№ 264
гр. Пещера, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20215240101292 по описа за 2021 година
Предявен е иск по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда-Лабиринт,ет.2,офис 4,представлявано от
Изпълнителния директор Юлия Юргакиев, чрез пълномощника
юрисконсулт МИ.а против ответника ХР. В. СТ. от с.Равногор,община-
Брацигово, в която твърди, че на 09.03.2019 година между „УНИ КРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ „ЕАД в качеството му на кредитодател и
ответницата С. в качеството й на кредитополучател е бил сключен Договор
за стоков кредит под № 3605509,при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и при спазване на ОУ за предоставяне на стокови
кредити изготвени от кредитодателя,неразделна част от договора.Сочи се
още ,че съгласно Общите Условия на договорите за стоков кредит ,когато
кредитодателят отпускал стоков кредит ,същият се предоставял за цената
на стоката ,закупена от потребителя в съответния търговски обект.В този
случай сумата по кредита се превеждала директно от кредитодателят към
съответния търговец ,от който кредитополучателят закупувал стоката на
кредит и кредитът се считал усвоен от потребителя на датата на заверяване
на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит.
1
В процесния случай страните по посочения договор се уговорили,че
кредиторът ще предостави кредит (сума в заем) на ответника за закупуване
на стока от търговец, която била на стойност 1749 лева .Съгласно
уговорките по договора кредитополучателят е превел по банковата смета на
търговец –Технополис България сумата от 1749 лева за закупуване на 1
бр. мобилен телефон , марка HUAWEII MATE 20 PRO LYA –L29 DS BLUE,
за което е издадена фактура от търговеца под № ********** от 09.03.2019
година на стойност 1749 лева с ДДС.Съгласно клаузите на договора страните
постигнали съгласие ,че главницата или общия размер на кредита е 1908.09
лева и представлявал сбор от следните компоненти: чиста стойност на
кредита от 1749 лева и застрахователна премия от 159.09 лева, като
издължаването на сумата следвало да се извърши чрез 24 броя равни
месечни погасителни вноски. Твърди се още ,че подписвайки договора
кредитополучателят се задължил да ползва кредитната сума и да я върне
ведно с начислените лихви и разноски в сроковете уговорени в договора
като страните приели и погасителен план. Възнаградителната лихва за целия
срок на договора била в размер на 490.23 лева или месечната дължима
вноска по договора била в размер на 99.93 лева.При забава в плащанията на
дължимите от кредитополучателят суми същият съгласно ОУ дължал на
кредитополучателят и обезщетение за забава в размер на годишната законна
лихва ,разделена на 360 дни за всеки ден на забава изчислена върху
просрочената дължима главница. Сочи се още ,че кредотополучателят не
бил заплатил дължимия паричен заем. На 20.05.2020 година бил подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.11.2018 година ,сключен между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,по силата на който договор
вземането срещу ХР. В. СТ. произтичащо от договор за стоков кредит №
3605509 /09.03.2019 година ,ведно с всички привилегии,обезпечения и
принадлежности,включително и всички лихви,такси ,комисионни и други
разноски е прехвърлено на ищеца в настоящото производство.Твърди се още
,че съгласно чл.4.3 от Рамков договор за цесия ищцовото дружество в
качеството на цесионер се е задължило от името на цедента и за своя
сметка да извършва уведомления за извършената цесия ,за което имало и
изрично пълномощно,поради което на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД
2
изпратили уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД до ответника ,което
било получено лично на 07.08.2020 година.Поради неизпълнение на
задължението от страна на ответника към ищцовото дружество депозирали
заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 784/2021 година по описа на ПщРС приключило с издаване на
заповед за изпълнение.На 01.10.2021 година получили съобщение от съда по
реда на чл.415 от ГПК за предявяване на иск ,за да установят вземането си
,което мотивирало правният им интерес да установят вземането си срещу
ответника в настоящото производство. Моли се да се постанови решение, с
което се признае за установено, че ответницата ХР. В. СТ. от
с.Равногор,общ.Брацигово в качеството на кредитополучател по договор за
потребителски стоков кредит № 3605509 от 09.03.2019 година дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1465,06 лева –главница за периода от
21.01.2019 година до 21.03.2021 година; сумата от 162.91 лева-
възнаградителна лихва ,за периода от 21.10.2019 година до 20.05.2020
година; сумата от 177.63 лева- обезщетение за забава ,за периода от
22.10.2019 година до датата на подаване на заявлението в съда; законната
лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащани и разноските по ч.гр.дело № 784/2021 година ,за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 784/2021 година по
описа на ПщРС.Претендират се разноските в настоящото производство.В
подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответницата е дипозирала писмен отговор,в
който оспорва обстоятелството ,че е имало закупуване на мобилен телефон
от нея на посочената стойност ,както и че „Уни кредит“ реално било
заплатило сумата от 1749 лева на търговеца „Технополис България“ ЕАД
.Оспорва се и обстоятелството,че ответницата е получила такава стока от
търговец „Технополис България ЕАД. Твърди ,че не дължала
възнаградителна лихва ,мораторна лихва ,такси и застраховки поради не
настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 07.08.2020 година.
Направено е и възражение за недействителност на договора поради
противоречие със задължителни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите.Моли да се
отхвърли иска като претендира и присъждане на разноски.Не сочи
доказателства.
3
Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за стоков
кредит ;служебен бон; рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания ;индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания;потвърждение за извършване на цесия; Приложение № 1
;пълномощно;уведомително писмо ,ведно с известие за доставяне,от които се
установява ,че на 09.03.2019година между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД , в качеството на кредитодател и ХР. В. СТ. , в качеството
на кредитополучател е сключен писмен договор под № 3605509 ,по силата на
който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателят
заем за закупуване на стока –мобилен телефон и аксесоари на стойност 1749
лева,която стока е била закупена от търговец „Технополис България“ЕООД
,за което на името на кредитополучателят е издаден служебен бон № DT
423928 от 09.03.2019 година за закупена стока мобилен телефон марка
HUAWEII MATE 20 PRO LYA –L29 DS BLUE на стойност 1749 лева с
ДДС.Съгласно клаузите на договора страните са уговорили изрично
застраховка към кредита живот и безработица като застрахователната
премия е в размер на 159.09 лева.Уговорен е бил годишен лихвен процент
от 23% и годишен процент на разходите от 25.58 % както и срока на
договора от 24 месеца. Съгласно клаузите на договора страните са уговорили
изрично ,че същият следва да бъде издължен ,чрез анюитетна вноска в размер
на 99.93 лева.С декларация за приемане на застраховането по
застрахователна програма „Защита Макс“ или „66 плюс“ разписана лично от
кредитополучателя същата е приела към договора й за кредит отпуснат от
„Уникредит Кънсъмър Файненсинг ЕАД да се добави застраховка по
застрахователна програма „Защита макс“ .Установява се още ,че на
02.11.2018година е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ ,по силата на който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг
„ЕАД ,прехвърля на „Агенция за събиране на вземания„ЕАД вземания
произтичащи от сключени договори за заеми,ведно с привилегии и
обезпечения,както и другите принадлежности ,включително и натрупаните
до момента лихви,съдебни разноски,вземания по договори за допълнителни
4
услуги,включително и по договори за застраховки, като впоследствие е
сключен и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) сключен между същите страни с дата 20.05.2020 година
отново с предмет вземания съгласно чл.2.1 от Рамков договор от 02.11.2018
година ,заедно със съставляващите гаранции на цесионера портфолио от
необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие
съгласно чл.2.2 от рамков договор от 02.11.2018 година ,произхождащи от
договори за потребителски кредити ,сключени от цедента с физически лица
индивидуализирани в предоставен опис-Приложение № 1.Съгласно
приетото по делото Приложение № 1 ищецът по настоящото дело е придобил
цялото вземане произтичащо от процесния договор за стоков кредит под №
3605509 от 09.03.2019 с длъжник ХР. В. СТ..Видно от останалите писмени
доказателства ищецът по делото е бил упълномощен от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД да уведоми по съгласно разпоредбата на
чл.99,ал.3 от ЗЗД всички
длъжници,кредитополучатели,поръчители,съдлъжници и наследници по
всички вземания ,които дружеството е цедирало .С оглед упълномощаването
до ответника по делото е било изпратено уведомление по реда на чл.99,ал.3
от ЗЗД на адреса посочен в договора с известие за доставяне ,като същото е
връчено лично на ХР. В. СТ. на 07.08.2020 година
Като доказателство по делото е приложено ч. гр. дело № 784/2021
година по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е образувано
по заявление на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД гр.София по реда
на чл.410 от ГПК срещу ХР. В. СТ. от с.Равногор
,общ.Брацигово,Пазарджишка област за издаване на заповед за изпълнение
за следните суми : главница в размер на 1465.06 лева;възнаградителна лихва
в размер на 162.91 лева,за периода от 21.10.2019 година до 20.05.2020 година
;обезщетение за забава в размер на 177.63 лева ,за периода от 22.10.2019
година до 14.07.2020 година ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от депозиране на заявлението до окончателното
изплащане.Претендирани са и направените по делото разноски
Въз основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в
заповед № 120 от 29.06.2021 година ,постановена по ч.гр.дело № 784/2021
година по описа на ПщРС ,с която е разпоредено длъжникът Х.В. С. да
заплати на заявителя главница в 1465.06 лева,ведно със законната лихва върху
5
нея,считано от 29.06.2021 година до окончателното й изплащане
;възнаградителна лихва в размер на 162.91 лева,за периода от 21.10.2019
година до 20.05.2020 година ;обезщетение за забава в размер на 177.63 лева
,за периода от 22.10.2019 година до 14.07.2020 година;държавна такса в
размер на 36.11 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева.Заповедта е връчена на длъжника като в указания от съда срок е
депозирано възражение и със съобщение от 01.10.2021 година съдът е указал
на заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си в
месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна такса като такъв е
предявен на 29.10.2021 година видно от печата на исковата молба.
За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана
съдебно- икономическа експертиза като вещото лице Цв. К. в заключението
си сочи ,че при извършената от нея проверка установила ,че сумата по
договор за стоков кредит № 3605509 от 09.03.2019 година за закупуване на
мобилен телефон HUAWEII MATE 20 PRO LYA –L29 DS BLUE на
стойност 1749 лева е била преведена по банкова сметка на търговеца
„Технополис България“ЕАД на 09.03.2019 година чрез кредитна карта по
сметка на последния открита в „Уни кредит Булбанк“.Със заверяване на
сметката на търговеца със сумата на отпуснатия кредит ,стоковият кредит
под № 2605509/09.03.2019 година се счита за усвоен от потребителя.Вещото
лице е констатирало още ,че размерът на непогасената главница по
процесния договор за стоков кредит № 3605509/09.03.2019 година е в
размер на 1465.06 лева.Размерът на непогасената възнаградителна лихва по
договора ,за периода 21.10.2019 година до 20.05.2020 година е в размер на
162,91 лева.Според вещото лице лихвата за забавено плащане на
главницата е изчислена от ищеца за периода от 22.10.2019 година до
28.06.2021 година и е в размер на 190.56 лева
Заключението е прието в с.з.и не оспорено от страните.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК
Безспорно се установява по делото ,че са налице положителните
процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена заповед за
изпълнение; и спазване на едномесечния преклузивен срок, в рамките на
който следва да бъде предявен установителният иск.
В производството по иск за установяване съществуване на вземане
6
,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на
ищеца е да докаже качеството си на кредитор-факта , от който произтича
вземането му,както по основание,така и по размер ,в случая валидно сключен
договор за заем,както й че е изпълнил всички свои задължения по договор за
заем;че е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на
ответника и забава на длъжника.При оспорване на иска-ответникът следва да
докаже възраженията си за недължимост,респективно частична недължимост.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит -ЗПК.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Предвид тези
разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска
сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се
подчинява на общите правила за сключването и действителността на
сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако
в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му.
В производството по иска за връщане на предоставената в заем сума,
респективно по установителния иск по чл.422 от ГПК елементите ,които
следва да бъдат доказани в производството са: 1/ съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
7
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и
главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца –
заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на
заемателя.
От събраните по делото писмени доказателства се установи,че на
09.03.2019 година е издаден официален документ –служебен бон от
фискално устройство при търговец „Технополис –България „ЕАД на името
на Х.С. за закупена и предадена й стока от търговеца на стойност 1749 лева
с ДДС,за което тя е положила подпис в договор за стоков кредит № 3605509
от 09.03.2019 година ,които обстоятелство не се обориха в настоящото
производство.
От приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза се
установи,че банковата сметка на търговеца „Технополис България“ЕАД е
била заверена на 09.03.2019 година от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД ,с което заемната сума се счита за усвоена от потребителя.Безспорно
експертът е установил ,че кредитополучателят не е погасил главница в
размер на 1465.05 лева.
Ответникът оспорва действителността на сключения договор тъй като
размерът на текстовата част на шрифта не отговарял на изискванията на
закона.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
т. 9- лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
8
лихвени проценти;
т. 9а - методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а;
т. 12- информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК- изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно
изложеното по-горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл. 19 от
ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
конкретния случай тези основания не са изложени в договора, като не е
конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 25.58%. Съдът намира, че договорът в тази му
част не обвързва валидно страните по делото, тъй като не е сключен при
спазване на изискванията на ЗПК.
9
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи/лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид.. /изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК- за сключване на договора по
ясен и разбираем за клиента начин. Не е ясно по какъв начин се формира
лихвения процент, който се прилага при сключване на договора за кредит,
начините на неговото променяне, както и стойността на всички разходи,
които се дължат при неизпълнение на договора. / чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК/.
Посочено е че се дължи връщане на сума от 2398.32 лева при отпусната сума
от 1749 лева.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи от договора се предоставят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора.
В настоящия случай представения по делото Договор за стоков кредит,
ОУ, приложения, са сключени в противоречие с цитираното законово
изискване. Не всички елементи на договора са представени с размер шрифт не
по-малък от 12, което по силата на чл. 22 ЗПК прави договора
недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Законодателят е счел, че в тази хипотеза на недействителност на
договора отговорността на кредитополучателя не следва да отпадне изцяло.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици,като длъжника следва да
върне само ползвания финансов ресурс.В конкретния случай това е сумата от
1465.06 лева използвана за закупуване на стока. Върху тази сума ответникът
10
дължи и законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде уважен само за сумата от 1465.06 лв. главница, а в останалата част
отхвърлен като неоснователен.
Неоснователни са останалите възражения на ответника за липса на
уведомление по чл.99,ал.4 от ЗЗД преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от стария кредитор и за редовност на
договорите за прехвърляне на вземания цесии тъй като по делото се събраха
доказателства установяващи ,че ищцовото дружество е закупило вземането
срещу ХР. В. СТ. произтичащо от договор за стоков кредит от 09.03.2019
година като уведомлението по чл.99,ал.4 от ЗЗД е било връчено лично но
длъжника преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част от исковата претенция – от направените
разноски в размер на 129.30 лв. за държавна такса;възнаграждение на вещо
лице от 370 лева и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение или следва да се
присъдят общо разноски от 640 лева. В заповедното производство са
направени разноски от 86,11 лв. като следва да се присъдят разноски в
размер от 66 лв.
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ХР. В. СТ. с ЕГН-
********** от с.Равногор,община-Брацигово,ул.“Четвърта“ № 24, че
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София,бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда
Лабиринт ,ет.2,офис 4,представлявано от Изпълнителния директор Юлия
Юргакиева чрез юрисконсулт МИ.а има валидно и изискуемо вземане
срещу нея в размер от сумата от 1465.06лева-главница ,ведно със законната
11
лихва върху нея,считано от 29.06.2021 година до окончателното й изплащане
,за които суми е издадена заповед № 120 от 29.06.2021 година по ч.гр.дело №
784/2021 година по описа на ПщРС
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
против ХР. В. СТ. за признаване за установено по отношение на ХР. В.
СТ. ,че Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има валидно и
изискуемо вземане срещу нея представляващо възнаградителна лихва
в размер на 162.91 лева,за периода от 21.10.2019 година до 20.05.2020
година и сума в размер от 177.63 лева -обезщетение за забава ,за периода от
22.10.2019 година до 28.06.2021година
ОСЪЖДА Х.В. С. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД разноски по делото в размер на 640 лева и по ч.гр.дело №
1292/2021 година по описа на ПщРС разноски в размер на 66 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12