РЕШЕНИЕ
№260351/11.3.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На петнадесети февруари Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5181
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.З.Г.
– ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0000976/ 18.11.2020г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Варна, с което му е наложено
административно наказание „Глоба”
в размер на 500 лв. на основание чл.93”в” ал.14
от ЗАвП .
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, а именно, че в акта и постановлението не е посочено
мястото на извършване на нарушението, а само това, на неговото установяване,
както и че не е посочена в пълнота конкретната нарушена норма от регламента.
Твърди се още, че в случая са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Поради това се иска отмяна на постановлението
и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въз. Г. , редовно призован, не се явява , не се представлява.
Въззиваемата страна,
редовно призована , не се представлява . В съпроводителното писмо са изложени
доводи за това, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и
се иска потвърждаването му. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е направено искане за присъждане на възнаграждение за
процесуално представителство.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
18.08.2020г. въз.Г. управлявал влекач „Волво” от
кат. N 3 с рег. № СТ 22 59 РМ с прикачено ремарке, собственост на „ Евротранс 2007” ЕООД - Гълъбово, като извършвал обществен
превоз на товари- слънчоглед, по маршрут
от гр.Гълъбово до с.Стожер. Около 10.10ч. на пътен възел „ Летище
Варна” , той бил спрян за проверка от служители на РД „АА”, един от които св. К.К.. При нея се установило, че в товарния
автомобил имало монтиран дигитален тахограф
„ DTCO Continental Automotive ”, тип
1381.**********, сериен № **********.
При проверката била направена разпечатка от дигиталната карта на водача. След
запознаване с нея св.К. установил, че въз. Г. при започване на своята дейност,
не е използвал правилно превключващия механизъм на тахографа,
като бил въведен период „ извън обхват“, който се въвеждал тогава, когато
превоза бил извън Регламент № 165 /2014г. По този начин в картата не били
отразени периода на управление, на почивка или извършваните други дейности. Св.К.
преценил, че въз.Г. е следвало в началото на работната си смяна да въведе
символа на държавата, в която започва превоза - Р.България, а не „ out“,,. Поради това и съставил против въз.Г.
акт за нарушение , в който описал констатациите си и квалифицирал
действията му като нарушение на чл.34 §
5 б.“б“. 2 от Регламент / ЕС/
165/2014г. При личното предявяване на
акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
въззивникът не направил и не депозирал
възражения.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление №
23-0000976 / 18.11.2020г. , с което административно-наказващият орган възприел посочените в него фактически
констатации и правната квалификация на нарушението- по чл.34 § 5
б. „б“ от Регламент / ЕС/ 165/2014г.
.За него на въз. Г.
било наложено наказание „Глоба” в размер на 500лв. на основание чл.93”в” ал.12 пр.1 от ЗАвП. В постановлението били изложени мотиви за това, че в
случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
В хода на съдебното следствие бе
разпитан св. К.К. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени
обективно и безпристрастно.От тях се установи, че нарушението на въз. Г. е
било установено при проверката на място.Свидетелят поясни, че при започване на
работа водача е длъжен да въведе символа на държавата, в която започва работа.
В случая в тахографа бил въведен период „ извън
обхват“, което не било правилно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства , които преценени в
тяхната взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена е в срока на
обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление №
23-0000976 / 18.11.2020г. е издадено от компетентен орган- от Началника на отдел „Контрол“ в Регионална Дирекция „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно Заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на
транспорта , информационните технологии,
в шест месечния преклузивен срок. Наказанието
за извършеното нарушение е индивидуализирано.
Нито при предявяване на акта, нито в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били
депозирани писмени възражения, в които да са наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване. При издаване на постановлението наказващият орган е
изложил мотиви защо не приема случаят за маловажен, като в ЗАНН не се съдържа
изискване за вида и обема на тези мотиви.
Съдът намира обаче , че при
издаване на акта и постановлението е било допуснато нарушение на процесуалните
правила, както и че неправилно е било прието, че въз.Г. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.34
§ 5 б.“б“ от Регламент / ЕС/ 165/2014г.Тази норма
задължава водача, който извършва
обществен превоз на товари с автомобил, в който има монтиран дигитален тахограф, да задейства превключвателните
механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо следните
периоди от време визирани
в отделни пет подточки- време на управление на превозното средство, „
друга работа“, което означава всяка дейност , различна от управлението на
превозното средство , както и всяка работа за същия или друг работодател в
транспортния сектор или извън него, период на разположение, прекъсвания,
почивка, годишен отпуск или отпуск по болест и почивка, прекарана на ферибот
или влак.
От всички писмени и гласни
доказателства по делото-показанията на св.К. , дадени входа на съдебното следствие и от приложените
по преписката разпечатки от дигиталната карта на водача, пътен лист и
товарителница, се установява, че началната точка на превоза е била в
гр.Гълъбово. В пътният лист е посочено, че той е започнал в 06,30ч. по маршрут
гр.Гълъбово- с.Стожер.При съпоставка на тези данни с разпечатката от
дигиталната карта на водача се установява, че в 6: 34 : 39ч. е отразено „
Начало на събитието“, а в 06,35ч. по
отношение на време на управление и почивка, е отразено „Дейности извън обхват“, като в началото на графите е
изписано BG и номера на автомобила. В 10: 09ч. картата е била извадена, като в
10: 09: 46 е бил отразен „край на събитието“ . От анализа на така отразените
обстоятелства може да се направи извод, че въз.Г. неправилно е използвал
монтирания в автомобила дигитален тахограф. Това
обаче е станало в началото на управлението му в гр.Гълъбово и е било установено
при спирането му на територията на гр.Варна. В този смисъл , като съобрази съдържанието на акта и
постановлението, съдът намира, че и в двете не е посочено мястото на извършване
на нарушението, а само на неговото установяване.Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН императивно предвиждат, че следва да се посочи мястото на извършване на
нарушението, което в случая не е било сторено.
На следващо място остава неясно и
защо е било прието, че въз.Г. е нарушил чл.34 § 5 б.“б“ от Регламента. В
показанията си св.К. сочи, че водача е бил длъжен да въведе символа на
държавата, в която започва своята дейност, което въззивникът
не бил сторил, а бил въведен период на извън обхват. В приложената по
преписката разпечатка от дигиталната карта на водача обаче е отразено
съкращението на Р.България – BG, във всички графи, както и номера на
автомобила.Поради това и остава неясно защо след като е било прието, че не е
бил въведен символа на държавата, на въз.Г. не е вменено във вина нарушение на
чл.34 ал.7 от Регламента, в който именно е предвидено, че водачът въвежда в дигиталния тахограф символите на държавите, в които започва и
приключва дневния работен период.
От друга страна, в чл.34 § 5 б.“б“ от
Регламента са визирани 5 подточки, в които са описани конкретно периодите,
които следва да бъдат отразени , при задействане на превключвателните
механизми.Безспорно е, че в случая , с оглед въвеждането в тахографа
на извършване на дейности извън обхват,
тези периоди не биха могли да бъдат регистрирани отделно и различимо. По този
начин въз.Г. не е осигурил правилното функциониране на дигиталния тахограф, което представлява нарушение на чл.32 § 1 от
Регламента, което обаче не му е било вменено във вина.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и че неправилно е бил приложен материалния
закон.В този смисъл атакуваното постановление се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените
искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че
следва на въз.Г. да се присъдят направените по делото
разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие , в който е
посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 300лв, което съвпада
с посоченото в чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минимално възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер, извън
случаите на ал.2.Поради това съдът прецени, че на въз.Г.
следва да се присъдят разноски в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0000976/ 18.11.2020г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на Т.З.Г. му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. на основание
чл.93”в” ал.14 от ЗАвП
.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“-Варна да заплати на Т.З.Г. –
ЕГН ********** разноски в размер на 300лв. / триста лева/ за адвокатско
възнаграждение
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: