№ 18422
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110124395 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „С К“ ООД срещу М.
К. Т..
Ищецът твърди, че между него и ответницата М. К. Т. е сключен
договор за паричен заем № 591961/12.11.2021 г. при следните параметри:
сума на кредита: 500 лв.;
размер на вноската: 1 Х 16, 69 лв. и 3 Х 177, 91 лв.;
брой вноски: 4
падеж на последна вноска: 14.03.2022 г.
ГПР – 47, 58 %;
ГЛП – 40, 05 %;
общо задължение по кредита: 550, 42 лв.;
Общо задължение по кредита с включена неустойка:
общо задължение: 792 лв.;
общ размер на вноска: 198 лв.
Твърди, че е предоставил на ответницата паричен заем в размер на
сумата 500 лв., като ответницата не е изпълнила задължението си да върне
същия в уговорения срок, с оглед на което в полза на заемодателя е налице
вземане за:
сумата 499, 78 лв. главница;
сумата 17, 04 лв. възнаградителна лихва за периода 12.11.2021 г. –
14.03.2022 г.;
сумата 1, 45 лв. мораторна лихва за периода 01.03.2022 г. – 01.09.2022 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
1
21.10.2022 г. по ч.гр.д. № 53387/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав. Срещу
заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М. К. Т..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 30.09.2022 г. заявителят е отправил искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за: сумата 499, 78 лв. главница;
сумата 17, 04 лв. възнаградителна лихва за периода 12.11.2021 г. – 14.03.2022
г.; сумата 30, 45 лв.мораторна лихва за периода 01.03.2022 г. – 01.09.2022 г.
С разпореждане от 21.10.2022 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя разноски в размер на 19, 18
лв. държавна такса и 38, 37 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване
съществуването по исков ред на вземанията за: сумата 499, 78 лв. главница;
сумата 17, 04 лв. възнаградителна лихва за периода 12.11.2021 г. – 14.03.2022
г.; сумата 1, 45 лв. мораторна лихва за периода 01.03.2022 г. – 01.09.2022 г.
Безспорно е между страните, че помежду им валидно е възникнало
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на паричен заем с
твърдяното в исковата молба съдържание, което се потвърждава от
представения договор за паричен заем № 591961/12.11.2021 г. От същия е
видно, че е уговорено предоставянето в заем на сумата 500 лв., платима на 4
вноски, последната от които – с падеж 14.03.2022 г.
Безспорно е между страните, че ищецът е предоставил на ответницата
парична сума срещу задължение на последната да я върне в уговорен срок,
ведно с уговорена възнаградителна лихва.
Безспорно е между страните, че дължимата сума по договора е в размер
на исковата такава.
От страна на ищеца е съобразено твърдяното в заповедното
производство плащане, във връзка с което е развито производство по чл.414а
ГПК, като с платената сума е намален размерът на задължението и тя не се
претендира в исковото производство.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
2
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания,
заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо
лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в
закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК,
поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон,
които в случая са налице.
В тежест на ищеца е да докаже, че: между него и ответника валидно е
възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
паричен заем с твърдяното в исковата молба съдържание – че е предоставил
на ответника парична сума срещу задължение на последния да я върне в
уговорен срок, ведно с уговорена възнаградителна лихва, произтичаща от
валидна клауза от договора; изискуемост на вземането, както и че дължимата
сума по договора е в размер на исковата такава – предпоставки, които в
случая са налице с оглед отделените като безспорно между страните
обстоятелства, които се подкрепят от ангажираните писмени доказателства.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за
неизплатена главница в размер на сумата 499, 78 лв., както и вземане за
възнаградителна лихва в размер на сумата 17, 04 лв. за периода 12.11.2021 г. –
14.03.2022 г., които размери не са спорни между страните.
По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата
мораторна лихва е в размер на исковата сума – обстоятелства, които в случая
са налице с оглед отделените като безспорно между страните обстоятелства,
които се подкрепят от ангажираните писмени доказателства.
С оглед изложеното в полза на ищеца е налице вземане за мораторна
лихва в размер на сумата 1, 45 лв. за периода 01.03.2022 г. – 01.09.2022 г.,
който размер не е спорен между страните.
По изложените съображения исковете се явяват основателни и следва
да бъдат уважени.
По разноските:
3
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 57, 55 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и сумата от 130, 82 лв.
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Ответницата няма право на разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. К. Т., ЕГН ********** дължи
на „С К“ ООД, ЕИК ., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от 499, 78 лв. главница по договор за паричен
заем № 591961/12.11.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 30.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата
17, 04 лв. възнаградителна лихва за периода 12.11.2021 г. – 14.03.2022 г.;
сумата 1, 45 лв. мораторна лихва за периода 01.03.2022 г. – 01.09.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
21.10.2022 г. по ч.гр.д. № 53387/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН ********** да заплати на „С К“ ООД, ЕИК .,
на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 57, 55 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и сумата от 130, 82 лв.
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4