Решение по дело №492/2015 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 май 2017 г. (в сила от 28 февруари 2019 г.)
Съдия: Йордан Иванов Геров
Дело: 20155150100492
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

19.05.2017

    Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградският районен

Съд                 

 

състав

 

На

02.05.2017

                                           Година

2017

В публично заседание и следния състав:

                                             Председател

Йордан Геров

Секретар

Мариана Иванова

 

Като разгледа докладваното от

Съдията

 

гражданско

дело номер

492

По описа за

2015

година.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС, във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Я.Ф.А. твърди, че е собственик на недвижими имоти, а именно: 1.НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1, попадащ в урбанизираната територия на с. Орлица, общ.Кирково , обл.Кърджали, незастроен, състоящ се от 362.226 кв.м., при граници за имота: север-мера на Община Кирково, запад-мера на Община Кирково, юг-път на Община Кирково, изток-мера на Община Кирково и 2.НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 2, находящ се в урбанизираната територия на с. Орлица, общ.Кирково , обл.Кърджали, състоящ се от 328.620 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 97.134 кв.м., при граници на имота: север-път на Община Кирково, запад-мера на Община Кирково, юг-застроен на Джамил Хасанов Адемов, изток-застроен на Марин Златев Арабаджиев. Ищецът твърди и, че на север НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1 граничи с общински имот-мера, а на север от него е ситуиран имотът на първита двама ответници-съпрузите Р. и А. Алиеви. Ищецът сочи още, че описаните имоти били разположени върху силно скален и с голям наклон скат. Ищецът сочи, че първите двама ответници Р.М.А. и А.И.А. били изградили непосредствено под имота си г-образна подпорна стена, ситуирана на около 10 метра над имота му. Същата била силно амортизирана, полуразрушена, като с времето е изместила първоначалното си местоположение. Понастоящем съществувала реална опасност стената да се самосрути, да попадне в неговия имот. Твърде също и, че ответниците са изградили бетонен водоем, външна тоалетна със септична яма. Вследствие на съществуващия наклон на терена съдържанието на септичната яма попадало в имота на ищеца, в който същият отглеждал земеделска продукция. Твърди, че посочените постройки представляват незаконен строеж. Същите били изградени без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Община Кирково не е учредявала право на строеж в полза на ответниците. Кметът на Общината не е предприел мерки за изграждане на канализационна система, а е изградена нова подпорна стена, без одобрени инвестиционни проект, която също била незаконен строеж. Тъй като подпорната стена, изградена от Община –Кирково била в непосредствена близост до имота на ответниците, същите започнали процес на насипване на допълнителна земна маса върху техния имот и подпорната стена, с цел изравняване на съществуващата денивелация и обособяване на равнинен терен. След поливни действия от страна на първите двама ответници, съчетани с проливни дъждове са се свличали част от допълнително насипаната почва, ведно с фекалните води от шахтата на ответниците в имота му. Ищецът твърди също и, че като съвкупна последица от тези действия на ответниците  на 07.01.2012 г. голямо количество земна маса, примесена с мръсни отпадни води от септичната яма на ответниците и други отпадъци от имота им се свлекли и затрупали имотите му. Затрупани и унищожени били насаждения на стойност 10 000 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди първите двама ответници да премахнат г-образната подпорна стена, бетонен водоем, външна тоалетна със септична яма; да преустановят ползването на обособения от тях общински терен за земеделски нужди, ситуиран между имота на ответниците и общинската подпорна стена; да преустановят отвеждането на обратните и повърхностни води в имота на ищеца, както и да осъди третия ответник-Община Кирково да премахне подпорната стена, изградена от него през 2004 г., да осигури отвеждането на отпадните и повърхностни води от имотите, вкл. и от общинския такъв, находящи се над имота на ищеца, съобразно действащото законодателство, вкл. и да бъде изграден тръбопровод, който да отвежда дъждовните и фекални води  в югозападна посока към близкото дере. Моли също съда да осъди тримата ответници да му заплатят солидарно частично обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 5 175.79 лева, представляващо част от общата стойност на имуществените вреди,в общ размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 07.01.2012 г. до деня на завеждане на иска в размер на 2 079.12 лева , както и законната лихва върху посочената сума от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск.

Ответниците Р.М.А. и А.И.А. са депозирали в срок отговор на исковата молба, в който изразяват становище за недопустимост и неоснователност на предявения срещу тях иск. Твърдят, че в случая не се касае за засягане на съсобствен, нито на съседен имот. Сочат, че искът е неоснователен, тъй като не са извършвали неправомерни действия, увреждащи имота на ищеца, а действия по укрепване на собствения им имот, което по никакъв начин не пречи на ползването и не уврежда имота на ищеца.Оспорват и че са извършвали действия, в резултат на които са затрупани и унищожени насаждения, собственост на ищеца. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, молят иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират разноски.

Ответната страна-Община Кирково е депозирала отговор в срок, в който счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Сочи, че изградената от Община Кирково подпорна стена не е незаконна и е изградена в съответствие с разпоредбите на ЗУТ. Твърди още и, че  от страна на Община Кирково не са извършвани действия или бездействия, с които да е причинила неблагоприятни последици за ищеца. Моли иска да бъде изцяло отхвърлен, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 27, т.ІІІ, рег.№ 2213, дело 395/2006 г. по описа на нотариус Н. Бъчваров, вписан с вх.рег.№ 1021/21.08.2006 г., акт № 168, т.ІV, дело 892/2006 г. по описа на Службата по вписвания-гр.Момчилград, ищецът Я.Ф.А. е признат за собственик по давностно владение върху следните имоти: 1.НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1, попадащ в урбанизираната територия на с. Орлица, общ.Кирково,обл.Кърджали, незастроен, състоящ се от 362.226 кв.м., при граници за имота: север-мера на Община Кирково, запад-мера на Община Кирково, юг-път на Община Кирково, изток-мера на Община Кирково и 2.НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 2, находящ се в урбанизираната територия на с. Орлица, общ.Кирково, обл.Кърджали, състоящ се от 328.620 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 97.134 кв.м., при граници на имота: север-път на Община Кирково, запад-мера на Община Кирково, юг-застроен на Джамил Хасанов Адемов, изток-застроен на Марин Златев Арабаджиев.

От преписка по изграждане на обект „Укрепване  на свлачище в мах.Център, с.Орлица”, се установява, че на 07.01.2004 г. и в изпълнение на Заповед № РД-10-2/05.01.2004 г. на Кмета на Община Кирково, Комисия е  съставила констативен акт за последици от бедствия, аварии или катастрофа по повод събитие: бури, силни ветрове и дъждове, възникнало на 24.13.2003 г. на обект свлачище в мах.Център, с.Орлица. Протоколът е съставен за следното: вследствие на поройни дъждове, продължили три дни, е активирано свлачище в с.Орлица. Застрашени са жилищни сгради в билзост до него, има опасност от затрупване със земна маса на път Орлица-Кирково. В т.4 от протокола се сочат предполагаеми причини: вследствие на проливните дъждове и подпочвени води.

Във връзка с горецитирания констативен акт от 07.01.2004 г. на Комисията за установяване на нанесени щети вследствие на поройни дъждове, продължили три дни, активирали свлачище в урбанизираната територия на с.Орлица, мах.”Център”, общ.Кирково е издадено Разрешение за строеж № 47/23.12.2004 година. Посоченото разрешение за строеж е издадено на възложителя Община Кирково като възложител за обект” „Укрепване  на свлачище в урбанизираната територия на с.Орлица, мах.”Център”, общ.Кирково.”

По делото е изискано и приложено адм. д. № 113/2013 г. по описа на Административен съд-Кърджали. Установява се, че с влязло в сила Определение № 86/30.09.2013 г. на Административен съд-Кърджали, постановено по адм.д.№ 113/2013 г. по описа на същия съд, жалбата на Я.Ф.А. против  Разрешение за строеж № 47/23.12.2004 година, изд. от гл.инженер на Община Кирково, с която се иска прогласяване нищожността на разрешението за строеж, е оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото е прекратено.Преписката е изпратена до Началника на РДНСК-Пловдив по подведомственост.

Със заповед № ДК-10-ЮЦР-13/18.02.2014 г.  на Началника на РДНСК-ЮЦР е прекратено образуваното по жалбата на Я.Ф.А. административно производство и е оставено в сила Разрешение за строеж № 47/23.12.2004 година, изд. от гл.инженер на Община Кирково.

В писмо изх.№ 96-00-250 на Началника на РДНСК-ЮЦР, адресирано и до Я.Ф.А., се сочи, че Заповед № ДК-10-ЮЦР-13/18.02.2014 г.  на Началника на РДНСК-ЮЦР е влязла в сила на 19.03.2014 година.

От писмо с рег.№ 130500-145/07.04.2016 г. на Директора на РПДПЗН  става ясно, че на 07.01.2012 г. е получен сигнал в РЦ 112 за свлачище по причини природни явления, възникнало на територията на с.Орлица , подаден от Я.Ф.А..Изпратен е екип на мястото на произшествието.

В заключението на вещото лице инж.Димитър Илиев, изготевно по назначената съдебно-техническа експертиза, оспорено от първите двама ответници, се сочи , че съществуващата денивелация , където са разположени имотите на ищеца и ответниците възлиза на 22-25 м. и наклон съответно от 25% до 36 %. Вещото лице не е установила да има издадени строителни разрешения , строителни книжа и съответни инвестиционни проекти на порецсните строежи- г-образна подпорна стена, бетонен водоем, външна тоалетна; За изградената от Община Кирково подпорна стена има издадено строително разрешение и съответно проект на стената. Техничмеското състояние на Г-образната стена не е добро, на някои места е полуразрушена и има опасност при следващо наводняване същата да се самосрути. Вещото лице не би могло да каже какви биха могли да бъдат последиците от самосрутването. В процесния терен не установява изградена канализация или друга техническа система за отводняване . В съдебно заседание уточнява, че при огледа на място вещото лице не е установило оттичане, защото било сухи, обрасло в храсти. Сочи,  че двата имота не са съседни. Между двата имота има общинска земя,не е установил предходно наводняване.

Видно от изготвеното заключение на вещото лице инж. Н. Дачев, елементи от Г-образната подпорна стена натежават допълнително върху терена и спомагат за развитие на свлачищни процеси; по подпорната стена , изградена от общината се наблюдават пукнатини, същата засега е на мястото си е на може да се каже дали има пряко въздействие върху свлачищните процеси. Същото вещо лице твърди, че при изготвяне на заключението е направило оглед на 07.04.2016 год.  и е установило безспорно наличие на свлачищен процес, прояванен на склон с югозападно изложение и среден естествен наклон от 55%,в който се намират имоти и постройки, като същото вещо лице е категорично в заключението си и че към този момент н а огледа свлачището е в активно състояние, в резултат на което е довело до проявата на теренни деформации в имотите и критично напукване на жилищна сграда и подпорни стени.

От изготвеното от вещото лице В.Д. експертно заключение , се установява следното: имотите на ищеца не са съседни на имотите на ответника; няма налични строителни книжа и документи за Г-образната подпорна стена, не може да се каже дали има изместване на същата и кога е построена, подпорната стена е строеж от пета категория. ; разстоянието от бетоновия водоем до границата на имота на ищеца е 32.50 метра, същият представлява ст.бетонов резервоар и е строеж от шеста категория; външната тоалетна със септична яма също е строеж от шеста категория и септичната яма по функция е попивна яма. Вещото лице описва подробно техническите характеристики на процесните обекти. От заключението на вещото лице по допълнително поставената задача се установяват, че за отстраняване повредите върху жилищната сграда на ищеца са необходими строително-монтажни работи , подробно описани по вид и обем, чиято стойност е общо 2 566.29 лева.

По делото са разпитани свидетелите Р.К. и Н.Т.,***, които установяват, че на 07.01.2012 г. е получен сигнал за свлачище в с.Орлица.На място видяли свличане на земна маса. Свлачището било под подпорната стена.

От показанията на св.Ю. Захариев се установява, че където е къщата на ищеца има свлачище. То започва от горния път над къщата на ответника и неговата къща е напукана, продължава до къщата на Я..Правили са опити със сетна да задължат свлачището.Знае къщата на ищеца, основите й или навлажнени.Според свидетеля е необходим дренаж, водите трябва да се отведат.Самата вода предизвиква свлачище.Не може да каже кой полима градинката , не знае дали се ползва септичната яма  и водоема.Предната част на горната къща е необитаема,  тъй като цялата е разцепена. Същият свидетел твърди, че къщата на ответниците също е пострадала от свлачището.

  С оглед тези доказателства съдът намира, че предявеният негаторен иск по чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан. Негаторният иск по чл.109 от ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. Нормата повелява, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С оглед на това, за да са налице предпоставките за уважаване на този иск следва по делото да се установи наличие на неоснователно действие и именно това действие да пречи на ищеца - собственик да упражнява пълноценно своето право на собственост. Собственикът може да постигне и премахване на източника на въздействието чрез съдебна принуда, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението. Ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика или от трето лице, заинтересованият може да иска премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние. Приложното поле на чл. 109 от ЗС дава възможност на собственика на земята да претендира премахване на съществуваща постройка в съседен имот, независимо от кого е изградена, както и преустановяване на всякакви действия, които пречат и ограничават ползването на имота. Ограничаването на ползването на имота може да е свързано с действие или състояние, което пречи, или смущава ползването на вещта по предназначение и това ограничение не е законово обосновано. Преустановяването на това ограничение в правото на ползване може да е свързано с премахване на строеж или преустановяване на действията, които създават пречки за ползването на вещта. Казано по друг начин в случая освен, че беше установено и доказано безспорно наличието на свлачище в района на постройките на ищците и двамата ответници нищо друго не говори за това, че ответниците, както Община- Кирково така и физическите лица,са извършили действия такива, каквито би били категоризирани съгласно чл.109 от ЗС. В този район има активно свлачище, в резултат на което се появяват различни проблеми относно ползването, своенето и състоянието на имота на ищците. Тези проблеми не са в резултат на неоснователни действия от страна на ответниците.  Не без значение е и факта, че двата имота не са съседни и между тях има значително разстояние. 

 Основният аргумент за неоснователност на иска е , че ищецът не доказва как точно описаните в исковата молба поведение на ответниците влияе върху неговото право на собственост върху процесните имоти и то в посока да го ограничават и респ. да увреждат имотите. Няма доказателства , че описаните от ищеца уверди в имота му са пряка и непосредствена последица от поведението на ответниците. Нещо повече: става ясно, че причина за същите са по-скоро природни явления и свлачище.Посредством многобройната документация се установи , че ищецът води от години почти непрекъсната кореспонденция с компетентни институции с оплаквания, подобни на тези, отразени в исковата молба. Въз основа на жалбите и сигналите на ищеца са правени десетки проверки от служители в рамките на техните правомощия. Съдът ще си спести подробният писмен анализ на всяко едно от представените писмени доказателства, макар и такъв да е направил аналитично при запознаването с тях и посредством този анализ е достигнал до следният обобщен извод: Многобройната документация и още по-многобройната кореспонденция, приложена по делото не установява наличието на твърдяните от ищеца действия, с които се смущава правото му на собственост.

При това положение искът и по чл.45 от ЗЗД също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Тези описани в заключението на вещото лице В.Д. щети на обща стойност 2566.29 лв.са вследствие отново следва да бъде повторено на активния свлачищен процес, който съществува на мястото, в което са имотите, както на ищеца, така и на ответниците.

Съдът не дължи и произнасяне по направеното искане за прогласяване нищожността на индивидуален административен акт в случая разрешение за строеж № 47/23.12.2004 г., издадено от Община – Кирково, тъй като настоящото производство е по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. Съгласно чл.149 ал.3 от Административно-процесуалния кодекс това може да бъде сторено по всяко време, но по ред и пред съдебна инстанция, съгласно АПК.

         При това положение  следва да бъде отхвърлен и иска по чл.86 от ЗЗД и за лихва върху обезщетението по чл.45 от ЗЗД.

        При това положение следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответниците сумата в размер на 435 лв.  – разноски по делото, от които 300 лв. адвокатски хонорар и 135 лв. – възнаграждение за вещо лице.

         Водим от изложеното съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

        ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я.Ф.А. ***, с ЕГН ********** против Р.М.А. *** с ЕГН ********** и А.И.А. ***, с ЕГН ********** *** , с ЕИК ********* иск с правно основание чл.109 ал.1 от ЗС като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

        ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я.Ф.А. ***, с ЕГН ********** против Р.М.А. *** с ЕГН ********** и А.И.А. ***, с ЕГН ********** *** , с ЕИК ********* иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата в размер на 5 175.79 лв. , както и иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 2079.12 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

        ОСЪЖДА Я.Ф.А. със снета по-горе самоличност да заплати на Р.М.А. и А.  И.А., със снети по-горе самоличности сумата в размер на 435 лв., представляваща разноски по делото.

        Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му на страните.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: