Решение по дело №59/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260030
Дата: 3 февруари 2021 г.
Съдия: Валентина Жекова Кърпичева Цинцарска
Дело: 20192100900059
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260030                                          03.02.2021г.                            гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на трети февруари                                                               две хиляди двадесет и първа година

в закрито заседание в състав:                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

търговско дело № 59 по описа на БОС за 2019г.

 

            По делото е постановено съдебно решение, като тече процедура по размяна на книжата по повод постъпила въззивна жалба.

            По делото е постъпила молба от ответника „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, с рег. № 263352/16.10.2020г. Видно от същата се твърди, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в решението си, изразяваща се в това, че съдът е приел, че дължимата по делото държавна такса се изчислява върху като 4 % върху цената на иска, но е определил същата не по посочения от ищеца размер на цената на иска, а върху стойността на договорите.

            В молбата се съдържа искане за изменение на решението на съда в частта за разноските, с аргументите, изложени за допуснатата от съда очевидна фактическа грешка. Твърди се, че с оглед на разпоредбите на чл. 127, ал. 1 от ГПК и чл. 70, ал. 1 от ГПК, цената на иска се определя от ищеца в исковата молба, като въпросът, дали тя е правилно определена може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото по делото заседание за разглеждане на делото. При неповдигане на такъв спор, се счита, че съдът не може с решението си да определи друга цена на иска и съответно да събере държавна такса върху този определен от него размер. Цитира се съдебна практика в този смисъл. С оглед на така изложеното, се иска съдът да измени решението си в частта в която е сметнал държавната такса върху цената на договорите и да определи същата по посочената в исковата молба цена на исковата претенция. Ответникът „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК ********* също така счита, че съдът следва да измени решението си в частта за разноските относно определените за заплащане разноски от ответниците на ищеца, тъй като от решението не става ясно, дали същите се дължат солидарно или поравно.

            По така постъпилата молба от ответника „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, с рег. № 263352/16.10.2020г. е постъпило становище само от ищеца, с което се счита, че не е налице хипотезата на допусната от съда очевидна фактическа  грешка, защото няма противоречие между мотивната и диспозитивната част на съдебното решение относно начина на определяне на държавната такса. Счита се за неоснователно и искането за изменение на решението на съда в частта за разноските.

           

 

            -относно молбата с правно основание чл. 247 от ГПК

            Така подадената молба е допустима, но неоснователна, тъй като не е налице хипотезата на допусната от съда фактическа грешка.

За да е налице допусната от съда очевидна фактическа грешка, следва да има несъответствие между формираната от съда истинска воля и нейното външно изразяване в решението. Такова несъответствие при определяне от съда на дължимата за производството държавна такса не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 6 от ТЗ, при разглеждане на предявеният по делото иск, държавна такса не се внася предварително за всички съдебни инстанции, като ако искът бъде уважен, както е в настоящото решение, същата се събира от осъдената страна, в случая от ответната страна. Видно от мотивите и диспозитива на съда, същият е приел, че посочената от ищеца в исковата молба цена на иска не е коректно определена, определил е същата по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4 и чл. 71 от ГПК, а именно е определил дължимата държавна такса като 4 % върху цената на исковете, като е взел предвид стойността на атакуваните договори. Следователно съдът е изразил в решението си точно волята, която е бил сформирал по отношение на дължимата държавна такса и не налице допусната от него очевидна фактическа грешка.

            -относно молбата с правно основание чл. 248 от ГПК

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване на решението, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното от него решение в частта за разноските.

Видно е, че молбата на ответника „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, обективирана в молба с рег. № 263352/16.10.2020г., е допустима, защото е подадена в срока за обжалване на решението.

Относно нейната основателност съдът намира следното:

Както вече беше споменато по-горе, съдът е приел, че посочената в исковата молба от ищеца цена на иска в размер на 8 088 560, 14 лева не е правилно определена с оглед разпоредбите на  чл. 69, ал. 1, т. 4 и чл. 71 от ГПК. Съгласно цитираните норми цената на иска при претенции, касаещи установяване на недействителност на сделки, се определя от стойността на договорите, които се атакуват. Стойността на трите договора, предмет на разгледания по делото иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 от Търговския закон, е в размер на 8 047 838,87 евро или 15 739 963,26 лева, с оглед на което и съдът е определил дължимата държавна такса в размер на 629 598,53 лева.

При така изложеното съдът намира за основателно искането на ответника „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК ********* за изменение на решението в частта, я която е определена дължимата държавна такса. С оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ГПК съдът не разполагал с възможност да преразгледа размера на цената на иска, след като не е повдигнат спор затова до първото по делото заседание. Следователно цената на иска е посочената от ищеца в исковата молба в размер на 8 088 560,14 лева и дължимата държавна такса за производството е в размер на 323 542,41 лева. С посочения размер съдът следва да измени решението си в частта, в която е определил дължимата държавна такса.

Неоснователно е искането на ответника „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, обективирано в молба с рег. № 263352/16.10.2020г., за изменение на решението на съда по отношение на определените за заплащане разноски от ответниците на ищеца. Видно е, че с решението си съдът е осъдил „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, „ТОТЕМ-1“ ООД-в несъстоятелност, ЕИК ********* и Т.К.Т., ЕГН ********** да заплатят на  „НАДЯ 62“ ЕООД, ЕИК *********, направената в производството разноска в размер на 300 /триста/ лева. Ответникът „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК ********* счита, че не става ясно, как се дължи тази сума от 300 лева от тримата от ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 121 от Закона за задълженията и договорите солидарност при задълженията възниква само ако е изрично предвидена. Ако съдът е считал, че разноската се дължи солидарно от ответниците, е следвало да го запише изрично в решението си. Тъй като не такава е била волята на съда, защото разноските не се дължат солидарно, то и затова разноската се дължи поравно от ответниците.

 

 Мотивиран от горното и на основание чл. 247 и чл. 248 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ решение №  296 от 02.10.2020г., постановено по търговско дело № 59 по описа на Бургаския окръжен съд за 2019г. в частта, в която е определено, че дължимата за производството държавна такса е в размер на 629 598,53 лева, като ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85, „ТОТЕМ-1“ ООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, с адрес: гр. Свети Влас 8256, ул. “Чайка“ № 37, и Т.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 323 542,41 лева и държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, обективирано в молба с рег. № 263352/16.10.2020г., за допускане на  поправка на допусната от съда очевидна фактическа грешка в решение №  296 от 02.10.2020г., постановено по търговско дело № 59 по описа на Бургаския окръжен съд за 2019г., изразяваща се в неправилно определяне на дължимата държавна такса в размер на 629 598,53 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК *********, обективирано в молба с рег. № 263352/16.10.2020г., за изменение на решение №  296 от 02.10.2020г., постановено по търговско дело № 59 по описа на Бургаския окръжен съд за 2019г., чрез допълване на решението в частта за разноските, като се определи, как се дължи от ответниците разноската на ищеца в размер на 300 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: