдържащи се в приложена по делото молба-становище.
Жалбоподателката поддържа казаното от процесуалния й представител.
Процесуалният представител на въззиваемата страна иска от съда да
остави без уважение подадената жалба като неоснователна по съображения,
изложени в молба-становище. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като е релевирано възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че процесната жалба е процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Следва да се
отбележи, че атакуваното НП не е било надлежно връчено до настоящия
момент на Д.Р., поради което и жалбата е подадена в срок. Съдът не споделя
доводите на наказващия орган, че НП е връчено в хипотезата на чл. 58, ал. 2
ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. Действително, от приложените по делото два боря
известия за доставяне (л. 5 и 6 от делото) е видно, че на 25.07.2017 г. и
01.04.2019 г. служители на „Български пощи“ ЕАД са търсили
жалбоподателката за връчване на НП, като не са я открили. Посочените
действия обаче не могат да обусловят извод за наличието на хипотезата по чл.
58, ал. 2 ЗАНН. На първо място, не е било установено, че Д. Г. Р. е напуснала
посочения от нея адрес, на който е била и търсена, доколкото нормата на чл.
58, ал. 2 ЗАНН изисква последната да има нов адрес. Видно от приложената
2
на л. 23 от делото справка от отдел „БДС“-СДВР, в периода от 21.03.2013 г.
до настоящия момент Д.Р. е имала регистриран в НБД „Население“ постоянен
и настоящ адрес в гр. София, ул. „Струма“ № 5, който е посочила и в хода на
административнонаказателното производство. Няма никакви доказателства
последната да е напускала същия, вкл. и към настоящия момент. На следващо
място, търсенето на жалбоподателката само в два дни, и то чрез служители на
„Български пощи“ ЕАД (пратките са непотърсени), в неустановено време, не
може да доведе до извод, че последната не е пребивавала на адреса. С оглед
на това, съдът счита, че НП не е било връчено редовно, вкл. не е налице
хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което жалбата се явява процесуално
допустима.
След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след
като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира,
че са налице основания за неговата отмяна и прекратяване на
административнонаказателното производство. Съображенията на съда за това
са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 21.02.2017 г. в 10.15 часа Д. Г. Р. паркирала лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № ... в гр. София, на ул. „Струма“ № 6 в
посока към ул. „Сердика“ на място, определено за паркиране на хора с трайни
увреждания.
Това обстоятелство било възприето от КР., който разпоредил
репатрирането на автомобила и транспортирането му на наказателен паркинг.
По случая била съставена и докладна записка от 21.02.2017 г.
Св. КР. съставил АУАН с бл. № 801904/21.02.2017 г. срещу Д. Г. Р. за
извършено от последната административно нарушение по чл. 46, т. 4
НОДТСО. АУАН бил предявен на Д.Р., която го подписала и получила
екземпляр от същия.
Въз основа на съставения акт било издадено НП № СОА17-РД11-
3804/29.06.2017 г. от заместник-кмета на Столична община, с което за
3
описаното в АУАН административно нарушение на Д.Р. била наложена
„глоба“ в размер на 100 лева.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
св. КР.; справка от Отдел „БДС“-СДВР, справка по реда на Наредба №
14/2009 г.; Заповед № СОА16-РД09-1061/04.08.2016 г. на кмета на Столична
община, Заповед № СОА20-РД09-1061/13.01.2020 г. на кмета на Столична
община и Заповед № СОА18-РД09-1583/12.12.2018 г. на кмета на Столична
община.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от приобщените от съда гласни и писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Красимир Иванов,
като намира същите за пълни, логични и последователни. От
възпроизведеното от същия се установява, че Д.Р. е паркирала процесния
автомобил в гр. София на ул. „Струма“ № 6 на място, обозначено с пътни
знаци и пътна маркировка за паркиране на хора с трайни увреждания. В този
смисъл съдът счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е
безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и събраните писмени доказателства,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по
настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че са налице основания за отмяна на обжалваното НП и
прекратяване на административнонаказателното производство поради
изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно
преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Съгласно чл.
11 от ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и
опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго”. В този смисъл са и
задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г., по т.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия
4
на ВАС, съгласно които разпоредбите на чл. 80-81 НК относно давността се
прилагат в административнонаказателното производство на основание чл. 11
ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното (в случая
административнонаказателното) преследване се погасява с изтичане на 3-
годишен давностен срок при предвидени по-леки наказания от „лишаване от
свобода”. В настоящия случай е налице визираната хипотеза, доколкото по
ЗАНН са предвидени именно по-леки административни наказания – „глоби”,
респ. „имуществени санкции”, „лишаване от права” и „обществено
порицание”. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК „независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член”. В настоящия случай разпоредбата на чл. 81, ал.
3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК предвижда абсолютен давностен срок в размер на 4
години и 6 месеца, който започва да тече от извършване на деянието.
Доколкото процесното административно нарушение е извършено на
21.02.2017 г., абсолютната давност за административнонаказателно
преследване е изтекла на 21.08.2021 г.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното НП следва да се отмени изцяло поради настъпването на
правопогасяващ юридически факт, а именно изтичане на предвидената в
закона давност за административнонаказателно преследване. Доколкото на
основание чл. 84 ЗАНН в съдебното производство по обжалване на
наказателни постановления се прилагат правилата на НПК, то в случая на
основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното
постановление следва да се отмени и административнонаказателното
производство да се прекрати поради изтичане на предвидената в закона
погасителна давност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3
ЗАНН.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на жалбоподателката, в полза на последната следва да се
присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. От
приложения на л. 37 от делото договор за правна защита и съдействие е
видно, че Д.Р. е заплатила за процесуално представителство по настоящото
5
дело сумата от 500 лева, която е била платена в деня на подписване на същия
договор. Същевременно, процесуалният представител на наказващия орган е
релевирал възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което се явява допустимо с оглед разпоредбата на чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно задължителната
съдебна практика, застъпена в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС: „ Основанието по чл. 78,
ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато
съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай - например
задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси
определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар“. Същевременно, в Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС, I и II колегия на ВАС е
посочено, че „Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната
фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го
намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на
страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на
ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". …
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може
да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради
което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който
да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е
"обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна
защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените
6
от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане,
без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от
страните в производството“.
Обобщавайки гореизложеното, при определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съдът следва
да съобрази критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно
същият да е обоснован и справедлив, като е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие, в контекста на фактическата и правна сложност
на спора. В конкретния случай съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение по настоящото дело е 300 лева. В случая обаче съдът счита,
че заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение от 500 лева
не съответства на правната и фактическа сложност на делото. На първо място,
касателно фактическата сложност на делото, по делото е разпитан един
свидетел, като не са искани и не са събирани други доказателства. По делото
е проведено едно съдебно заседание с разпит на актосъставителя и същото е
било обявено за решаване, тъй като не е било необходимо събиране на
каквито е и да е допълнителни доказателства за изясняване на обективната
истина по същото. Нещо повече, още към момента на подаване на процесната
жалба е бил изтекъл срокът на абсолютната давност за
административнонаказателно преследване, поради което и не е необходимо
събиране на каквито и да е допълнителни доказателства. В този смисъл, съдът
не може да приеме тезата на жалбоподателката и процесуалния й
представител в настоящото производство, че делото се отличава с фактическа
сложност.
Липсва и правна сложност на същото, доколкото в случая се касае за
изтекла абсолютна погасителна давност за административнонаказателно
преследване, на която се е позовала и самата жалбоподателка в процесната
жалба. В този смисъл, съдебната практика по посочения въпрос е
задължителна, че в този случай съдът е длъжен да отмени обжалваното НП и
да прекрати административнонаказателното производство. Задължителната
съдебна практика разрешава основния спорен въпрос по делото, като
определя неговата сложност като такава със значително по-ниска степен.
7
Следва да се посочи, че от приложения договор за правна защита и
съдействие е видно, че същият е изготвен на 10.05.2022 г., а именно след
подаване на процесната жалба, като касае единствено процесуалното
представителство по делото. С оглед на всичко гореизложено, съдът приема,
че е налице явно несъответствие между размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, поради което заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален
до предвидения минимум съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а именно 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН, вр. чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, Софийски районен съд, НО, 96-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА17-РД11-3804/29.06.2017 г.,
издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на Д. Г. Р. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за
извършено административно нарушение по чл. 46, т. 4 от Наредбата за
организацията на движението на територията на Столична община.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано
срещу Д. Г. Р. въз основа на АУАН с бл. № 801904/21.02.2017 г., съставен от
КР., служител на сектор „Общинска полиция“ към СДВР.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. Г. Р. с ЕГН **********
сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8